Р
Е Ш Е
Н И Е №30
гр.Кюстендил
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, пети състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Г.М.,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева
гр.д.№2103 по описа за 2011г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе
предвид:
Делото
е образувано по исковата молба на Г.Д.З. с ЕГН ********** ***, съдебен адреса***,
против А.З.Д., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, В.В.Б. ***, с ЕГН **********, Ц.С.Б. ***, с ЕГН **********, К.А.Р. ***, с ЕГН **********, Л.К.Р. *** и М.К.Л. ***, с ЕГН **********.
Предявени са обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК, както следва:
1) за признаване за установено по отношение на А.З.Д., В.В.Б. и Ц.С.Б. наличието на престъпно
обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по
гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, за което наказателно преследване не
може да бъде възбудено и изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина
от страна на С. Й. Б., наследодател на вторите двама, в качеството му на
свидетел по гр.д.№118/2002г. по описа на РС-гр.Балчик в съдебно заседание на
2) за признаване за установено по отношение на А.З.Д., К.А.Р.,
Л.К.Р. и М.К.Л. наличието на престъпно
обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по
гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, за което наказателно преследване не
може да бъде възбудено и изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина
от страна на А. Д.Р., наследодател на последните трима, в качеството й на
свидетел по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, разпитан по делегация от
РС-гр.София по СП №20/2004г. в съдебно заседание на
Ищецът основава претенциите си на следните твърдения: 1/ с А.Д. са бивши съпрузи, като бракът
им е бил сключен на 23.03.1990г. и прекратен с влязло в сила на 27.09.1997г.
решение по гр.д.№471/01996г. по описа на КРС; 2/ на 18.08.1992г., по време на брака им, двамата съпрузи закупили
от А.Я. и Д.Г., двамата от гр.Добрич, масивна вилна сграда на два етажа и
бунгало, намиращи се във вилна зона „Изгрев” в землището на гр.Балчик,
обл.Добрич, за което е бил съставен нотариален акт №20 том ІV дело №1213/1992г.
по описа на нотариус при РС-Балчик; 3/
с влязло в сила на 29.06.2005г. решение №111/15.04.2004г. по гр.д.№368/2003г.,
по описа на ОС-Добрич, като въззивна инстанция, по иск, предявен от А.Д., е
било признато за установено по отношение на Г.З., че Д. е изключителен
собственик на така закупения имот, поради пълна трансформация на нейни лични
средства при придобиването му – сумата от 20 500 лева /205 000 лева
неденоминирани/, дарени от майка й – М. Х. Д.; 4/ така постановеното решение е било основано на показанията на
свидетелите С. Й. Б., А. Д.Р. и К.А.Р., като първият е бил разпитан пред
първоинстанционния съд – гр.д.№118/2002г. по описа на РС-Балчик, а Р. – пред
въззивната инстанция; 5/ в
показанията си като свидетел, дадени в съдебно заседание на 07.11.2002г. по
гр.д.№118/2002г. по описа на РС-гр.Балчик С. Й. Б. е заявил пред съда, че З. му
бил казал, че парите за вилния имот, предмет на иска по това дело, били дадени
от тогавашната тъща на Г.З. – М. Х. Д.; че същата била работила към 30 години в
Германия, поради което пенсията й възлизала на около 2 000
западногермански марки; че Г.З. не разполагал с пари, както преди да се ожени
за А.Д., така и след това, съответно, че след заминаването му в Германия, през
първите няколко години от престоя си там, не е работил; 6/ в показанията си, като свидетел по гр.д.№368/2003г. по описа на
ОС-гр.Добрич, разпитан по делегация от РС-гр.София по СП №20/2004г. А. Д.Р., в
съдебно заседание на 27.02.2004г. е заявила пред съда, че при гостуване на Г.З.
и А.Д. във вилата на нея (А.) и К. Р., съседна на процесния по делото вилен
имот, гостуващите били решили Г.З. и К.Р. веднага да отидат в чужбина, за да
доведат бившата на Г.З. тъща, която щяла да даде пари за покупката на вилния
имот; че в присъствието на свидетелката, тъщата на Г.З., след довеждането й,
дала на дъщеря си половината от парите за закупуването на вилния имот, който
бил закупен за около 1 000 000 лева /неденоминирани/; че след няколко
месеца Г.З. дошъл да доплати останалата част от цената на вилния имот, но се
забавил, тъй като имало проблем с продажбата на къщата на тъща му, поради което
А.Д. трябвало да тегли пари от банката, както и, че Г.З. бил казал, че не дава
нищо за вилния имот, тъй като няма откъде, по причина, че няма нищо; 7/ в показанията си тези двама
свидетели са потвърдили неистини, доколкото: Г.З. имал значителни доходи, тъй
като заплатата му била в пъти по-голяма от доходите на бившата му съпруга и
тъща, взети заедно; получавал е и извънредни възнаграждения, в това число и
Коледни и Новогодишни надбавки от работодателя му в гр.Ращат, провинция
Баден-Баден в Германия; пенсията на бившата му тъща възлизала на около 200 марки
на месец и пенсията и социалните помощи, които получавала не й достигали за
собствената й издръжка, нежели за спестяване; ищецът е изплащал ипотечен кредит
в Германия, а в България, в банка ДСК имал банков влог в размер на 80 000
лева, реализирал доходи от продажба на дърводелски машини и дърворезбарски
инструменти – 65 000 лева, с
които парични средства и част от получаваното от него трудово възнаграждение, е
заплатена покупната цена; имуществените отношения между двамата съпрузи са били
изрично и доброволно уредени, съответно – обективирани в съдебен протокол от
04.04.1996г. на Босилеградския общински съд; 8/ двамата свидетели са починали; наследници на С.Й. Б. са
ответниците В.В.Б. и Ц.С.Б., а наследници на А. Д.Р.
са ответниците К.А.Р., Л.К.Р. и М.К.Л.; 9/ за потвърдените от гореказаните свидетели неистини пред съд не
може да бъдат възбудени наказателни преследвания, поради тяхната смърт, но
наличието на престъпно обстоятелство е от значение за възможността за отмяна на
влязлото в сила решение по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич.
Ответниците: А.Д. – чрез пълномощник, Л.Р. и М.Л. –
чрез назначените им в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК, особени представители,
са подали писмени отговори на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК.
Останалите ответници не са подали отговори на исковата
молба.
А.Д., в подадения отговор на исковата молба, изразява
становище за неоснователност на предявените искове, като твърди, че заявените
от двамата свидетели факти в същността си отговарят на действителното
фактическо положение – цялата парична сума за закупуване на вилата е била
предоставена, дарена лично на нея от майка й М. Х. Д., която е работила във ФРГ
в периода от 1971г. до 1986г., след което е получавала пенсия в Германия, респ.
ищецът не е предоставил никакви средства за придобиване на имота; бил е посочен
като купувач по сделката, тъй като към онзи момент Д. не е имала българско
гражданство. Оспорва твърденията на ищеца, че доходите му надвишавали тези на
нея и майка й и, че отношенията във връзка с имота били уредени между страните
доброволно. Ответницата Д. твърди още, че в периода от месец април 1987г. до
месец март 1990г. З. е търпял наказание „лишаване от свобода”. Сочи, че на
Както ищецът, така и ответницата Д. заявяват искания
за присъждане на сторените по делото разноски.
В писмената си защита ищецът анализира събраните по
делото доказателства, аргументира изводи за установяване на фактите, обуславящи
уважаване на исковете и изтъква липса на логика в поддържаната от ответницата Д.
теза.
В писмената си защита ответницата А.Д. повдига въпроса
за допустимостта на исковете (по който съдът се е произнесъл в началния етап на
производството), изтъквайки доводи в същината си идентични с първоначално
поддържаните. Твърди недоказаност на предявените искове, анализирайки събраните
по делото доказателства.
Адв.Д.З. ***, в качеството й на особен представител на
ответника Л.К.Р., е подала писмен отговор на исковата молба, в който се съдържа
становище за неоснователност на предявения иск, поради липса на твърдяното от
ищеца престъпно обстоятелство. В хода на устните състезания претендира
отхвърляне на предявения иск.
Особеният представител на ответницата М.Л. – адв.Ил.Д.
от АК-Кюстендил, е подала отговор на исковата молба, в който поддържа
неоснователност на иска, с твърдения, че депозираните от наследодателката на
страната показания кореспондират на обективната действителност.
Районен съд-Кюстендил, след като се запозна със
събраните по делото доказателства и след като прецени същите поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното от фактическа страна:
Г.З. и А.Д. са бивши съпрузи, чиито граждански брак е
бил сключен на
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
с №20, том IV, дело №1213/1992г. по
описа на нотариус при РС-Балчик Г.Г., Г.З. закупил от А.Я. и Д. Г. недвижим
имот, представляващ вилна сграда, масивна на два етажа и бунгало, построени в
държавно дворно вилно място във вилна зона „Изгрев“ в землището на гр.Балчик,
парцел IV-340 в кв.37 по плана на зоната, ведно с правото на
строеж върху мястото от 460 кв.м., срещу заплащане на сумата от 205 000
лева, платени веднага и в брой на продавачите от купувача. Заверено копие от
нотариалния акт съставлява част от доказателствения материал по делото
(вж.л.6).
Преди влизане в сила на решението за прекратяване на
брака, съпрузите сключили споразумение пред Общинския съд в Босилеград, с датат
На
С влязло в сила на
На
През 2002г. А.З. предявила срещу Г.З. иск с правно
основание чл.21 ал.1 от СК (отм.) за признаване за установено по отношение на З.
наличието на пълно преобразуване на лични средства в размер на 20 500 лева
(205 000 стари лева) в закупения по време на брака недвижим вилен имот в
землището на гр.Балчик, с твърдение, че имотът е бил придобит с лични на ищцата
средства, дарени й от нейната майка М.Х. Д.. Образувано било гр.д.№118/2002г.
по описа на РС-Балчик (вж.решение по посоченото дело на л.15).
В проведено на
С решение №225/
С решение №111/
Видно от удостоверение за наследници с №001418/
Водно от удостоверение за наследници с №001480/
Преди сключването на брака между страните, с присъда
по НОХД №4/1987г. по описа на СГС, влязла в сила на
В периода на предстоя на З. в затвора в гр.Стара
Загора – за времето от
От обясненията на ответницата В.Б. и от показанията на
свидетелката А.Г., се установява, че много скоро след като излязъл от затвора
Г.З. сключил брака си с ответницата А.Д., а В. и С. Б. им станали кумуве. След
сключването на брака, страните заминали да живеят в Германия, където живеела,
както А.З., така и нейната майка М. /М/ Х., която била пенсионер.
През месец юли 1991г. двамата съпрузи закупили жилищен
имот в гр.Ращат, Германия, за сумата от 245 000 марки, за което на Г.З. е
бил отпуснал заем от Народна банка Баден-Баден , с поръчителството на съпругата
му А.З.. Тези факти се установяват от представените към отговора на А.З.
документи в превод на български език – договор от
С исковата молба ищецът представя удостоверение с
изх.№1708/
В заключение с вх.№1002/
В подобен смисъл е и удостоверение с изх.№1443/
В писмо до РС-Кюстендил „Банка ДСК“ ЕАД, Централно
управление, се сочи, че банката не може да предостави информация за сметки,
закрити преди 1999г.
По делото са изслушани две разширени експертизи –
основна и допълнителна, заключенията по които са изготвени от вещите лица Е.Н.
и Р.Й.. Според основното заключение, което е с вх.№ 3384/
Представен е още и договор от
С отговора на исковата молба ответницата е представила
на сръбски език и в превод на български две писма, писани от нейните сестри,
адресирани до майка им (вж.л.206-209). В писмо, с посочен автор Л.Й.,
последната потвърждава пред майка си, че й е дала сумата от 10 000 марки,
за да ги даде на сестра си А., за да купи вила в Албена, а в писмо, с посочен
автор В. Д. (писано от Л.Й., според показанията на последната, дадени като
свидетел) също се коментира даването на 10 000 марки от Л. на А., като се
апелира майката да помогне на последната да купи вилата, тъй като така всички
ще има къде да почиват на море.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява следното:
Свидетелката А.Г., сестра на ищеца, в показанията си
сочи, че брат й е имал в дома си в гр.Кюстендил дърводелска работилница, машини
като банциг, абрихт, шлайф и т.н., които през 1992г. е продал на момче на име К.
за сумата от 130 000 лева, които купувачът е предал на майката на ищеца, а
последният е дошъл от Германия, взел е тази сума, изтеглил е суми от влог в ДСК
и е тръгнал за морето с около 200-220 хиляди лева. Свидетелката твърди, че
когато се е писал договора между брат и купувача, парите са били дадени, а
машините – изнесени, както и, че преди да замине за Германия З. е продал двата
леки автомобила, които е притежавал.
Свидетелят Г.А. твърди, че познава ищеца от много
години и, че след 1990г. започнал в летния сезон да работи на морето, като
художник-приложник на централната улица в Албена. В показанията си сочи, че
през есента на 1992г. от общ съученик И. „Ижето“ научил, че Г.З. бил продал
„Линкълна“, машините, които имал, а те били много, и купил вила в Албена.
Свидетелят твърди, че през 1993г.– 1994г. се запознал и със съпругата на ищеца,
а тя от своя страна се сприятелила с неговата покойна вече съпруга. Според А.,
А.З. й споделяла, че вилата е закупена малко над 20 000 марки и че
съпругът й изкарва много пари като
работник по дърводелство и резбарство в Германия, плюс коледни добавки и
допълнителни пари. Свидетелят твърди, че знае, че вилата е купена с пари от
лимузината, която ищецът имал, от влог и от дърводелската работилница.
Свидетелят е лицето, закупило през 2002г. вилния имот от сина на ищеца. С А.З.
имат съдебни спорове.
Свидетелят А.Я., продавач по сделката с Г.З. за
закупуване на вилата, твърди, че е продал последната за сумата от
1 000 000 лева, около 55 000 долара, както и, че не знае каква
цена е посочена в нотариалния акт.
Свидетелят Д.Г. сочи, че му е известно, че вилата е
закупена за 60 000 германски марки, както и, че след като е излязъл от
затвора, баба Марийка е изпратила на Г.З., чрез човек от Босилеград пари за
облекло.
Свидетелката Л.Й., сестра на ответницата А.З., твърди
в показанията си, че, както тя, така и сестра й В., по молба на майка им дали
по 10 000 германски марки, общо 20 000, за да ги даде тя на А. за
купуване на вила, като общата сума, която трябвало да бъде събрана, възлизала
на 60 000 марки. Свидетелката сочи, че сумата била събрана и дадена на
ответницата от тяхната майка, която е работила в Германия като шивачка във
фабрика, шила е частно, а след това е получавала пенсия от порядъка на
1 500 марки.
Свидетелят М.Й., съпруг на сестрата на ответницата А.З. твърди, че когато А. и Г. се оженили и отишли в
Германия да живеят, ищецът останал без работа за около една година, нямал пари
и съпругата му и неговата майка издържали семейството. По-късно общи приятели
му намерили работа в дърводелска фирма за прозорци, семейството си купило
апартамент с кредит, който се погасявал с цялата заплата на Г.З.. Свидетелят
сочи, че знае за купуването на вила в България за 60 000 марки, както и че
20 000 от тях са дадени от неговото семейството и от това на покойната му
балдъза, а покупката станала набързо. Й. твърди, че майката на ответницата е
била шеф на кроячите в шивашки цех, била е
майстор, вземала е голяма заплата, а после и пенсия, харчила е малко и е
имала спестени пари.
Свидетелката В.А., която няма родствени отношения със
страните по делото, твърди, че познава от много време А.З., нейната майка М.,
както и Г.З.. Сочи, че Г.З. е идвал в Босилеград да взема М. само веднъж –
когато се купувала вилата. Тогава, според показанията на А., М. я повикала и й
казала, че А. и Г. са намерили вила и искат да я купят за 60 000 марки.
Споделила, че парите й се струват много, че няма толкова и, че не знае какво да
прави, но след два дни уведомила свидетелката, че намерила от двете си други
дъщери по 10 000 марки, а тя имала 40 000 и, че ще се обади на А. да
дойде Г. да я вземе, за да види вилата и да отнесе парите. Свидетелката твърди,
че лично е станала свидетел на това как ищеца взема тъща си с кола от
Босилеград, за да я откара в България, както и, че след като се върнала баба М.
казала, че вилата е много хубава и не я е жал, че е дала толкова пари.
Свидетелката В.Г., без родство със страните, твърди,
че е била с Г.З. и А.З. на морето, когато са взели решението да закупят вила,
както и, че тогава А.З. се обадила на майка си, а ищецът отишъл да я вземе и да
я доведе, заедно със своята майка. Свидетелката твърди, че баба м.е донесла
пари и, че говорели, че цената е 1 000 000 лева, около 60 000
марки.
Според удостоверение с рег.№113900-4266/
В хода на производството по делото по реда на Регламент (ЕО) №1206/2001 на Съвета от
Така,
от Германска осигурителна служба, провинция Баден-Вюртемберг, Регионален център
в гр.Карлсруе, п.к.76135, ул.„Гартенщрасе” №105 се поиска представяне на
удостоверение или друг документ, от който да е видно какъв е бил размерът на
получаваната пенсия или пенсии от лицето М. Д., родена през 1921 година в
гр.София, Република България, гражданин на Федеративна Република Югославия,
по-късно гражданин на Съюзна Република Сърбия и Черна гора, за периода: от
момента на отпускане на пенсията или пенсиите до и включително края на месец
август 1992г.
Замоленият съд Окръжен съд-Карлсруе е изпратил
отговор, съдържащ се в изготвения формуляр З, според който искането е изпълнено
и се изразява в извършване на съответното действие, като към формуляра е
приложен документ, представен от немския пенсионен фонд. Според последния,
информация относно лицето, предмет на запитването не може да бъде предоставена.
От Народна банка Баден-Баден, клон Ращат, Република
Германия, гр.Баден-Баден, п.к.23 54, 76413, ул.„Кайзерщрасе” №74 се поиска
представяне на: 1. заверено копие от договора за ипотечен кредит, сключен между
същата банка и Г.Д.З., гражданин на Република България, роден на ***г., за
сумата от 128 000 германски марки, с цел финансиране покупката на жилищна
и частична собственост, нанесена на страница 3952 в жилищния регистър на
гр.Ращат, с продавач д-р Бруно Хал, с
адрес към
Замоленият съд – Окръжен съд-Ращат е уведомил по
установения в Регламента ред РС-Кюстендил, че молбата за правна помощ е
изпълнена, като е изпратил на настоящия уведомление от Народна банка
Баден-Баден, клон Ращат, в което се сочи, че в банката вече не се държат
документите, във връзка с поисканата информация.
От „Немска стопанска ипотекарна банка” АД, гр.Хамбург,
п.к. 20095, ул.„Розенщрасе” №2, гр.Хамбург (стар град) да се поиска представяне
на: 1. заверено копие от договора за ипотечен кредит, сключен между същата
банка и Г.Д.З., гражданин на Република България, роден на ***г., за сумата от
140 000 германски марки, с цел финансиране покупката на жилищна и частична
собственост, нанесена на страница 3952 в жилищния регистър на гр.Ращат, с
продавач д-р Бруно Хал, с адрес към
Замоленият съд Окръжен съд-Хамбург е върнал отговор в
съответното приложение от Регламента, според който молбата за правна помощ не
може да бъде обработена, като към формуляра е приложено и писмо от „DZ
BANK“ AG, в което се сочи, че
извършените справки не са довели до резултат и не е било установено наличие на
бизнес-връзка с г-н З., каквато е възможно да е съществувала между последния и
някоя регионална кооперативна банка.
Съдът е посочил на страните, известният му факт, че на
При установените по-горе факти, съдът прави следните
правни изводи:
Установителният иск за
съществуване на престъпно обстоятелство е особен вид иск за установяване на
факти. Установяването на престъпно обстоятелство чрез иск е допустимо само
когато то би имало значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение. Наличието на едната от посочените две хипотези е
допълнена и с второто условие според нормата на чл.124 ал.5 от ГПК -
наказателното преследване да не може да се възбуди, да е прекратено или спряно
на посочените в кодекса основания.
Наличието на извършено
престъпление се установява с присъда на наказателния съд по реда на НПК.
Поначало в гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние
съставлява престъпление. Фактът на престъпното обстоятелство може да се
установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде установено
престъплението по наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на
съответна присъда, която по силата на чл.300 от ГПК би имала задължителен характер
за гражданскоправните последици от престъпното деяние. Само в тези случаи,
нормата на чл.124 ал.5 от ГПК предоставя на гражданския съд да се произнесе с
установителен иск в отделен процес относно това дали извършеното деяние е
престъпление и кой е извършителят.
В конкретния случай, са предявени искове за
установяване на престъпни обстоятелства, от значение за отмяна на влязло в сила
решение, които обстоятелства се твърди да се изразяват в потвърждаване на
неистини пред съд. Наказателно преследване срещу лицата, които се сочат като
извършители на деянията, не може да бъде възбудено, тъй като същите са
починали. Посоченото очертава допустимостта на предявените искове срещу техните
наследници и срещу лицето, обвързано със силата на пресъдено нещо на решението
по делото, по което се твърди да са извършени престъпленията, т.е. на лицето, на което се противопоставят установените престъпни
обстоятелства.
Както е посочено и в доклада на съда по делото, в тежест на ищеца е възложено да установи верността на
твърденията си, че лицата С. Й.Б. и А. Д.Р., като свидетели по посоченото дело,
на твърдените дати, съзнателно са потвърдили описаните в исковата молба
неистини, като за целта при условията на главно и пълно доказване, установи
всички елементи от поддържания престъпен състав на чл.290 ал.1 от НК, а именно,
че: 1) към датата на заплащане на покупната цена, З. е разполагал с парични
средства, с източник – трудови възнаграждения, допълнителни и други плащания по
трудово правоотношение, банков влог, заплатени цени по сделки за
покупко-продажби на движими вещи, по които е бил продавач на стойностите и в
размерите, сочени от него; 2) с тези или с част от тези средства З. е заплатил
цената при покупко-продажбата на описания в исковата молба вилен имот и 3)
всеки от двамата свидетели, заявявайки процесните обстоятелства, съзнателно е
преиначил онази истина, която съществува в представите му, като същевременно е
съзнавал, че поведението му застрашава нормалното осъществяване на правосъдната
дейност, предвиждал е или е допускал, че потвърдената неистина може да бъде
взета предвид от съда при постановяване на съдебен акт по делото, по което е
дал показанията.
Според
нормата на чл.290 от НК, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта
като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина,
се наказва за лъжесвидетелстване.
Обект на
престъплението „лъжесвидетелстване” са обществените отношения, свързани с
правилното осъществяване на правосъдната дейност. Чрез депозирането на неверни
свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган се създава опасност да
не бъде постигната главната цел на правораздавателната дейност – разкриване на
обективната истина за фактите, които обуславят приложимия закон, като
предпоставка за правилното решаване на спора между страните. Предвид
посоченото, за да е осъществен от обективна страна съставът на престъплението
по чл.290 ал.1 от НК, е необходимо потвърдената неистина или затаена истина да
касае обстоятелства, които са свързани с предмета на доказване по конкретното
дело. Други обстоятелства, който стоят извън правния спор, дори да са
възпроизведени от свидетеля невярно, не могат да формират правно основание да
се приеме за осъществено престъплението „лъжесвидетелстване“.
Установи се,
че гражданското дело, по което С. Б. и А. Р. са дали показания като свидетели,
е имало за предмет претенция на А.З. срещу Г.З. за установяване със сила на
пресъдено нещо, че закупената по време на брака им вила представлява лично
имущество на ищцата, поради пълна трансформация на лични средства при
придобиването й, а именно – на дарени й от майка й М. Х. Д. суми. Т.е.
предметът на доказване по гр.д.№118/2002г. по описа на РС-Балчик, в.гр.д.№
368/2003г. по описа на ОС-Добрич е предполагал изясняване на следния спорен
въпрос: закупената по време на брака на страните вила била ли е придобита
изцяло със средства, дадени от М. Хр. Д. на дъщеря й. В този смисъл, съществено
по делото е било установяването на въпросния факт.
Ищецът
доказа твърденията си, че, както С. Б., така и А.Р. на посочените дати, първият
– пред РС-Балчик, втората – пред ОС.Добрич, чрез разпит по делегация от
РС-София, са потвърдили посочените в исковата молба факти, а именно:
С. Й. Б., в качеството му на свидетел по
гр.д.№118/2002г. по описа на РС-гр.Балчик в съдебно заседание на
А. Д.Р., в качеството й на свидетел по
гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, разпитан по делегация от РС-гр.София
по СП №20/2004г. в съдебно заседание на
Видно е, че свидетелите
са дали отчасти релеватни за подлежащия на доказване факт показания, каквито
са: 1) изявлението на С. Б., че Г.З. му бил казал, че парите за вилния имот, предмет
на иска по това дело, били дадени от тогавашната му тъща и 2) изявленията на А.
Р..
Показанията на свидетеля С. Б. относно останалите
факти, а именно, че тъщата на Г.З. била работила към 30 години в Германия,
поради което пенсията й възлизала на около 2 000 западногермански марки;
че Г.З. не разполагал с пари, както преди да се ожени за А.Д., така и след
това, съответно, че след заминаването му в Германия, през първите няколко
години от престоя си там, не е работил, нямат пряко отношение към предмета на
доказване, тъй като съществен по делото е бил въпроса дали вилата е била
придобита със семейни средства или с лични на ищцата, дарени й от майка й.
Какъв е бил размерът на пенсията на последната, колко време е работила в
Германия, дали ответникът е работил или не, са въпроси, чиито отговори в един
или друг смисъл не биха могли да рефлектират пряко върху съществения за
повдигнатия спор въпрос за произхода на вложените средства.
В този смисъл, настоящият съд намира, че дори
твърденията на свидетеля Б., в частта извън изявлението му, че знае от З., че
парите за вилния имот са били дадени от тогавашната му тъща, да са неверни,
заявяването им пред съда не може да съставлява престъпление по чл.290 от НК, поради
липса на обществена опасност, тъй като са се намирали извън предмета на
доказване по гр.д.№118/2002г. по описа на РС-Балчик.
Както вече се посочи, останалите потвърдени от двамата
свидетели факти са били релевантни за спора по горното гражданско дело. Дължима по настоящото е преценката
дали те са кореспондирали на обективната действителност, а ако не е било така –
дали свидетелите съзнателно са ги преиначили.
Ищецът се
домогва да установи, от една страна, че бившата му тъща не е дала на бившата му
съпруга средствата за закупуване на вилата, а от друга - че сам той, със свои
средства – от трудови и други възнаграждения, от суми, изтеглени от банков влог
и такива, получени от продажба на машини, е заплатил продажната цена.
Установи се
по делото, че до
Преценявайки
горните факти, съдът намира, че не е доказано от страна на ищеца суми от
трудово възнаграждение, извънредни и други плащания да са послужили при
изплащане на продажната цена. Относно последната, настоящият състав приема, че
действителният й размер не съответства на вписания в нотариалния акт,
кредитирайки в тази връзка, както показанията на голяма част от свидетелите,
посочени от ответницата, но най-вече показанията на свидетеля А.Я., който е
продавач по договора и който заяви, че получената сума е била в размер на
1 000 000 лева (неденоминирани).
Обстоятелството,
че през 1992г. Г.З. е имал в „Банка ДСК“ АД срочен влог в размер на 80 000
лева (неденоминирани) съдът приема за доказано, на база представеното с
исковата молба удостоверение, издадено от банката, което е в посочения смисъл.
Влагането на тази сума, като част от цената за покупка на вилата, не се
установява. Единствено свидетелката А.Г. и свидетелят Г.А. твърдят да им е
известно, че З. е изтеглил сумата от влога и е тръгнал за морето. Първата
свидетелка е сестра на ищеца, а вторият се намира в съдебен спор с ответницата,
поради което техните показания, ценени при условията на чл.172 от ГПК не може
да се кредитират, тъй като не кореспондират на останалите данни по делото.
Впрочем, свидетелят А. заявява да е чул за източниците на средства за
закупуване на вилата от лице, на което може да посочи само собственото име,
така, че неговите твърдения няма как да се възприемат за достоверен източник на
информация. Наред с казаното, от удостоверението не става ясно кога е бил
открит влога и дали към датата на покупката същият е бил наличен.
Данни за
продажба на дърворезбарски инструменти и дърводелски машини по делото са налице
– установи се, че ищецът е притежавал такива и, че ги е продал, след като е
излязъл от затвора. Конкретика по този въпрос се съдържа в представени от ищеца
договор от
Изложените
доводи очертават извода на съда, че ищецът не проведе нужното пълно и главно
доказване на истинността на своите твърдения и съдът при установените факти не
е в състояние да изгради безпротиворечив извод, съответстващ на поддържаната от
З. теза.
Същевременно,
от страна на ответницата А.З. бе осъществено насрещно доказване – предимно,
чрез разпит на свидетели, от показанията на които може да се обоснове
становище, че именно нейната майка, понастоящем покойница, е предоставила
средствата за закупуване на вилата. От показанията на разпитаните свидетели,
основно от показанията на тези, за които няма основание за съмнение да са
заинтересовани или предубедени – В.А. и В.Г., може да се направи извод, че М.Д.
е била помолена от дъщеря си А.З. да намери средства за заплащане на цената, че
Д. е положила нужните усилия и е осигурила тези средства, че Г.З. я е взел от
Босилеград, а тя е носела парите със себе си, а когато се е върнала е заявила,
че не съжалява, че е дала толкова пари, тъй като вилата е хубава. Възприемайки
тези показания за достоверни и кореспондиращи на показанията и на останалите
свидетели, посочени от З., съдът счита, че не може да се приеме, че когато С. Й.
Б., като свидетел е заявил пред съда, че Г.З. му бил казал, че парите за вилния
имот, били дадени от тогавашната му тъща, същият е потвърдил неистина.
При
наличната фактическа обстановка, не може да се счетат за неистина и твърденията
на А. Д.Р., в качеството й на свидетел, че при гостуване на Г.З. и А.Д. във
вилата на А. и К. Р., съседна на процесния по делото вилен имот, гостуващите
били решили Г.З. и К.Р. веднага да отидат в чужбина, за да доведат бившата на
Г.З. тъща, която щяла да даде пари за покупката на вилния имот; че в
присъствието на свидетелката, тъщата на Г.З., след довеждането й, дала на
дъщеря си половината от парите за закупуването на вилния имот, който бил
закупен за около 1 000 000 лева /неденоминирани/; че след няколко
месеца Г.З. дошъл да доплати останалата част от цената на вилния имот, но се
забавил, тъй като имало проблем с продажбата на къщата на тъща му, поради което
А.Д. трябвало да тегли пари от банката, както и, че Г.З. бил казал, че не дава
нищо за вилния имот, тъй като няма откъде, по причина, че няма нищо.
Исковете,
бидейки недоказани, следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По
разноските:
Сторените от
ищеца разноски остават изцяло за негова сметка.
Ищецът ще
следва да бъде задължен да заплати адвокатско възнаграждение за особения
представител на ответницата М.Л. – адв.Ил.Д. от АК-Кюстендил, в размер на
300.00 лева.
Ответницата
А.З. е сторила разноски, както следва: 1000 лева – за адвокатско възнаграждение
(вж.л.112); 773.00 лева общо – за вещи лица;
Ответницата
В.Б. не доказва да е сторила разноски, а представения по делото договор за
правна защита и съдействие не удостоверява заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение на адв.Ю. (вж.л.113).
Ответникът
Кр.Р. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева
(вж.л.271 от делото).
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК направените от ответниците Кр.Р. и А.З. разноски следва да се
възложат в тежест на ищеца изцяло.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователни, предявените от Г.Д.З.
с ЕГН ********** ***, съдебен адреса***, против А.З.Д., с постоянен адрес ***,
с ЕГН **********, В.В.Б. ***, с ЕГН **********, Ц.С.Б. ***, с ЕГН **********, К.А.Р. ***, с ЕГН **********, Л.К.Р. *** и М.К.Л. ***, с ЕГН **********, обективно
кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.124
ал.5 от ГПК, както следва:
1) за признаване за установено по отношение на А.З.Д., В.В.Б. и Ц.С.Б. наличието на престъпно
обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по
гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, за което наказателно преследване не
може да бъде възбудено и изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина
от страна на С. Й. Б., наследодател на вторите двама, в качеството му на
свидетел по гр.д.№118/2002г. по описа на РС-гр.Балчик в съдебно заседание на
2) за признаване за установено по отношение на А.З.Д., К.А.Р.,
Л.К.Р. и М.К.Л. наличието на престъпно
обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по
гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, за което наказателно преследване не
може да бъде възбудено и изразяващо се в съзнателно потвърждаване на неистина
от страна на А.Д.Р., наследодател на последните трима, в качеството й на
свидетел по гр.д.№368/2003г. по описа на ОС-гр.Добрич, разпитан по делегация от
РС-гр.София по СП №20/2004г. в съдебно заседание на
О С Ъ Ж Д А Г.Д.З.
с ЕГН ********** ***, да заплати на А.З.Д.,
с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** сумата от 1 783.00 лева (хиляда седемстотин осемдесет и три лева), представляваща сторени по
делото разноски.
О С Ъ Ж Д А Г.Д.З.
с ЕГН ********** ***, да заплати на К.А.Р. ***, с ЕГН **********
сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева),
представляваща сторени по делото разноски.
З А Д Ъ Л Ж А В А Г.Д.З.
с ЕГН ********** ***, в 1-седмичен срок от датата на връчване на препис от
решението да заплати по сметка на РС-Кюстендил сумата от 300.00 лева, която да
бъде изплатена като възнаграждение на адв.И. ***, в качеството й на особен
представител на ответницата М.Л., както и в същия срок да представи по делото
платежния документ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 2-седмичен срок, считано от датата на получаване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: