№ ………
14.12.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3421 по описа за 2020
година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ц.В.Й., ЕГН **********, адрес: *** срещу М.Г.Г., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД с искане съдът да осъди ответника М.Г.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати
на ищеца сумата 5 000 (пет хиляди)
лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпените от него болки и страдания в резултат на нанесената му по
хулигански подбуди средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява
лъчева кост, довела до трайно затруднение във функцията на левия горен крайник
за период от 5-6 седмици, и сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на несената му лека
телесна повреда - контузия на
главата, контузия на носа, травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на
лявото око, гърба на носа, лявото крило на носа, разкъсно-контузна
рана по лявата вежда, ожулване по клепача на лявото око, травматични отоци,
кръвонасядания по горната и долна устни, разкъсно-контузна
рана по горната устна, травматични отоци и кръвонасядания по тилната и дясна теменнослепоочна област на главата, ведно със законната
лихва от датата на деянието -
22.11.2019
г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира се заплащане и на
съдебно-деловодните разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молбата се излага, че на 22.11.2019г.
в гр. А. М.Г. му причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, довела до трайно затруднение във
функцията на левия горен крайник за период от 5-6
седмици, престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл. 129 ал.1 от НК. На 10.12.2019г. ответникът е сключил споразумение с
Районна прокуратура - Варна, което е
одобрено от PC -Варна по НОХД № 5524/2019г.
по описа на 38-ми състав и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от осемнадесет месеца, което на осн. чл. 66 ал.
1 от НК било
отложено с изпитателен срок от четири години.
С
това противоправно деяние - нанесения му
побой ответникът причинил на ищеца и лека телесна повреда, установена при
прегледа в спешния център контузия на
главата, контузия на носа, травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на
лявото око, гърба на носа, лявото крило на носа, разкъсно-контузна
рана по лявата вежда, ожулване по клепача на лявото око, травматични отоци,
кръвонасядания по горната и долна устни, разкъсно-контузна
рана по горната устна, травматични отоци и кръвонасядания по тилната и дясна теменнослепоочна област на главата.
Заради
счупването на ръката му бил поставен гипс за 30
дена. Наложило се след свалянето на бинта да ходи на физиотерапия за
раздвижване на ръката, която била отекла и надута. Все още има ограничени
движения на ръката, надута е, и го боли, най-много в студените дни.
Непосредствено след побоя се чувствал много зле и емоционално и физически, имал
проблеми със съня, стряскал се и не можел да спи, постоянно се оглеждал около
себе си, заради гипса не можел да се обслужвам напълно сам, налагало се
съпругата му да му помага.
Ищецът
излага, че работи като таксиметров шофьор и гипсът му пречил да работи,
притеснявал се как ще издържа семейството си през този период, а и предстояли
празници. Наложило се да взима пари на заем от приятели. Станал избухлив,
по-неспокоен, нервен, и понякога се кара със съпругата и децата си без никаква
причина. Съпругата му и двете му подрастващи деца, били шокирани като го видели
с рани и отоци по лицето, и с гипса на ръката, стреснали се, и започнали да се
притесняват всеки път, в какво състояние ще се прибере след работа. Започнали
да му звънят през няколко часа, за да го
проверяват как е.
Ответникът,
чрез назначения му от съда особен представител изразява
следното становище по предявения срещу него иск в депозирания в срока по чл.
131 от ГПК отговор:
Счита предявеният иск за допустим, но по
съществото си неоснователен по
основание и по размер. Твърди, че не е налице правно основание за
възникване на твърдяното материално право - предмет на депозирания осъдителен
иск, а именно претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено на ищеца от ответника. Оспорва
твърдението на ищеца, че в следствие на осъществено спрямо него
престъпление ответникът е получил уврежданията, които подробно са описани в
исковата молба, респ. техния вид и характер. Оспорва и размера на претендиралото от ищеца обезщетение
като прекомерен с оглед вида и характера на твърдените вреди.
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че че със Споразумение по Протокол №607/10.12.2019 г., сключено между
Прокуратурата и подсъдимия М.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, последният се е признал за виновен в това, че: На 22.11.2019 г. в гр.Аксаково,обл. Варна е причинил по хулигански подбуди средна телесна
повреда на Ц.В.Й., изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, довела до
трайно затруднение във функцията на левия горен крайник за период от 5-6
седмици - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.129 ал.1 от НК.За
гореописаното деяние подсъдимият М.Г.Г., на основание
чл. 131 ал.1 т.12.пр.1 вр. чл.129 ал.1
от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК, е приел наказание: лишаване от свобода за
срок от осемнадесет месеца, което на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил с изпитателен срок от четири години, считано
от влизане в сила на споразумението.За ПТП
бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2957 от пол. Н. И.
Х. - дежурен ПТП при ОД на МВР към дата 16.09.2014г.
Гороното се потвърждава и от представения по делото заверен
препис от Протокол №607/10.12.2019 г. от публично съдебно заседание по НОХД
№5524/2019 г. на РС – Варна.
По делото е изслушана и приета съдебно- медицинска
експертиза на вещото лице д-р В. Д., от която се установява, че на 22.11.2019 .
Ц.В.Й. на 56 г. е получил съчетана травма, изразяваща се в счупване на лява
лъчева кост контузия на главата, контузия на носа, травматичен оток и
кръвонасядания по клепачите на лявото око, гърба на носа, лявото крило на носа,
разкъсно-контузна рана по лявата вежда, ожулване по
клепача на лявото око, травматични отоци, кръвонасядания по горната и долна
устни, разкъсно-контузна рана по горната устна,
травматични отоци и кръвонасядания по тилната и дясна теменнослепоочна
област на главата. По повод на получените травми същия ден ищецът първоначално
е бил прегледан в спешно отделение на болница, където е извършена обработка на
получените рани и поставяне на гипсова имобилизационна
превръзка на лява ръка за срок от 30 дни. Обичано функцията на ръката се
възстановява за около 1,5-2 месеца от времето на инцидента. В конкретния случай
на 23.01.2020г. при преглед е установено наличие на усложнение от получената
травма - развитие на Зудекова атрофия. При това
усложнение се получава разстройство на вазомоторните функции на вегетативната
нервна система. Появява се оток, затопляне на кожата и болка в китката и
пръстите. Това води до разширение на съдовете в областта на предмишницата.
Кожата се опъва, става влажна и лъскава, а мускулите и сухожилията могат да фиброзират. Последният стадий на болестта е свързан с
картината на костна и мускулна атрофия. Това усложнение в конкретния случай е
забавило оздравителния процес за 6-8 месеца от получаване на травмата. Към
времето на инцидента и в последващите две три седмици уврежданията са
обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Обичайно този тип
увреждания налагат периодично провеждане на физиотерапевтични процедури.
Експертизата освен преглед на ищеца е обсъдила и представените с
исковата молба медицински документи: съдебно-медицинска експертиза за
освидетелстване № 1239/2019 г., амбулаторен лист № 002321 от 25.11.2019
г., амбулаторен лист № 002555 от
19.12.2019 г., амбулаторен лист № 000187 от 23.01.2020 г.
По делото са изслушани и показанията на Е. В. В. –съпруга на ищеца, които съдът при условията на чл. 172 от ГПК с
оглед на целокупния събран по делото доказателствен материал, от които се
установява, че през месец ноември 2019 г. съпругът ѝ ѝ
се обадил и ѝ съобщил, че е в Спешното отделение. Когато пристигнала
установила множество рани по главата и лицето, счупена ръка. Децата се уплашили
и не искали да влизат в стаята при него. Съпругът ѝ се чувствал зле.
Страдал от безсъние. Постоянно ставал през нощта, стряскал се,
разхождал се, скачал от леглото, тъй като имал силни болки. Пиел
болкоуспокояващи. Не може да ползва ръката си като преди. Единият кокал на
ръката му и към момента е щръкнал насрани. Не можел да се обслужва сам,
налагало се да му помага – закопчавала му копчетата, къпала го, помагала му да
се облича и съблича - абсолютно за всичко. Възстановяването продължило близо
месец, ходил на раздвижване, което продължило още два месеца, понеже ръката му
била толкова надута, че не можел да я ползва пълноценно. Към момента продължава
да има болки и оплаквания, особено при лошо време.
Изслушани
са и показанията на свидетеля Г. Х. Г., от които се установява, че е колега
таксиметров шофьор на ищеца. През ноември 2019 г. при возене на клиенти бил
нападнат от клиента, вследствие на което имал нанесени удари по главата и му
била счупена ръката. След инцидента дори не можел да се облича сам. Около месец
и половина не можел да работи. След отстраняване на гипса ръката му доста време
била подута, ходил дълго време на физиотерапия. Често се оплаквал от болки в
ръката. Бил стресиран. Променил се след инцидента, не бил така контактен, както
преди, затворил се в себе си.
От така изложената
фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми,
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл.
45 от ЗЗД.
За осъществяване на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД ищецът следваше да докаже, че в следствие на противоправното, виновно
поведение на ответника е претърпял твърдените вреди в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Или в конкретния случай от приложеното споразумение по НАХД №5524/2019
г. на ВРС се установява, че ответникът виновно е причинил на ищеца по
хулигански подбуди средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява
лъчева кост, довела до трайно затруднение във функцията на левия горен крайник
за период от 5-6 седмици, което съставлява престъпление по чл. 131 ал.1 т.12
пр.1 вр. чл. 129 ал.1 от НК.
От изслушаните по делото свидетелски показния и от
съдебно-медицинската експертиза се установява, че със същото деяние е
осъществен и друг противоправен резултат - причинена лека телесна, изразяваща
се в оток кръвонасядане и ожулване на клепачите на ляво око с кръвоизлив по конюнктивата на лява очна ябълка; контузно-разкъсна
рана на лява вежда; оток и кръвонасядане в областта на носа; контузно-разкъсна рана с оток и кръвонасядане по горна
устна и кръвонасядане по долна устна; отоци кръвонасядания и ожулвания в дясна
теменно слепоочна и централна тилна част и в ляво.
Вследствие на противоправното деяние на ответника
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като
интензитетът на болките и страданията е бил първоначално силен по отношение на
всички травматични увреждания, като постепенно е отшумявал, най-напред за
леките, като за средната телесна повреда, изразяваща се в счупване на ръката
ищецът продължава да търпи болки и страдания, тъй като е развил болест на Зудек, чиито симптоми към момента не са отминали.
Съдът следва да определи претърпените вреди по справедливост съобразно
чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му,
степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални
страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. В светлината на изложеното,
за да достигне до извод за справедлив размер на обезщетение, което да репарира
причинените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява настъпилите
леки и средна телесна повреда на ищеца, проявената вследствие на тях
симптоматика, времето за отшумяването ѝ и тежките емоционални последици
на това събитие за ищеца, като определя претърпените от него вреди, вследствие
на счупването на ръката на 5000 лв., а за леките телесни повреди, изразяващи се
в ред разкъсно-контузни рани и отоци по главата в
размер на 1000,00 лв.
С оглед на уважаване на главния иск се дължи и мораторната лихва за забава, на осн. чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който за задължения от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният от
ищеца иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК за ищеца се
поражда право на разноски. Съгласно
представените доказателства за извършени разноски ищеца, последният е извършил
разноски в размер на 630,00 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда. Тъй като в настоящия случай се търсят вреди от
непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, е приложима
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК, съгласно която такси и разноски по
производството не се внасят от ищеца по
искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в
сила присъда. Така в полза на съда следва да се присъдят за сметка на ответника
всички такси и разноски, направени за сметка на съда от името на ищеца. Такива
разноски в настоящото производство са: дължимата държавна такса в размер на 240,00
лв., депозит за проведена съдебно-медицинска експертиза в размер на 160,00 лв.
и депозит на особен представител на ответника в размер на 300,00 лв. или общо 700,00
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 45 от ЗЗД, М.Г.Г., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.Й.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ищеца сумата 5 000 (пет хиляди)
лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него
болки и страдания в резултат на нанесената му по хулигански подбуди средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, довела до трайно
затруднение във функцията на левия горен крайник за период от 5-6 седмици, и сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат на несената му лека телесна повреда - контузия на главата, контузия на
носа, травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на лявото око, гърба на носа,
лявото крило на носа, разкъсно-контузна рана по
лявата вежда, ожулване по клепача на лявото око, травматични отоци,
кръвонасядания по горната и долна устни, разкъсно-контузна
рана по горната устна, травматични отоци и кръвонасядания по тилната и дясна теменнослепоочна област на главата, ведно със законната лихва от датата на деянието - 22.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите, на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.Й., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 630,00 (шестстотин и тридесет) лв.,
представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд – гр. Варна сумата 700,00 (седемстотин) лв., представляваща сторени разноски в
производството, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Дължимите суми от ответника към ВРС могат да бъдат преведени
по следната банкова сметка:
*** - в „Първа Инвестиционана Банка”АД – клон
Варна, банков код: FINVBGSF.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните след
обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: