РЕШЕНИЕ
гр. София, …………… г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” състав, в публичното заседание на седми ноемрви ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл. съдия: И. КИРИМОВ
при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов гр. дело № 2796 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.02.2018 г., постановено по гр.д. № 49728/2016 г. на СРС, ГО, 77 с-в, са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от "Т.С." ЕАД срещу Н.П.Г., като е признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1003,39 лв. – главница,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода м. 04.2013 г. – м.
04.2015 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. *********вх.*********,
ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2016 г. – датата на
депозиране на заявлението до окочателното изплащане и сумата от 28, 44 лв. –
главница за дялово разпределение, като искът за главница за ползвана топлинна
енергия е отхвърлен до предявения размер от 1005,98 лв., а за главница за
дялово разпределение до предявения размер от 34, 56 лв. С решението е признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 134, 05 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
периода от 31.05.2013 г. до 11.05.2016 г., като искът е отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 143,50 лв. Със същото решение е изцяло отхвърлен
предявения иск за лихва върху главницата за дялово разпределение в размер от
6,48 лв.
Решението в отхвърлителните
части, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Срещу решението, в частта с която са уважени предявените искове, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт. Поддържа, че са налице процесуални
нарушения. Излага съображения, че исковата молба е нередовна, като подадена от
юрисконсулт, за когото няма данни да е в трудово правоотношение с ищеца.
Навежда доводи, че не са обсъдени възраженията на ответника за липса на договор
с ищеца, за настъпила давност, за наличие на неравноправни клаузи в общите
условия на ищцовото дружество. Излагат се съображения, че ответника не е бил
редовно призован, защото на 05.07.2016 г. е бил насилствено отстранен от
жилището си, като неучастието му в процеса е неотстранимо процесуално нарушение
и обуславя постановяването на недопустим съдебен акт. Излагат се доводи за
нарушение на материалния закон, а именно, че СРС се е позовал на отменения
Закон за енергетиката. Във въззивната жалба се поддържа, че ответникът не е
собственик на имота. Излагат се съображения и за необоснованост на съдебния
акт. Искането към съда е обжалваното решение да
бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове - отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата "Т.С." ЕАД не е депозирал отговор.
Третото лици-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Доводите за
недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба са
неоснователни, поради следните съображения:
Константна е съдебната практика, че
страната няма правен интерес да оспорва надлежно учредената представителна
власт на процесуалния представител на насрещната страна, каквито доводи се
излагат във въззивната жалба. Не могат да бъдат споделени доводите на
въззивника, че към исковата молба следва да се прилага документ за
процесуалната правоспособност на юрисконсултите. По делото е представено надлежно
пълномощно за процесуално представителство от страна на дружеството ищец, като
процесуалният закон не установява задължение за съда да изисква специални доказателства
относно правоспособността на юрисконсулта.
По
отношение правилността на решението, съобразно релевираните във въззивната
жалба доводи:
За уважаването на предявения
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника
като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ.
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл.
150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал.2 от закона/.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ "потребители на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана в § 1, т. 42 ЗЕ (отм.);, но действаща през релевантния
период, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В разглеждания случай ищцовото дружество е
представило нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том I, рег. № 2549, дело №
179 от 30.11.2004 г. на нотариус с рег. № 259 на НК при СРС, от който е видно,
че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот.
С оглед изложеното,
неоснователни се явяват доводите на въззивника за липса на доказателства за
наличието на облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество и за
необоснованост извода на СРС за наличие на тази материална предпоставка за
уважаване на предявените искове.
Неоснователни и
изцяло неотносими са доводите на въззивника, че ответникът е бил нередовно
призован, тъй като на 05.07.2016 г. е бил насилствено отстранен от имота.
Следва да се посочи, че нередовното
призоваване на страната в гражданския процес е свързано с непреклудиране
на процесуалните възможности, които е имала същата, а именно за оспорване на
документ, за предствяне на доказателства и др. Т.е. лишената от такава
възможност страна, може да направи конкретните искания и възражения на по-късен
етап. В случая по делото не са налице данни за нередовна процедура по
призоваваме, но освен това не се правят и конкретни искания свързани с визираното
процесуално нарушение. Напълно неотносими съм гражданския процес са доводите на
въззивника за неотстранимост на процесуалните нарушения при нередовно
призоваване и недопсутимост на постановения съдебен акт.
Съдът намира и за
неоснователно позоваването на въззивника на Директива 93/13/ЕИО, поради следното:
Съгласно практиката
на СЕС, когато са налице необходимите за това правни и фактически
обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика. В чл. 3, § 1 на Директива 93/13/ЕИО е предвидено,
че в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се
счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя
създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Преценявайки клаузите от представените
Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ищцовото
дружество, въззивният съд не установи наличието на такива, които да са
неравноправни по смисъла на ЗЗП или Общностното право. В тях ясно и подробно са
посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна енергия и
на физическото лице - потребител на топлинна енергия.
Следва да се има предвид, че европейската
директива е акт, който обвързва по отношение на дължимия резултат, но оставя
националните власти да изберат формата и начина за въвеждането й в действащото
право. Тя няма пряко действие, когато е транспонирана в българското право в
срока, указан в нея. Правилата на Директива 93/13/ЕИО са пряко транспонирани
в Закона за защита на потребителите. Освен
това, тази директива е изменена с Директива 2011/83/ЕО, която пък е
транспонирана в българското законодателство чрез въведеното с ДВ, бр. 61/2014
г. изменение на чл. 62 от Закона за защита на потребителите,
забраняващ непоисканите доставки на стоки и услуги, между които и
"централно отопление", във връзка с което към настоящия момент е
налице тълкувателно разрешение, дадено с ТР № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело
№ 2/2016 г. на ВКС, ОСГК, според което за отношенията, възникващи при доставяне
на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита
на потребителите.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните от ищеца
суми. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Следователно и вземанията на "Т.С. " ЕАД към потребителите за
заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок,
посочен в чл. 111, б. "в" ЗЗД,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо- чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно приложимите за процесния период общи
условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съобразно
изложеното най-старото от претендираните
задължения – за м. 04.2013 г. е станало изискуемо на 30.05.2016 г., а заявлението
е подадено в съда на 27.05.2016 г., поради което не е изтекла погасителната давност.
С оглед обстоятелството, че правните
изводи на въззивната инстанция съответстват на тези на СРС, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство на основание чл.
273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна “Т.С.”
ЕАД. Настоящият състав намира, че независимо от направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи на въззиваемият за настоящото
производство, доколкото не е подаден отговор на въззивната жалба и не се е явил
процесуален представител, поради което съдът намира, че действително не е
осъществено процесуално представителство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.02.2018 г., постановено по
гр.д. № 49728/2016 г. на СРС, ГО, 77 с-в в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Техем Сървиси“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2