№ 145 / 31.3.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.Монтана

31.03.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1513 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл.127, ал.2 от СК, за упражняване на родителските права, определяне местоживеене на детето, режим на лични контакти и месечна издръжка.

Производството е образувано по искова молба на Н.И.Н. ***, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете С. Светлинов С. против С.А.С. с посочено правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Ищцата поддържа, че с ответника живеела на съпружески начала, като от съвместното съжителство е родено малолетното дете С. Светлинов С., родено на ***г.

Твърди, че от 04.06.2018г. са разделени с ответника, който бил задържан от органите на МВР по повод на осъществено домашно насилие по отношение на нея, като при задържането му в жилището били открити наркотични вещества, за което е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода по НОХД №1614/2018г. на РС Монтана.

След раздялата ищцата поддържа, че само тя полага грижи за детето, то живее при нея. Ответникът след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и освобождаването му, продължава да я „тормози“, за което ищцата твърди, че подала жалба и е образувано наказателно производство.

Заявява, че от деня на раздялата само тя осигурява средства за издръжката на сина им, подпомагана от своите близки, както и от пълнолетната си дъщеря, която работи и с която живеят в общо домакинство. Ответникът не участва със средства, нито с грижи в отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Няма контакти с него, не се интересува, не го търси.

Ищцата поддържа, че в резултат на домашното насилие, упражнено от ответника, от което пострадало и детето, се наложило повече от една година да ползват услугата “работа по терапевтични програми“ към Детски център за застъпничество и посредничество Зона ЗаКрила гр.Монтана за терапия и ограничаване на получените от детето травми вследствие акта на домашно насилие.

Освен, че не желае да участва в отглеждането на детето, ответникът няма и реалната възможност да стори това предвид наличието на висящи наказателни производства и евентуални бъдещи ефективни присъди.

Поддържа, че не постигнали съгласие с ответника по реда на чл.127, ал.1 от СК.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Светлинов С., роден на ***г. на нея майката, да определи местоживеене ***, ж.к.Младост бл.14 вх.Е ет.6 ап.15, да определи режим на лични контакти на детето с бащата при ограничен режим, един път месечно, всяка първа събота от месеца от 10ч. до 13ч., в нейно присъствие и на представител на отдел Закрила на детето или на Детски център за застъпничество и посредничество Зона ЗаКрила гр.Монтана, както и бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано една година назад от предявяване на иска, както и да й бъдат присъдени разноските по делото.

По същество поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло, ведно със законните последици.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът С.А.С., чрез особения представител адв.Л.А. ***, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявените искове, като поддържа, че са допустими, а по същество частично основателни.

Заявява, че ищцата не ангажира доказателства за упражнявана от нея трудова дейност, евентуално ако упражнява какви доходи реализира, притежава ли жилище и подходящи социално-битови условия за отглеждане на дете.

Оспорва предложения ограничен режим на лични контакти с детето, тъй като по този начин се препятства желанието му да полага грижи за сина си, да осъществява контакти, да му бъде предоставена възможност да прояви родителските си качества и привързаност към детето. Предлага режимът на лични контакти да бъде два пъти месечно, а именно всяка първа и последна събота от месеца, като първоначално няма възражения тези срещи да са в присъствието на майката и социален работник.

Не оспорва претендирания размер на месечната издръжка, като заявява, че финансово оразмерява необходимостта от средства, които са необходими на този етап за отглеждането на детето.   

 В съдебно заседание, особения представител на ответника поддържа, че не възразява майката да упражнява родителските права и детето да живее при нея, както и ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, а относно режима на лични контакти да бъде разширен в смисъла посочен в отговора на исковата молба.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги прецени във връзка с доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно се установява, че ищцата и ответника живеели на съпружески начала, като от съвместното съжителство е родено малолетното дете С. Светлинов С., родено на ***г.

Също така от 04.06.2018г. страните са разделени. Ответникът бил задържан от органите на МВР по повод на осъществено домашно насилие по отношение на ищцата, като при задържането му в жилището били открити наркотични вещества, за което е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода по НОХД №1614/2018г. на РС Монтана.

Ответникът изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ ефективно в Затвора гр.Враца.

След раздялата детето останало при ищцата, като само тя полагала грижи за него. Ответникът след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и освобождаването му, продължил да я притеснява по телефона и лично, за което ищцата подала жалба в РП гр.Монтана, по която е образувано наказателно производство срещу ответника.

От деня на раздялата само майката осигурява средства за издръжката на сина им, подпомагана от своите близки, както и от пълнолетната си дъщеря, свид.Теодора И. Романова, която работи и с която живеят в общо домакинство. Ответникът не участва със средства, нито с грижи в отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Няма контакти със сина си, не се интересува, не го търси дори по телефона. За целия период, в който са разделени е закупил за сина си едно яке и един чифт обувки, с което се изчерпва и участието му в издръжката на детето.

От домашното насилие, упражнено от ответника, пострадало и детето, което наложило повече от една година да ползват услугата “работа по терапевтични програми“ към Детски център за застъпничество и посредничество Зона ЗаКрила гр.Монтана за терапия и ограничаване на получените от детето травми вследствие акта на домашно насилие.

Освен, че не желае да участва в отглеждането на детето, ответникът няма и реалната възможност да стори това предвид наличието на висящи наказателни производства и евентуални бъдещи ефективни присъди.

Горните факти принципно не са спорни между страните. 

Представено е и писмено становище от ДСП Монтана, отдел Закрила на детето. В същото се поддържа, че детето има необходимост да контактува и комуникира и с двамата си родители, като е необходимо същото да бъде насочвано към развитие на чувството на уважение към родителите и да не се прекъсва психо-емоционалната връзка и с двамата родители, тъй като те са хората, които могат да подсигурят всички необходими условия за правилното физическо, психическо, емоционално и социално развитие.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приложения социален доклад.

Разпитана е като свидетел Теодора И. Романова, дъщеря на ищцата от друг мъж, която установява, че основната грижа по отглеждането и възпитанието на детето е на майката, а бащата не участва нито с парични средства, нито с грижа във възпитанието и отглеждането на детето. Поддържа, че майка й работи от в къщи, надомна работа, като реализира месечно около 420-450 лева, а самата тя работи в гр.Лом и месечните й доходи са до 950 лева, с които подпомага домакинството, живеят в общо такова.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същата предава своите лични и непосредствени впечатления, живеят в едно домакинство с ищцата и малолетното дете, показанията й кореспондират с твърденията в исковата молба и писмените доказателства. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а в случай че родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката.

С оглед установеното от фактическа страна, събраните писмените доказателства, както и становищата на страните, обсъждайки събраните доказателства, в съда се формира категоричния извод, че е изцяло в интерес на детето за в бъдеще за неговото отглеждане и възпитание да се грижи майката Н.И.Н., като детето следва да живее при нея в гр.Монтана, ж.к.Младост бл.14 вх.Е ет.6 ап.15. Съобразно с това, майката следва да упражнява и родителските права по отношение на детето. По убеждение на съда майката притежава родителски капацитет, възможности и желание да се грижи и възпитава своето малолетно дете. При нея на детето ще бъде осигурено сигурност и спокойствие, поради което е в изключителен интерес на детето да живее при своята майка.

 По отношение на режима на лични контакти, който следва да бъде определен на бащата. Безспорно е, че детето има нужда да контактува и с двамата си родители, които следва да се съобразяват с индивидуалните нужди на детето и да го насочват към развитие на чувството на уважение към тях. Ответникът е баща на детето, същия няма да упражнява родителските права, но може да се вижда със сина си и да контактува с него, да поеме своята отговорност по отношение развитието и възпитанието му. Двамата родители са тези, които следва да контактуват помежду си по отношение цялостното развитие на своето дете и да вземат решения изцяло в негов интерес. При определяне на режима на лични контакти съдът взе предвид и състоянието на детето и неговото емоционално и психологично състояние, наложили проведената терапия в Детски център за затъпничество и посредничество Зона ЗаКрила гр.Монтана. Детето не е контактувало със своя баща, не го познава добре.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че на ответника следва да бъде определен един по-ограничен режим на лични контакти с детето, както следва: два пъти в месеца, всяка първа и трета събота, по местоживеене на детето, от 10.00ч. до 13.00 часа, в присъствието на майката и на социален работник от отдел Закрила на детето или на Детски център за затъпничество и посредничество Зона ЗаКрила гр.Монтана, като този режим в бъдеще, при промяна на обстоятелствата, имащи значение за отношенията между детето и баща му, може и следва да бъде разширен.

По въпроса за размера на месечната издръжка, която бащата следва да заплаща за детето.

Съгласно чл.143, ал.1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно. Размерът на издръжката по силата чл.142,ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл.150 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл.142,ал.2 СК, която определя минималната издръжка на едно дете, която се равнява на една четвърт от размера на минималната работна заплата, към момента този минимален размер е 152.50 лева.

По делото няма писмени доказателства за доходите на родителите. От обясненията на ищцата се установява, че реализира месечно около 450 лева от „надомна работа“. За бащата са налице данни, че е работел по трудово правоотношение до 01.01.2008г., а към момента не работи. 

От доказателствата по делото се установи също, че майката полага непосредствените грижи за детето, а бащата не се интересува, не го търси, не дава никакви средства за месечната му издръжка.

За нуждите на детето се установи следното:

Детето С. Светлинов С. е на пет години, няма писмени доказателства да посещава детско заведение. С оглед на възрастта му, детето несъмнено има нужда от хранителни продукти, дрехи, обувки, играчки, съответни на израстването му.

С оглед установените възможности на родителите и нуждите на детето, съдът намира, че издръжка в размер на 250.00 лева месечно е достатъчна за покриване на необходимите му месечни разходи, която следва да бъде разпределена между двамата родители, съответно от бащата 150 лева и от майката 100 лева месечно. 

Предвид гореизложеното ще следва бащата да бъде осъден да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на детето, ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева месечно, считано една година назад от предявяване на иска, от 05.06.2018г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на делото, съобразно уважената част на предявените искове в размер на 50.00 лв. държавна такса, а по сметка на РС Монтана сумата от 216.00 лева ДТ съобразно уважения размер на издръжката, сумата от 300.00 лева за изплатено възнаграждение на особения представител адв.А., както и 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. Светлинов С., роден на ***г., ЕГН ********** на майката Н.И.Н..

Детето С. Светлинов С., роден на ***г., ЕГН ********** занапред да живее при майката Н.И.Н. ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С.А.С. с детето С. Светлинов С., както следва: всяка първа и трета събота, по местоживеене на детето, от 10.00ч. до 13.00 часа, в присъствието на майката Н.И.Н. и на социален работник от отдел Закрила на детето или на Детски център за затъпничество и посредничество Зона ЗаКрила гр.Монтана.

ОСЪЖДА С.А.С. да ЗАПЛАЩА на Н.И.Н., в качеството й на майка и законен представител на детето С. Светлинов С., роден на ***г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от 05.06.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА С.А.С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Н. ЕГН ********** разноските по водене на делото в размер на 50.00 лева.

ОСЪЖДА С.А.С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 216.00 лв. ДТ върху размера на присъдената издръжка, сумата от 300.00 лева за особен представител, както и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение, съобразно чл.242, ал.1 ГПК.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: