Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 496

 

гр. Русе, 12.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

               Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                      АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

               при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 781 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

               Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

               „М.“ ЕООД, гр. Русе чрез адв. С.Ц. *** е обжалвало отказ от 10.09.2019 г. за прекратяване на производството по изп. дело № 20148310400479 на ЧСИ М. М., рег. № ***на КЧСИ с район на действие РОС. Твърди, че отказът е неправилен и иска неговата отмяна. Счита, че са налице основанията за прекратяване съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и делото е прекратено по право. Претендира разноски.  

               В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК

 са депозирани възражения по жалбата от взискателя „Е.П.П.“ АД, в които се взема становище за неоснователност на жалбата и се прави искане тя да не се уважава. Претендира разноски.       

 Настоящият състав на съда счита, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице - „М.“ ЕООД с оглед качеството му на длъжник по изпълнителното дело, срещу подлежащо на обжалване действие по  чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК и същата е допустима.

              Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

 Изпълнителното производство е образувано на 20.05.2014  г. по молба на „Е.П.П.“ АД срещу „М.“ ЕООД за парични задължения въз основа на изпълнителен лист на 12.05.2014 г. по гр. д. № 11766/2010 г. на РРС. С молбата си за образуване на изп. дело взискателят е посочил способи за изпълнение – опис и запори на движ. вещи, запори на банкови сметки и други вземания, възбрана на недв. имоти и опис на движимо имущество на длъжницата. Възложил е на съдебния изпълнител и правата по чл. 18 ЗЧСИ. За образуваното изп. дело ЧСИ уведомил НАП като изискал справка за размера на публичните й задължения. На длъжника е връчена ПДИ на 27.05.2014 г. Извършено е проучване на имущественото състояние на дружеството-длъжник като въз основа на получените справки на 14.07.2014 г. е наложен запор върху банковите му сметки в ПИБ АД и запор на 2 бр. МПС в КАТ Русе. Въз основа на молба от 5.11.2014 г. на 25.11.2014 г. в производството по изп. дело е присъединено вземането на същия взискател срещу същия длъжник, удостоверено в изп. лист от 16.09.2014 г. С молбата за присъединяване взискателят е посочил способи за изпълнение: изпълнение – опис и запори на движ. вещи, запори на банкови сметки и други вземания, възбрана на недв. имоти и опис на движимо имущество на длъжницата. Възложил е на съдебния изпълнител и правата по чл. 18 ЗЧСИ. От наложения запор на банковите сметки на длъжника в ПИБ АД са постъпили 4 превода на суми. С молба вх. № 1977/18.01.2018 г. взискателят е поискал да бъде извършена нова справка за налични банкови сметки на длъжника и в случай, че такива бъдат открити да се наложи запор върху тях. На 15.07.2019 г. е наложен запор върху 4 бр. ППС в ОДМВР Русе, Сектор ПП.

             На 2.08.2019 г.. длъжниъкт подал молба вх. рег. № 15215, с която заявил, че е настъпило прекратяване на делото. По повод на нея е постановен обжалваният в настоящото производство отказ на ЧСИ да прекрати изп. дело, поради липса на предпоставките на чл. 433 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно изброени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Съгласно т. 8 от нея, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, по които взискателят с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събиране на вземането.

Същественият въпрос по настоящото дело е кое е било последното изпълнително действие поискано от взискателя по изпълнителното дело при ЧСИ и от кога последното следва да се счита за прекратено.

Настоящият състав счита, че по изпълнителното дело, последното валидно изпълнително действие, поискано от взискателя е обективирано в молбата му от 5.11.2014 г.,  въз основа на която е присъединен с друго свое вземане в настоящото изп. производство. Действително, присъединяването на взискател към изп. дело само по себе си не е предприемане на изпълнително действие. Но в същата молба, изходяща от същия като първоначалния взискател, освен присъединяване се съдържат и искания за предприемане на съответните изп. способи.

Следва да се има предвид, че с настъпване на основанието по  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона, т.е. прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. Началото на срока се поставя от последното изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя.

           Молбата от 18.01.2018 г. е депозирана след като производството по изп. дело вече е било прекратено по силата на закона, с изтичането на двугодишния срок на бездействие от страна на взискателя, поради което не е могла да доведе до прекъсване на същия. Аналогично стои положението и с наложените на 15.07.2019 г. запори върху 4 бр. ППС.

           Така изложеното води до извод за основателност на оплакванията на жалбоподателката в този смисъл. Атакуваният отказ на ЧСИ да прекрати изп. дело се явява незаконосъобразен, поради което и следва да се отмени.

                С оглед изхода от спора, отправеното искане и представените   доказателства, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в общ размер на 65,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

            Водим от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ по жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК *** от гр. Р. чрез адв. С.Ц. *** отказ от 10.09.2019 г., постановен по изп. дело № 20148310400479 на ЧСИ М. М., рег. № ***на КЧСИ с район на действие РОС да прекрати изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

            ОСЪЖДА „„Е.П.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ***да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК *** от гр. Русе, със седалище и адрес на управление. Р., *** сумата от 65,00 лв. /шестдесет и пет лева/ разноски пред настоящата инстанция.                   

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: