№ 90
гр. Варна, 06.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500294 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
На именното повикване в 10.25 часа се явиха:
Въззивникът М.Н. П., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Л.Ч., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция, който
също не се явява.
Необжалвал другар „АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС“ ООД , редовно
призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ“ ООД, редовно
призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „ГАРДИАН ЪФ ТРУТ“ ООД, редовно призован,
не се явява представител.
Необжалвал другар „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ“ ООД , редовно
призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „РЕБЪЛ АКТ“ ООД, редовно призован, не се
явява представител.
1
Необжалвал другар „АНТИМОНОПОЛ“ ООД , редовно призован, не
се явява представител.
Необжалвал другар „АНТИКАРТЕЛ“ ООД, редовно призован, не се
явява представител.
Необжалвал другар „ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ
МОНОПОЛА“ ООД, редовно призован, не се явява представител.
Необжалвал другар АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ
ПРАВА ООД, редовно призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ“ ООД, редовно призован, не
се явява представител.
Необжалвал другар „БОРО БЪКС 1“ ООД , редовно призован, не се
явява представител.
Необжалвал другар „БОРО БЪКС 2“ ООД, редовно призован, не се
явява представител.
Необжалвал другар „БИ ПРИВИЛИДЖТ 1“ ООД , редовно призован,
не се явява представител.
Необжалвал другар „БИ ПРИВИЛИДЖТ 2“ ООД , редовно призован,
не се явява представител.
Необжалвал другар „ВАЙС СЪРВИСИС 1“ ООД , редовно призован,
не се явява представител.
Необжалвал другар „ВАЙС СЪРВИСИС 2“ ООД , редовно призован,
не се явява представител.
Необжалвал другар „М ВЕНЧЪРС 1“ ООД, редовно призован, не се
явява представител.
Необжалвал другар „М ВЕНЧЪРС 2“ ООД , редовно призован, не се
явява представител.
Необжалвал другар „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1“ ООД , редовно
2
призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2“ ООД , редовно
призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1“ ООД , редовно призован,
не се явява представител.
Необжалвал другар „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2“ ООД , редовно призован,
не се явява представител.
Необжалвал другар „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1“ ООД , редовно
призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2“ ООД , редовно
призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1“ ООД, редовно
призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2“ ООД , редовно
призован, не се явява представител.
Необжалвал другар „ЮНИК ФИНАНС 1“ ООД, редовно призован, не
се явява представител.
Необжалвал другар „ЮНИК ФИНАНС 2“ ООД, редовно призован, не
се явява представител.
Необжалвал другар „РОС ВЕНДИНГ 1“ ООД, редовно призован, не се
явява представител.
Необжалвал другар „РОС ВЕНДИНГ 2“ ООД, редовно призован, не се
явява представител.
Съдът докладва молба, пристигнала в съда на 04.10.2021 г., изходяща от
30-те търговски дружества, необжалвали другари, подадена чрез техния
управител, идентичен за всички търговски дружества - В.Ч., с която на
основание чл.265, ал.1 от ГПК прави изявление, че се присъединява към
3
подадената от ЧСИ М.П. въззивна жалба с вх. № 4375 от 07.07.2020 г. по
описа на ДОС и моли тези търговски дружества да бъдат конституирани като
въззивници в качеството им на обикновени другари на въззивника П., срещу
всички посочени във въззивната му жалба части на обжалвано решение.
Освен това е направено изявление, че от името на 30-те ответни
дружества се присъединява и към двете подадени от ЧСИ П. частни жалба и
моли за тяхното конституиране като другари на частния жалбоподател.
Основанието за последното се намира в това, че въпросът за разделната или
солидарната отговорност на ответниците за съдебни разноски е
материалноправен и поради това дружествата имат интерес и по въпроса за
разделната отговорност за съдебните разноски решението да бъде еднакво за
всички другари. Поради това моли да се уважат изцяло въззивната и двете
частни жалби и да бъдат присъдени всички направени разноски за
производството пред ДОС и пред настоящата инстанция.
В същата молба управителят В.Ч. е посочил, че поради служебна
ангажираност няма възможност да се яви в днешно съдебно заседание и моли
да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Съдът връчва препис от молбата за присъединяване на процесуалния
представител на въззиваемото дружество.
Въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно
призована, представлява се от адв. Н.Б., редовно упълномощен и приет от
съда от първата инстанция.
Третото лице помагач „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно
призовано, не се явява представител.
Вещото лице Д. Д. Д., редовно призована, явява се лично.
Съдът докладва и молба, постъпила по електронната поща на съда на
05.10.2021 г., изходяща от 30-те търговски дружества, всички представлявани
от адв. Л.Ч., въз основа на представено пълномощно от 04.10.2021 г., видно
от което адв. Л.Ч. е упълномощен от управителя на търговските дружества
В.Ч. да ги представлява по настоящото дело, като завежда и води делото до
4
приключването му пред всички инстанции, производство по отмяна и
възобновяване и да извършва всички съдопроизводствени действия.
Същевременно обаче изрично е посочено, че пълномощното е ограничено със
срок до 15.10.2021 г. В тази молба адв. Л.Ч., като представител на търговските
дружества сочи, че поради служебната си ангажираност няма да може да се
яви в настоящото съдебно заседание, но моли да се даде ход на делото в
негово отсъствие, да се уважи въззивната жалба на ЧСИ П. по аргументите
подробно изложени в нея. Ако се отхвърли въззивната жалба, моли да се
уважат подадените от ЧСИ частни жалби. Счита, че ответниците отговарят
при условията на разделна отговорност за направените разноски. Моли на
всяко от 30-те дружества да бъдат присъдени всички разноски за
производството пред първата и втората инстанция, включително и в
производството по обжалване на обезпечението по ч.гр.д. № 317/2018 г. на
ВАпС. Представен е списък по чл. 80 от ГПК - един общ за всички търговски
дружества.
Съдът докладва и молба, постъпила по електронна поща на съда в 17:14
ч. на 05.10.2021 г., изходяща от ЧСИ М.П. чрез адв. Л.Ч., в която сочи, че
поради служебната си ангажираност не може да се яви в днешно съдебно
заседание. Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Направено е
изявление за оспорване заключението на експертизата, което съдът ще
докладва след изслушване на вещото лице в днешно съдебно заседание.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА,
ЧАСТНИТЕ ЖАЛБИ И ПИСМЕНИТЕ ОТГОВОРИ
Производството по в.гр.д. № 294/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по три жалби, съответно срещу постановените
по гр.д. № 254/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд: решение №
66/05.03.2020 г.; определение № 260178 от 16.10.2020 г., с което на осн. чл.
5
251 ГПК е постановено тълкуване на решението в частта на разноските;
определение № 260187 от 02.03.2021 г., с което е допълнено определение №
260178 от 16.10.2020 г. с произнасяне по молба по чл. 248 от ГПК, както
следва:
- по въззивна жалба на ЧСИ М.Н. П. с вх. № 4375/17.07.2020 г.,
подадена чрез адв. Л.Ч., против решение № 66/05.03.2020 г. по гр.д. №
254/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд:
В ЧАСТТА, с която М.Н. П. - ЧСИ, с рег. № 851 по регистъра на КЧСИ,
с район на действие СГС е осъден да заплати /при условия на солидарност с
„АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС” ООД; „ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ” ООД;
„ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ” ООД; „ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ” ООД, „РЕБЪЛ
АКТ” ООД, „АНТИМОНОПОЛ” ООД, АНТИКАРТЕЛ” ООД, „ОБЕДИНЕНИ
ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА” ООД, „АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА” ООД, „ЮЗЪР ФРЕНДЛИ” ООД/ на „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, град Варна, сумата в размер от 361 200.70 лева,
съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника -
ЧСИ чрез процесуално незаконосъобразно изпълнение - събиране от
имуществото на длъжника – ищец на суми за разноски и адвокатски
възнаграждения по член 78, ал. 8 от ГПК и суми за такси по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
04.06.2015 г. до окончателното й изплащане /вреди, причинени съвместно и
от ответните търговски дружества като взискатели по 105 броя изпълнителни
производства: с № 1334/2013 до № 1339/2013; с № 1419/2013 до № 1452/2013;
№ 1514/2013; с № 1761/ 2013 до № 1793/ 2013; с № 2078/ 2013 до №
2108/2013 г. при злоупотреба с права на разноски/;
В ЧАСТТА, с която М.Н. П. - ЧСИ, с рег. № 851 по регистъра на КЧСИ,
с район на действие СГС е осъден да заплати /при условия на солидарност с
"БОРО БЪКС 1” ООД, „БОРО БЪКС 2” ООД, „БИ ПРИ-ВИЛИДЖТ 1” ООД,
„БИ ПРИВИЛИДЖТ 2” ООД, „ВАЙС СЪРВИСИС 1” ООД, „ВАЙС
СЪРВИСИС 2” ООД, „М ВЕНЧЪРС 1” ООД, „М ВЕНЧЪРС 2” ООД,
„ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1” ООД, „ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2” ООД,
„ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1” ООД, „ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2” ООД, „ДЖИ КЕЙ
ЛИМИТИД 1” ООД, „ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2”, „ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 1”
6
ООД, ”ЕН ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2” ООД, „ЮНИК ФИНАНС 1” ООД, „ЮНИК
ФИНАНС 2” ООД, „РОС ВЕНДИНГ 1" и "РОС ВЕНДИНГ 2" ООД/ на
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, град Варна, сумата в размер от 596 418.08
лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
ответника - ЧСИ чрез процесуално незаконосъобразно изпълнение - събиране
от имуществото на длъжника – ищец на суми за разноски и адвокатски
възнаграждения по член 78, ал. 8 от ГПК и суми за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ,
ведно със законните лихви върху главницата, считано от 4.06.2015 г. до
окончателното й изплащане /вреди, причинени съвместно и от ответните
търговски дружества като взискатели по 78 броя изпълнителни производства:
от № 2730/2013 до № 2767/2013; от № 3229/2013 до № 3268/ 2013; от №
3275/2013 до 3279/2013 г. при злоупотреба с права на разноски/.
Решението на окръжния съд е постановено при участието на „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД като трето лице – помагач на ответника ЧСИ М.Н.
П..
Жалбоподателят е настоявал, че решението е недопустимо като
постановено по непредявен иск по чл. 49 ЗЗД, вместо по чл. 45 от ЗЗД,
евентуално – неправилно, като постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния
закон и необоснованост, като е молил за обезсилването му, евентуално – за
отмяната му и за отхвърляне на исковете срещу него, както и за присъждане
на сторените по делото разноски и за присъждане в полза на процесуалния му
представител на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв.
Окръжният съд разгледал непредявен иск по чл. 49 от ЗЗД, вместо по чл. 45
от ЗЗД, предвид твърденията в исковата молба за лични противоправни
действия на ЧСИ, а не за противоправни действия на лицата, на които той е
възложил работата – помощник ЧСИ Г.С.. Доколкото ЧСИ не е
правораздавателен орган и не може да разрешава спорове за материални
граждански права, той нямал задължение да превентира злоупотреби съгл. чл.
3 от ГПК, поради което и не е било налице неизпълнение на законно
задължение от страна на ПЧСИ Стоянов и действията му са правомерни.
Незаконосъобразно бил осъден от окръжния съд да върне: всички главници и
законни лихви, обективирани в изпълнителните листове и прехвърлени с
договорите за цесия, таксите по т.1 от ТТРЗЧСИ за „образуване на
7
изпълнително дело“ – 183 броя на стойност 4 392 лв., таксите по т.5 от
Тарифата „връчване на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа,
включително и за връчване на изявление на взискателя по чл. 398 б., ал.2 и 3
ГПК – 183 броя на стойност 4 392 лв., таксите по т.9 от Тарифата – „налагане
на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско
дружество по чл. 398 б, ал.1 от ГПК – 183 броя на стойност 3 294 лв., както и
начислената такса по чл. 26 от Тарифата върху всички събрани суми за
прости такси по т.1, 5 и 9 от Тарифата, начисленото юрисконсултско
възнаграждение по т.10, ал.2 от Наредба №1/2004 г. /извършено от окръжния
съд в разрез с извода на ВКС в решение № 33 от 31.03.2016 г. по гр.д. №
3271/2015 г. на ВКС, 4 г.о. и при нарушение на правото на справедлив процес
по чл.6, ал.1 ЕКПЧ във вр. с чл. 5, ал.4 КРБ/, както и таксата по чл. 26 от
Тарифата събрана върху него предвид, че събирането на посочените суми
било правомерно действие по развити в жалбата съображения. Навел е
оплаквания за неотчитане от окръжния съд на възражението за
съпричиняване на вредите от ищеца чрез необжалване на постановлението за
разноските, чрез некомпетентна защита в изпълнителното дело и чрез
извършената незаконосъобразна корекция на сметките на потребителите,
откъдето произтичат вземанията срещу него. Позовал се е на процесуално
нарушение във връзка с доклада, поради неуказване, че носи тежестта да
докаже извършването на процесните изпълнителни действия от трето лице –
ПЧСИ Стоянов, но доказателствени искания в тази връзка няма, предвид
прилагането на всички изпълнителни дела. За установяване размера на
оспорените суми и предвид липсата на установяване с експертизата по
делото, е молил за допускане на три допълнителни такива с посочени задачи,
както следва: По първата вещото лице да отговори: 1. Какъв е общият размер
на следните събрани от длъжника суми по всички изпълнителни дела
(поотделно по всяко) за: 1.1. главници и законни лихви по изпълнителните
листове; 1.2 такси за образуване на изпълнително дело – т.1 от Тарифата; -
такси по т.5 от Тарифата – за връчване на покани за доброволно изпълнение;
1.3 такси по т.9 от Тарифата- за налагане на запори; 1.4. такси по т.26
ТТРЗЧСИ – върху сбора от главниците и лихвите по ИЛ и таксите по т.1, 5, 9
от Тарифата, частично от общия размер на цялата събрана такса по т.26 от
Тарифата по всяко от процесните изпълнителни дела поотделно; 1.4. какъв е
общия размер (сбора) на всички суми по предходните въпроси; По втората,
8
вещото лице да отговори: 1.Какъв е общия размер на събраните от длъжника
суми по всички изпълнителни дела за главници и законни лихви по
изпълнителните листове; 2.Какъв е общия размер на всички събрани по
всички изпълнителните дела суми за такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
пропорционално на размера на главниците и законните лихви по
изпълнителните листове. По третата, вещото лице да отговори: 1. Какъв е
размера на събраните юрисконсултски възнаграждения по чл.10, т.2 от
Наредба №1 по всяко от изпълнителните дела поотделно; 2. Какъв е размера
на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧС върху събраните
юрисконсултски възнаграждения по т.10, т.2 от Наредба №1 по всяко от
изпълнителните дела поотделно; 3. Какъв е общия сбор на всички суми по
предходните два въпроса. Поискал е също така вещото лице да систематизира
отговорите на горните въпроси в табличен вид.
Въззиваемият „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, град Варна, чрез адв.
Н.Б., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по
съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и такива за
допустимостта и правилността на обжалваната част от решението на
окръжния съд, е молил за потвърждаването му и за присъждане на сторените
по делото разноски. Противопоставил се е на искането за назначаване на
експертизи, предвид липсата на оспорване на изслушаните такива пред
първата инстанция, липсата на процесуално нарушение на окръжния съд в
тази връзка и настъпила преклузия.
-По частна въззивна жалба от М.Н. П. с вх. № 260149/30.11.2020г.,
подадена чрез адв. Л.Ч., против определение № 260178 от 16.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 254/2018г. по описа на ВОС, с което диспозитивите от
решението, постановяващи осъждането на ответниците за разноските на
ищеца са тълкувани по реда на чл. 251 ГПК в смисъл, че посочените
съответници са осъдени да заплатят посочените суми солидарно. Молил е за
отмяна на обжалваното определение като неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на
материалния закон и необоснованост и за постановяване на определение, с
което да бъде изменено обжалваното решение в частта му за разноските като
всеки от 11–те ответници, осъдени за сумите от 17 273 лв. и 9 750 лв. да
плати по 1/11 част от тях, и всеки от 21- те ответници, осъдени за сумите
9
28 522 лв. и 16 099 лв. да плати по 1/21 част от тях. Изложил е съображения
по същество за липсата на солидарност в задължението за разноските. Навел е
оплакване и за недопустимост на определението, доколкото съдът не се е
произнесъл по тълкуването с изискуемия от закона акт – решение. Молил е за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски за държавна
такса, както и в полза на адвокат Ч. и възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. в
размер на 1 246,44 лв., като е заявил и евентуално възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
С подадената с вх. № 262421/05.05.2021 г. жалба, частният
жалбоподател П. е посочил, че уточнява петитума на частната си жалба с вх.
№ 260149/30.11.2020 г. против определение № 260178 от 16.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 254/2018 г. по описа на ВОС, като претендира за
отмяна на обжалваното определение от 16.10.2020г. по чл. 251 ГПК и моли за
тълкуване на обжалваното решение в частта на разноските с постановяване на
диспозитив за осъждане на всеки от 11–те ответници, осъдени за сумите от
17 273 лв. и 9 750 лв. да плати по 1/11 част от тях, и всеки от 21-те ответници,
осъдени за сумите 28 522 лв. и 16 099 лв. да плати по 1/21 част от тях.
Изложил е съображения за неправилно тълкуване по въпроса за разноските.
Въззиваемият „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, град Варна, чрез адв.
Н.Б., е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по
съображения за правилността на обжалваното определение и по същество за
правилността на извода за солидарната дължимост на разноските е молил за
оставянето й без уважение и за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски, а в евентуалност е заявил и възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
По частна въззивна жалба вх. № 262421/05.05.2021 г. от М.Н. П.,
подадена чрез адв. Л.Ч., против определение № 260187 от 02.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 254/2018 г. на ДОС, с което е допълнено определение
№ 260178 от 16.10.2020 г. по същото дело, като е оставена без уважение
молба с вх.№ 4377/17.07.2020 г. по чл. 248 от ГПК на М.П. за изменение на
решение № 66 от 05.03.2020 г. по същото дело в частта му относно разноските
10
чрез разделно осъждане на ответниците – 10 търговски дружества и молителя
за по 1/11 част от 17 273 лв. и от 9 750 лв. и на ответниците – 20 търговски
дружества и молителя за по 1/21 част от 28 522 лв. и 16 099 лв.
Жалбоподателят е настоявал, че определението с което е оставена без
уважение молбата му по чл. 248 ГПК е неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на
материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му с
постановяване на определение за изменение на решението в частта на
разноските с разделно осъждане на ответниците за тях, като всеки от 11–те
ответници, осъдени за сумите от 17 273 лв. и 9 750 лв. да плати по 1/11 част
от тях, и всеки от 21-те ответници, осъдени за сумите 28 522 лв. и 16 099 лв.
да плати по 1/21 част от тях. Изложил е съображения по същество за липсата
на солидарност в задължението за разноските. Молил е за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски за държавна такса, както и в
полза на адвокат Ч. и възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. в размер на
1 246,44 лв., като е заявил и евентуално възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
„Енерго- Про продажби“ АД, чрез адв. Б., е подал писмен отговор, с
който е оспорил частната жалба и по съображения за правилността на
обжалваното определение за отхвърляне на молбата по чл. 248 от ГПК и с
доводи, споделящи по същество даденото от окръжния съд разрешение за
солидарността в отговорността за разноските, е молил за оставянето й без
уважение и за присъждане на разноски по делото по приложен списък,
евентуално – за прекомерност на разноските на насрещната страна –
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Въззивната и частните жалби са подадени в срок от лице с правен
интерес от обжалване на решението на първата инстанция и на определенията
по чл. 251 ГПК и чл.248 ГПК като неизгодни за него, редовни са и допустими.
АДВ.Б.: Предоставям на съда по искането за присъединяване,
съществува такава процесуална възможност.
Съдът намира, че съгласно дадените от въззивния съд указания на
необжалвалите обикновени другари на ответника М.П., същите в срока по
11
чл.265, ал.1 от ГПК са направили изявление за присъединяване към
подадената въззивна жалба от техния съответник, чрез подадена писмена
молба с препис според броя на страните, поради което и съдът намира, че е
процесуално допустимо конституирането на дружествата като въззивници в
качеството им на присъединени към въззивната жалба на техния съответник
по делото в частите съответно, в които всяко от търговските дружества е било
осъдено от първоинстанционния съд солидарно с други търговски дружества
и с ЧСИ М.П. да заплати съответна сума на ищцовото дружество, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като въззивници – присъединени към подадената
въззивна жалба от ЧСИ М.П., търговските дружества – ответници в исковото
производство, в качеството им на присъединени към въззивната жалба на
техния съответник по делото, в частите съответно, в които всяко търговско
дружество е било осъдено от първоинстанционния съд солидарно с други
търговски дружества и с ЧСИ М.П. да заплати съответна сума на ищцовото
дружество.
Определението не подлежи на обжалване.
АДВ.Б.: Оспорвам депозираната въззивна жалба и частните въззивни
жалби. Подробни съображения съм изложил в депозирания отговор на
въззивна жалба, съответно отговори на въззивни частни жалби.
Възразявам относно присъединяване на 30-те търговски дружества по
депозираните частни жалби от ЧСИ М.П..
Съдът намира, че искането на 30-те търговски дружества за
присъединяване към подадените от ЧСИ М.П. две частни жалби срещу
обжалваните определения на първоинстанционния съд, се явява
неоснователно, тъй като на първо място търговските дружества не са
участвали като страни при оспорване законосъобразността на обжалваните от
техния съответник определения, които касаят разрешаването на процесуалния
въпрос, свързан с отговорността за разноски в съдебното производство, в
хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК и дали отговорността на съответниците за
разноски е разделна или солидарна.
12
На следващо място съдът счита, че хипотезата на чл.265, ал.1 от ГПК не
е приложима в производството по подадени частни жалби от
съищещ/съответник на обикновени другари.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на 30-те търговски дружества,
ответници в първоинстанционното производство, да бъдат присъединени на
основание чл.265, ал.1 от ГПК към подадените частни жалби от техния
съответник ЧСИ М.П., които са предмет на разглеждане от въззивния съд.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдът докладва депозираното в срока по чл.199, ал.1 от ГПК
заключение по назначената от въззивния съд ССЕ, изготвена от вещо лице Д.
Д. Д..
Съдът пристъпи към снемане самоличността и изслушване на вещото
лице
В.ЛИЦЕ Д. Д. Д.: на 62 г., омъжена, неосъждана, с висше образование,
без родство и дела със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.291
от НК. Същото обеща да даде заключение по съвест и знание.
В.ЛИЦЕ Д.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
Искам само едно уточнения да направя. На страница 57 от
заключението, във втората таблица, съм направила описа на дължимите суми
по изпълнителни дела, поисканите от „Енерго-Про“ суми, сумите по фактури,
внесените от „Енерго-Про продажби“ суми, което всъщност са събраните
чрез наложените запори по сметка на „Енерго-Про“, както и съм съобразила
колко са върнати на длъжника „Енерго-Про“ суми в размер на 672.33 лв. и
съм намерила, че все още има да му се върне сума от 3 695.69 лв., която
представлява разликата между сумата от платените от „Енерго-Про
продажби“ сума от 1 191 547.50 лв., върната сумата от 672.33 лв. и описа по
13
дела на сумите възлизащи в общ размер на 1 187 179.50 лв.
АДВ.Б.: Аз съм изразил становище във въззивната жалба относно
събирането на това доказателство. Уважавам труда на вещото лице, който
според мен надхвърля размера на внесения депозит, но не намирам
относимост на тези всички изчисления по предмета на спора. Считам, че тези
варианти, които вещото лице е направило са ненужни.
Моля вещото лице да изясни реда, по който е определило главниците по
т. 3, защото е посочено, че всеки един от взискателите са притежавали
поравно вземания, поне така го виждам.
В.ЛИЦЕ Д.: Не е техническа грешка в т.3.1 където съм посочила, че за
10-те дружества за общ размер на главница от 94 444.70 лв. за всяко
дружество е по 1/10 част – 9 444.47 лв., съответно за 20-те дружества при общ
размер на главница от 70 379.46 лв. размера на главниците за всяко дружество
е по 3 518.97 лв., тъй като това може да се види от таблица 6 и 7, където съм
изброила за 10-те дружества и за 20-те дружества. Това са размерите на
цялото вземане на всеки отделен взискател от 30-те дружества по всичките му
изпълнителни листове срещу длъжника, които са еднакви по размер за 10-те
дружества, съответно за 20-те дружества.
Съдът докладва молбата, вече докладвана относно даване ход на делото,
постъпила от ЧСИ М.П. чрез адв. Л.Ч. и касаеща заключението на вещото
лице.
В тази молба е посочено, че се оспорва заключението на ССЕ, тъй като
се счита, че следва да бъде проверено какви биха били таксите и разноските
при образуване на всяко вземане по всеки отделен изпълнителен лист, в
отделно изпълнително дело, с взискател едно дружество. Счита се, че ако се
твърди, че конституирането на взискатели по реда на чл. 429, ал. 1 от ГПК е
средство за незаконосъобразно генериране на разноски, то процесните
разноски следва да бъдат съпоставени с разноските при образуване на
отделно изпълнително дело с един взискател, за съответно придобитото от
него вземане по всеки отделен изпълнителен лист. Тази връзка се обосновава
с твърдението, че процесните вземания са придобити за период от 7 месеца,
така че към датата на придобиване на първото вземане никой цесионер не е
14
очаквал, че ще придобие следващо вземане, като в тази връзка се има
предвид, че към датата на първото придобиване гражданските дела, по които
са издадени процесните изпълнителни листи, са били все още висящи, а по
друга група дела - не са били издадени изпълнителни листи, съответно не са
били налице вземания, които подлежат на принудително изпълнение.
Поддържа се, че в тази връзка цесионерът е легитимиран своевременно да
потърси принудително изпълнение по всеки конкретен изпълнителен лист от
придобитито от него вземане. Счита се, че за вреди може да се говори само
ако разноските по процесните дела са по-високи от разноските при единично
образуване на всяко вземане в отделно изпълнително дело. Поддържа се, че
частните правоприемници имат право, но не и задължение всеки да събира
своето вземане по вече образувано изпълнително дело. Упражняването на
правото на присъединяване не следва да се санкционира с отговорност за
вреди. Предвид липсата на заключение на счетоводната експертиза по горните
въпроси, а именно наличието на общ размер на разноските в двете хипотези,
първо - при упражняване и второ - при неупражняване на възможността по
чл. 429, ал.1 от ГПК, не би позволило на съда да прецени дали така, както са
постъпили търговските дружества, действително е довело до увеличаване на
дължимите от ищеца разноски. Поради това се счита, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна. Преценката дали е налице прекомерност на
разноските, съответно злоупотреба с право на разноски, е възможно само при
посочената по-горе съпоставка. Поради това се поддържа, че заключението на
изслушаната пред въззивния съд експертиза е непълна. Сочи се на
задължение на въззивния съд да назначи експертиза, когато е необходимо за
служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Оспорено е заключението по точки 3.1 до 3.5 като неотносимо към
предмета на делото по изложени съображения, тъй като към 09.05.2013 г. -
дата на придобиване на първото вземане, никое дружество не е било титуляр
на вземанията, придобити с договорите от 11.12.2013 г. и поради това
разделянето на 1/10 равна сума на всяко от дружествата, респективно 1/20 е
невярно. Поради това е отправено искане да се назначи допълнително ССЕ,
която след като направи необходимите проверки по изпълнителните дела да
синтезира в табличен вид информацията, необходима за съпоставяне на
процесните разноски с разноските при събиране на всяко вземане в отделно
15
изпълнително дело, като за целта вещото лице да отговори на следните
въпроси:
Какъв би бил общият размер на събраните от ищеца разноски, ако всяко
дружество беше образувало отделно изпълнително дело за всяко придобито
от него вземане по всеки отделен изпълнителен лист и по всеки отделен
договор за цесия, при събиране от ищеца на следните разноски за всяко
отделно вземане, за което е образувано отделно изпълнително дело при
следните минимални размера на разноските.
1. Еднократен размер на таксите по т.1, 5 и 9 от ТТРЗЧСИ.
2. При еднократен размер на юрисконсултското възнаграждение по
чл.10, т.1 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет.
3. При еднократен размер на юрисконсултското възнаграждение по т.10,
т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет.
Освен това вещото лице да съобрази, че процесните разноски са
събрани преди измененията в чл. 10 от тази Наредба, направени с ДВ от
28.03.2014 г., т.е. преди юрисконсултското възнаграждение от 100 лв. за
образуване на изпълнително дело и 50 лв. за водене на изпълнително дело.
Ако се отхвърли горното искане, то се иска да се назначи повторна ССЕ,
която да отговори на въпроса, формулиран по-горе. Ако се отхвърли искането
за назначаване на повторна, моли да се назначи тройна ССЕ, която да
отговори на същите въпроси. Посочено е още веднъж какво би могло да се
докаже от търговските дружества с тези въпроси, а именно: че процесните
разноски не са прекомерни спрямо разноските при събиране на всяко вземане
в отделно изпълнително дело с един взискател и че предвид размера на
разноските при неупражняване процесуалната възможност по чл. 429 от ГПК
в случая, не е налице злоупотреба нито с правото по чл. 429 от ГПК, нито с
правото на разноски, както и че общият размер на процесните разноски не е
прекомерен по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК, спрямо общия размер при
образуване на отделно изпълнително дело с един взискател за всяко отделно
вземане. Изложени са съображения и по основателността на въззивната
жалба.
АДВ.Б.: Възразявам относно искането за допускане на допълнителна, а
16
също и повторна експертиза. Аз току-що се запознавам с молбата. Поддържам
становището си, че тези въпроси по никакъв начин не изясняват същината и
предмета на делото, доколкото отговора е изцяло хипотетичен какъв би бил
общият размер на събраните от ищеца разноски, ако бе образувано отделно
изпълнително дело. Следва да се съобрази, че изпълнителните титули са 183,
т.е. това е максималния брой изпълнителни дела, които могат да бъдат
образувани, доколкото по всяко дело следва да има и по един изпълнителен
лист в оригинал.
Относно съображенията дали вещото лице е съобразило редакцията на
законовите разпоредби при изчисленията - Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и Тарифата за таксите и разноските,
събирани от ЧСИ, то следва да отговори вещото лице по този въпрос. По
съществото на спора съм изложил съображения.
Съдът намира, че не е налице нито една от предпоставките в хипотезата
на чл.201 от ГПК за възлагане на допълнително заключение, респективно на
повторно заключение, тъй като заключението е достатъчно пълно и ясно,
както и същото е обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност.
Поставените от дружествата въпроси е възможно да бъдат разрешени и чрез
допълнителни изчисления, за които не се налагат специални знания, още по-
малко пък назначаването на тройна ССЕ. По тези съображения съдът намира,
че искането за назначаване на допълнителна, респективно повторна или
тройна ССЕ е неоснователно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на ЧСИ М.Н. П. за назначаване на
допълнителна, респективно повторна или тройна ССЕ, с формулираната в
молбата му и докладвана по-горе задача.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Тъй като вещото лице е изпълнило задачата си, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и приобщава заключението на вещото лице към
17
доказателствения материал по делото.
На същото да се изплати възнаграждение в размер на внесения депозит
от 700 лв.
Беше издаден РКО в размер на 700 лв. и предоставен на вещото лице.
АДВ.Б.: Правя възражение за прекомерност на претендираните от
насрещните страни разноски.
По отношение присъединилите се търговски дружества въззивници към
жалбата на М.П. дори и при основателност на въззивната жалба, следва да се
присъди едно общо възнаграждение, каквато практика вече има пред ВКС,
съгласно Наредбата за правната помощ, доколкото са представлявани от
юрисконсулт.
Претендирам разноски от името на доверителя ми, извършени в
настоящото производство. Представям доказателства за извършването им.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представените от страните списъци на разноски и
доказателства за извършването на такива.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната му част. Моля да отхвърлите депозираните частни жалби като
неоснователни. Подробни са съображенията, които сме изложили от
фактическа и правна страна в депозирания по делото писмен отговор. Делото
е обемно, моля да ми бъде предоставен подходящ срок, в който да изложа
писмено съображенията си. Моля да ни бъдат присъдени разноски при
отхвърляне на въззивната жалба и при потвърждаване на
първоинстанционното решение.
18
Съдът дава възможност на процесуалния представител на въззиваемото
дружество в едноседмичен срок от днес – до 13.10.2021 г. включително, да
представи в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
АДВ. Б.: Не желая съдебния акт да ми бъде връчен на електронен
адрес.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19