О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в
закрито съдебно заседание на 30.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1935 по
описа на ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл. 437, вр. чл. 435 ГПК, oбразувано по подадена жалба от Р.О.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу отказ на ДСИ в СИС при ВРС Милен Железов, за вдигане на запор на
МПС по изп.д. № 2111/2019 г.
Жалбоподателят твърди, че е
уведомен със съобщение изх.№ 23316/08.07.2019 г. по изпълнителното дело, че му
е наложена обезпечителна мярка запор на лек автомобил марка „БМВ“, модел 530 Д
с ДК № В 7334 ВМ по ч.гр.д. № 355/2019 г. на ВАпС.
Излага, че след 01.08.2018 г. автомобилът вече не е негова собственост, защото
го прехвърлил на „ДЕСИ КАР-РЕНТ“ ЕООД. Моли за отмяна на действията на съдебния
изпълнител и вдигане на запора, защото към момента на налагането му автомобилът
не е бил негова собственост.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят КПКОНПИ в писмено възражение оспорва основателността на жалбата.
Сочи, че на 08.07.2019 г. началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР Варна е
изпратил съобщение до съдебния изпълнител, с което го е уведомил, че длъжникът Р.О.А.
е регистриран като бивш собственик на автомобила, поради което запор не е
наложен.
В писмените си мотиви ДСИ в СИС при ВРС Милен
Железов е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за недопустимост
на жалбата.
Съдът, след като обсъди данните по
изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на молба на КПКОМПИ от 05.07.2019 г., към която е приложена обезпечителна заповед от 04.07.2019 г.,
издадена по ч.гр.д. № 335/2019 г. на ВАпС, с която е
допуснато обезпечение на бъдещ иск на КПКОМПИ срещу Р.О.А., Росица Красимирова Аптулова и „ЕВРО КОМФОРТ“ ЕООД и са наложени множество
обезпечителни мерки, включително запор на лек автомобил „БМВ“, модел 530 Д с ДК
№ В 7334 ВМ.
Съдебният изпълнител е образувал изп.д.№ 2111/2019 г. по описа на СИС към ВРС, като с
Разпореждане от 08.07.2019 г. е наложил запор на лек автомобил „БМВ“, модел 530
Д с ДК № В 7334 ВМ и е изпратил запорно съобщение до
ПП КАТ при ОД на МВР Варна.
След получаване на съобщението Началника на
сектор ПП КАТ при ОД на МВР Варна е изпратил на 26.07.2019 г. писмо, с което е
върнал запорното съобщение и е уведомил съдебния изпълнител, че налагането на
запор върху вещта не е отбелязано в АИС-КАТ, защото Р.О.А. е регистриран като бивш собственик на автомобила.
От приложения с жалбата Договор за
покупко-продажба на МПС от 01.08.2018 г. се установява, че Р.О.А. е продал процесния
автомобил „БМВ“, модел 530 Д с ДК № В 7334 ВМ на „ДЕСИ КАР-РЕНТ“ ЕООД.
Във връзка с допустимостта на жалбата, СЪДЪТ
съобрази следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, тъй като е входирана на 19.08.2019 г., а жалбоподателят
е уведомен за налагането на запорите на 09.08.2019 г. Същата е недопустима.
На първо място действията на съдебния
изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника, са лимитативно посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК (извън
обжалването на разпределението). Налагането на запор не е измежду тези действия, поради което жалбоподателят не може да
го атакува по реда на Глава XXXIX, Раздел I от ГПК – Обжалване действията на съдебен изпълнител.
На следващо място за жалбоподателя липсва правен интерес от търсената защита,
който е положителна процесуална предпоставка за надлежното възникване правото
на жалба и за който съдът следи служебно във всяко положение на делото. Това е
така, защото видно от материалите по изпълнителното дело Р.О.А. е отчуждил собствеността върху процесния
автомобил преди разпореждането на
съдебния изпълнител за налагането на запор върху вещта. Липсва годен обект, върху който да бъде наложен запор, доколкото
вещта вече не се намира в патримониума на жалбоподателя. В този смисъл и ПП КАТ
при ОД на МВР Варна е отказал да изпълни разпореждането на съдебния изпълнител
и не е отразил в регистъра налагането на запора. Доколкото в действителност
запор не е наложен за жалбоподателя
липсва интерес да иска вдигането му.
В заключение жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от от
Р.О.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу отказ на ДСИ в СИС при ВРС
Милен Железов, за вдигане на запор на МПС по изп.д. №
2111/2019 г., като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1935/2019 г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването на страните на препис от настоящия съдебен акт.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.