№ 10142
гр. С., 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110131219 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. В. Ф., чрез адв. Р. А.,
срещу П. П. Ф., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния
съсобствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ******* съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-
3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 23.10.2019 г., адрес на
поземления имот: гр. С., район „Витоша“, АДРЕС, площ: 792 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
номер по предходен план: 165, квартал 13, парцел ХХVІІІ, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ******************, *****************, ********************,
***************.
В исковата молба се твърди, че страните били съсобственици на процесния недвижим
имот при равни квоти. Имотът бил закупен на 17.05.1957 г. от бабата на ищеца и на бащата
на ответницата – Д.Н.Н., като след нейната смърт същият бил придобит от нейния единствен
наследник по закон – Т. П. Ф. (дъщеря). Последната починала на 03.05.1987 г. и оставила
следните свои наследници по закон: В.Н. Ф. (съпруг), ищеца Д. В. Ф. (син) и бащата на
ответницата – П. В. Ф. (син). Тримата наследили процесния недвижим имот при равни
квоти – по 1/3 идеална част. На 31.08.1988 г. бащата В. Ф. прехвърлил на двамата си сина
своята 1/3 идеална част от правото на собственост чрез договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане. Така Д. Ф. и П. Ф. станали съсобственици при равни
дялове. На 26.09.2019 г. П. Ф. дарил своята ½ идеална част на дъщеря си – ответницата П.
Ф., като праводателят и неговата съпруга С. Благоева си запазили пожизненото право на
1
ползване върху дарената част от имота. Двете страни желаели прекратяване на
съсобствеността, но не можели да постигнат съгласие относно параметрите на
споразумението. Ето защо моли съда да допусне до делба процесния недвижим имот между
страните при равни квоти.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата П. П. Ф. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Н. И..
Процесуалният представител не оспорва исковата молба, като потвърждава, че страните са
съсобственици на процесния недвижим имот при равни квоти. В тази връзка не възразява
същият да бъде допуснат до делба.
Третите лица – помагачи П. В. Ф. и С. С. Ф. не изразяват становище по предявения иск
за делба.
В съдебно заседание ищецът Д. В. Ф., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода
на устните състезания моли съда да допусне делба на процесния недвижим имот между
главните страни в производството при равни квоти. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата П. П. Ф., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение по допускане до делба
на процесния имот, като не оспорва квотите в съсобствеността. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Третите лица – помагачи П. В. Ф. и С. С. Ф., редовно призовани, се явяват лично.
Същите не оспорват иска за делба.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 125, том ХІV, дело № 2622/
1957 г. по описа на І нотариус при Софийския народен съд, на 17.05.1957 г. К.Б. И. и Ц.Б.Д.
продали на Д.Н.Н. собствената си нива в землището на село Симеоново – С., в местността
„Суха река“, при съседи: шосе, П. С. и Б. Я., с пространство по измерването, извършено от
страните след завземането на част от нивата от шосето С. – Симеоново, от 663 кв. м.,
представляваща остатък от бившата нива на продавачите, цялата от 1,5 дка в същото
землище.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, № 1,
том ІІІ, дело № 439/1968 г. по описа на І нотариус при Софийския народен съд, на 12.02.1968
г. Д.Н.Н. била призната за собственик по силата на дворищна регулация на 528 кв. м. празно
място, представляващо част от имот пл. № 165, собственост на С.Н.З., при съседи: Д.Н.Н. и
2
С.Н.З., придадени към собствения й парцел ХХVІІІ-223, в квартал 13 – Вилна зона – м.
„Симеоново – север“. Видно от отбелязване в нотариалния акт, стойността на мястото била
заплатена в пълен размер. Въз основа на уредените сметки по регулация за придадените 528
кв. м., била издадена скица, валидна и към 20.04.1972 г., от която се установява, че
собственият на Д.Н.Н. урегулиран парцел № ХХVІІІ-223, в квартал 13 по плана на Вилна
зона – м. „Симеоново – север“, съдържал 735 кв. м.
От представено по делото Удостоверение № 13942 от 13.12.1973 г., издадено от
Димитровски районен народен съвет, се установява, че Д.Н.Н. починала на 16.11.1973 г. и
оставила за свой единствен законен наследник Т. П. Ф. – дъщеря.
Видно от Удостоверение за наследници № 64 от 26.04.1987 г., издадено от Кирковски
районен народен съвет, наследницата Т. П. Ф. починала на 03.05.1987 г. и оставила следните
свои законни наследници: В.Н. Ф. (съпруг), ищеца Д. В. Ф. (син) и третото лице – помагач
П. В. Ф. (син).
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 168,
том ХХІV, дело № 4028/1988 г. по описа на І Нотариус при Коларовски районен съд, на
31.08.1988 г. съсобственикът В.Н. Ф. прехвърлил на синовете си Д. В. Ф. и П. В. Ф. своята
собствена 1/3 идеална част от празно дворно място, представляващо парцел ХХVІІІ-223 в
квартал 13 по плана на гр. С., местност вилна зона „Симеоново – север“, с пространство 740
кв. м., срещу задължението на Д. и П. Ф.и да поемат гледането и издръжката на
прехвърлителя, като му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, докато
е жив. Видно от удостоверение за наследници № 32/КАО-В от 30.01.1990 г., издадено от
Общински народен съвет „Искър“ – С., В.Н. Ф. починал на 17.01.1990 г.
От приложени към исковата молба две скици от 05.06.2001 г. и 23.07.2004 г. се
установява, че изчертаният на тях УПИ ХХVІІІ-165 от квартал 13 бил идентичен с парцел
ХХVІІІ-223 от квартал 13 по стария регулационен план, описан в нотариален акт № 168, том
ХХІV, дело № 4028/1988 г.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76, том І, рег. № 4361, нот.
дело № 70/2019 г. по описа на нотариус Анушка Златанова-Илчева, рег. № 034, с район на
действие Софийски районен съд, на 26.09.2019 г. съсобственикът П. В. Ф. дарил на дъщеря
си – ответницата П. П. Ф. притежаваната от него ½ идеална част от процесния недвижим
имот. Дарителят запазил за себе си и за съпругата си С. С. Ф. правото на ползване върху
дарения имот, заедно и поотделно до края на живота на всеки от тях, съобразно даряваната
идеална част, безвъзмездно.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
За да бъде постигната кР.та цел на делбеното производство, а именно прекратяване
състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде
3
установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои
лица и какви са техните права в съсобствената вещ. Затова в първата фаза на делбеното
производство по категоричен начин следва да бъдат доказани следните обстоятелства: дали
правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на
съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала съсобствеността и
съществува ли реално към момента на приключване на устните състезания имуществото,
чиято подялба се иска.
В настоящия случай правото на собственост върху процесния незастроен недвижим
имот е придобито от Д.Н.Н. по силата на покупко-продажба и по регулация, като след
нейната смърт имотът е бил наследен от единствения й наследник по закон – дъщеря й Т. П.
Ф.. След смъртта на последната, настъпила на 03.05.1987 г., процесното дворно място било
придобито по наследство от законните й наследници – В.Н. Ф. (съпруг), ищеца Д. В. Ф.
(син) и третото лице – помагач П. В. Ф. (син). На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН
всеки от тях наследил по 1/3 идеална част от правото на собственост. На 31.08.1988 г.
съсобственикът В. Ф. прехвърлил на синовете си Д. Ф. и П. Ф. своята собствена 1/3 идеална
част от процесния недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане до края на
живота му. Доколкото не е посочено друго в нотариалния акт и на основание чл. 30, ал. 2
ЗС, се приема, че прехвърлената 1/3 идеална част е придобита от двете деца при равни
квоти, т.е. по 1/6 идеална част. Така братята Д. Ф. и П. Ф. се легитимират като
съсобственици на незастроения недвижим имот при равни квоти – по ½ идеална част. На
26.09.2019 г. съсобственикът П. Ф. дарил на дъщеря си – ответницата П. Ф. своята собствена
½ идеална част от процесния недвижим имот. Следователно, квотите в съсобствеността и
основанието, на което е възникнала същата между страните, са ясно определени от
събраните по делото писмени доказателства.
При допускане на делбата следва да бъде взето предвид, че праводателят на
ответницата при дарението на своята 1/2 идеална част от процесния недвижим имот е
запазил за себе си и за съпругата си С. Ф. правото на ползване върху дарената идеална част,
заедно и поотделно до края на живота на всеки един от тях, безвъзмездно. Ограниченото
вещно право на ползване дава право на едно лице – несобственик да ползва вещта съгласно
нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да променя съществено вещта,
т.е. то е абсолютно вещно право върху чужд имот и се изчерпва с правомощията за
използване на вещта, без да се накърняват субстанцията и предназначението й.
Съдържанието на това право покрива по обем правомощието на собственика да ползва и да
си служи с вещта. Титулярят на голата собственост обаче може да реализира останалите
права, произтичащи от нейното съдържание, включително правото да иска делба, в случай
че обременената с право на ползване вещ е съсобствена. Макар учреденото вещно право на
ползване да не е пречка за допускането и извършването на делбата на съсобствения
недвижим имот, същото следва да бъде отчетено с изричен диспозитив в този смисъл.
Съгласно съдебната практика тази тежест, това вещно право на ползване следва да бъде
взето предвид, ако не е погасено, и след това във втората фаза на делбата – при нейното
4
извършване и при уравнението на дяловете, като не може да се отрази единствено на
способа, който при конкретните обстоятелства и закона ще се приложи, за да се ликвидира
съсобствеността (вж. Решение № 735 от 18.11.2005 г. по гр. д. № 405/2005 г., І Г.О., ВКС,
Определение № 552 от 21.10.2014 г. по гр. д. № 4146/2014 г., І Г.О., ВКС, Решение № 56 от
28.04.2014 г. по гр. д. № 4851/2013 г., І Г.О., ВКС, Решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д.
№ 1300/2014 г., І Г.О., ВКС). По делото няма данни, а и твърдения да са настъпили
обстоятелства, които да са довели до прекратяване на учреденото вещно право на ползване в
полза на третите лица – помагачи П. В. Ф. и С. С. Ф., поради което същото следва да бъде
отчетено при постановяване на настоящото решение.
С оглед изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав намира, че правото на собственост върху процесния незастроен недвижим
имот принадлежи на страните в съсобственост на посочените в исковата молба основания –
наследяване и прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за ищеца и
дарение за ответницата, при равни квоти. Следователно, налице са предпоставките за
допускане извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот между страните по
настоящото дело, поради което предявеният иск за делба се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор ******* съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот, от 23.10.2019 г., адрес на поземления имот: гр. С., район
„Витоша“, АДРЕС, площ: 792 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 165,
квартал 13, парцел ХХVІІІ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
******************, *****************, ********************, ***************,
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Д. В. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.,
АДРЕС, и П. П. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., АДРЕС,
ПРИ КВОТИ:
1/2 идеална част за Д. В. Ф.;
1/2 идеална част за П. П. Ф..
Делбата се допуска при отчитане на запазеното с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 76, том І, рег. № 4361, нот. дело № 70/2019 г. по описа на нотариус
Анушка Златанова-Илчева, рег. № 034, с район на действие Софийски районен съд,
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на П. В. Ф., ЕГН **********, с адрес
5
гр. С., АДРЕС партер, и С. С. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С., АДРЕС партер, върху 1/2
идеална част от процесния недвижим имот.
Решението е постановено при участието на П. В. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
АДРЕС партер, и С. С. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С., АДРЕС партер, като трети лица-
помагачи на страната на ищеца Д. В. Ф. по предявения от него иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6