О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
София, 18.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - Б въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети март две
хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Симеонова ч. гр. д. № 1611 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
274 - 279
ГПК, вр. с чл.
577 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 18-00-20 от 29.01.2021 г. на Д.Р.- кмет на
Столична община - район „Нови Искър“, ул. „******, чрез юрисконсулт Ю.Д., срещу
определение № 1966 от 30.12.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд - Н.Н., с което е отказано вписване на Заповед №
РНИ20-РД09-202/12.06.2020 г. на кмета на район „Нови Искър“ по молба вх. №
80411 от 30.12.2020 г.
В частната жалба се твърди, че отказът на съдията по вписванията е неправилен и
необоснован. Излагат се съображения, че район „Нови Искър“ е издал 8 бр.
заповеди, с които е учредено в полза на Столична община право на прокарване и
сервитутна ивица върху 8 поземлени имота с начин на трайно ползване: ниви,
находящи се в с. Чепинци, район „Нови Искър“, Столична община. Части от тези
имоти попадат в сервитута на трасе на тласкател по действащия парцеларен план,
като за тях е определено обезщетение от сертифициран оценител, сключил рамков
договор със Столична община. Заповедите са обявени на всички заинтересовани
лица, влезли са в законна сила и определените обезщетения са изплатени на
собствениците. Твърди се, че на основание чл. 193, ал. 9 ЗУТ посочените
заповеди са подадени за вписване в Имотния регистър при Агенция по вписванията,
ведно с всички изискуеми документи за вписване. Към момента на подаване на
жалбата е постановен отказ единствено за вписване на Заповед №
РНИ20-РД09-202/12.06.2020 г. на кмета на район „Нови Искър“. Посочва се, че при
представяне на осемте заповеди, ведно с документите, послужили за издаването
им, е приложено и оригиналното платежно нареждане, което е в един екземпляр. В
заявлението за вписване към всяка заповед е посочено къде се намира оригиналът,
предвид което съответният съдия по вписванията би могъл да направи справка и да
се увери, че държавната такса е заплатена. Таксата за вписване на осемте
административни акта е заплатена наведнъж, поради това, че те са част от един
проект на районната администрация. Предвид изложеното се моли за отмяна на
обжалваното определение.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира
за установено следното:
Производството
пред съдията по вписванията е образувано по заявление вх. № 80411 от 30.12.2020 г. от Даниела
Райчева, кмет на Столична община - район „Нови Искър“, гр. Нови Искър, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, за вписване на основание чл.
193, ал. 9 ЗУТ на Заповед № РНИ20-РД09-202/12.06.2020 г. на кмета на район
„Нови Искър“, влязла в сила на 24.08.2020 г., видно от отбелязването в същата.
С посочената заповед на основание чл. 193, ал. 3 ЗУТ, вр. със Заповед №
СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община, Парцеларен план за
инженерна инфраструктура - трасета, тласкател, събирателен колектор и съпътстващи
съоръжения, преминаващи през землищата на кв. Бенковски, с. Кубратово, с.
Световрачене, с. Негован и с. Чепинци, одобрен с Решение № 209 по Протокол № 64
от 29.04.2010 г. на Столичен общински съвет и поради липсата на друго
икономически целесъобразно техническо решение за реализиране на проекта, а
именно осигуряване работата и експлоатацията на КПС - с. Чепинци, разположена в
имот с идентификатор 80409.5828.389 по КККР на с. Чепинци (господстващ имот), е
учредено в полза на Столична община право на прокарване и сервитутна ивица
върху поземлен имот (ПИ) с идентификатор 80409.5828.92 (служещ имот), целият с
площ от 1870 кв. м., с начин на трайно ползване: нива по КККР на с. Чепинци,
одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, собственост на наследници на Р.А.А., починала на 18.04.2009 г., С.А.В.,
починал на 07.05.1998 г. и Р.С.В., починала на 26.12.2003 г., а именно: А.Г.А.,
Г.А.А., С.А.Е., М.Н.В., Е.С.В.и П.С.В., съгласно Решение № 1411 на Поземлена
комисия „Нови Искър“ за възстановяване право на собственост върху земеделски
земи. Със същата заповед е определена площ на ограничението 268 кв. м. и е
определено еднократно обезщетение в размер на 854,92 лв. без ДДС съгласно
експертна оценка, изготвена от лицензиран експерт - оценител, заплатено на
наследниците по посочена от тях банкова сметка.
Към заявлението за вписване са приложени:
Заповед № РНИ20-РД09-202/12.06.2020 г. на кмета на район „Нови Искър“ - в
оригинал, копие от вносна бележка №
918178/22.12.2020 г. за платена такса за вписване в размер на 80 лв.,
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК за имот с идентификатор
80409.5828.389 по КККР на с. Чепинци (господстващ имот) - заверено копие,
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за
имот с идентификатор 80409.5828.92 по КККР на с. Чепинци (служещ имот) - в оригинал,
вносни бележки от 07.10.2019 г. за изплащане на обезщетения на собствениците на
служещия имот - 6 бр. заверени копия, Решение № 1411/07.12.1998 г. на Поземлена
комисия „Нови Искър“ за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Чепинци - заверено
копие, Акт за публична общинска собственост № 4281/20.06.2019 г. за ПИ с
идентификатор 80409.5828.389 по КККР на с. Чепинци (господстващ имот) -
заверено копие, комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ с
идентификатор 80409.5828.92 по КККР на с. Чепинци - оригинал, удостоверения за
наследници, както следва: на Р.А.А., С.А.В., Р.С.В. - в оригинал, експертна
оценка от лицензиран експерт - оценител относно определяне на пазарната
стойност на обезщетението на засегната от прокарване на тласкател площ от 268
кв. м. от ПИ с идентификатор 80409.5828.92 по КККР на с. Чепинци - оригинал,
писмо от началника на дирекция „Общински приходи“ - отдел „Нови Искър“,
съгласно което собствениците на земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи, не подават декларация по чл. 14 ЗМДТ и не са данъчно
задължени - заверено копие, Протокол № 9/04.12.2018 г. от комисия по чл. 210,
ал. 2 ЗУТ - заверено копие, копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за ПИ с
идентификатор 80409.5828.92 по КККР на с. Чепинци (служещ имот) - заверено
копие, и скица на ПИ с идентификатор 80409.5828.389 по КККР на с. Чепинци
(господстващ имот) - заверено копие.
С обжалваното определение от 30.12.2020 г. съдията по вписванията
е отказал да постанови вписването с доводи, че към преписката е приложено копие
на платежно нареждане за държавна такса за вписване в размер на 80 лв. Дори да
са налице 8 акта, за които се иска вписване, то за всяко от тях се дължи такса
и надлежно доказателство, че същата е платена. Представеното платежно не е
оформено според изискванията на чл. 7а ТДСАВ - не е извършена необходимата
според посочената норма заверка. Липсата на оформление на платежния документ по
разписания ред следва да се приравни до липса на валидно доказателство за
платена държавна такса, което е самостоятелно основание за отказ според т. 6 от
ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че
при констатиране на недостатъци в молбата съдията по вписванията не може да
дава указания по нея, нито да я остави без движение, а е длъжен да постанови
отказ - т. 1 от тълкувателното решение.
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 577,
ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Вписването
е едностранно охранително производство, чиято цел е оповестяването на актове, с
които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат
значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.
Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване -
съгласно чл. 569, т. 5 ГПК, според който нотариални са производствата, по реда
на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите,
предвидени в закон.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1
ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи
на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закона - вписването (като родово понятие, включващо вписване в
тесен смисъл,
отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство,
в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. В мотивната част
на т. 6 изрично е разяснено, че може да бъде отказано вписване,
ако не е внесена дължимата за това такса (когато
такава се дължи), ако липсва скица - копие от
кадастралната карта съгласно чл. 6,
ал. 3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на
изискванията на чл. 264 ДОПК (освен
при вписването и отбелязването на съдебно решение).
Настоящият
съдебен състав споделя изложените в обжалваното
определение мотиви
на съдията по вписванията за липса на надлежно удостоверяване на внасянето на дължимата държавна такса. По делото е представено
преводно нареждане от 22.12.2020
г., в което е посочено внасяне по сметка на
Агенция по вписванията на държавна такса в размер на 80
лв., с основание за плащане - 8 бр. заповеди, „учредяване
право на прекарване Чепинци“, което преводно нареждане обаче не е
заверено нито от страната по акта, нито от нотариус, нито от банката, получила
или извършила плащането. Видно от документа
(приложен на л. 23 от делото) същият е разпечатан от системата за интернет
банкиране на „Общинска банка“ АД и не е надлежно заверен съгласно изискванията на чл. 7а ТДТСАВ, което е равнозначно на липса на
документ за внесена държавна такса. В
частната жалба не се и твърди представеното пред съдията
по вписванията платежно нареждане да е
било заверено съгласно чл. 7а ТДТСАВ и чл.
184, ал. 1 изр. 1 ГПК, съответно приложим за всички охранителни
производства.
Противно на изложените в жалбата доводи в заявлението за вписване на
заповедта не е посочено къде се намира оригиналът на
платежното нареждане, като в тази връзка следва да се добави, че съгласно т. 1
от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на нередовност на молбата за
вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а
ПВ, без да
може да дава указания за отстраняване на нередовността.
Ако се възприеме логиката на жалбоподателя, че съдията по
вписванията може служебно да провери дали държавната такса е внесена, то следва
да се отрече императивният характер на чл. 184,
ал. 1, пр. 1 ГПК относно формалната доказателствена сила на електронния
документ, доколкото чл. 7а ТДТСАВ частично възпроизвежда разпоредбата, досежно
заверка от страната по акта за вписване, а чл. 184, ал. 1 ГПК се явява
съответно приложим, съгласно чл. 540 ГПК, за всички охранителни производства -
предвидените в ГПК и други закони (чл. 530 ГПК) - в този смисъл са определение
№ 218 от 15.07.2020 г. по ч. т. д. № 828/2020 г. по описа на ВКС,
I т. о. и определение № 315 от 26.07.2016 г. по ч.
гр. д. № 2544/2016 г. по описа на ВКС, III
г. о.
Касае се за редовност на подаденото заявление за вписване,
обусловена от императивни изисквания на закона, които следва да бъдат изпълнени
от заявителя при подаване на заявлението, а не да се възлагат в служебно
задължение на съдията по вписванията.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1966 от 30.12.2020 г. на съдия по
вписванията при Софийски районен съд - Н.Н., с което е отказано вписването на
Заповед № РНИ20-РД09-202/12.06.2020 г. на кмета на район „Нови Искър“ по молба
вх. № 80411 от 30.12.2020 г.
Определението подлежи
на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя, при
условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.