МОТИВИ към ПРИСЪДА №11 от 25.01.2012 година,
постановена по НОХД №428/2011 година по описа на РС- Елхово:
Районна прокуратура – Елхово е внесла обвинителен акт
срещу Р.Д.Т. по обвинение в престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за това, че на
28.08.2010 година около 04.00 часа в с. Борисово, обл. Ямбол в частен дом,
находящ се на ул."Девети септември" № 12 отнел чужди движими вещи - 2
бр. златни обици /треперушки- малки/ на стойност 45.00 лева и 1 бр. златно
синджирче с кръстче на стойност 90.00 лева, с общо тегло 3 грама и на обща
стойност 135.00 лева от владението на собственика им П.С.Я. *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като използвал за това сила и заплашване- хванал
двете ръце на Я. и ги притиснал, като натиснал същата в гръдната област с ръце,
скъсал синджира от врата й и казал " Няма да викаш, тихо няма да
викаш".
В съдебно заседание участващия по делото прокурор
поддържа обвинението така както е възведено в обвинителния акт. Излага съображения
за доказаност от обективна и субективна страна на
осъществяване на престъплението по внесеното
обвинение. Счита, че е налице установяване на фактическа обстановка, от
която следва да се направят правни изводи за осъществяване на визираното деяние
от подсъдимият. Желае се признаване на подсъдимият Т. за виновен. Предлага
наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК и на подсъдимият да
бъде наложено наказание в предвиденият в разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК
минимален размер от три години лишаване от свобода, което наказание да бъде
изтърпяно от Т. ефективно в затвор при първоначален общ режим. Размерът на
предложеното наказание мотивира с това, че подсъдимият не е осъждан към
настоящия момент, а ефективното изтърпяване на наказанието се мотивира с
високата степен на обществена опасност на престъплението, обстоятелството, че
за един кратък период от време подсъдимият е извършил множество грабежи от
различни лица, както и това, че в един кратък период след извършване на деянието
пострадалото лице е починало.
Подсъдимият Р.Т.
участва лично в производството. Признава се за виновен по повдигнатото против
него обвинение, изразява съжаление за извършеното, в депозираните пред съда
обяснения подробно описва механизма на извършеното престъпно деяние.
От анализа на събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелката П.С.Я. живеела в имот, находящ се в с.
Борисово, обл. Ямбол, на ул. “ Девети септември” №12. Я. живеела сама в имота.
В същото село живеел и подсъдимият Р.Д.Т. заедно със
семейството си. Подсъдимият познавал св. Я., било му известно и
обстоятелството, че тя живее сама. През лятото на 2010 година Т. имал финансови
затруднения, бил в неплатен отпуск, поР.което и не
разполагал със средства да обслужва изтеглен от него кредит. На Т. е било
известно, че св. Я. притежава златни накити- златно синджирче и обици, които
носела непрекъснато. Подсъдимият решил да вземе златните накити на
свидетелката.
Златните накити на св. Я. били с общо тегло около 3
грама.
На 28.08.2010 година вечерта св. Я. била в една от
стаите на къщата си. Оставила включено осветлението в стаята, в която спяла. Входната
врата на къщата затворила, но не заключила. Около 04.00 часа подсъдимият Р.Т. излязъл
от дома си и отишъл до имота, в който живеела П.Я.. В двора влязъл през входна
вратичка, намираща се в задната част на дворното място. Отишъл до къщата на Я.,
която била на един етаж. Т. видял, че стаята, в която се намирала св. Я. свети,
след което бутнал входната врата на къщата и тя се отворила. Подсъдимият влязъл
в коридора на къщата и видял срещу входната врата ел. табло. Развил единият от
бушоните и осветлението изгаснало. След това подсъдимият влязъл в стаята, в
която се намирала св. Я., която вече била шум и седяла на леглото. Т. отишъл до
нея, хванал я и я издърпал на земята. Скъсал златното синджирче, което било на
врата на Я. и на което било поставено кръстче с “Христос”. Св. Я. направила
опит да вика за помощ, но подсъдимият с ръка запушил устата й, заплашвайки я с
думите “няма да викаш, тихо, няма да викаш”. Подсъдимият хванал двете ръце на
свидетелката с едната си рака и по този начин я притиснал в гръдната област,
докато Я. била на земята. С друга си ръка подсъдимият започнал да дърпа една от
обиците на ухото на свидетелката, които също били златни- треперушки. Тъй като Я. изпитала силна болка, помолила подсъдимият
да я пусне, за да свали сама обиците от ушите си. След като подсъдимият
освободил ръцете на свидетелката, същата свалила златните обици от ушите си, а
подсъдимият ги взел от ръцете й. След това подсъдимият ровил в леглото на
свидетелката, като същата помислила, че е взел парите, които държала там, но в
последствие било установено, че Т. не е взел пари от дома на св. Я.. След това
подсъдимият напуснал дома на свидетелката и се прибрал. Св. Я. излязла от дома
си и започнала да плаче и вика. В този момент била чута от св. Н.Г., полицейски
инспектор в РУП- Елхово. Същата вечер той останал да пренощува в дома на майка
си, намиращ се в непосредствена близост- срещу имота на св. Я.. Св. Г. отишъл в
двора на пострадалата, която му разказала за случилото се преди това. Г.
сигнализирал органите на полицията, а самият той отишъл до дома на брата на Я.,***.
Преди от дома си да излезе братът на П.Я., от дома си, който бил в съседство,
излязъл подсъдимият и запитал св. Г. дали не търси него. Св. Г. му отговорил,
че търси брата на Я., като му разказал и за извършения грабеж. Самият Т.
събудил брата на Я. и последният заедно със св. Г. отишли в дома на
свидетелката.
На 28.08.2010 година бил извършен оглед на
местопроизшествие, за което процесуално- следствено действие бил съставен
протокол, приложен на л. 2 и 3 от ДП.
През м. март 2011 година в РУП- Елхово бил получен
сигнал за задържано лице във връзка с извършени грабежи на територията на
Община Тунджа, а именно подсъдимият Р. Т.. Св. Г. заедно с други полицейски
служители посетили Т. в ареста и в разговор с него същият признал, че е
извършил грабежа на златните накити на св. Я.. Описал механизма на деянието,
като лично отвел полицейските служители до заложна къща в гр. Ямбол, където
след грабежа продал златните накити.
От показанията на свидетелите Г., С. и С. се
установява, че след грабежа св. Я. е изпитвала силен страха, късно вечер е
отивала в дома на майката на св. Г. с молба да остане да спи там, тъй като се
страхувала, че в дома й има хора. След
случая св. Я. се установила да живее в дома на брат си в с. Борисово, където на
29.01.2011 година е починала.
От заключението на вещото лице А.К. по назначената в
хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза, което не е
оспорено от страните по делото и се възприема от съда като обективно и
компетентно, се установява, че стойността на два броя златни обици без
треперушки е 45.00 лева , а стойността на златно синджирче с кръстче с тегло 2
гр. е 90.00 лева, като общата стойност
на откраднатите златни вещи е 135.00 лева.
В хода на разследването на 29.04.2011 година е бил
извършен следствен експеримент, в който подсъдимият Т. посочил мястото и начина
на извършване на деянието.
От приложената по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимият Р.Д.Т. към момента на извършване на деянието не е
бил осъждан.
Изложената фактическа
обстановка се установява по
категоричен начин от събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства – гласни и писмени, както и от
заключението на назначената по делото съдебно- оценителна експертиза.
Съдът кредитира в пълнота показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Н.Г., П.С. и В.С., тези на свидетелката
П.Я., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата
по делото по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 т.4 от НПК, както и обясненията на
подсъдимият Р.Т., дадени в хода на съдебното следствие, предвид безпротиворечивостта им и пълното им съответствие както
вътрешно, така и едни спрямо други, с останалите доказателства по делото.
Налице е пълно съответствие в показанията на
свидетелите П.Я., Н.Г., П.С. и В.С. от една страна и обясненията на подсъдимият
Т., относно релевантните факти по делото. Между показанията на свидетелите и
обясненията на подсъдимият е налице пълно съответствие относно обстоятелството,
че св. Я. ***. Налице е съответствие и относно обстоятелството, че св. Я. е
притежавала златни накити- златно синджирче с кръстче и златни обици тип треперушки,
което обстоятелство също е било известно на подсъдимият Т.. Съдът кредитира в
пълнота показанията на св. Я., дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК по отношение на начина на проникване на подсъдимият Т. в дома й,
извършените от него действия по спиране на осветлението, упражнената физическа
сила върху Я. с цел отнемане на златните накити, отправената заплаха към нея от
страна на Т., самото отнемане на златните накити и напускането на дома на Я. от
Т..
Съда кредитира в пълнота обясненията на подсъдимият Т.,
дадени в хода на съдебното следствие
предвид вътрешната им непротиворечивост и съответствието им в отделните им
части по отношение на известните на
разпитани по делото свидетели такива дадени от същите. Съответни на показанията
на свидетелите Я. и Г. по отношение на известните на всеки един от тях факти в
тяхната последователност са обясненията на
подсъдимият, дадени в хода на съдебното следствие относно проникването в
жилището на пострадалото лице, прекъсването на електричеството, механизма на
деянието, вида на отнетите вещи, собственост на Я., действията на подсъдимият
след извършване на деянието. Обясненията на подсъдимият Т. в частта им
относно начина на осъществяване на
деянието, придвижването до дома на Я., проникване в къщата на пострадалото лице
и осъществените действия по упражнена принуда- сила и заплаха и отнемане на вещи, собственост на Я., начина
на напускане на жилището на пострадалата, са съответни и на установеното от
протокола за проведен следствен експеримент
от 29.04.2011 година, а и от протоколът за оглед на местопроизшествие от
28.08.2010 година и приложените към същите
фотоалбуми.
От анализа на установените обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът намира, че с деянието си подсъдимият Р.Д.Т. е осъществил
от обективна и субективна страна, при пряк умисъл престъпният състав на чл.198,
ал.1 от НК, тъй като на 28.08.2010 година около 04.00 часа в с.Борисово,
обл.Ямбол, в частен дом, находящ се на ул. ”Девети септември” № 12 отнел чужди
движими вещи - 2 бр. златни обици /треперушки-малки/ на стойност 45.00 лева и 1
бр. златно синджирче с кръстче на стойност 90.00 лева, с общо тегло 3 грама и на обща стойност
135.00 лева от владението на собственика им П.С.Я. *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като използвал за това сила и заплашване - хванал
двете ръце на Я. и ги притиснал, като натиснал същата в гръдната област с ръце,
скъсал синджира от врата й и казал “Няма да викаш, тихо няма да викаш”.
От
обективна страна:
Касае се за осъществено от подсъдимият Р.Т.
престъпление по глава V-та, раздел II-ри
от НК- посегателство против
обществените отношения, свързани с правото на собственост. Несъмнено е
осъществено съставомерно деяние по посоченият
текст от НК, като
съда счита за безспорно доказани както авторството на деянието, така
и времето и мястото на осъществяване на престъпното посегателство. В този
смисъл са показанията на свидетелката Я., показанията
на св. Г., както и обясненията на подсъдимият Т., кредитирани от съда изцяло. Досежно авторството на деянието, безспорно и несъмнено е установено, че именно подсъдимия Т. е
осъществил престъпното посегателство по вмененото му престъпно деяние- той
прави пълни самопризнания в хода на съдебното следствие по
отношение на време, място и
механизъм на осъществяване на деянието
и пострадало лице, кореспондиращи изцяло с останалите
събрани по делото гласни и писмени
доказателства от една страна, а от друга със заключението на вещото лице по
назначената и приета съдебно- оценителна експертиза.
За да се квалифицира
едно деяние като грабеж е необходимо да бъде отнета вещ от
владението на другиго без негово съгласие и да бъде употребена принуда в двете или в една от
двете й форми- сила или заплаха. Престъплението
грабеж е довършено, ако принудата е
извършена като начин за постигане
на целта и е
присвоена чуждата движима
вещ. В процесният случай от обективна страна е безспорно, че
подсъдимият е употребил сила по отношение на пострадалата П.Я., изразяваща
се в дърпане и събаряне на земята, хващане на ръцете на Я. ***, скъсване на
златния синджир, поставен на врата на пострадалата, дърпане на едната от
обиците от ухото на пострадалата, запушване устата на Я. с ръка и др. Тези
действия на подсъдимият са такива на
упражняване на физическа сила с реално и непосредствено застрашаване на
телесната неприкосновеност на пострадалото лице, предвид начина на
осъществяване. От друга страна действията на подсъдимият по упражняване на
сила представляват такива на сломяване на съпротивата на пострадалия преди и по време на осъществяване на действия от Т. по
отнемане на вещите- златни накити. Едновременно с това от страна на подсъдимият
е употребена и принуда във формата на заплаха. Подсъдимият, упражнявайки сила
върху пострадалата, й е казал “Няма да викаш, тихо няма да викаш”. Именно в
резултат на използуваната сила и заплаха
по отношение на пострадалата Я., с
помощта на които тя е поставена в невъзможност
да защити себе
си и имуществото си- златни накити, подсъдимият Т.
е реализирал престъпната си цел - отнемането
на чужди движими вещи в своя полза. От
обективна страна е безспорно установено и това, че подсъдимият отнема от
владението на пострадалата чужди движими
вещи без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
След като скъсал златният синдижир, подсъдимият
започнал да дърпа обицата, поставена на ухото на пострадалата, в резултат на
което същата изпитала силна болка и свалила доброволно обиците от ушите си и ги
предала на подсъдимият. На следващо
място от обективна страна е безспорно, че подсъдимият
е установил трайна фактическа власт върху отнетите чужди движими
вещи, собственост на П. Я. и
започнал да ги счита за свои, предприемайки действия по
разпореждане с тях.
От субективна
страна:
Съдът намира, че са налице доказателства, от които
да се направи безспорен и
категоричен извод, че подсъдимия е действал с
пряк умисъл, т. к. действията му
са насочени пряко към използуването на принуда под
формата на сила и заплашване по
отношение на пострадалата Я.. Несъмнено подсъдимият пряко е целял настъпването
именно на този общественоопасен
резултат.
При определяне на наказанието на подсъдимият по вид, размер
и начин на изтърпяване съдът взе предвид следното:
Осъщественото от подсъдимият деяние е такова с висока
степен на обществена опасност предвид на това, че със същото са засегнати обществените
отношения, осигуряващи нормални условия за упражняване правото на собственост и
едновременно с това са засегнати обществените отношения, които осигуряват на
човека възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение.
Високата степен на обществена опасност на деянието е обусловена и от динамиката
на този вид престъпност към момента на осъществяването. На лице е и висока
степен на обществена опасност на деянието и предвид начина на осъществяването
му. Касае се за довършен грабеж от собствено на пострадалото лице жилище, находящо
се в малко населено място. Пострадалата е възрастна жена, живееща сама, като
престъпното посегателство върху нея е извършено през нощта. Подсъдимият е
планирал извършването на деянието. Високата степен на обществена опасност на
деянието е съобразено от законодателят, който е предвидил за това деяние
наказание от три до десет години лишаване от свобода.
Едновременно с това, съдът взе предвид
обстоятелството, че подсъдимият Т. е сравнително млад човек, неосъждан към
момента на извършване на деянието, оказал съдействие на разследващите за
установяване на обективната истина по делото – обстоятелство сочещо на осъзнаване,
макар и след осъществяване на деянието, разкаянието за извършеното деяние.
Съдът намери, че наказанието на подсъдимият следва да
бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК при наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на
подсъдимият Т., оказано съдействие при разследването за установяване на
обективната истина по делото, сравнително младата възраст на подсъдимият,
отношението към вече осъщественото деяние. При наличието на горните
обстоятелства, съдът намери, че и най- лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното престъпление от три години лишаване от свобода, би се оказало
несъразмерно тежко. Ето защо съдът наложи на подсъдимият Т. наказание една
година лишаване от свобода, което постанови да бъде изтърпяно ефективно в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален “общ” режим на основание
чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС.
В този си вид,
размер и начин на изтърпяване съда счита, че наложеното на подсъдимият Т. наказание
ще осъществи в пълнота целите визирани в чл.36 от НК, както по отношение на
подсъдимият, така и по отношение на обществото.
Съдът намери, че в случая по отношение на осъденото
лице не следва да намери приложение института на условното осъждане.
На първо място, съдът отчете наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при определяне размера на наказанието, като
наложи на подсъдимият Т. наказание лишаване от свобода при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК значително под минимума предвиден в текста на чл.198, ал.1 от НК. Определеното наказание в този размер и отлагането на изтърпяването на
същото на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът намира, че няма да бъде в
съответствие с тежестта на осъщественото деяние и по никакъв начин не може да
осъществи визираните в чл.36 от НК цели, възпитателна и възпираща както към
подсъдимия, така и към обществото.
Изложените от представителят на ЕРП доводи досежно предложеният размер на наказанието, което да бъде
наложено на подсъдимият Т., а именно три години лишаване от свобода, не се
възприеха от състава на съда. Обстоятелството, че подсъдимият е извършил за
кратък период от време множество грабежи на територията на Област Ямбол би
имало значение в производство по чл.25 от НК при определяне на общо наказание
на осъденото лице, още повече, че в настоящото производство не са събрани
доказателства, от които да се установява по предвиденият в закона начин за
влезли в сила присъди по отношение на подсъдимият за други престъпления по чл.198,
ал.1 от НК.
Като причина за осъществяване на деянието съдът отчете
желанието за неправомерно облагодетелстване и нежеланието на подсъдимият да се съобразява с установения
в страната правов ред.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият
Р. Д.Т. да заплати направените по делото разноски както следва: 30.00 лв. По
сметка на ОД на МВР- Ямбол и 24.00 лв. по сметка на РС- Елхово, както и по 5.00
лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: