Присъда по дело №5135/2020 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Присъда № 3 от 20.01.2021 г.,
постановена по НОХД № 5135/2020 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.
Разглеждането на делото е второ по ред, доколкото С Решение №
15***** от 18.08.2020 г., постановено по ВНОХД № 1005/2020г. по описа на
ОС – гр. П. е била отменена Присъда № 286 от 03.****.2018 г., постановена по
НОХД № *****800/2017 г. по описа на РС – гр. П. и делото е било върнато на
Районен съд гр. П. за отстраняване на процесуални нарушения.
Районна Прокуратура, град П. е повдигнала обвинение против М. Б. К. с
ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т.
5, вр. чл. 209, ал. 1 НК.
С Определение от 20.01.2021 г., Съдът допусна изменение на
обвинението, като същото остана в следния вариант, а именно, че
подсъдимият М. Б. К. на 26.03.20**** г. в град С.З. като пълномощник на
„С.“ЕООД-Б. в кръга на пълномощията си с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до ****.0*****.20**** г. в гр.П. е поддържал
заблуждение у Д.Г.И. от гр.С.З. - **** на „А. 99“ ЕООД-С.З. и с това е
причинил на „А. 99“ ЕООД-С.З. с **** Д.Г.И.-град С.З. имотна вреда в
големи размери- 37 610,80 лв., престъпление по чл. 210 ал.1 т.3 и т.5 във
връзка с чл.209 ал.1 от НК.
По време на разпоредителното заседание представителят на държавното
обвинение намери, че делото е подсъдно на Районен съд гр. П., като в хода на
досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
подсъдимия или ощетеното юридическо лице. На съдебни прения
поддържаше внесения обвинителен акт против подсъдимия, след допуснатото
изменение на обвинението от 20.01.2021 г., доколкото същото се
установявало от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства. Предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание
ориентирано към минимума предвиден в закона, като му бъдат възложени и
сторените в производството разноски.
Ощетеното юридическо лице ,,А.‘‘ ЕООД редовно уведомено за
насроченото разпоредително заседание изпрати процесуален представител
адв. Илиева, като поиска да бъде конституирано като страна по делото –
граждански ищец, както и да предяви граждански иск против подсъдимия,
като това искане беше оставено без уважение.
По време на разпоредителното заседание защитникът адв. С. намери, че
делото е подсъдно на Районен съд гр. П., като изложи мотиви, че в хода на
досъдебното производство има допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което ограничава правото на защита на неговия
доверител, поради което поиска прекратяването на съдебното производство и
връщането на делото на досъдебна фаза, което искане беше оставено без
1

уважение и не беше обжалвано. На съдебни прения поиска подсъдимият К. да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, доколкото същото не се
установявало от събраните по делото доказателства и по-скоро ставало
въпрос за неуредени граждански правоотношения. Също така не се разбирало
дали още от самото начало М.К. да не е имал намерение да изпълни поетите
задължения. Неиздаването на абсолютно всички документи от страна на ,,А.
99‘‘ ЕООД водело до брак на получената от подсъдимия стока – дървесина.
Само на две от наличните по делото товарителници било изписани, че
материалът е за ,,М. Последният имал възражение какви пари да плати с
оглед липсата на документи и липса на количество и асортимент. Излагат се
съображения, че част от дължимата сума била платена.
По време на разпоредителното заседание и съдебните прения,
подсъдимият К. се присъедини към казаното от своя защитник, като на
последна дума поиска да бъде оправдан напълно.
Подсъдимият М. Б. К. - роден на ***** в гр. Б., обл. Б., постоянен адрес:
гр. П., ж.к. Т. бл.***. eт.*****. aп. **** и с настоящ адрес по местоживеене и
адрес за призоваване: гр. Б., обл. Б., ул.“В.П." № ***, *****, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан (реабилитиран),
работещ с ЕГН: **********.
Подсъдимият М.К. бил собственик и **** на дружество ,,М.-11‘‘, което
имало сериозни финансови затруднения, тъй като имало дългове към банка и
други лица.
Дружество ,,С.‘‘ ЕООД с БУЛСТАТ: 10***86731 било с **** и
представлявано от свидетелката С.П. като по силата на Пълномощно от
01.10.2008 г. подсъдимият М.К. бил упълномощен да представлява същото.
Това обстоятелство било породено от факта, че дружеството собственост на
М.К. - ,,М. -11‘‘ било с големи финансови задължения и по този начин не би
могло да извършва дейност.
Подсъдимият М. Б. К. живеел на съпружески начала със свидетелката
С.П.. Една от дейностите на ,,С.‘‘ ЕООД била търговия с дървен материал.
Към месец март 20**** г. дружеството ползвало склад във връзка с дейността
си, който се намирал в гр. П., на бул. ,,К.ш.“ № ****.
В близост до склада на ,,С.‘‘ ЕООД се намирал склад, стопанисван от
дружество „Т. М“ ООД – П. с **** свидетелят Б. С..
Свидетелят Д.Г.И. от гр. С.З. към месец март 20**** г. бил едноличен
собственик на капитала и **** на „А. 99“ ЕООД гр. С.З..
Основната дейност на дружество ,,А. 99‘‘ ЕООД била дърводобив и
лесокултурни мероприятия, за което притежавало съответния лиценз -
Удостоверение № 3*****3-1/10.05.20**** г. от ИДГ към Министерство на
земеделието и горите. Дружеството на свидетеля И. добивало дървесина
основно от сечища, изходящи се на територията па ДГС - С.З. и Ч., като от
едно конкретните места било село Б.. Добитата дървесина я продавал по
заводи, на складове, а така също и на отделни физически лица.
Към този момент на работа в ,,А. 99‘‘ ЕООД работели свидетелите К.Ч.
2

и А.Д. както и М.М. /починал, видно от изискан препис от Акт за смърт/.
Във дръзка с дейността на дружеството си Д. И. се познавал от 2010 г.
със свидетеля Б. Д. С. от гр. П.. Последният бил **** на дружество „Т. М“
ООД - П. и във връзка с дейността си (търговия с дърва и въглища)
стопанисвал склад, находящ се в гр. П., кв. К..
Свидетелят И. знаел за тази дейност на свидетеля С. и за стопанисвания
от него склад, тъй като имали бизнес отношения, тъй като последният
закупувал дърва от първия.
Свидетелят С. знаел, че търговската дейност в склада, ползван от „С.“
ЕООД се извършвала от М.К.. Двамата се запознали по повод изразено от
подсъдимия желание да закупи дърва за огрев от Б. С.. На последния,
подсъдимият заявил, че бил от гр. Б., че имал гатери в този край и обработвал
дървен материал, който продавал в гр. Б.. М.К. му казал и, че извършвал
ремонтна дейност на някакъв хотел в гр. Б., че преди време имал много
складове във Варна, но след като спряло строителството, като почнала
кризата, ги затворил. Подсъдимият казал на свидетеля С., че изнасял и дървен
материал за Т.. Предвид на така изнесените от М.К. обстоятелства, Б. С. го
възприемал като сериозен бизнесмен. Подсъдимият казал на свидетеля С., че
искал да зареди склада, който наел, с дърва за огрев от него /свидетеля С./,
тъй като видял, че последният имал големи количества, които били закупени
от дружеството на свидетеля Д. И.. Извършената покупка от М.К. на дърва
/два-тира/ била заплатена от него на свидетеля С., като последният издал
превозен билет до склада ползван от ,,С.‘‘ ЕООД, в който билет по указание
от подсъдимия била записана фирмата „С.“ ЕООД, като за същата М.К. казал
на Б. С., че била на жена му.
В началото на 20**** г. свидетелят С. запознал свидетеля Д. И. с М.К..
Това се случило в гр. С.З.. Подсъдимият споделил и на свидетеля И., че имал
цех за преработка на дървесина около Б., до Б., преработвал големи
количества дървен материал, правел мебели, обзавеждал много от хотелите в
Б., че имал договор за износ на дървен материал в Македония или Т.. На тази
среща подсъдимият демострирал завидно материално положение, като дошъл
и с много луксозен лек автомобил - ,,БМВ Х6‘‘. Всички тези действия на
последния били насочени с оглед създаването на представа, че е сериозен
бизнесмен и спечелване доверието на свидетеля Д. И..
М.К. заявил на свидетеля И., че има склад за дърва за огрев в гр. П.,
където продавал на дребно на хората. На тази среща, подсъдимият предложил
на св. И. да осъществяват съвместна търговска дейност, като свидетелят И. му
продава дърва за огрев на цена 63 лева на пространствен кубически метър, а
М.К. на свой ред да продава дървата в гp. П. с надценка. Подсъдимият М.К.
поискал да му бъде доставено голямо количество дърва, въпреки, че ясно
съзнавал, че складът на ,,С.‘‘ ЕООД в гр. П. не би могъл да побере такова
количество материал, а от друга страна бил дошъл краят на отоплителния
сезон. От друга страна с цел имотна облага за себе си, въобще нямал
намерение да заплати поръчания дървен материал, поради което с цел
3

улеснение въобще нямал да вписва в книгите на склада стопанисван от ,,С.‘‘,
че е пристигнал дървен материал от ,,А. 99‘‘.
В края на март 20**** г., на 26.03.20**** г., М.К. се обадил по телефона
на свидетеля И., който се намирал в гр. С.З. и поискал да закупи от
дружеството на свидетеля И. - „А. 99“ ЕООД дърва за огрев, без значение от
дървесния вид, като количеството да бъде 500 - 600 кубика дърва за огрев.
Двамата се договорили по телефона за цена па кубик 63,00 лева, в която цена
се включвал и транспорта до гр. П.. Свидетелят И. обещал да направи
организация и веднага да започва да извозва дървата за гр. П., тъй като
същият разполагал с транспорт /товарни автомобили/, а подсъдимият нямал
транспорт. Свидетелят И. имал представа и от къде ще добие уговореният
дървен материал, а именно от с. Б., обл. С.З., тъй като по предварителни
данни знаел, че очакваният дърводобив ще бъде около 500-600 кубика.
Сьгласно постигната договорка дървата следвало да се разтварят в
склада на М.К., стопанисван от ,,С.‘‘ ЕООД, находящ се в гр. П., кв. К., на
бул. К.ш. № ****. Тъй като подсъдимият не посочил адрес, със свидетеля И.
се разбрали шофьорите му – А.Д. и К.Ч. и М.М. да звънят лично на
подсъдимия преди да потеглят към гр. П., за да им каже той точно къде да
разтоварят.
По отношение на плащането свидетелят И. и подсъдимият се разбрали,
че след последната доставка на дърва трябва да се видят, да фактурират
докараната в гр. П. от свидетеля И. дървесина на дружество ,,С.‘‘, тъй като
свидетелят И. имал представа, че същото е собственост на М.К. и да се плати,
без да уточняват дали в брой или по банков път. Двамата се разбрали
плащането да стане но точи начин, тъй като М.К. казал на свидетеля И., че до
10-тина дни ще има голям превод пари от продажба на някаква сграда, поради
което тогава ще има пари да му плати дървата. Свидетелят И. се доверил на
подсъдимия и разчитал, че същият ще му плати наведнъж цялата сума, след
последната доставка.
М.К. в момента на сключване на сделката със свидетеля И. нямал
никакви намерения и възможност да изпълни поетото от него задължение да
заплати доставените дърва, като възнамерявал вместо това да си набави
имотна облага. За целта създал невярна представа в св. И. относно
действителното фактическо положение и това мотивирало свидетеля И. да му
предаде договорената стока.
В изпълнение на договореното с подсъдимия, св. И. за времето от
30.03.20****г. до ****.0*****.20**** г., чрез свои служители - свидетелите
А.Д. /водач на т.а. „Камаз“/, К.Ч. /водач на т.а. „Даф“/ и М.М. /водач на т.а.
„Ивеко“/ доставил в склада на подсъдимия в гр. П. дърва за огрев, както
следва: 227,79 пространствени кубични метра дърва за огрев ,,акация‘‘; 229.31
пространствени кубични метра дърва за огрев ,,благун‘‘ и 139.05
пространствени кубични метра дьрва за огрев ,,цер‘‘. Всяка отделна доставка
била придружавана от превозни билети, товарителници и пътни листове и
същите били извършени, както следва:
4

На 30.03.20**** г. била извършена доставка на ,,акация‘‘ от свидетеля
К.Ч. за което били издадени товарителница № 00***07/30.03.**** г., пътен
лист № 076235/30.03.**** г. и превозен билет №
КС2*****8635/001*****25/30.03.**** г.
На 31.03.20**** г. била извършена доставка на ,,акация‘‘ от свидетеля
А.Д. за което били издадени товарителница № 001861/31.03.**** г., пътен
лист № 078*****77/31.03.**** г. и превозен билет № КС
2*****8635/001*****28/31.03.**** г.
На 01.0*****.20**** г. била извършена доставка на ,,акация‘‘ от М.М.
за което били издадени товарителница № 002172 от 01.0*****.20**** г.,
както и пътен лист № 0786*****3 и превозни билети №
КС2*****8635/001*****35 и № КС2*****8635/001*****36.
На 02.0*****.20**** г. била извършена доставка на ,,акация‘‘ от
свидетеля К.Ч. за което били издадени товарителница №
002279/02.0*****.**** г., както и пътен лист №076238 и превозен билет №
КС2*****730*****/001821/02.0*****.**** г.
На 03.0*****.20**** г. била извършена доставка на ,,благун‘‘ от М.М.
за което били издадени товарителница № 00217*****/03.0*****.20**** г.,
пътен лист № 0786*****5/03.0*****.20**** г. и превозен билет №
КС2*****8635/001**********1/03.0*****.20**** г.
На 03.0*****.20**** г. била извършена доставка на ,,акация‘‘ от
свидетеля К.Ч. за което били издадени товарителница №
002280/03.0*****.**** г., пътен лист № 076239/03.0*****.**** г. и превозен
билет № КС2*****8635/001*****38/03.0*****.**** г.
На 0*****.0*****.20**** г. била извършена доставка от свидетеля К.Ч.
за което били издадени товарителница №002281/0*****.0*****.**** г., пътен
лист № 0762*****0/0*****.0*****.20**** г., превозен билет №
КС2*****8635/001**********2/0*****.0*****.**** г.
На 06.0*****.20**** г. била извършена доставка от свидетеля К.Ч. за
което били издадени товарителница № 002283 /06.0*****.**** г., пътен лист
№ 0762*****2/06.0*****.**** г. и превозен билет №
КС2*****8635/001***************/06.0*****.**** г.
На 07.0*****.20**** г. била извършена доставка от свидетеля К.Ч. за
което били издадени товарителница № 00228*****/07.0*****.**** г., пътен
лист № 0762*****3/07.0*****.**** г. и превозен билет №
КС2*****8635/001**********5/07.0*****.**** г.
На 08.0*****.20**** г. била извършена доставка от К.Ч. за което били
издадени товарителница № 0022***/08.0*****.**** г., пътен лист №
0762*****5/08.0*****.**** г., превозен билет №
КС2*****8635/001**********7/08.0*****.**** г.
На 10.0*****.20**** г. била извършена доставка от свидетеля К.Ч. за
което били издадени товарителница № 002286/10.0*****.**** г., пътен лист
№ 0762*****6/10.0*****.**** г., превозен билет №
КС2*****8635/001**********8/10.0*****.**** г.
5

На ****.0*****.20**** г. била извършена доставка от свидетеля К.Ч. за
което били издадени товарителница № 002288/****.0*****.**** г., пътен
лист № 0762*****8/****.0*****.**** г. и превозен билет №
КС2*****7379/000591/****.0*****.**** г.
При всяка една от извършените доставки от шофьорите в представените
товарителници били подписвани от лица работещи в склада на ,,С.‘‘,
неустановени по делото, като дървеният материал въобще не бил вписван в
книгите на дружеството.
След извършването на доставките, св. И. започнал да търси по телефона
М.К. да заплати цената за доставените му дърва, но това не се случило. Д. И.
неколкократно разговарял с подсъдимия, като последният отлагал във
времето плащането по различни причини, а впоследствие заявил на св. И., че
няма да му плати, но не обяснил, поради какви причини.
В хода на досъдебното производство била изготвена стоково-оценъчна
експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че доставените
видове и количества дърва за огрев, са 227,79 пространствени кубични метра
акация на обща стойност 13 667,*****0 лева, 229,31 пространствени кубични
метра благун на обща стойност 1***** 905,15 лева и 139,05 пространствени
кубични метра цер на обща стойност 9038,25 лева, или общата стойност на
доставеното количество и вид дървесина от св. И. на М.К. възлиза па 37
610.80 лева, като определената от вещото лице средна пазарна цена за един
пространствен кубичен метър е 60.00 лева за акация и 65.00 лева за благун и
за цер.
В хода на досъдебното производство били изготвени и съдебно-
почеркови експертизи. Видно от заключенията на същите се установява, че
подписите за „получател“ в 9 бр. от товарителниците /в които за получател е
посочено „М.“ и „С.“/ са несравними с подписите па лицата М.К., Иван
Шишков, Б. С., Анжел Гагов, Д. И., А.Д. и К.Ч., М.М. и В.А..
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от показанията на свидетелите Д. И., А.Д. и К.Ч.,
М.Г. и И.Ш. както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК
показания на свидетеля Д. И., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на
свидетелката С.П. по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля
И.Б., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля С.Ш., по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на свидетеля Я.Х., по реда на чл. 281, ал.
1, т. 5 НПК показания на свидетеля И.К. по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5
НПК показания на свидетеля В.А., по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК
показания на свидетеля Б. С., както и от събраните по делото писмени
доказателства – справка за съдимост, пълномощно, товарителници, превозни
билети, пътни листове, както и от заключенията на изготвените съдебно-
оценителна експертиза и съдебно-почеркова.
Видно от постъпилото по делото извлечение от акт за смърт се
установи, че свидетелят М.М. е починал и доколкото не бе налице съгласие за
приобщаване на неговите показания от досъдебното производство, същият
6

беше заличен от списъка на лицата за призоваване.
Съдът намира, че събраните по делото гласни доказателствени средства
описват по еднопосочен, категоричен и безпротиворечив начин картината от
процесните събития. Съдът дава пълен кредит на така коментираните
свидетелски показания. Налице е пълно съответствие в начина, по който
всеки един свидетел описва възприятията си, които като цяло създават пълна,
точна и ясна картина на събитията от процесните дати. Същите са логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което се
кредитират изцяло. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка с повода за създалата се ситуация, така и извършените на
инкриминираните дати от подсъдимия конкретни действия.
По делото са налице несъществени противоречия в част от показанията
на свидетелите, за които обаче Съдът излага мотиви по-долу. От друга
страна, възникналите несъответствия и празноти между заявеното от
свидетелите в хода на настоящото производство, бяха преодолени, чрез
прочитането на техни показания от предходното разглеждане на делото или
от депозирани от тях показания в хода на досъдебното производство, както и
се извърши предявяване на документи.
По отношение на заявеното от свидетеля Д. И. се установява по какъв
начин се е запознал с подсъдимия К., а именно, че ги е свързал свидетелят Б.
С.. Свидетелят И. е **** на ощетеното юридическо лице и същият описва
постигната между него и М.К. уговорка, а именно първият да достави на
последния около 500-600 кубика дървен материал и че това е трябвало да
стане от сечището в с. Б.. Също така се установява и въвеждането в
заблуждение от подсъдимия и създаването на представа, че същият е много
заможен, идването със скъпа кола, излагането на твърдения, че има голям
бизнес и че не е проблем да му плати доставения дървен материал, като това е
трябвало да стане след последната доставка и получаването на пари от
продажбата на имот. От друга страна, обаче подсъдимият не е споделил за
сериозните си финансови проблеми, както и дълговете си към банка и други
лица. Установява се също така и доставеното количество дървен материал, а
именно 600 кубика, което изцяло си съответства с наличните по делото
товарителници, пътни листове и превозни билети и си кореспондира с
показанията на свидетелите А.Д. и К.Ч., които са извършвали доставките по-
голяма част от доставките, с изключението на доставките извършени от М.М..
Лицето за което е бил предназначен дървеният материал е било именно
подсъдимият, а не дружество ,,С.‘‘, в подкрепа на което се явява
обстоятелството, че доставеният дървен материал не е бил вписван в книгите
на дружеството. Установява, се също така и че последният не е бил извършил
каквито и да били плащания. Единственото обстоятелство което свидетелят
И. заяви, че не си спомня е именно датата на която се е уговорил с
7

подсъдимия да му достави дървения материал, поради което и на основание
чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК бяха приобщени неговите показания дадени пред друг
съдебен състав. Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани последните,
доколкото свидетелят заяви, че поддържа същите и е нормално с оглед
изтеклия период от време той да не си спомня конкретната дата, но още по
време на разпита си посочи, че тя е била около неговия рожден ден.
В подкрепа на обвинението се явяват и показанията на свидетеля А.Д.,
който е извършил една доставка на дървен материал, като същият описа къде
е било това, а именно в гр. П. в склада стопанисван от ,,С.‘‘, както и че
дървата са били предназначени на М.К.. Този свидетел ясно заяви, че не би
тръгнал по свое усмотрение да доставя дърва, като при доставката им описа,
че било малък склад, което предизвикало и настъпването на повреда на
управлявания от него товарен автомобил.
Най-пълна представа за действията на М.К. се извлича от показанията
на свидетеля К.Ч., който е извършил най-много доставки до подсъдимия и
описва по какъв начин са се осъществявали същите. Макар и да не е виждал
всеки път подсъдимия в склада, а само 2-3 пъти, този свидетел заяви, че всеки
път преди да потегли за гр. П. се е чувал с него за да се разберат къде да
бъдат доставени дървата. Въпреки, че в някой от товарителниците е
посочено, че дървеният материал е бил за ,,С.‘‘ или е посочено само
населеното място, а именно гр. П., то свидетелят Ч. заяви, че е бил със
съзнанието, че ги доставя на М.К., защото всеки път преди да тръгне се е
чувал с него по телефона, като не е комуникирал с никой друг. Този свидетел
заяви и нещо важно, че абсолютно всички дърва добити от сечището в с. Б. са
били за подсъдимия и дори да е имало паралелни доставки в други обекти в
гр. П., добитите дърва от това сечище са били предназначени единствено за
М.К.. Прави впечатление на Съда, че в абсолютно всички налични по делото
**** броя превозни билети, товарителници и пътни листове е посочено, че
населеното място от което се тръгва е с. Б.. Ето защо, се достигна до извод, че
на подсъдимия М.К. е бил доставен дървен материал в общ размер от 600
кубика. От показанията на свидетеля Ч. се установява също така и че макар да
е виждал подсъдимия 2-3 в склада в гр. П., същият никога не му е плащал,
като това не е било извършвано и от други лица. Свидетелят Ч. изложи и
логични обяснения, а именно, че ако е налице каквото и да било плащане
трябва да се издаден разходен касов ордер, което не е било направено. По
време на разпита си свидетелят Ч. беше прекъснат от подсъдимия К., който
даде частични обяснения и заяви, че е давал на няколко пъти пари на този
свидетел. Освен източник на доказателства, обаче обясненията на подсъдимия
представляват и основно средство за защита, поради което трябва да се ценят
с оглед останалия събран по делото доказателствен материал. В конкретния
случай, обясненията на подсъдимия в тази им част си противоречат с
показанията на свидетелите Ч. и И., които обясниха, че не са получавали
никакви пари от М.К..
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че е била осъществена
8

доставка на дървен материал в размер от 600 кубика на подсъдимия и че
същите са били предназначени единствено за него, тъй като са добити изцяло
от сечището в с. Б., както и че не е била заплатена каквато и да била част от
тях.
Показанията на свидетеля Д. И. си кореспондират с показанията на
свидетелката М.Г., която е извършвала счетоводни услуги за ощетеното
юридическо лице. Макар и да не посочи, подсъдимият като лице, което е
получавало дървен материал, тя заяви, че е имало проблеми с дружество
,,С.‘‘, на което е пълномощник М.К., а именно, че е имало доставка на дървен
материал, който не е бил платен. Тя даде и логично обяснение, защо няма
издадена фактура за извършените доставки, а именно защото свидетелят И. не
е могъл да се срещне с подсъдимия и да му връчи за подпис фактурата, както
и че дължимата цена не е била платена.
Свидетелят Иван Шишков е работил в склада на ,,С.‘‘ находящ се в гр.
П., като същият посочи каква длъжност е изпълнявал, както и че е имало
доставка на дървен материал, но не знаеше от къде е доставян същият и по-
специално дали е от С.З.. Въпреки, това обаче той заяви, че тази фирма се е
водела на името на жената с която подсъдимият живее на семейни начала, а
именно С.П. но от друга страна М.К. е движел нещата.
В подкрепа на обстоятелството, че са били доставени дърва на
подсъдимия от ,,А. 99‘‘ се явяват приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3
НПК показания на свидетеля Б. С.. Пред друг съдебен състав последният е
описал по какъв начин се е запознал с М.К., както и с Д. И. и пресъздава
постигната между последните двама договорка за доставка на 600 кубика
дърва, както и че същата реално е била доставена, като дори посочва, че в
неговия склад са били стоварени седем камиона дърва, тъй като складът на
подсъдимия е бил малък и не би могъл да побере повече от два камиона. По
този начин показанията на свидетелите И., Ч. и Д. освен, че са
взаимодопълващи си кореспондират и с показанията на свидетеля С. и всички
те са еднопосочни, че е била постигната уговорка за доставка на 600 кубика
дърва и по-важното, че същите са били доставени.
Обстоятелството, че подсъдимият е договарял от името на ,,С.‘‘ се
установява от показанията на свидетелката С.П. които са в насока, че макар и
тя да е била собственик на това дружество реално то е било управлявано от
М.К..
Свидетелите С.Ш. и Яха Х. навеждат твърдения за заплащането на
определени суми пари от подсъдимия на лице от С.З., а именно свидетелят
Ш. говори, че е предал сума в размер от 1800 лева, а свидетелят Х. говори, че
подсъдимият е предоставил капаро в размер от 20 000 лева на лице от С.З..
На първо място показанията на свидетеля Ш. не се отнасят за
процесното деяние, доколкото той говори, че е получил дървен материал,
който е откарал в Б., което си противоречи с показанията на свидетелите И.,
Ч. и Д., които бяха в насока, че дървеният материал е бил доставен от тях в гр.
П.. Ето защо, се достигна до извод, че дори и свидетелят Ш. да е предал
9

някаква сума пари, то тя не е била насочена към извършените доставки в
размер от 600 кубика дървен материал до гр. П..
Относно заявеното от свидетеля Х., че е присъствал на среща между
подсъдимия и лице в С.З., при която първият е предал на последния сумата в
размер от 20 000 лева, Съдът намира, че това не се отнася за процесния
дървен материал доставен от ,,А. 99‘‘ до гр. П., тъй като той споделя
единствено заявеното му от подсъдимия, че е предал сумата в размер от
20 000 лева, но не е присъствал на самото им предаване. Също така той
говори, че това е станало през есента, а от друга страна от наличните по
делото писмени доказателства се установява, че подсъдимият и свидетелят И.
са договаряли през месец март 20**** г. Дори и да се приеме, че в
действителност М.К. е предал някакви пари на определено лице, по делото не
са налице каквито и да били данни, че това е бил Д. И.. От друга страна
последният категорично заяви, че не е получавал каквито и да били пари от
подсъдимия за доставения му дървен материал.
От показанията на свидетеля И.Б. се извеждат единствено данни, че е
работил на банциг в с. Краище до Б. в дружество ,,С.‘‘, като никога не е идвал
в гр. П. и не знае за някакви взаимоотношения между неговия работодател и
,,А. 99‘‘.
Свидетелката И.К. е обслужвала счетоводно ,,С.‘‘ и описва, че
дружеството се е водело на името на С.П. но реално М.К. е бил упълномощен
да представлява същото.
Свидетелят В.А. няма никакви отношения, доколкото единствено
неговото име е било вписано като получил дървен материал, но той не
познава подсъдимия.
Въз основа на гореизложеното се достигна до извод, че дружество ,,А.
99‘‘ е доставило 600 кубика дървен материал в гр. П. на подсъдимия М.К.,
като това се установи от показанията на свидетелите И., Ч. и Д., като същите
си кореспондират с показанията на свидетеля С., които са в насока, че дори
седем от камионите са разтоварили в неговия склад, доколкото този
стопанисван от подсъдимия е бил малък и не би могъл да побере повече от
два камиона. Свидетелят Ч. заяви нещо много важно, а именно, че всеки път
преди да тръгне на курс от гр. С.З. до гр. П. се е чувал единствено с
подсъдимия, като същият му е казвал къде да разтовари. Също така се
установи, че М.К. не е бил заплатил каквато и да била част от дължимата
цена, тъй като свидетелите Д. и Ч. заявиха, че не са получавали пари на ръка и
че ако такива са били давани трябва да има съставен разходен касов ордер. От
друга страна ангажираните по почин на защитата свидетели С.Ш. и Яха Х. не
биха могли да бъдат отнесени към заплащането на дървен материал на ,,А.
99‘‘, тъй като те не се отнасят за процесния период. Свидетелят Ш. говори, че
той лично е транспортирал дървен материал от С.З. до Б.. От друга страна
свидетелят Х. говори, че му е било споделено от подсъдимия, че е предал
сума в размер от 20 000 лева за дървен материал, но същият не е бил очевидец
на предаването им и говори, че това се е случило през есента. Това си
10

противоречи с показанията на свидетелите И. и С., които са в насока, че
последният е запознал подсъдимия и Д. И. и че това е станало през месец март
20**** г.
Съдът възприема, че размерът на доставеното количество дървен
материал е този посочен от свидетеля И., доколкото по делото са налице ****
броя товарителници, превозни билети и пътни листове. Дори и във всички от
тях да не е било изписано името на подсъдимия, свидетелят Ч. заяви, че
целият материал е бил за него, доколкото добитият от с. Б. материал е бил
изцяло доставен на М.К..
Въз основа на така разпитаните свидетели по ясен и категоричен начин
се установиха действията на подсъдимия К. и по-специално въвеждането в
заблуждение на свидетеля Д. И. и доставянето на 600 кубика дървен материал,
като следва да се отбележи, че защитата в никой момент от производството
не е оспорвала тази постигната уговорка, а по-скоро се изложиха аргументи,
че тя е била заплатена и се акцентира за липсата на състав на престъплението
измама.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представената справка за съдимост се установява, че подсъдимият
М.К. е неосъждан /реабилитиран е/. Също с влязъл в сила на 20.10.201***** г.
съдебен акт по НОХД №699/2013 г. същият е бил признат за виновен за
извършено от него деяние по чл. 277, ал. 2 НК в периода 10.0*****.2009 г. -
27.07.2010 г., а именно, че се е разпоредил с вещи поставени под запор и
оставени му на отговорно пазене, като ги е предал като метални отпадъци.
От представените и коментирани по-горе товарителници, превозни
билети и пътни листо се установява, че за подсъдимия в гр. П. са били
доставени на 30.03.20**** г., 31.03.20**** г., 01.0*****.20**** г.,
02.0*****.20**** г., 03.0*****.20**** г., 03.0*****.20**** г.,
0*****.0*****.20**** г., 06.0*****.20**** г., 07.0*****.20**** г.,
08.0*****.20**** г., 10.0*****.20**** г. и ****.0*****.20**** г. посоченото
в тях количество дървен материал.
От представеното копие от Пълномощно от 01.10.2008 г. се установява,
че свидетелката С.П. действаща като собственик и **** на ,,С.‘‘ е
упълномощила подсъдимия К. да представлява същото.
От копие от Дневник на ,,С.‘‘ ЕООД се установява, че в същия липсват
вписвания да са постъпвали дървен материал и дърва за огрев от ,,А. 99‘‘
ЕООД.
От копие от Констативен протокол от 06.03.20**** г. съставен от
горски инспектор се установява, че в склада стопанисван от ,,С.‘‘ ЕООД в гр.
П. има не заведени в дневника за постъпили експедирани дървени материали
и дърва за огрев.
От Удостоверение изх.№ 20130513102*****05/13.05.2013 г. от Агенция
11

по вписванията се установява, че по отношение на дружество ,,М.-11‘‘ ЕООД
с **** и едноличен собственик на капитала М.К. има наложен запор от 2010 г.
от банка ,,ДСК‘‘ на стойност ******** 3*****5,38 лева олихвяема сума, както
и 26 039,17 лева неолихвяема сума, както и последващи запори пред 20**** г.
в размер от 28 281,02 лева главница и 17 990,*** лева лихва. От това се
достига до извод за финансовото състояние на подсъдимия К..
От представената справка за заявителски материали се установява, че
по отношение на подсъдимия К. има подаване множество заявителски
материали, което говори за лоши характеристични данни.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че подсъдимият М. Б. К. е извършил престъпление по
чл. 210 ал.1 т.3 и т.5 във връзка с чл.209 ал.1 от НК за това, че на 26.03.20****
г. в град С.З. като пълномощник на „С.“ЕООД-Б. в кръга на пълномощията си
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до ****.0*****.20****
г. в гр. П. е поддържал заблуждение у Д.Г.И. от гр.С.З. - **** на „А. 99“
ЕООД-С.З. и с това е причинил на „А. 99“ ЕООД-С.З. с **** Д.Г.И.-град С.З.
имотна вреда в големи размери- 37 610,80 лв.
Обективните факти за времето, датите, периода и мястото на
извършване на престъплението и неговото авторство, се доказаха безспорно
по делото, в която насока съдът цени както гласните доказателства -
свидетелските показания, така и писмените такива. Обсъдени в съвкупност,
кредитираните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени
източници очертават верига от факти и събития, обосноваваща единствено
възможния и безпротиворечив извод, че извършител на престъпното деяние,
консумиращо състава на измамата, предмет на обвинението, повдигнато с
обвинителния акт, е подсъдимият М. Б. К. . На доказателствената основа на
тези доказателствени средства изяснени са несъмнено механизмът и
осъществяването на изпълнителното деяние, както и настъпилият от същото
престъпен резултата, а именно имотна вреда в размер от 37 610,80 лв.
За извършеното престъпление се установи, че подсъдимият К. е автор на
деянието за което е предаден на съд.
От обективна страна същият е въвел в заблуждение Д. И. на
26.03.20**** г., като е поддържал същото до ****.0*****.20**** г. Ощетено
юридическо лице е ,,Агрессия 99'' ЕООД, собственик и **** на което е Д. И. и
имотната вреда е настъпила за това дружество, доколкото доставеният дървен
материал е бил негова собственост.
Налице е и другият обективен елемент от състава на престъплението
измама, доколкото е налице имотна облага в полза на подсъдимия М.К.,
доколкото дървеният материал е бил доставен на него.
Деянието не е извършено при условията на продължавано
престъпление, въпреки, че има **** отделни доставки, тъй като умисълът на
подсъдимия е бил да въведе в заблуждение Д. И., който е следвало да му
12

достави общо 600 кубика дървен материал и престъпният резултат е един.
Причената вреда е в големи размери, доколкото същата е в общ размер
от 37 610,80 лева и за преценка на това обстоятелство е необходимо вредите
да са в размер на поне 70 минимални работни заплати към датата на
извършване на деянието. Съгласно ПМС № 180/30.06.2011 г., минималната
работна заплата към датата на извършване на деянието е била в размер от 270
лева, тоест причинената вреда е била в размер на повече от 139 минимални
работни заплати.
Деянието от М.К. е извършено като пълномощник на „С.“ЕООД-Б. в
кръга на пълномощията му, тъй като по делото е налице пълнощно от
01.10.2008 г. по силата на което подсъдимият е бил упълномощен да
представлява същото и да договаря от негово име. Именно качеството му на
пълномощник на ,,С.'' ЕООД му е помогнало да въведе в заблуждение
свидетелят Д. И.. Обстоятелството, че същият се е представил за
пълномощник на ,,С.'' ЕООД го е улеснило в това да въведе в заблуждение
свидетелят Д. И., като вместо това си е спестил обстоятелството, че
притежаваното от него дружество ,,М.-11'' е в изключително затруднено
финансово състояние.
Посочените елементи от обективната страна на деянието се установиха
по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства – писмени и
гласни.
От субективна страна извършеното от М.К. деяние по чл. чл.210 ал.1 т.3
и т.5, вр.чл.209 ал.1 НК е извършено виновно, при форма на вината - пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и
неговите последици, настъпването на които пряко е целял и искал.
Категорични са изводите, обезпечени от събраните по делото доказателства,
че той е имал формирана представа в съзнанието си да въведе в заблуждение
свидетеля Д. И.. Ето защо, безспорно в субективно измерение поведението и
действията му, са пълноценно мотивирана последица от прекия му умисъл,
който ангажира наказателната му отговорност за посоченото по-горе
престъпление.
От самия начин на извършване на деянието, както и от предшестващите
действия на подсъдимия и последващите го такива към момента на
договарянето с ****я на ощетеното юридическо лице се установяват неговите
измамливи действия.
На първо място при срещата си с ****я на ощетеното юридическо лице
– Д. И., подсъдимият К. е създал впечатление, че има сериозен бизнес свързан
износ на дървен материал в чужбина, както и друг такъв на територията на
Република България. По време на срещата е дошъл със скъп автомобил ,,БМВ
Х6'', като по този начин е целял да създаде впечатление у свидетеля И., че не
би било проблем да плати доставения му дървен материал, но едва след
последната доставка. В аргумент на същото е изложил съображения, че
очаква получаването на парична сума след продажбата на недвижим имот, но
до приключване на съдебното следствие не бяха ангражирани доказателства в
13

тази насока. В действителност, обаче финансовото състояние на подсъдимия
К. е било изключително тежко, тъй като, както беше посочено по-горе
дружеството на което той е собственик и **** има задължения за над 200 000
лева и не би могъл да намери дължимата сума за дървения материал от над
37 000 лева. Той не би могъл да заплати и дължимата сума след продажба на
доставения му дървен материал, тъй като същият е бил предназначен за
горене, а са се намирали в края на отоплитения сезон. Мястото стопанисвано
,,С.'' в гр. П. не е разполагало с достатъчна площ за да държи на склад целият
поръчан дървен материал в размер от 600 кубика. От значение са и
действията на подсъдимия, а именно, че са били вписвани в товарителниците
несъществуващи хора, които са приели дървата. По делото безспорно се
установи, че дървеният материал е бил доставен на подсъдимия К., но от
друга страна последният не е вписал в описните книги на ,,С.'', че този
материал е постъпил от ,,А. 99'' ЕООД, като това не е първи случай,
доколкото по делото са налице доказателства, че е налице Констативен
протокол от горски инспектор в насока, че още към месец февруари 20**** г.
не са били вписвани всички постъпващи материали. За липсата на пари с
които да плати поръчаният му дървен материал се установява от съдебното
минало на М.К.. Видно от справката за съдимост се установява, че с влязъл в
сила на 20.10.201***** г. съдебен акт по НОХД №699/2013 г. същият е бил
признат за виновен за извършено от него деяние по чл. 277, ал. 2 НК в
периода 10.0*****.2009 г. - 27.07.2010 г., а именно, че се е разпоредил с вещи
поставени под запор и оставени му на отговорно пазене, като ги е предал като
метални отпадъци. Деянието е извършено в период две години преди
настоящото престъпление в момент в който той е имал наложен запор от ЧСИ
и въпреки това се е разпоредил със запорирани вещи като ги е предал за
метални отпадъци. От това се извежда извод какво е било материалното
състояние на подсъдимия към момента на договарянето с Д. И. и че същият не
би могъл да заплати поръчания дървен материал, а от друга страна с оглед
края на отоплителния сезон не би могъл да получи средства от неговата
продажба на дребно, респективно да се разплати с ,,А. 99'' ЕООД.
М.К. не е могъл да изпълни поетите от него задължения изначално,
доколкото същият се е намирал в тежко финансово състояние, същият не би
могъл да намери пари за изплащането на цената на дървения материал, но
въпреки това, той е уверил Д. И., че е много сериозен бизнесмен.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че подсъдимият К. не е
знаел каква сума трябва да плати и че това били неуредени граждански
отношения. Уговорката му с Д. И. е била да се достави дървен материал за
огрев, а не за строителни материали и последният е изпълнил поетия си
ангажимент. От друга страна, обаче М.К. е отказал всякакво съдействие на
****я на ощетеното юридическо лице, като не си е вдигал телефона и е
отказвал да се срещнат.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
За извършеното от М.К. престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.209
14

ал.1 НК се предвижда наказание ,,лишаване от свобода'' от една до осем
години, като в случаите на т. ***** и т. 5 съдът може да постанови
конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Съгласно разпоредбата на чл. 5*****, ал. 1 НК – Съдът определя
наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление
като се ръководи от смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
В случая като отегчаващи вината обстоятелства за престъплението по
чл.210 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.209 ал.1 НК се отчете високата стойност на
причинените вреди, която към момента на извършване на деянието е била в
размер от над 139 минимални работни заплати, което надвишава почти два
пъти съставомерността причинената вреда е в големи размери, както и това,
че за да е налице квалифицираният състав по чл. 210 НК има две
квалифициращи обстоятелства, а именно това по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК.
Като смекчаващо вината обстоятелство се отчете изминалият
продължителен срок от извършването на деянието, който към настоящия
момент е девет години, както и чистото съдебно минало на подсъдимия К.
към момента на извършване на деянието.
Въз основа на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, след като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК и
взе предвид личната и генералната превенции, Съдът достигна до извод, че на
подсъдимия М.К. следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като основна роля за това изиграва
изтеклият продължителен срок през който е траяло разследването до
постановяването на настоящия съдебен акт.
Ето защо, Съдът определи на М.К. за извършеното от него
престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.209 ал.1 НК наказание ,,лишаване
от свобода’’ в размер от една година.
Съдът намира, че не следва да се налага наказанието конфискация,
доколкото същото не би могло да бъде изпълнено с оглед финансовото
състояние на подсъдимия.
Предвид размера на определеното наказание и чистото съдебно минало
на подсъдимия по време на извършване на деянието, настоящият състав
намира, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така
наложеното наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно
реално. Според състава постановяването на реално изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода” по никакъв начин не би
допринесло за реализиране целите на индивидуалната и генералната
превенции, които биха се достигнали и без откъсване на подсъдимия от
обществото, като на същия следва да се предостави реална възможност да се
поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на обществото.
Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното
наказание една година лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок
от три години, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.
Този срок ще способства да се реализира най-пълноценно предупредителният
15

потенциал на условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва
противообществени прояви под страх, че наложеното с тази присъда
наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът счита, че както размерът
на наложеното наказание, така и начинът на изтърпяването му са съответни
на извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни да
изпълнят и превантивната функция на наказателноправната репресия.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М.К. беше осъден да заплати
по сметка на ОДМВР гр. П. направените разноски по делото в размер от
27***** лева, а по сметка на РС гр. П. сумата в размер от 200 лева.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
16

Номер на акта:	3
Дата:	20 януари 2021 г.
Съдия:	Панайот Рангелов Велчев

Дело:	20205330205135
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 август 2020 г.

Присъда по дело №5135/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите