О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
260661 26.10.2020 година Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
двадесет и шести октомври, две
хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
Частно
гражданско дело номер 2492 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод частна жалба от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център България, представлявано от
управителя Ива Шаламанова чрез юк. Вероника Маркова, против Разпореждане №14476
от 28.08.2020 г., постановено по ч. гр. дело №5044/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил частично заявлението по чл.410 от ГПК
на частния жалбоподател против В.С.Я. ЕГН **********, за суми, дължими на
основание Договор за предоставяне на поръчителство от 24.10.2017 г., а именно:
в размер на 33,46 лева – административни разноски и 63,49 лева – възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство.
Недоволство
от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита
същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли съда да го отмени и
удовлетвори искането. Излага съображения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Производството
по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК подадено на 27.08.2020 г. от частния жалбоподател против В.С.Я.
ЕГН **********. Със Заповед № 2159/28.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК БРС е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора
сумата от 415,15 лева за главница в размер на 306,06 лева въз основа на сключен
между страните договор за предоставяне на поръчителство от 24.10.2017 г. с
„Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва считано от 27.08.2020 г., както и
22,10 лева – лихва от 21.06.2018 г. до 20.11.2018 г. и 86,99 лева – лихва от
30.12.2018 г. до 03.08.2020 г., ведно с разноските по делото.
По
отношение на отказаните суми, с атакуваното разпореждане БРС е счел, че същите
не се дължат, тъй като се основават на клаузи, по отношение на които е налице
обоснована вероятност за неравноправност.
Видно
от приложените по делото доказателства, длъжникът първоначално е сключил
договор с „Кредисимо“ ЕАД, което от своя страна е сключило с частния
жалбоподател на 24.10.2017 г. договор за поръчителство.
Всеки
един от договорите, представени на съда със заявлението по чл.410 от ГПК –
договорът за кредит и договора за поръчителство, представляват самостоятелни
договори, по отношение на които обаче се установява договорна обвързаност между
кредитора и поръчителя, което е видно от уговорката за сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя, одобрено от кредитодателя ЮЛ – поръчител,
сключването на договор за поръчителство на същия ден, както и от уговорката на
приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита. В този смисъл, дългът по кредитното
правоотношение и уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като
едно цяло, тъй като съществува неделимост помежду им.
Отказът
на районният съд касае две вземания – възнаграждение по Договор за предоставяне
на поръчителство и административни разноски. Представеният със заявлението
договор за потребителски кредит посочва, че потребителят сам избира дали да
предостави обезпечение по кредита и може да избира между поръчителство или
банкова гаранция. При внимателен прочит на текстовете на процесния договор
съдът стигна до извод, че при заявяване на обезпечение чрез поръчителство с
одобреното от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД ЮЛ – поръчител, заявлението се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението е 24 часа. При непосочване на конкретно юридическо
лице, кандидатстването за кредит се разглежда в четиринадесет дневен срок. В
този смисъл съдът намира, че е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти
на кредитора с оглед посочения срок за разглеждане на заявлението. Съгласно разпоредбата
на чл.143 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза по смисъла
на закона е всяка уговорка във вреда на лицето, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в 18 точки
визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие. Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора за
нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с чл.13А, т.9 от ДР на ЗЗП – ДВ бр.64/2007 г. Според чл.3
от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално уговорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност,
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията произтичащи от договора. Всяка клауза, която не е индивидуално
уговорена и по отношение на която потребителя не е имал възможност да повлияе
върху съдържанието й, се счита за неравноправна. С оглед на изложеното съдът
намира, че по отношение на претендираната сума от 63,49 лева – възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство е налице нищожност по изложените
съображения.
Що
се отнася до отказаната сума в размер на 33,46 лева – представляваща
административни разноски, настоящата съдебна инстанция намира, че такива не се
следват, тъй като са в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, в която
разпоредба е посочено, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочването на
това задължение като такса представлява опит същата да се представи като възнаграждение
за извършване на допълнителни услуги по чл.10а, ал.1 от ЗПК, но в случая
събирането на просрочено задължение не представлява услуга, поради което същата
е недължима.
Постановявайки
атакуваното разпореждане БРС е постановил законосъобразно разпореждане, което
следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №14476 от 28.08.2020 г., постановено по ч. гр. дело №5044/2020 г.
по описа на Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.