РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Сливен, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230103975 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 9797,50 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане, като се
претендират и разноските по делото. В исковата молба, а и в допълнителното
становище на ищцовата страна се твърди, че ищецът се съгласил да извърши
недължимо плащане към застрахователно дружество по договор за
застраховка, като това се дължало на липсата на средства при ответника и по
негова молба ищецът платил на застрахователя исковата сума. Било му
обещано, че сумата ще бъде върната. Твърди се, че сумата не е върната,
поради което от съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати исковата сума, ведно със законната лихва и разноските
по делото.
От страна ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
същата се оспорва. Твърди се, че сумата 9800 лв. е била предоставена от
ответника на ищеца, за да я преведе на застрахователната компания като
вноска. Това се е наложило поради заетостта на ответника, тъй като по това
време ищецът бил съпруг на дъщеря му и си оказвали помощ от всякакъв
1
характер. Оспорва се твърдението, че ответникът не е разполагал с пари, като
се сочи какви суми е декларирал като доход като земеделски производител за
2017г. и 2018г., какъв дивидент е получил от търговското дружество за
същите години. Сочи, че е разполагал с депозит в банка в размер на 30 000
лева. Твърди, че ищецът не би могъл да заплати със свои пари процесната
сума, тъй като не разполагал с пари в такъв размер.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Исковата
молба се поддържа.
Ответникът се явява в съдебно заседание лично и с пълномощник.
Оспорва се истинността на представен от ищеца договор за заем.Иска се
отхвърляне на иска и се претендират разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.04.2018г. е сключен договор за заем между Д.Д. /заемодател/ и
ищеца С.Г. /заемополучател/ за сумата 9800 лева. Договорът представлява
истински документ. Сумата е върната на кредитора на части, като за
последната част от нея ищецът получил помощ от своя баща св.Г. Г. Не се
установява по несъмнен начин, за какво е използван получения от ищеца
заем.
На 05.04.2018г. ищецът получил от тогавашната си съпруга св.М.Д.
парична сума в размер на 10000 лева, която тя получила от баща си –
ответникът С.Д., за да бъде внесена по договор за застраховка на
последния.Това се наложило тъй като свидетелката не можела да отиде с
бебето си да внесе сумата. Ищецът извършил плащането по банков път.
Към 2018г. ответникът е разполага със значителни средства, а ищецът не
е имал доходи в такъв размер и често е вземал заеми.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства и свидетелски показания.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е допустим, но
разгледан по същество е неоснователен.
Оспореният договор за заем е истински документ, което се установява от
2
показанията на св. Й. и св.Г., както и от протокола на НАП за извършена
проверка на ищеца.Поради това оспорването следва да се признае за
недоказано.
В случая не е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка
на обедняването на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно чл.59,
ал.2 от ЗЗД правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. Горното означава, че искът
по чл.59 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във
всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1
от ЗЗД, нито въобще с друг иск. Съобразно задължителните указания на ВС
обективирани в ППВС № 1/28.V.1979 г. - т.10, дори и погасяването на
правото на иск не е основание за водене на производството по чл.59, ал.1 от
ЗЗД, т.к. погасяването на правото на иск поради изтичане на преклузивен или
давностен срок не е равнозначно на липса на иск, т.к. ищецът е имал на
разположение определен иск, но е пропуснал да го предяви в един или друг
срок. В случая исковата претенция е допустима, но за да е основателна е
необходимо съгласно т.5 от горепосоченото постановление на ВС да се
установи, че е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, което
да произтича от един общ факт или обща група от факти.Такава връзка в
случая не е налице. Не се установява по несъмнен начин, че ищецът е внесъл
по договора за застраховка на ответника исковата сума, като е използвал
получената по договора за заем сума. Двамата свидетели на ищеца не
установяват това обстоятелство. Единият свидетел казва , че заемът е взет от
ищеца да помогне на ответника, но точно за какво не знае. Другият свидетел
заявява, че това което знае го е научил от ищеца. Показанията на св.Д.
установяват по категоричен начин, че сумата е внесена от ищеца, но са
ползвани пари, които са предоставени от ответника. При тези обстоятелства
не е налице обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което
предявения иска с право основание чл.59 от ЗЗД следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен.
С оглед изхода на процеса следва да се присъдят претендираните от
3
ответната страна разноски по делото, които са в размер на 780 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА оспорването на истинността на оспорения договор за заем
от 02.04.2018г. ЗА НЕДОКАЗАНО.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Г. с ЕГН-********** от
гр.********************************** против С. Т. Д. с ЕГН-**********
от гр.**************** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД заплащане на
сумата 9797,50 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
31.08.2021г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН-********** от гр.*************** ДА
ЗАПЛАТИ на С. Т. Д. с ЕГН-********** от гр.******************* сумата
780 /седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4