№ 211
гр. Благоевград, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200600632 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 33 от 01.12.2023 г. постановена по НЧХД № 392 от 2020г., РС- С.
е признал подсъдимия Ю. Г. С., роден на **** година в град С., с постоянен и
настоящ адрес в град С. за невиновен в това, че на ****г. между 19.00 и 20.00
часа, в град С., пред дом на улица „И.“ №52, в съучастие, като съизвършител с
Ю.С.Д.,от град С., чрез нанасяне на удари по главата и тялото на Е. Д. П.
от град С., ЕГН**********,му е причинил разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК – контузно нараняване на гърба вдясно,
порезно нараняване в областта на десен крак в основата на втори –трети
пръст, порезно нараняване в областта на пета метатарзална
/предноходилна/ кост на дясно стъпало, краткотрайна загуба на съзнание
,представляващо престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по посоченото обвинение.С
присъдата е отхвърлил като неоснователен и предявения граждански иск от
частния тъжител Е. Д. П.,от град С., улица „И.“ №52, ЕГН********** срещу
подсъдимия Ю. Г. С.,за сумата от 3000.00/ три хиляди/лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.130, ал.1
1
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието–
****г. до окончателното й изплащане.
Решил е и въпроса за разноските,които на осн. чл.190,ал.1 от НПК е възложил
на частния тъжител Е. Д. П. да заплати на подсъдимия,представляващи
платено възнаграждение за адвокат от 500.00 /петстотин/ лева.Както го е
осъдил да заплати и разноските за служебно назначения защитник на
подсъдимия С., заплатено от НБПП в размер на 820.00 /осемстотин и
двадесет/ лева.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от адв.Б. Г.,в качеството му на повереник на частния тъжител
и граждански ищец Е. Д. П.,в която се излагат аргументи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. Критикува се избрания подход да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите,посочени от подсъдимия.Излагат се
съображения за изопачено тълкуване на събрания по делото доказателствен
материал, довело до погрешно възприета от контролирания съд фактическа
обстановка.Освен това се изразява и мнение,че предявеният граждански иск е
доказан по основание и размер.
На тази база,се предлага въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.130,ал.1 от НК, както и да бъде уважен предявения
граждански иск.
В жалбата не се сочи необходимост от събиране на доказателства.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд,частният тъжител Е. Д. П. и
неговият повереник –адв.Г. поддържат въззивната жалба като считат
постановената от първоинстанционния съд присъда за неправилна,тъй като
съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства,от които
считат,че следва да бъде изведен единствено възможния извод за извършване
на престъпление по чл.130,ал.1 от НК от подсъдимия С..В
заключение,пледират за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяването на нова,с която подсъдимият да бъде признат за
виновен.Пледират и за уважаване на предявения граждански иск в пълен
размер.Правят искане за заплащане на сторените разноски.
Подсъдимият Ю. Г. С. се явява лично в съдебното заседание пред въззивния
2
съд и с договорен защитник-адв.Б..Последният пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Счита,че
обвинението срещу подзащитния му не е доказано по категоричен и несъмнен
начин,тъй като ако съдът приеме,че последният е нанесъл някакъв удар,то е
действал в ситуация на неизбежна отбрана.Отделно от това е на мнение,че не
следва да бъдат възприемани показанията на свид.С.,чийто показания
единствено съдържат недоказания в производството факт,че подсъдимият е
носел сабя,с която е нанасял удари,тъй като такова оръжие не е открито.На
следващо място,прави възражение за изтекла погасителна давност за
наказателно преследване,тъй като били изтекли шест години от датата на
престъплението.Пледира за направените по делото разноски от подзащитния
му,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Подсъдимият С.
поддържа становището на защитника си и иска да бъде оправдан.
БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ окръжен съд, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно
установена,поради което намира същата за изградена въз основа на обективен
анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната
съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и
писмени доказателства, съдът е достигнал до единствения и непротиворечив
извод относно невиновността на подсъдимия С..При преценка на събраните
по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за
промени във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Повдигнатото с предявената частна тъжба обвинение е било насочено като
извършено в съучастие от подсъдимия Ю. Г. С. и Ю.С.Д..Предвид постигната
между частния тъжител и Ю.Д. извънсъдебна спогодба, наказателното
производство е било прекратено по отношение на този подсъдим с
определение №3/16.03.2021г на РС-С..Ю.Д. след това е разпитан като
свидетел,поради продължаващото наказателно производство по отношение на
подсъдимия Ю. С.,разгледано от друг състав на съда.
Частният тъжител Е. Д. П. е роден на ****г в гр.С.,където и живее,на ул.“И.“
№52.Той е женен,не е осъждан,с начално образование,пенсионер по болест.
3
Подсъдимият Ю. Г. С. е роден на **** година в град С..Живее на същата улица
,но на №38,няма образование, не е женен, не е осъждан/реабилитиран по
право/,не работи.
В дома си на посочения по-горе адрес,частният тъжител стопанисва магазин
за хранителни стоки. В близост до дома и магазина на тъжителя се намирала
спортна площадка.Поради ползването й от младежи,вдигащи шум в късните
часове на нощта възниквали пререкания с частния тъжител,който бил
недоволен от това поведение.
На ****г., около 23.30 часа тъжителят Е. П. седял в двора на къщата си,където
пиел и се хранил.По това време ,отивайки до магазина,стопанисван от частния
тъжител,намиращ се в дома му,влязъл свидетеля В. Д..Купил си вода и на
излизане от двора между него и частния тъжител възникнал конфликт,като
двамата започнали да се обиждат и заканват един на друг. Д. подканил П. да го
последва, да се разберат на друго място.Провокиран от думите му,частният
тъжител Е. П. взел дървена дръжка с набити по нея пирони и тръгнал след В.
Д..Бил последван от съпругата си – свид.Ю. С. и синът си – свидетеля К. П..
Следвайки Д. тъжителят стигнал до дома на подсъдимия – впоследствие,
предвид прекратеното производство срещу него – свид.Ю.Д.,намиращ се на
същата улица под №38. Тъжителят П. влязъл в двора на къщата, където обаче
бил посрещнат от няколко лица - свидетелят В. Д.,неговият брат Д. Д.,
подсъдимият Ю. С. и Ю.Д..Виждайки П. в двора си, Ю.Д. му нанесъл удар с
лопата по гърба,от който удар П. паднал на земята. Ю.Д. продължил като взел
тухла, намираща се в двора и с нея ударил П. по главата, като последния
загубил за момент съзнание. Настанала суматоха,в която се разменяли
взаимно удари,без да се установява кой кого удря.
На мястото пристигнал свидетеля П. П., който заедно със съпругата на
тъжителя – свид.Ю. С. се опитали да прекратят сблъсъка като двамата
оказали помощ на частния тъжител П.,измъквайки го от двора на Д..След това
незабавно позвънили за оказване на бърза медицинска помощ. Пристигналият
медицински екип транспортирал П. до ФСМП С., където бил прегледан и му
била оказана спешна помощ. След това П. бил освободен за домашно лечение.
От приетата по делото медицинска документация и от заключението на
вещото лице по назначената в производството съдебно медицинска експертиза
се установява, че вследствие на описания инцидент П. е получил разкъсно –
4
контузна рана на гърба вдясно, в областта на дясната лопатка, порезна рана в
основата на втори-трети пръст на десния крак и порезно нараняване в областта
на пета метатарзална /предходилна кост/ на дясно стъпало. Посочените
увреждания реализират медико биологичния признак временно разстройство
на здравето неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, извън случаите, посочени в чл.128 и чл.129 от НК.
По повод на постъпила жалба в РУ-С. от Ю. С.,подадена на 10.09.2018г е било
образувано ДП №643/2018г за престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от
НК,което е приложено в цялост към образуваното НЧХД.Последното е
приключило с мнение за прекратяване от 21.02.2020г. Образуваното ДП е било
прекратено с постановление на РП-С. от 29.09.2020г.Преди да прекрати
производството, прокурорът е установил,че причинените на пострадалия Е. П.
телесни увреждания представляват лека телесна повреда и след като е изискал
справка от РС-С. за подадена от последния тъжба на 11.09.2020г и образуване
на настоящото производство е пристъпил към прекратяване на досъдебното
производство,водено за престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1
НК,спазвайки разпоредбите на чл.243,ал.1,т.1,във вр. с чл.24,ал.6,във вр. с
ал.5,т.1,във вр. с чл.25,ал.1,т.6 от НПК и чл.245,ал.4 от НПК.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства като е достигнал до извод за безспорност само по
отношение на мястото и времето на извършване на престъпното деяние,които
обаче се различават от посочените в частното обвинение, както и на
получените телесни увреждания на частния тъжител.Правилно е заключил,че
тези факти са установени както от гласните доказателства в процеса,така и от
писмените такива/приложената медицинска документация от филиала за СМП
и съдебно-медицинската експертиза/. Приел е,че времето и мястото на
престъпното деяние се различават от тези посочени в частната тъжба:
инцидентът се е развил за времето между 23.30 часа до полунощ на ****г.,а не
за времето от 19.30 до 20.00 часа на ****г.Както и ,че частният тъжител П. е
получил телесните повреди в двора на дома на свидетеля /преди това
подсъдим/ Ю.Д., който макар да е разположен на същата улица като
посочената в тъжбата – „Извън регулация- север“ е на друг номер -38,докато в
тъжбата е посочен дома на тъжителя №52,като липсва спор,че конфликтът
5
всъщност е започнал от там,но съставомерното деяние е причинено в двора на
жилището на Ю.Д..
Районният съд принципно е основал фактологията по делото на всички гласни
доказателствени източници,но не е успял да кредитира изцяло определени от
тях,поради невъзможността за съпоставка с други,които да му дадат
възможност да изведе безспорно заключение относно оспорваните в процеса
факти-авторството на деянието в лицето на подсъдимия и начина на
причиняване на телесните повреди на тъжителя. Причината за това е намерил
в липсата на обективни гласни доказателствени източници.Макар и да е
установил последователност в показанията на свид.Ю. С./жената,с която
частният тъжител е във фактическо съжителство/,е констатирал,че единствено
нейните показания установяват фактите,посочени в тъжбата относно
престъплението и участието на подсъдимия в него,а именно- нанесъл удари
със сабя по десния крак на тъжителя, причинявайки му описаните в
обвинението порезни наранявания.Но именно поради заинтересоваността на
този свидетел от изхода на делото,не ги е възприел с пълен кредит на доверие
и ги е съпоставил с показанията свидетеля К. П./ син на тъжителя/,който не
установява начина, по който баща му е получил уврежданията и лицето,което
ги е причинило.Съпоставил ги е и с показанията на другите
свидетели,посочени от тъжителя-свидетелите Г.Т. и Пламен П.,които отричат
да се видели сабя на мястото, както твърди свид.С.,а още по-малко пък
установяват именно подсъдимият С. да е нанасял удари с нея.Уточнил е,че в
показанията на сина на частния тъжител-свид.К. П. се съдържа информация за
наличието на сабя,или на метално острие, наподобяващо сабя,но не в ръцете
на подсъдимия С.,а в тези на свид.В. Д..И извършвайки този анализ е
достигнал до правилният извод,че липсват надеждни доказателствени
източници,които да обосноват извод за причиняване на посочените в
обвинението телесни увреждания на частния тъжител именно от подсъдимия
Ю. С..
Въззивният съд е на мнение,че прегледът на доказателствената съвкупност не
дава повод да се стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху
неправилно формиране на съдебната воля.Районният съд не е надценил едни
доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на
6
достоверността на гласните доказателствени средства.Изводите за
релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с
информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат
всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато
избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода.
Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост
на доказателствената съвкупност относно част от съществените за правилния
изход на делото обстоятелства, се основава на правилна съпоставка на
информацията, съдържаща се в събраните по делото доказателствени средства
относно част от попадащите в предмета на доказване факти – времето и
мястото на осъществяване на деянието,характера на причинените телесни
увреждания на частния тъжител Е. П. както и причиняването на част от тях /
контузно нараняване на гърба вдясно и краткотрайна загуба на съзнание/от
свид.Ю.Д./преди това подсъдим,по отношение на когото производството по
делото е било прекратено поради постигната извънсъдебна спогодба/.
В този смисъл ,първостепенният съд при извършеният доказателствен
анализ,който следва да бъде отбелязано е извършен със старание,обективност
и прецизност ,поради което не следва да търпи упрек за превратно тълкуване
и изопачаване,е следвало обаче да се основе на противоречието при обсъждане
на изложените в хода на съдебното следствие две версии от гласните
доказателства, всяка от които с противоположно информационно съдържание.
При тези забележки към възприятия от първата инстанция подход,въззивният
съд намира,че следва да основе изводите си, разграничавайки
противоположните позиции в производството и възможността на тази основа
да бъдат извлечени относимите изводи.
Така в едната група следва да бъдат включени свидетелите,сочени от
подсъдимия и това са-В. Д.,Д. Д.,Георги С. П.,Ю.Д. .
Към втората група следва да бъдат включени свидетелите на частното
обвинение и тук съдът посочва единствено свид.Ю. С. и с големи резерви
сина на частния тъжител К. П..
В третата група следва да бъдат включени свидетелите,които са били на
мястото на инцидента,възприели са различни моменти от случката и нямат
7
близко родство със страните по делото.Тук следва да бъдат отнесени
показанията на свидетелите Г.Т.,П. П., полицейските служители Р.М. и А.С.
,както и извършилият проверката по възложената му преписка полицай И.Б..
Съдът не намира за необходимо в една от посочените групи да включва
свидетели,които са били допуснати и разпитани от първоинстанционния съд
,но не дават значима информация за делото.
Прави впечатление,че показанията на свидетелите,включени в първите две
групи са в полза на лицето,за което свидетелстват.
Показанията на свидетел Ю. С. остават изолирани,тъй като никой от
свидетелите по делото не твърди,че подсъдимият Ю. С. е държал сабя,с която
да е нанесъл удар/и спрямо частния тъжител,в резултат на които да му
причини порезните рани ,описани в обвинението.Не само, че не се установява
такова оръжие да е употребено от подсъдимия,но липсват доказателства,които
по категоричен начин да заключат,че на местопрестъплението е установена
твърдяната от свид.С. сабя.Първостепенният съд е положил максимални
усилия за установяването на този факт,търсейки връзката между причинените
увреждания на пострадалия от характера на порезни такива,които
предполагаемо биха могли да бъдат причинени от сабя.Поради тази причина е
разпитал полицейските служители,които първи са отишли на мястото на
инцидента Р.М. и А.С. ,както и извършилият проверката по възложената му
преписка полицай И.Б.,но въпреки положените усилия,поради липсата на
спомен у свидетелите за конкретния факт-открита ли е сабя и посочено ли е
изобщо от пострадалия част от нараняванията му да са причинени в резултат
от удар със сабя,последният е останал недоказан.Свид.И.Б., който е водил
преписката по случая стига по-далеч като не само,че не е установил
предмета,с който пострадалият е посочил,че е бил наранен,но според
свидетелят ставало въпрос за „брадва“.Наличието на такова „оръжие“ не се
съдържа в показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели като
в тази връзка следва да бъде отбелязано не само в свидетелите,водени от
подсъдимия,но и тези,посочени от частния тъжител,изключая свид.Ю. С..
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че показанията на
свид.Ю. С. не могат да бъдат възприети както по отношение на факта,че
порезните рани на мъжа й са причинени от подсъдимия С.,така и че те са
причинени в резултат на употребата на сабя. Последните не могат да бъдат
8
възприети и поради противопоставимата версия,изложена от подсъдимия Ю.
С.,подкрепена обаче от показанията на свидетелите В. Д. и Д. Д.,всички те
сочещи,че братът на подсъдимия е бил в строеж,поради което на мястото на
инцидента е имало баластра,железа и най-вероятно частният тъжител се е
ударил в тях.Т.е, всеки от свидетелите дава показания, обсипани с
предположения и вероятности,но смисъла на изложеното е,че порезните
наранявания на пострадалия мога да бъдат причинени от предмет с остър връх
и режещ ръб от рода на сабя,стъкло ,желязо,по-остър камък и т.н.
Всички тези свидетели,сочени от страните в производството- всъщност не
могат да бъдат обективен източник на информация относно деянието и
неговото авторство и относно начина на причиняване на телесните
увреждания на частния тъжител,които безспорно са налице.Ето защо, в казуса
следва и могат да бъдат ценени показанията на абсолютно незаинтересованите
от ситуацията свидетели-тези,които са се намирали на мястото на боя и
възприятията им относно развилите се събития,т.е това са свидетелите,които
въззивният съд включи в третата група.Тук следва да бъдат взети под
внимание показания на свид.Т./без родство със страните/,който сочи,че е било
тъмно и суматоха.Въпреки,че е приятел на частния тъжител твърди,че не е
видял подсъдимия С. да удря П..Видял е,че частният тъжител е порязан на
крака,но не може да каже,по какъв начин е причинено това
порязване.Показанията на свидетеля П. П.,който въпреки,че е братовчед на
частния тъжител, също не съдържат твърдение за нанесени удари от
подсъдимия спрямо частния тъжител.Сочи,че е видял Е. П. на земята,където
обаче“ никой не го удряше“ и му е помогнал да се прибере.Той също не е
видял сабя.Показанията на сина на частния тъжител- свид. К. Е.ов П. също не
могат да бъдат ценени като надежден източник на информация,поради
твърдението му за липсата на спомен от случилото се,поради удар в главата.
При този доказателствен анализ,в производството с нужната категоричност се
установява единствено факта на възникнал бой,в който е участвал частния
тъжител както и нанесените на същия телесни увреждания, причинили му
временно разстройство на здравето,неопасно за живота,но липсват
категорични доказателства, че същият е бит именно от подсъдимия Ю. С..
При съществуващия противовес между двете версии-едната,отричаща
участието на подсъдимия, като следа да бъде отбелязано в тази насока са
9
всички доказателствени източници с единственото изключение в лицето на
свид.Ю. С.,то правилно първоинстнационният съд е дал вяра на по-голямата
част от свидетелите,които отричат подсъдимият да е ударил частния тъжител
Е. П..Събраният доказателствен материал по делото е от такова естество,че не
може да послужи като основание за направата на категоричен извод относно
факта на нанасяне на удари от определено лице –подсъдимия по делото
спрямо друго лице/частния тъжител/.
Първоинстанционният съд е дал кредит на доверие на свидетелите,посочени
от подсъдимия, като е игнорирал показанията на свид.Ю. С. като
противоречащи на останалия доказателствен материал/свидетелски
показания/,а въззивният съд прецени и като необективни събраните гласни
доказателства,поради наличието на роднинска връзка на всеки от
свидетелите,посочени по-горе със страните в производството,а разпитаните
свидетели, които не са в близки взаимоотношения установяват възникнал
бой,при който не биха могли да бъдат разграничени авторите на престъпното
деяние,то крайният извод е,че подсъдимият по делото не може да бъде
определен като извършител на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Пълното доказване на включените в предмета на делото/ чл.102,ал.1,т.1-3 от
НПК/ обстоятелства /чл.103,ал.1 и ал.2 и чл.303,ал.2 от НПК/ е такова, при
което не възникват съмнения,че е налице инкриминираното престъпление и,
че подсъдимият го извършил по време, място и начина, описани в частната
тъжба.Тези принципни положения, пренесени в настоящия случай и с оглед на
събраната по делото доказателствена съвкупност означават,че същите не са в
състояние да обосноват обвинителната теза по изискуемия от НПК начин
/несъмнено, категорично/, а оттам - следва извод, че обвинението срещу
подсъдимия е недоказано,до който извод е достигнал и съставът на
контролираната инстанция.Т.е, не е налице твърдяното от частното обвинение
превратно формиране на фактическите изводи на районния съд, послужили за
обосноваване на доказателствения такъв за недоказаност на обвинението.
Единственият безспорен факт е, че в хода на процесния инцидент на частния
тъжител са причинени телесни увреждания.Реализирана следователно е била
медикобиологичната характеристика на телесната повреда по чл.130,ал.1 от
НК, като травматичните увреждания са причинили на частния тъжител
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Но при
10
констатираната липса на надеждни доказателствени източници,досежно
развитието на конфликта и механогенезата на нараняванията, установени при
частния тъжител, не е възможно формиране на еднозначен правен извод за
автора на тяхното причиняване.
Изложеното обосновава извода, че макар и да са обективно установени
травматичните увреждания на тъжителя, не се установи именно подсъдимият
с действията си да е причинил същите, както липсват каквито и да било
доказателства обуславящи връзка между действията на Ю. С. и уврежданията
на Е. П., което предвид разпоредбата на чл.304,пред.2 от НПК води до
оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му с частната тъжба обвинение.
Ето защо, съдебният акт на първоинстанционния съд, с който подсъдимият е
бил оправдан за извършването на престъпление по чл.130,ал.1 следва да бъде
потвърден.
Стигайки до извод за липса на авторство относно престъпното деяние в
лицето на подсъдимия Ю. С.,до който извод е достигнал и първостепенния
съд,изложените от страна на защитата съждения за действия при неизбежна
отбрана се явяват лишени от смисъл.
Липсва основание и в направеното от страна на защитата възражение за
изтекла давност за наказателно преследване ,изхождайки от датата на
извършване на престъплението-****г,тъй като наказателното преследване за
престъпление по чл.130,ал.1 от НК ще бъде изключено по давност при
изтичането на 7 години и 6 месеца,изхождайки от разпоредбите на
чл.81,ал.3,във вр. с чл.80,ал.1,т.4 от НК.
Правилно първоинстанционният съд при този изход от делото-липсата на
доказателства установяващи,че именно подсъдимият е автор /извършител/ на
престъплението по чл.130,ал.1 от НК,
е отхвърлил приетия за съвместно разглеждане граждански иск за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 3000 лева, предявен от
частния тъжител, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
деянието– ****г. до окончателното й изплащане.
Районният съд позовавайки се на разпоредбата на чл.190, ал.1 от
НПК,правилно е възложил в тежест на частния тъжител, направените от
подсъдимия разноски по делото за договорен защитник в размер на 500
11
лева,както и го е осъдил да заплати по сметка на НБПП сумата от 820
лева,представляваща заплатено възнаграждение от НБПП на служебно
назначения защитник на подсъдимия в производството адв.Виолета Тасева
съгласно Решение №БГ-438-С-29302/2022г от 13.12.2022г.
Поради идентичност на резултата и пред въззивния съд,претенцията за
направени разноски от подсъдимия следва да бъде уважена като в тежест на
частния тъжител Е. П. бъдат възложени и тези, направени пред втората
инстанция и отново представляващи възнаграждение за адвокат в размер на
600/шестстотин/лева,съгласно представен договор за защита и
съдействие.Този размер на възнаграждението е съобразен и с изискванията на
специалния нормативен акт –Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на проведеното съдебно производство пред първата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334,т.6,във вр. с чл.338 от
НПК ,Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №33/01.12.2023г, постановена по НОХД №
392/2020г. на РС-С..
ОСЪЖДА частния тъжител Е. Д. П.,с ЕГН:**********,с адрес-гр.С.,ул.“И.“
№52 да заплати на подсъдимия Ю. Г. С.,с ЕГН:**********,с адрес-град
С.,ул.“И.“ №38,направените от последния разноски по делото в размер на 600
/шестстотин/лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в случай, че липсва доброволно изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да бъде съобщено за изготвеното решение.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13