Р Е Ш Е Н И Е
Номер 32 18.02.2022 година град Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
На осемнадесети
януари 2022 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 313 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на Г.П.Г. ***, чрез
пълномощник адвокат М.Д. против РА № Р-03002521000523-091-001/05.08.2021 г. съставен
от екип от ревизори в състав: С. Й. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и А. В. Д.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №231/20.10.2021г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“гр. Варна, с който на жалбоподателя са установени
задължения за внасяне по ЗДДФЛ, в общ размер от 142 501,64 лв., в това число главница и лихви.
Счита,
че обжалваният РА е незаконосъобразен и
необоснован и моли за отмяна, оспорва констатациите в него относно
установените факти и обстоятелства и намира, че същите не отразяват правилно
действителната фактическа обстановка.
Твърди
се, че не е извършена подробна оценка и не са обсъдени събраните по време на ревизията
доказателства в тяхната пълнота и взаимосвързаност.
В
констативната част на РА и РД не са
отразени всички факти и обстоятелства, които са от
значение за определяне на данъчните задължения. Представените и
коментирани доказателства от ревизиращите органи за това са неубедителни и
противоречиви. Незаконосъобразно са игнорирани и не се кредитират
доказателствата. Същите не са обсъдени и тълкувани в тяхната пълнота, взаимосвързаност
и взаимозависимост и не е извършена подробна оценка на събрания по време
на ревизията доказателствен материал. Излага подробни доводи.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалня си представител поддържа
жалбата. Прави уточнение, че
обжалва Ревизионния акт в части,
посочени в жалбата, а именно: отказано право на преотстъпване на данък по чл.
48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 35 860 лв., както и за 2017 г. в
размер на 59 000 лв., също така и относно установения облагаем доход от
продажба и замяна на недвижимо имущество, включително ограничени права върху
такова имущество в общ размер на 21 504.30 лв., в резултат, на което е
начислен данък в размер на 1 935.39 лв., на основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ. Прави уточнение, че във връзка с
решението на директора на ОДОП, където се коментират фактури, издадени от
„Имерсия“ – не се спори акта в тази му част. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът –
директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна
при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да я
отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмено становище.
По допустимостта на жалбата:
Видно от
доказателствата по административната преписка РД, ведно с всички приложения са изпратени на жалбоподателя и са връчени на
дата 05.08.2021 г. /л.727 /. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад
се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. След като РД, ведно
с приложенията е неразделна част от РА, то следва и извода, че претендираните
от жалбоподателя документи са му връчени по надлежния ред. С Решение № 231/20.10.2021 година, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил
ревизионния акт. Препис от решението на директора на Дирекция
„ОДОП” гр. Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на жалбоподателя на 20.10.2021
година (л. 766 от администравната преписка), поради което с подаване на жалбата
на 04.11.2021 година, е спазен предвидения
в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява
допустима.
По
процесуалната законосъобразност на РА :
От
фактическа страна се установява, че със
заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-03002521000523-020-001/01.02.2021 г.
/стр.3-4/, изменена със ЗВР № Р-03002521000523-020-002/07.05.2021 г. /стр.7-8/,
издадени от компетентен орган по приходите - началник сектор „Ревизии“ в
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, е възложено извършването на ревизия на Г.П.Г.
с обхват: установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2019 г. до 28.03.2019 г.;
данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г.
до 31.12.2019 г. вноски за самоосигуряващи се лица за фондовете на ДОО, 30 и
ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. Процесните заповеди са връчени електронно по реда на чл.29, ал.4
от ДОПК. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ №о
Р03002521000523-092-001/21.07.2021 г. /стр.683-721/. Срещу РД е подадено възражение
в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК /стр. 722-726/, което е обсъдено в издадения
ревизионен акт РА/ № Р-03002521000523-091-001/05.08.2021 г. /стр.727-738/. С процесния
РА са установени допълнителни задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2010
г. - 2017 г. в общ размер на 102411.05 лв. главница и 37907.46 лихви и
задължение за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019г. в
размер на 1934.81 лв. главница и 248.32 лв. лихва.
От
фактическа страна се установява, че Г.П.Г. е регистриран като едноличен
търговец с фирма ЕТ „Агроцентър - Г.Г.“. Ревизираното лице е регистрирано като
земеделски стопанин, по смисъла на 51, т.1 от ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители. ЕТ „Агроцентър - Г.Г.“ е регистрирано по ЗДДС лице,
считано от 01.04.1994 г.
В хода на ревизионното
производство е установено, че предприятието на ЕТ „Агроцентър - Г.Г.“ е
прехвърлено по реда на чл.15 от Търговския закон и едноличният търговец е
заличен на 28.03.2019 г., като негов правоприемник е „Агроцентър - Попово“
ЕООД.
Относно
право на преотстъпване на данък по реда на чл.48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с
чл.189б от ЗКПО за 2016г. и 2017 г: е установено
е, че за 2016 г. и 2017 г. са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които Г.П.Г. е
декларирал преотстъпен данък по чл. 48. ал.б от ЗДДФЛ.
Преотстъпването
на данък върху дохода на едноличния търговец е уредено в чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ,
която норма препраща към изискванията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен
данък под формата па данъчна преференция на регистрирани земеделски
производители. Регламентирано е, че преотстъпването е допустимо само когато
данъчно задълженото лице, което преотстъпва данък, е изпълнило едновременно
изискванията на чл. 189б ал.1 и ал.2 от ЗКПО.
АО
е приел, че в хода на ревизионното производство органите по приходите са
извършили анализ и проверка относно спазването, както на общите изисквания за
преотстъпване на данъка по см. на чл.167 от ЗКПО, така и на специфичните
условия по чл.189б, ал.2 от ЗКПО за 2016г. и 2017г. Установено е, че
ревизираното лице не с изпълнило изискванията на разпоредбата на чл. 189б, ал.
2 т. З от ЗКПО - дейността по ал.1 трябва да продължи да се осъществява за
период от поне три години след годината на преотстъпване предвид следното:
При
извършена проверка в Търговски регистър е констатирано, че на 22.03.2019 г. е
вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ „Агроцентър-Г.Г.“ по чл. 15 от
Търговския закон на приобретател „Агроцентър - Попово“ ЕООД. Прехвърлянето е
съгласно договор за прехвърляне на предприятие на ЕГ по чл. 15 от ТЗ от
18.03.2019 г. Съгласно договора, прехвърлителят ЕТ „Агроцентър-Г.Г.“ продава на
приобретателя „Агроцентър - Попово” ЕООД предприятието на ЕТ, като съвкупност
от всички права. Задължения и фактически отношения, всички активи и пасиви,
произтичащи от стопанската дейност и отразени в счетоводния баланс, както и
конкретни: активи, вписани в договора. Купувачът се задължава да плати на
прехвърлителя 4 000 000.00 лв., които ще се плащат за срок от 10 години. На
28.03.2019 г. ЕТ „Агроцентър-Г.Г.“ е заличен. „Агроцентър - Попово“ ЕООД е
вписано в Търговския регистър на 23.11.2018 г.
При
прехвърляне на предприятието на ЕТ по чл. 15 от ТЗ, предприятието на ЕТ се
прехвърля като съвкупност от права, задължения и търговски взаимоотношения
върху неговия правоприемник ЕООД. От тези права обаче се изключва правото на
преотстъпване, възникнало в предприятието на ЕТ, тъй като разпоредбата на чл.
189б от ЗКПО не допуска преотстъпеният данък да се инвестира в активи, който ще
обслужват дейността на друго данъчно задължено лице, дори и това лице да се
явява правоприемника, както и дейността, от която се преотстъпва данък, да се
извършва от друго лице, а не от лицето, преотстъпило данъка.
Съгласно
чл. 172, ал.1 от ЗКПО действалата към момента на прехвърлянето редакция/,
правото на преотстъпване се преустановява при преобразуване на данъчно
задължено лице, с изключение на преобразуване в промяна на правната форма по реда на чл. 264 от ТЗ, както и прехвърляне на
предприятие по чл. 15 от Т3. Видно от цитираната разпоредба, изключение от чл.
172, ал.1 от ЗКПО, при което е възможно да се запази правото на преотстъпване,
е относимо единствено към случаите на преобразуване чрез промяна на правната
форма по реда на глава шестнадесета „Преобразуване на търговски дружества“ от
ТЗ, но не и в случай на прехвърляне на предприятие чрез сделка по чл. 15 от ТЗ.
С
оглед гореизложеното, органите по приходите са приели, че ревизираното лице не
е изпълнило кумулативно изискванията на чл. 1896, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО във вр.
с чл. 172, ал. 1 от ЗКПО и няма право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6
от ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г.
Относно
установен облагаем доход от продажба и замяна на недвижимо имущество,
включително на ограничени права върху такова имущество в общ размер на 21504.30
лв., в резултат на което на основание чл.33, ал. 1 от ЗАДФЛ е определен данък в
размер на 1935.39 лв. за 2019 г.:
Установено
е, че на 10.07.2019 г. по банковата сметка на ЕТ „Агроцентър-Г. Г.“ е постъпила сума в размер на 28345.51 лв.,
с наредител Община Попово и основание „обезщетение сервитут газопровод“.
От
страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения /стр.161/,
съгласно които полученият превод от Община Попово с посочено основание
„обезщетение сервитут газопровод“ е след извършена: процедура по чл.210 от ЗУТ.
Посочено е още, че кметът нарежда служебно или въз основа на искане заинтересованите лица определянето на
обезщетения или оценка от комисията. Решението на “комисията се съобщава на
страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да го обжалват
по реда на чл.215, ал. 1 от същия. Сумата на обезщетението по влязлата в сила
оценка се внася по сметка в търговска банка и се изплаща на правоимащите по
нареждане на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. Г.П.Г.
е посочил, че имотите са придобити чрез покупко-продажба.
В
хода на ревизионното производство са изискани документи и писмени обяснения
относно изплатеното обезщетение от Община Попово /стр.182-217/. Представена е
справка за изплатените суми по имоти. подробно описана в табличен вид на стр.43
от РД, стр.700 от адм. преписка. Органите по приходите са посочили, че по
своята правна същност сервитутът представлява ограничено вещно право върху
служещ чужд недвижим имот. На основание чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този
закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице
през годината, с изключени с на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Органите по приходите са приели, че получено обезщетение за „сервитутна зона“ е
облагаем доход съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ. При анализ на
нотариалните актове с които са придобити не с които са придобити недвижимите
имоти, за които Г.Г. ***, е установена положителна разлика между полученото
обезщетение и цената на придобиване, подробно изложено в табличен вид на стр.45
от РД, стр.699 от адм. преписка. в размер на 21504.30 лв.
Съгласно
чл. 33. ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход
от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени права
върху такова имущество се определя като положителната разлика между продажната
цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.
С
оглед посоченото и на основание чл. 33 чл. 33, ал.1от ЗДДФЛ е установен
облагаем доход от продажба и замяна на недвижимо имущество включително на
ограничени права върху такова имущество в общо в размер на 21504.30 лв. намален
с 10 на сто разходи в размер на 2150.43 лв.. което определя данъчна основа за
2019 г. в размер на 1935387 лв. на основание чл.48, ал. от ЗДДФЛ е установен
данък в размер на 1935.39 лв.
Съдът
прави следните правни изводи:
Относно
право на преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл.
189б от ЗКПО за 2016 г. в размер на 35
860,00 лв.и 2017 г. в размер на 59 000,00 лв.:
Установено
е, че за 2016 г. и 2017 г. са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ,с които Г.П.Г. е
декларирал преотстъпен данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В хода на ревизионното
производство органите по приходите са извършили анализ и проверка относно
спазването, както на общите изискванияза преотстъпване на данъка по см. на чл.
167 от ЗКПО,така и на специфичните условия по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО за 2016
г. и 2017 г. Установено е, че ревизираното лице не е изпълнило изискванията на
разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 т. 3 от ЗКПО - дейността по ал. 1 трябва да
продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на
преотстъпване. При извършена проверка в Търговски регистър е констатирано, че
на 22.03.2019 г. е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ „Агроцентър-Г.Г.“
по чл. 15 от Търговския закон на приобретател „Агроцентър - Попово“ ЕООД.
Съгласно договора, прехвърлителят продава на приобретателя предприятието на ЕТ,
като съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения, всички
активи и пасиви, произтичащи от стопанската дейност и отразени в счетоводния
баланс, както и конкретни активи, вписани в договора. На 28.03.2019 г. ЕТ
„Агроцентър-Г.Г.“ е заличен. „Агроцентър
- Попово“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 23.11.2018 г.
При
прехвърляне на предприятието на ЕТ по чл. 15 от ТЗ, предприятието на ЕТ се
прехвърля като съвкупност от права, задължения и търговски взаимоотношения
върху неговия правоприемник ЕООД. От тези права се
изключва правото на преотстъпване, възникнало в предприятието на ЕТ, тъй като
разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО не допуска преотстъпеният данък да се
инвестира в активи, които ще обслужват дейността на друго данъчно задължено
лице, дори и това лице да се явява правоприемника, както и дейността, от която
се преотстъпва данък, да се извършва от друго лице, а не от лицето,
преотстъпило данъка.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗКПО /в действалата към момента на прехвърлянето редакция/,
правото на преотстъпване се преустановява при преобразуване на данъчно
задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по
реда на чл. 264 от ТЗ, както и прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ.
Видно от цитираната разпоредба, изключение от чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, при което
е възможно да се запази правото на преотстъпване, е относимо единствено към
случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на глава
шестнадесета „Преобразуване на търговски дружества“ от Т3, но не и в случай на
прехвърляне на предприятие чрез сделка по чл. 15 от ТЗ.
Предвид
това, органите по приходите са приели, че ревизираното лице не е изпълнило
кумулативно изискванията на чл. 189б, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 172,
ал. 1 от ЗКПО и няма право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ
за 2016 г. и 2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ТЗ, търговските
дружества могат да се преобразуват: - чрез вливане, сливане, разделяне,
отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и - чрез промяна на
правната форма по реда на чл. 264 от ТЗ.
Съгласно
нормата на чл. 15, ал. 1 от ТЗ, предприятието като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка,
извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно. Общото между преобразуването чрез сливане, вливане,
разделяне и отделяне и прехвърлянето на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ
е, че при всички тези форми е налице преминаване на имущество от патримониума
на един правен субект в патримониума на друг правен субект.
В
тази връзка, преминаване на имуществото от патримониума на праводателя в
патримониума на правоприемника е налице и в случай на прехвърляне на имущество
на едноличен търговец в полза на дружество с ограничена отговорност.
Едноличният търговец и капиталовото дружество са различни правни субекти, които
могат да сключват сделки помежду си.
Преобразуването
чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Т3 има съществена разлика
с посочените по-горе правни фигури. Съгласно чл. 264 от 13 търговско дружество
/преобразуващо се дружество/ може да се преобразува чрез промяна на правната
форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено
дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се
дружество, което се прекратява без ликвидация.
Относно правото на преотстъпване на корпоративен данък, следва да се има
предвид понятието за преотстъпване по смисъла на ЗКПО. Съгласно чл. 166 от ЗКПО, преотстъпването на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице
да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за
корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и
се разходват за цели, определени със закон. Видно от понятието, се налага
извод, че правото на преотстъпване е персонално право, изразяващо се в суми за
корпоративен данък, част от патримониума на данъчно задълженото лице. Това е
вид държавна помощ, която държавата предоставя на конкретен правен субект при
изпълнението на определени нормативни изисквания. Това право е непрехвърлимо и се
преустановява при настъпване на изрично посочените в чл. 172, ал. 1 от ЗКПО
обстоятелства.
Тази
съществена разлика между преобразуването на търговски дружества и прехвърлянето
на търговско предприятие от една страна и преобразуването чрез промяна на
правната форма от друга, е причина ЗКПО да допусне единственото изключение, при
което се запазва правото на преотстъпване, и това е при преобразуване чрез
промяна на правната форма по реда на чл. 264 от ТЗ.
Предвид
изложеното, прехвърлянето на търговско предприятие по реда на чл. 15 от Т3 не
попада в изключението, предвидено в чл. 172 от ЗКПО, поради което в тези случаи
се преустановява правото на преотстъпване.
Съдът
споделя становището на АО, че в подкрепа на изложеното са и мотивите за
изменение на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, публикувано в ДВ, бр. 64/2019 г., което е
в сила от 13.08.2019 г. Според тях, промяната е редакционна и цели еднозначно
да се изброят хипотезите, при които се преустановява правото на преотстъпване,
доколкото действалата преди това редакция на текста с създавала предпоставки
чрез граматическо тълкуване да се изключи прехвърлянето на предприятие по чл.
15 от Т3. Изрично е посочено, че целта на промяната е да не се допуска
по-широко тълкуване на изключението от правилото за преустановяване на правото
на преотстъпване, предвидено за преобразуването чрез промяна на правната форма
по реда на чл. 264 от ТЗ.
Видно
от гореизложеното, жалбоподателят не отговаря на посоченото условие за 2016 г.
и 2017 г., тъй като дейността по производство на непреработена растителна и
животинска продукция ще се извършва от друго лице - търговско дружество, което
е придобило предприятието на ЕТ, освен ако и след продажбата на предприятието
си ЕТ остане да съществува и продължи да извършва дейност по чл. 1896, ал. 1 от ЗКПО поне в рамките на изискуемия тригодишен период след годината на
преотстъпването. В конкретния случай обаче прехвърлянето на предприятието на ЕТ
е със заличаване на търговеца, следователно това условие не може да бъде изпълнено.
При така установеното от фактическа страна правилно и законосъобразно с РА е прието, че
не са налице основанията за прилагане на чл. 189б от ЗКПО, тъй като от страна
на задълженото лице не са изпълнени кумулативно изискванията на ал. 1 и ал. 2
от същата разпоредба във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗКПО и жалбоподателят няма
право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г.
Относно
установен облагаем доход от продажба и замяна на недвижимо имущество,
включително на ограничени права върху такова имущество в общ размер на 21 504,30
лв., в резултат на което на основание
чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен данък в размер на 1 935.39 лв. за 2019 г.:
Установено
е, че на 10.07.2019 г. по банковата сметка на ЕТ „Агроцентър-Г.Г.“ е постъпила
сума в размер на 28 345.51 лв., с наредител Община Попово и основание
„обезщетение сервитут газопровод“.
На
основание чл. 12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през годината, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Прието е, че полученото
обезщетение за „сервитутна зона“е облагаем доход съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Установена е положителна разлика между полученото
обезщетение и цената на придобиване в
размер на 21 504.30 лв.
Съгласно
чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо
имущество, включително на ограничени права върху такова имущество, се определя
като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на
имуществото се намалява с 10 на сто разходи. С оглед посоченото и на основание
чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ е установен облагаем доход от продажба и замяна на
недвижимо имущество, включително на ограничени права върху такова имущество в
общо в размер на 21 504.30 лв., намален с 10 на сто разходи в размер на 21 504,30
лв., което определя данъчна основа за 2019 г. в размер на 19 353.87 лв. На
основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е установен данък в размер на 1935.39 лв.
Установява
се, че в случая върху поземлени имоти - собственост на жалбоподателя, е
поставена сервитутна зона по чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и на
основание чл. 64, ал. 4 от същия закон, лицето е получило обезщетение,
определено по реда на чл. 210, чл. 211 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/. Принудителното отчуждаване на имоти, частна собственост, за държавни
нужди е уредено в разпоредбата на чл. 32 и следващите от Закона за държавната
собственост ЗДС/. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти -
собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. По
силата на чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти
стават публична държавна собственост, т.е. държавата придобива правото на
собственост върху имота. В случая, Община Попово не е придобила право на
собственост върху процесните поземлени имоти /нито върху части от тях/, т.е.
същите не са отчуждени за задоволяване на държавни или общински нужди, а е
получено ограничено вещно право върху част от тях.
В
случая е налице ограничено вещно право върху недвижимо имущество, а не
продажба, нито замяна на такова имущество. Предвид установеното правилно е
прието, че полученият доход подлежи на облагане. При формиране на данъчната
основа за него законосъобразно е съобразена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, като е намалена положителната разлика между продажната цена и цената на
придобиване на имуществото /последната не е спорна/ с 10 на сто разходи, като в тази част
ревизионният акт е законосъобразен.
С оглед на
това правилно жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на спора, в полза на
Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.161, ал от ДОПК за разглеждането на делото пред
настоящата инстанция в размер определен съобразно нормите на Наредба №1 от
09.07.2004 г. /изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./ за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер на 3 835.07 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.П.Г. ***, чрез
пълномощник адвокат М.Д. против РА № Р-03002521000523-091-001/05.08.2021 г. съставен
от екип от ревизори в състав: С. Й. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и А. В. Д.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №231/20.10.2021г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“гр. Варна, в обжалваната част , с която е отказано
право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер
на 35 860 лв., както и за 2017 г. в размер на 59 000 лв. и относно установения облагаем доход от
продажба и замяна на недвижимо имущество, включително ограничени права върху
такова имущество в общ размер на 21 504.30 лв., в резултат, на което е
начислен данък в размер на 1 935.39 лв., за 2019 г.на основание чл. 33,
ал. 1 от ЗДДФЛ.
ОСЪЖДА Г.П.Г. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция
ОДОП Варна при ЦУ на НАП 3
835.07 лева,
представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: