РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Кюстендил, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
в присъствието на прокурора В. П.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600471 по описа за 2022 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия
А. В. М., ЕГН ********** срещу Присъда № 260008/15.07.2022 г. на КнРС,
постановена по НОХД № 1798/2019 г. по описа на съда, с която подсъдимия
А. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 вр.
с ал.1 НК и му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години и е
осъден да заплати разноските по делото в размер на 1835,76 лв.
В протеста и мотивите към него са релевирани оплаквания за заниженост
на наложеното наказание поради неправилното приемане степента на
обществена опасност на дееца за не особено висока и неправилна преценка за
определяне размера на наказанието единствено при наличие на смекчаващи
обстоятелства – упражнено физическо насилие от пострадалия към
подсъдимия непосредствено преди извършване на деянието. Сочи се, че съдът
не е отчел тежестта на инкриминираното деяние, което е престъпление против
1
личността, обуславящо по-високата му степен на обществена опасност. По
тези съображения се моли за увеличаване размера на наложеното на М.
наказание“лишаване от свобода“ на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК.
Доказателствени искания в протеста не са направени.
Във въззивната жалба на подсъдимия са изложени бланкетни оплаквания
за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата и
постановяването й при съществени процесуални нарушения, със заявка за
допълнение след запознаване с мотивите на присъдата ,получено на
12.08.2022 г. Моли се за отмяна на присъдата и за постановяване на нова
осъдителна присъда. В жалбата не са направени доказателствени искания.
В о.с.з. прокурорът поддържа протеста и изложените в него мотиви за
изменение на присъдата чрез увеличаване размера на наложеното на
подсъдимия наказание и моли за уважаването му.
Защитникът на подсъдимия адв.В. П. в пледоарията си разви подробни
доводи за неправилност на установената фактическа обстановка и изложи
възприетата според нея фактическа обстановка, като се позова на записите от
видеокамерите. Неправилно според защитата съдът е приел неколкократно
замахване от подсъдимия с въпросната пръчка или летва към пострадалия,
каквото на видеокамерите не се вижда и в тази връзка се поддържа, че
неправилно съдът е възприел заявеното относно броя на ударите от
показанията на пострадалия С.. Поддържа се също, че неправилно съдът е
възприел, че подсъдимият не е действал в състояние на афект, като се
позовава на двата посочени варианта в назначените СПЕ. Поддържа се от
защитата точно обратното – че подсъдимият е бил предизвикан от
пострадалия и съпровождащите го лица и няма основание в тази връзка да не
се кредитират показанията на съпругата на подсъдимия, които се
потвърждават и от показанията на свидетелите Г. и К.К.. Поддържа се също,
че видно от експертизата на в.л.Далуков подсъдимият е понесъл 3 удара от
лицето Даниел и не се вижда да са нанясяни удари от подсъдимия. На
последно място защитата счита, че не е установен механизма на извършване
на причинената средна телесна повреда – от камерите е видно, че ударът е
нанесен отгоре-надолу, а не странично и няма как при това замахване да се
получи сочения в СМЕ от д-р Ковачки вакуум в ушната мида. По тези
съображения защитата счита присъдата за неправилна и необоснована и моли
2
за отмяната й и за оправдаване а подсъдимия.
Подсъдимият М. в лична защита изрази съгласие със заявеното от
защитника му. Като последна дума заяви: знае, че е невинен, че иска да се
прегледат камерите и да се види всичко случващо се, че той никого не е
удрял, че него го удрят 3 пъти и че той иска да защити жена си , защото тя
остава на улицата, а той влиза в двора и с алуминиевия стъклодържател е
посегнал да удари човека, който го е ударил него, а не човека, който
претендира за спукано тъпанче.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото в двете съдебни инстанции доказателства,
в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери
протеста и жалбата за допустими като подадени в законовия срок и от
надлежни страни и ще го разгледа по същество, като прие от фактическа и
правна страна следното:
С атакуваната присъда подсъдимия А. В. М., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 2.09.2017 г., в гр.Кюстендил, на ул.“***“ № 10, чрез
нанасяне на удар с прът в областта на лявата част на главата, е причинил на
Ц.Г. С., от гр.Кюстендил, средна телесна повреда, изразяваща се в
травматичен неврит на слуховия нерв на ляво ухо с прогресиране, причинило
на пострадалия трайно отслабване слуха на лявото ухо, поради което и на
основание чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.54 НК му е наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, с отлагане изпълнението
му на основание чл.66 ал.1 Нк за изпитателен срок от 3 години.
Производството пред районния съд е протекло в хипотезата на чл.371 т.1
НПК, като не са разпитвани в съдебното следствие свидетелите с №№ 5-12
по списъка към ОА и вещите лица с №№ 7-9 по същия списък и са приети
показанията на посочените свидетели от ДП чрез прочитането им, а
неприсъствено са приети експертизите на посочените три вещи лица В. П.,
Й.Д. и Н.П..
При условията на чл.314 НПК въззивният състав възприе фактическа
обстановка, която допълва фактическата обстановка на районния съд с
установени факти от кредитиранитке доказателствени средства, но не е
посочено в мотивите на присъдата и допълнението е по отношение на
събитията, случили се преди причиняване травмата на пострадалия и по време
3
на самата травма, както и с посочване здравословното състояние на
подсъдимия след инцидента, но не води до качественото й изменение . В
останалата част фактическата обстановка е правилно установена от районния
съд.
Фактическата обстановка по делото според въззивния съд, след
горепосоченото уточнение, е следната:
Подсъдимият и пострадалия се познавали, тъй като родителите на
пострадалия и пострадалият живеели на втория етаж в къщата на ул.“***“ №
10, а подсъдимият е собственик на първия и третия етаж от къщата на същия
адрес. Отношенията между подсъдимия и родителите на пострадалия били
влошеин от няколко години. Предвид лошите отношения били поставени и от
двете страни камери – от подсъдимия на гаража му пред къщата, а от
родителите на пострадалия – на стълбището на къщата.
На инкриминираната дата 2.09.2017 г. пострадалият Ц. С. и свидетелите
К.М. - негова сестра, Д.С. - неин приятел и С.Г. - приятелка на пострадалия с
управявания от св.М. неин собствен лек автомобил „***“ отишли на ул.“***“
№ 10. В същото време подсъдимия и съпругата му св.М.В. се намирали на
тротоара пред къщата и гаражите.
Преди паркирането св.М. управлявала автомобила с ниска скорост и
изведнъж подсъдимият слязъл на пътното платно и застанал пред автомобила,
поради което св.М. спряла автомобила и пътуващите в него, без св.С.Г., която
останала на предната седалка, слезли от автомобила. След слизането си от
колата пострадалият попитал подсъдимия докога ще продължава да тормози
родителите му и защо е обърнал тяхната камера, като последното се
потвърждава от подсъдимия и от съпругата му.
Тогава подсъдимият започнал да отправя към тримата закани – че само бой
ще ги оправи, че ще ги затвори в ковчези , на което тримата също отвърнали с
реплики. Подсъдимият започнал да говори цинични думи на св.М. и да я
обижда:“***“ и др.п. Тя го питала защо й говори така и че това, което говори
не е вярно. Тогава св. Д.С. замахнал към подсъдимия и го ударил няколко
пъти с ръка в лицето, като съпругата на подсъдимия се опитвала да
предотврати случващото се. Подсъдимият и св.С. си разменили няколко
удара, което е видно и на снимките от камерите към аудио-техническата
експертиза. В един момент подсъдимият се отскубнал и влязъл в двора на
4
къщата. След малко се върнал обратно при стоящите на тротоара -
пострадалият С., св.М. и С., като носел в ръката си дълъг около 2 м бял на
цвят прът, представляващ алуминиев стъклодържател, с който замахвал към
св.С. да го удари, но С. му взел пръта от ръцете и го хвърлил на земята.
Подсъдимият се навел, взел отново стъклодържателя и замахнал този път
към св. М. с него да я удари. Тогава пострадалият замахнал към подсъдимия,
за да защити сестра си, която междувременно се навела, за да се предпази от
удара, но не го избегнала напълно. А подсъдимият пък замахнал към
пострадалия с държания от него бял стъклодържател, дълъг около 2 м и му
нанесъл един удар кс него. Пострадалият се опитал да предпази с ръце
главата си, но прътът се плъзнал по ръката му и го ударил странично по
лявата част на главата, в областта на лявото ухо. След удара пострадалият се
почувствал зле и усетил пищене в ухото.
След нанесения удар на пострадалия подсъдимият хвърлил
стъклодържателят на земята и побягнал в посока към Първо основно
училище. Св.Д.С. взел пръта и го огънал на две под формата на v-образ, след
което пострадалият, св.М. и св. С. се качили в колата на св. М. и след като
излезли на ул.“***“, се обадили на тел.11 2 да съобщят за случилото се.
Тогава св. Г., която от колата наблюдавала случващото се, видяла, че ухото на
пострадалия е синьо и му казала това, като той имал синьо също и на ръката,
между лакътя и китката.
Съпругата на подсъдимия св. В., след като първоначално се опитала да
предотврати ударите между съпруга й и св.С., стояла отстрани и наблюдавала
случващото се. След побягването на подсъдимия тя се обадила на тел.112,
като нейното обаждане било преди обаждането на св.М.. Когато св.М. се
обадила на тел.112 , й казали, че вече има обаждане за този скандал и от
полицията предложили да отидат там за изясняване на случая, което
пострадалият и останалите трима свидетели сторили.
На мястото на скандала били изпратени полицейските служители
свидетелите Т.иБ.. Там те заварили съпругата на подсъдимия и подсъдимия,
който се намирал на предна дясна седалка в личния им автомобил и бил в
неадекватно състояние, като двамата свидетели не забелязали видими външни
наранявания по лицето му. По техен съвет св.В. закарала съпруга си на
преглед в МБАЛ - Кюстендил, където отишли и свидетелите Б.иТ. по
5
разпореждане на ОДЧ за проверка състоянието на подсъдимия. От
проведения разговор с дежурния лекар свидетелите Б.иТ. разбрали, че
подсъдимият няма фрактури и вътрешни кръвоизливи, но останал за
наблюдение в хурургично отделение. На зададените му от полицаите
въпроси подсъдимият не отговарял, само гледал с широко отворени очи и по
тази причина не му бил изготвен протокол за писмено предупреждение и не
му е било снето писмено обяснение. От СМЕ на подсъдимия, изпълнена от
в.л. д-р Н./ на л.11-14 от том 2 на ДП / е установено, че на 2.09.2017 г.
подсъдимият е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана на
езика и натъртване на повърхностни меки тъкани в окосмената част, мозъчно
сътресение с лекостепенно разстройство на съзнанието, остър неврит на елвия
слухов нерв –леко изразен, с лекостепенно нарушение слуха на ляво ухо. Тези
увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, с възстановителен процес до около 20- 25 дни.
В същото време пострадалият и придружаващите го трима свидетели
отишли в полицията и там дали обяснения за случая, след което им били
съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР. Пострадалият след след
полунощ бил закаран в ЦСМП, защото полицаите им казали да изчакат, за да
не засекат с подсъдимия там. Там пострадалият С. бил прегледан, като той се
оплаквал от болки в главата и ръката, имал световъртеж и гадене, но било
установено, че няма фрактури и бил освободен.
Болките в главата му обаче в следващите два дни не спирали, като
пострадалият имал оток на главата и пищене в лявото ухо. Поради това той
отишъл на преглед в кабинет УНГ на 5.09.2017 г. и бил насочен за болнично
лечение в отделение УНГ в МБАЛ – Кюстендил, откъдето бил изписан на
9.09.2017 г.
От изготвената разширена СМЕ от д-р В. Н. и д-р Л.К. – началник
отделение УНГ е установено, че на пострадалия С. са причинени следните
телесни увреждания: контузия/натъртване на меки тъкани на главата/.
Контузия на лява предмишница в областта на китката. Травматична руптура
на тъпанчевата мембрана на ляво ухо и следтравматичен неврит на левия
слухов нерв – проявили се с периферен отоневрологичен синдром и
отслабване слуха на ляво ухо над 40 Дб за период от поне около 2 месеца.
Експертизата сочи, че не са установени данни за заболявания или
6
предхождащи увреждания на слуховия нерв на лявото ухо. СМЕ приема, че
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удари с
или върху тъп твърд предмет и е възможно да са получени по съобщения от
пострадалия начин: за травмата на главата и ухото – удар с предмет с плоска
повърхност, с възможност за затваряне на отвора на външния слухов проход
при удар в тази област – възможно с метален профил, летва, плесница и др.п.,
за контузията на лява предмишница – удар със същия предмет или други.
Описаното телесно увреждане на лявото ухо – неврит на слуховия нервс
периферен отоневрологичен синдром и руптура на тъпанчевата
мембрана/довели от отслабване на сулха над 40 децибела – първоначално 46
децибела, при преглед след 2 седмици – 42 децибела/ са причинили на
пострадалия С. трайно отслабване на слуха на лявото ухо, със срок на
възстановяване 2-3 месеца. Останалите увреждания са причинили болка и
страдание.
Тройната СМЕ, изпълнена от вещите лица д-р И.Л./специалист по съдебна
медицина-съдебен лекар във ВМА-София/, д-р Е.К./специалист УНГ болести/
и д-р Е.И./ специалист по съдебна медицина-съдебен лекар във ВМА-София/
допълва горепосочената СМЕ, като установява, че на пострадалия са
причинени следните травматични увреждания: контузия на главата. Контузия
на лява предмишница. Травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на
лявото ухо. Постравматичен неврит на слуховия нерв вляво.
Механизмът на причиняване на увреждането на тъпанчевата мембрана на
лявото ухо е възможно да се получи от удар в областта на ушната мида, при
което се получава сгъстяване на въздуха, изпълващ слуховия проход и натиск
върху тъпанчето, водещо до разкъсване на тъпанчевата мембрана. Такова
увреждане е възможно да е получено при удар в областта на ушната мида с
предмет с плоска повърхност с ширина 2,5-3 см. Перфорацията е заздравяла
спонтанно, като към момента на инцидента е реализирала медико-
биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. Получените мекотъканни травматични увреждания са причинили на
пострадалия болка и страдание. Относно намалението на слуха на лявото ухо
тройната СМЕ сочи, че се касае за травматичен неврит на слуховия нерв с
прогресиране към датата на изготвяне на експертизата 10.09.2019 г. и загуба
на слуха от 6000 херца до 8000 херца, като процесът е необратими е
7
възможно да прогресира във времето. С допълване на експертизата от
допълнителните обяснения на вещите лица при приемане на заключението в
о.с.з. следва да се приеме, че е реализиран критерия на медико-биологичния
признак“трайно отслабване на слуха на лявото ухо“.
Районният съд е посочил подробно в мотивите на присъдата си какви точно
факти са разказали отделните свидетели в кредитираните им показания,
поради което не се налага преповтарянето им в настоящото решение.
Правилно е посочването, че за установената фактическа обстановка следва да
се кредитират показанията на пострадалия и на свидетелите К.М., Д.С., С.Г.,
Д.С. и Д.Г. и от заключенията на двете СМЕ и видеотехническата експертиза.
В допълнение следва задължително да се посочи, че показанията на
посочените свидетели съдът намира за обективни и ги кредитира като такива
поради това, че изнесеното от тези свидетели се подкрепя от заключенията на
двете СМЕ относно вида и механизма на причинените на пострадалия телесни
увреждания. Изцяло правилно са кредитирани като обективни показанията на
самия пострадал Ц. С., защото сочения от него механизъм на причиненото му
увреждане съвпада напълно с описанието му в двете СМЕ – и по отношение
травмата на лявото ухо, и по отношение на соченото от него насиняване на
лявата му ръка между китката и лакътя, посочено в СМЕ като мекотъканно
увреждане на лявата предмишница. Освен това, свидетелят добросъвестно е
съобщил за словесното пререкания между неговата група и подсъдимия,
както и за нанесени два удара на подсъдимия от св. С.. Показанията на самия
пострадал, както и показанията на свидетелите М., С. и Г. освен че се
подкрепят от заключението на двете СМЕ, се подкрепят и от заключението на
видеотехническата експертиза относно посочените от тези свидетели на
последователността на извършените действия, вкл. и действията, извършени
от подсъдимия и предмета, с който е нанесен удара на пострадалия. Правилно
е прието, че предвид снимикте към видеотехническата експертиза, ударът на
пострадалия е нанесен с дълъг бял прът, както твърдят свидетелите в
кредитираните им показания, вкл.пострадалия, което и според настоящия
състав представлява алуминев държач за дограма, с каквато дейност има
данни по делото да се занимава подсъдимият. Св.Г. е изразила съмнение, че
записите от камерите, които са на подсъдимия, са представени избирателно и
на тях не е отразен нанесения удар от подсъдимия на пострадалия. Но затова
8
пък са налице достатъчно гласни доказателства – показанията на самия
пострадал, на свидетелите М., С., и Г., които по безспорен начин установяват
авторството на деянието от подсъдимия.
Правилно е прието от районния съд, че изготвените две СПЕ по делото,
втората от които е комплексна психиатрична и психологична експертиза,
сочат, че подсъдимият при нанасяне удара на пострадалия не е действал в
състояние на физиологичен афект. Поведението му е резултат от
раздразнение, предизвикано от нанесените му удари от св. С., което
раздразнение се е пренесло към св. М. и с физическо посегателство към
пострадалия С.. Защото самият пострадал с нищо не е предизвикал
подсъдимият. А замахването на пострадалия към подсъдимия е било
предизвикано от самия подсъдим, който е замахнал да удари сестрата на
пострадалия с белия прът и за да я защити, пострадалият е замахнал към
подсъдимия, след което подсъдимият му е нанесъл фаталния единствен, но
силен удар с алуминиевия държач за дограма.
Показанията на св. К.К.,съсед на подсъдимия и пострадалия , не следва да
се кредитират като обективни, защото показанията му са категорично
опровергани от кредитираните свидетелски показания на свидетелите-
очевидци, какот и от показанията на полицейските служители. Свидетелят К.
е заявил, че с периферното зрение видял две лица да удрят А. и още, когато се
върнал, след като паркирал колата си: “Видях, че А. М. лежеше на земята,
имаше хора от полицията пред къщата и дойде линейка“. Свидетелите-
очевидци безпротиворечиво са заявили, че подсъдимият е избягал в посока
към първо основно училище веднага след инцидента. А свидетелите-
полицейски служители са заявили безпротиворечиво, че при идването им
подсъдимият е лежал на предната седалка в лекия им автомобил и в тяхно
присъствие е закаран от съпругата си в болницата, като самите те посъветвали
съпругата му да не вика линейка. Затова показанията на този свидетел изцяло
– и в частта им, че две лица бият подсъдимия и пострадалият е едното от тях,
не се кредитират като обективни и съдът ги намира за заинтересовани и
целящи оневиняването на подсъдимия.
Правилно са кредитирани показанията на св. Д.Г.,тъй като заявеното от него
се подкрепя от кредитираните свидетелски показания – за нанесените удари
от св.С. на подсъдимия, за излизането на подсъдимият след това от двора им с
9
бяла алуминиева летва и за това, че е замахвал с нея, за побягването на
подсъдимия и вземане на летвата от“едрото момче“ и огъването й.
Свидетелят не е съобщил за нанесен удар от подсъдимия на пострадалия, но
пък заявеното от него кореспондира напълно с кредитираните показания на
свидетелите-очевидци, вкл. за носената от подсъдимия алуминиева летва и
замахването с нея.
Кредитираните от районния съд показания на св.М. С.а, майка на
пострадалия и на св.М., съдържат факти за влошените от доста години
отношения между подсъдимия и нейното семейство, в частност между
подсъдимия и съпруга й Г. С. и съобщава за нанесен побой от подсъдимия на
съпруга й през 2008 г.
Правилно не са кредитирани от районния съд показанията на съпругата на
подсъдимия св.М.В. в частта им, че съпругът й не е удрял пострадалия не
защото тя е съпруга на подсъдимия, а защото показанията й в тази част са
опровергани категорично от целия кредитиран доказателствен материал – от
показанията на пострадалия и на свидетелите М., С. и Г., както и от посочения
механизъм на увреждането в двете СМЕ. В останалата им част показанията на
тази свидетелка се кредитират, тъй като се подкрепят от посочените
кредитирани доказателства.
Обясненията на подсъдимия се преценяват от въззивния съд като годно
доказателствено средство само в частите им, в които се подкрепят от
кредитираните доказателствени средства – че на инкриминираната дата е
завъртял камерите на стълбището и че пострадалия и придружаващите го са
гоооппитали защо върти камерите, че св.Д.С. го е ударил два пъти в лицето,
след което той е влязъл в двора е и взел дългия около 2 м алуминиев
стъклодържател и че го е размахал. В останалата им част – че е размахал
стъклодържателя, за да зашити жена си и че не е удрял пострадалия Ц. С., а е
имал съприкосновение само с Д.С., обясненията му са опровергани от
кредитирания доказателствен материал и затова следва да се приемат в тези
им части като защитна теза. Това е така, защото самият подсъдим, след като е
заявил в обяснеинята си, че е размахал пръта да защити жена си, в
следващото изречение е казал:“Те не нападаха жена ми, само словесно
крещеха“. А това води на извода, че не е размахал стъклодържателя, за да
защити жена си.
10
При така установеното от фактическа страна правилно и законосъобразно
районният съд е приел обвинението за доказано по безспорен начин откъм
авторството и неговата обективна и субективна страна, но правните
съображения за това е необходимо да бъдат допълнени със следното:
Авторството на престъплението е безспорно доказано по изискващия се от
разпоредбата на чл.303 НПК начин от показанията на самия пострадал Ц. С.
и от показанията на свидетелите-очевидци Д.С., К.М. и С. Г.ева, които се
подкрепят от заключенията на двете СМЕ относно вида и механизма на
причиненото на пострадалия увреждане.
От обективна страна е безспорно установено причинената на пострадалия
от подсъдимия М. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата. Контузия на лява предмишница.Травматично разкъсване на
тъпанчевата мембрана на лявото ухо. Постравматичен неврит на слуховия
нерв вляво. Механизмът на увреждането е посочен в двете СМЕ по идентичен
начин, като първата СМЕ конкретизира предмета, с който е причинено
увреждането на престъплението. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удари с или върху тъп твърд предмет и е
възможно да са получени по съобщения от пострадалия начин: за травмата на
главата и ухото – удар с предмет с плоска повърхност, с възможност за
затваряне на отвора на външния слухов проход при удар в тази област –
възможно с метален профил,летва, плесница и др.п., за контузията на лява
предмишница – удар със същия предмет или други. Тройната СМЕ доразвива
механизма на причиняване на увреждането, посочен в първата СМЕ и
конкретизира предмета, с който е причинено уврежаднето. Тя сочи, че
механизмът на причиняване на увреждането на тъпанчевата мембрана на
лявото ухо е възможно да се получи от удар в областта на ушната мида, при
което се получава сгъстяване на въздуха, изпълващ слуховия проход и натиск
върху тъпанчето, водещо до разкъсване на тъпанчевата мембрана. Такова
увреждане е възможно да е получено при удар в областта на ушната мида с
предмет с плоска повърхност с ширина 2,5-3 см. Перфорацията е заздравяла
спонтанно, като към момента на инцидента е реализирала медико-
биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. Получените мекотъканни травматични увреждания са причинили на
пострадалия болка и страдание. Относно намалението на слуха на лявото ухо
11
тройната СМЕ сочи, че се касае за травматичен неврит на слуховия нерв с
прогресиране към днешна дата и загуба на слуха от 6000 херца до 8000 херца,
като процесът е необратими е възможно да прогресира във времето. С
допълване на експертизата от дадените от вещите лица допълнителни
обяснения при приемане на заключението в о.с.з. следва да се приеме, че е
реализиран критерия на медико-биологичния признак“трайно отслабване на
слуха на лявото ухо“.
Соченото в двете СМЕ за предмета, с който е причинено увреждането и
който е възприет от съда като алумуниев стъклодържач с дължина около 2 м,
е установен и от показанията на горепосечените свидетели-очевидци, какот и
от показанията на свидетеля Г. и от обясненията на самия подсъдим.
Гореизложеното обосновава извода, че е установено безспорно причинената
на пострадалия средна телесна повреда по см.на чл.129 ал.2 предл.І-во алт.ІІ-
ра НК – трайно отслабване на слуха.
От субективна страна правилно е прието от районния съд, че
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Настоящият
състав приема, че начина на извършване на деянието – силно замахване с
алумииневия стъклодържащ към жизненоважен орган –главата на
пострадалия, който с нищо не е предизвикал подсъдимия - е доказателство за
това, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвижадл е неговите общественоопасни последици – че ще увреди здравето
на пострадалия, но въпреки това е искал настъпването на тези последици.
При установената по безспорен начин съставомерност на обвинението
законосъобразно районният съд е признал подсъдимия за виновен по него. За
престъплението по чл.129 ал.1 НК законодателят е предвидил
наказание“лишаване от свобода“ до 6 години. Районният съд, като е отчел
степента на обществена опасност на деянието и дееца, обстоятелствата,
предхождащи престъплението, е определил наказанието на подсъдимия при
условията на чл.54 НК при превес на счекчаващи обстоятелства. Настоящият
състав споделя приетото за ниска степен на обществена опасност на
подсъдимия предвид чистото му съдебно минало и трудовата му
ангажираност. Смекчаващо вината обстоятелство според настоящия състав е,
че престъплението е извършено от подсъдимия след упражнено върху него
физическо насилие от св.С., което обаче е било провокирано от подсъдимия с
12
изречените от него цинични изрази към приятелката на св.С. св.М. и това
смекчаващо обстоятелство е взето предвид при определяне размера на
наказанието. Степента на обществена опасност на деянието е висока, но то е
изолирана проява в живота на подсъдимия.
Следва да се допълни, че не са налице основанията на чл.55 НК при
определяне на наказанието поради липса както на многобройни, така и на
изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Наложеното при тези обстоятелства наказание“лишаване от свобода“ в
законовия минимум от 3 месеца настоящият състав намира за
законосъобразно определено и за справедливо. Смекчаващо вината
обстоятелство според настоящия състав е, че престъплението е извършено от
подсъдимия след упражнено върху него физическо насилие от св.С., което
обаче е било провокирано от подсъдимия с изречените от него цинични
изрази към приятелката на св.С. св.М. и това смекчаващо обстоятелство
следва да се вземе предвид при определяне размера на наказанието.
Законосъобразно е приложен чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години,
като се споделят изцяло съображенията на районния съд за това. И
настоящият състав намира, че с това по вид и размер наказание в най-пълна
степен ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.
По тези съображения съдът намери доводите в протеста за увеличаване
размера на наложеното наказание за неоснователни. Следва да се допълни
изрично, че действително степента на обшествена опасност на деянието е
висока, тъй като извършеонто престъпление е срещу личността и е причинена
средна телесна опвреда. Но предвид конкретиката на процесното
престъпление, посочена по-горе в решението, настоящият състав намери
наложеното с протестираната присъда наказание ЛС в минималния законов
размер за справедливо.
Също по гореизложените съображения настоящият състав намери
възраженията на защитата за оправдаване на подсъдимия за неоснователни.
Твърдението на защитата, позовавайки се на записите от камерата на
подсъдимия, че подсъдимият не е застанал на улицата пред колата, в която са
били пострадалият и свидетелите М. и С., се опроверга именно от
показанията на тези трима свидетели. Освен това, този факт няма никакво
пряко отношение към престъплението. А относно посоченото в СПЕ за липса
13
на физиологичен афект при единия посочен в експертизата вариант - ако
подсъдимият е предизвикал пострадалият и неговата група с внезапното си
излизане на улицата пред колата и че е очаквал реакция от тяхна страна -
настоящият състав прие, че подсъдимият не е действал в състояние на афект.
Но не защото е изскочил пред колата, управалявана от св.М., която е карала с
ниска скорост и това изскачане поради тази причина не би могло да ги
провокира.Според съда с последващото си поведение, след излизане от
колата на пострадалия, сестра му и приятелят й, подсъдимият със заканите
към тях и с изречените цинични и обидни думи към св.М. е провокирал
реакцията на св.С.. По тези съображения няма физиологичен афект. Няма
такъв и защото подсъдимият, след като е получил двата провокирани от
неговото словесно поведение удара от св.С., е изтичал од къщата и е взел
стъклодържача, с който е замахвал неколкократно първо към св.С., който му
го е изтръгнал от ръцетке и г ое хвърлил на земята. Но след това подсъдимият
отново е взел скъклодържача и е замахнал с него към сестрата на
пострадалия, който е замахнал към подсъдимия , за да защити сестра си и
тогава подсъдимият му е нанесъл фаталния увреждащ удар. Така че по всички
тези съображения се изключва от съда подсъдимият да е действал в състояние
на афект, а не поради посоченото в СПЕ внезапно излизане на подсъдимия
пред колата, в окято били пострадалият и придружаващите го лица.
Що се отнася до твърдението на защитата, че подсъдимият не е замахвал
няколко пъти и че не е нанесъл удар на пострадалия настоящият състав прие,
че подсъдимият само веднъж е замахнал конкретно към пострадалия, но е
имало предхождащи удара безспорно установени замахвания. Че
увреждането е причинено само с един удар, това е посочено и в СМЕ, и е
заявено от свидетелите, вкл. и от самия пострадал – че само един удар с
алуминиевия стъклодържач подсъдимият е нанесъл на пострадалия, отляво на
главата му и така го прие и съдът – че увреждането е причинено само с един-
единствен удар. А неколкократното замахване с този предмет от подсъдимия
е безспорно установено, но то е предхождало деянието – то е било насочено
към св.С. и към сестрата на пострадалия, която последният се опитал да
защити. За неколкократно замахване от подсъдимия с държания от него
предмет междувпрочем е съобщил и св. Г.. Това неколкократно предходно
замахване от подсъдимия също изключва твърдението на защитата той да е
действал в състояние на афект. Затова се прие именно този извод на СМЕ по
14
втория алтернативен вариант, допълнен с посочените от съда съображения.
А относно това, че на камерата не всичко се вижда, - че не се вижда
подсъдимият да е насочил стъклодържача към св.С., този факт е отбелязан и
от св. С.Г., и от съпругата на подсъдимия св. М.В., която е заявила:“ А.
замахва със стъклодържача, другите са извън кадър. На кадър сме само аз и
А.“. На камерата според защитата не се вижда и подсъдимият да удря
пострадалия. Но нанесения удар на пострадалия е видян от самия пострадал и
от свидетелите С., М. и Г.. А причиненото му увреждане е установено от
двете СМЕ, които подкрепят показанията на свидетелите-очевидци. Поради
това и предвид и цитираните показания на св. В. следва да се приеме, че не
всичко случило се е било в обсега на камерата. В подкрепа на отзи извод е и
посоченото в самата видеотехническа експертиза в.л.Далуков: “Камерата
заснема изображение при детекция на движение в зрителното й поле“. Т. е.
неотразяването на всички действия на подсъдимия от камерата е не защото те
не са се случили, а защото не всички извършени от подсъдимият движения,
вкл. нанесеният на пострадалия удар, са попаднали в зрителното поле на
камерата.
По всичко изложено се налага безапелационния извод, че подсъдимият не е
действал в състояние на афект и че не е имал предизвикващо поведение по
отношеине на подсъдимия от пострадалия и съпровождащите го лица, както
упорито твърид защитата. А въпроса“Защо ни местиш камерите?“, отправен
към подсъдимия от пострадалия преди инцидента не се възприема за
предизвикващо действие от пострадалия и съпровожадщите го. В тази връзка
позававането от защитата за предхождащото инцидента поведение на
подсъдимия и групата на пострадалия на показанията на свидетелите Г. и К. е
неуспешно. Св.К. е минал в един момент с колата си покрай участниците в
инцидента и когато се е върнал обратно, всичко вече е било приключило и
там са били полицейските служители, както той самият е заявивл. Така че
няма как св.К. да е възприел събитията преди инцидента. А св. Г. е
наблюдавал случващото се от терасата си и добросъвестно е изложил
възприетото, вкл. и за неколкократното замахване със стъклодържача от
подсъдимия.
От всички доказателства по делото, вкл. и от заключенията на СМЕ се
установи безспорно, че на пострадалия е причинена средна телесна повреда.
15
Така че е без значение съдържанието на разговора на тел.112 от сестрата на
пострадалия и това, че тя не е съобщила в енго за травмата на брат си.
Съдържанието на този разговор не опровергава по никакъв начин както
заключенията на СМЕ, така и по казанията на свидетелите-очевидци и на
самия пострадал.
В заключение, всички доказателства по делото категорично не сочат на
намерение у лицата, които били с пострадалия, да се саморазправят с
подсъдимия. Защото по делото се устаонив точно обратното. Както се посочи
вече, подсъдимият на въпроса на пострадалия защо им мести камерите
започнал да отправя закани- че ще ги сложи в ковчег, че само бой ще ги
оправи и е отправил и цинични и обидни думи към св.М.. Всичко това и
особено последното са отключили поведението на св.С. и са причина за
всички последващи събития, вкл. и за нанесения от подсъдимия на
пострадалия единствен фатален увреждащ удар, без пък самият пострадал да
е предизвикал с каквото и да било действие или дума подсъдимия. При това
положение съдът приема, че не камерите са първопричина за престъплението,
както твърди защитата, а словесно агресивното поведение на подсъдимия е
провокирало св. С. и случилите се впоследствие събития. Да, първоначално
подсъдимият е държал яке и тефтер. Но е безспорно установено, а и самият
подсъдим го заявява в обясненията си, че впоследствие е взел алуминиевия
стъклодържач и преди да нанесе увреждащия удар на пострадалия,
неколкократно е замахвал с него към св.С.. Нещо повече. След като св.С. е
отнел от ръцете му този замахващ предмет, подсъдимият го е взел от земята и
е продължил да замахва с него – към сестрата на пострадалия и накрая към
самия пострадал.
По всички тези съображения въззивният съд прие обвинението за доказано
по безспорон начин, както изисква нормата на чл.303 НПК.
Съдът при служебната проверка на присъдата не намери други основания,
различни от сочените в жалбата и протеста, за изменение или отмяна на
атакуваната присъда. Последната е правилна, обоснована и законосъобразна и
като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският
окръжен съд
16
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260008/15.07.2022 г. на Кюстендилския
Районен съд, постановена по НОХД № 1798/2019 г. по описа на този съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17