№ 6796
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100504500 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. Б. А. срещу решение №
14989 от 13.09.2023г., постановено по гр. д. № 71738/2021г. на СРС, 52 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *******, против Н. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Лозенец“, ул.“*******, ал. 12, искове
по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от
ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н. Б.
А., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 1480.91
лева, представляваща главниците за консумирана топлинна енергия и за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
23.06.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 209.87 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г. и сумата от 10.68 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Оспорва наличието на облигационна
1
връзка. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от представения по делото пред СРС нотариален акт № 186/1996г.
2
Н. Антова е собственик на имота. Представена е и молба - декларация за
откриване на партида на името на жалбоподателя от 19.11.1997г.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на
едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без
изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника.
Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и
задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и
дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е
предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Ето защо, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на жалбоподателя в
тази връзка.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото
събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно
3
Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл.
149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол
на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен
счетоводител за процесната сграда по силата на сключен договор, поради
което неоснователни са възраженията на жалбоподателя за изтекъл срок на
договора. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по
чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г.,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към
наредбата.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна
експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и
мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ. Вещото лице
посочва, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот е с непрекъснато
топлоснабдяване.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Фирмата за дялово разпределение е извършвала разпределенията в
съответствие с методиката, нормативната уредба и данните от уредите. Ето
защо, неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че не е
установено реалното количество ползвана ТЕ. Установява се и, че сумите за
топлинна енергия за имота е изчислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
Видно от приетата СТЕ, на вещото лице са представени протоколи и
свидетелства, видно от които общият топломер е бил годно средство за
техническо измерване. Нещо повече, същите са били представени и по делото
– л. 82 до л. 89 от делото на СРС с молба от третото лице помагач, поради
което неоснователни са и тези оплаквания във въззивната жалба.
4
С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било
възприето заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е
изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без
изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за
услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално
потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е
остойностило.
Назначените по делото СТЕ и ССЕ, са изготвени от експерти,
притежаващи необходимите специални знания в областта на съответните
науки, изпълнили са обективно и пълно поставените задачи, като не са налице
основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване
на правния спор, предмет на делото.
Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на процесуални
норми от СРС с кредитирането на заключение по експертиза, за изготвянето
на която са използвани материали, извън кориците на делото. Вещи лица се
назначават за отговор на въпроси, за които се изискват специални знания. За
да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може да
изследва и материали извън кориците на делото, като посочи в заключението
си изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за
даване на невярно заключение, базирано на липсващи документи,
респективно недаващо вярна информация. Вещото лице е посочило, че е
използвало, както документите по делото, така и документи, предоставени от
третото лице - помагач и от топлофикационния район. В съдебната практика
на ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху
непредставени по делото документи, до които само една от страните има
достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да
нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона няма
изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197,
ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на
експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото
лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава
проверка при страната, у която се намират тези материали, не води до
нарушаване правото на другата страна за участие в процеса /в този смисъл
определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т.
о./. При изслушване на заключението страната не го е оспорила, включително
5
не е поискала по делото да бъдат представени всички документи, по които е
работило вещото лице, поради което въззивният съд приема за неоснователно
оплакването, че е било нарушено правото на защита на страната. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обосновано
първоинстанционният съд е кредитирал експертното заключение на
техническата експертиза, приемайки въз основа на него за доказани
количествата доставена през процесния период топлинна енергия.
Ответницата не е установила да се е възползвала от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото лице -
помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите
условия, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което и с оглед на
липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото
производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и
отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.
Нито в отговора на исковата молба, нито последствие жалбоподателят е
направили искане за задължаване на насрещната страна да представи заверени
„вярно с оригинала“ документи“ или оригинали, поради което неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба в тази връзка.
Неоснователни са и възраженията за недължимост на мораторната лихва
върху главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника
за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело общи условия,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение
на задължението има определен падеж, поради което на въззивника не се
дължи покана. Неотносими към настоящия спор са възраженията на
жалбоподателя, че не са ангажирани доказателства за датата на публикуване
на фактурите на интернет страницата на продавача. Посочения от
жалбоподателя момент на начална изискуемост на задължението се отнася до
общите условия на „Топлофикация София“ от 2014г., които обаче са
6
неприложими към настоящия процесен период.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в,
ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и
топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се
осъществява при публично известни общи условия, а според последните
купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово
разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация.
С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи
главница за дялово разпределение.
7
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва
да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 14989 от 13.09.2023г.,
постановено по гр. д. № 71738/2021г. по описа на СРС, 52 с-в.
ОСЪЖДА Н. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район
“Лозенец“, ул.“*******, ал. 12 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Директ” ЕООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8