Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на четиринадесети
февруари през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Ивайло Цветков и при участието на прокурора Пламен Райнов като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 36 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1904 от 6.12.2018 г по гр. дело №
2353/2018 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ЛИШИЛ на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК Д.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***, представляван
по делото от особен представител адв.Л.П., ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА по отношение на
детето А.Д.Н., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛИЛ
е на основание чл.134 т.2 от СК
режим на лични отношения на ответника Д.А.Н., ЕГН ********** с детето А.Д.Н.,
ЕГН **********, както следва : всяка първа събота от месеца от
16,00часа до 18,30часа по местоживеенето на детето и в присъствието на майката Р.И..
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от особения процесуален представител на Д.А.Н. , в
която се възразява, че лишаването от родителски права е крайна мярка, по делото
е установено неплащането на издръжка, но не е установено основанието за това.
Възразява се, че от социалния доклад по делото не се установява детето да е в
конфликтна ситуация с баща си, нито че последният го застрашава по някакъв
начин с поведението си. Според въззивната жалба лишаването от родителство може
да има трайни последици и върху развитието на детето, поради което към тази
мярка следва да се прибягва при
наличието на сериозни причини за това , каквито в случая не са налице.
Възразява се ,че искането за лишаване от родителски права е направено по
практически съображения с оглед пътуване на детето извън страната за лечение,
каквото искане е имало, но е било оттеглено. Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение на РС.
Окръжна прокуратура – Плевен взема
становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия, предвидени в закона, за
лишаване на въззивника от родителски права
ЖАЛБАТА
е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че не
е било спорно по делото , че ответникът пред първата инстанция е баща на малолетното дете А.а. Понастоящем
същият не е открит на регистрираните
адреси в страната, а от показанията на
свидетелите и заявеното в тази връзка от ищцата се установява, че пребивава от
години в чужбина, в И.. Според РС ответникът от години не поддържа каквато и да
било връзка с ищцата и с детето – нито по телефон, нито по скайп или чрез друга
мрежа за социални контакти, не дава средства за издръжка на детето. Във връзка с последното е безспорно, че ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка на основание чл.150
от СК в размер 180лв., считано от
01.02.2017год. Това се установява и от приетото като доказателство по делото
съдебно решение, постановено по гр.д. № 883/ 2017год. по описа на ПлРС. С оглед
факта, че ответникът не е заплащал дължимата месечна издръжка на детето си, е
издаден Изпълнителен лист на 25.07.2017год. в полза на ищцата. Видно е било от
приетото като доказателство по делото Постановление на РП-Плевен от
14.12.2017год. е, че със същото
образуваното срещу ответника
досъдебно производство за престъпление
по чл.183 ал.1 от НК е спряно на
основание чл.224 ал.1 т.1 вр. чл.25 т.2
от НПК - разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се
разкрие обективната истина. Във вр. с неизпълнението на ответника на
задължението, което има към малолетното дете А.я за заплащане на дължимата
месечна издръжка, ищцата е депозирала
искане чрез държавен съдебен
изпълнител при ПлРС до Община Плевен за
изплащане на издръжката на основание Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка – л.20, 21
от делото. Делото е попълнено с писмени доказателства и относно наличие на
сериозен здравословен очен проблем на
детето А.а. Същото е изслушано в о.с.з. при закрити врата и заявява, че на
практика не познава баща си, не поддържа връзка с него, не знае къде е той и то
по причина, че самият ответник не проявява каквато и да било инициатива за
такъв контакт. От показанията на свидетелката А.Х. се установява,според РС, че ответникът е напълно дезинтересиран от
детето си; не търси контакти с него, не се обажда по телефон, не е оставил
координати за връзка. Свидетелката заявява, че самата тя не познава бащата на
внучката си, т.к. съжителството му с ищцата е било за много кратък период от
време. От показанията на свидетеля К.Ц.
се установява, че същият живее на семейни начала с ищцата от около две години и
половина, но досега не е виждал или чувал ответника; че същият не се интересува
по никакъв начин от детето, въпреки правените опити на ищцата да установи
контакт с него - безуспешни. Самата ищца заявява пред съда , че доколкото има
сведения ответникът живее в И.; няма
информация да има други деца, влизала в профила му във Фейсбук, но там не
открила никаква информация. Заявява, че
последната среща на детето с ответника била преди пет години, за около един час и състояла се в
магазин, от който същият закупил на детето едно яке. От този момент досега
става ясно,според РС, че ответникът не поддържа
контакти с ищцата и с детето си, не дава средства за издръжка и е напълно дезинтересиран от начина на живот
и проблемите на детето си. Съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните
свидетели, т.к. макар и близки на ищцата и презумптивно заинтересовани от
изхода на делото, същите свидетелстват относно фактите и обстоятелствата,
свързани с предмета на делото, излагайки истината. Този извод съдът е направил, т.к. установеното от показанията
им не е опровергано от други
доказателства, събрани в хода на делото, а от друга страна на същите е
разяснена и наказателната отговорност за лъжествидетелстване. Няма
доказателства по делото, които да внасят съмнение в достоверността на изнесеното
от тях в качеството им на свидетели. В социалния доклад, приет по делото, е
отразено, че детето е виждало инцидентно
баща си, когато е било на възраст пет години; понастоящем живее с майка си в
жилището, собственост на нейния съжител К.Ц. и находящо се в с.Бохот, където
детето се чувства много добре и му е
осигурена нормална, спокойна и адекватна
за нуждите и възрастта му семейна среда.
Съгласно разпоредбата на
чл.132 ал.1 т. 2 от СК, според РС, родителят може да бъде лишен от родителски
права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му
дава издръжка. В случая от съвкупната
преценка на доказателствата по делото, разгледани във връзка с
изложените от ищцата твърдения, се налага извод,според РС, че ответникът от години трайно не полага грижи
за малолетното си дете А.а, не му
изплаща присъдената от съда издръжка, без да има основателна причина за това.
На практика ответникът е престанал да се
интересува от живота на детето си още когато то е било
бебе. От раждането на детето ответникът се е срещал с него няколко пъти,
като последната среща е проведена за съвсем кратко време, когато детето е било
на пет години. От онзи момент досега ответникът не е проявил минимална
инициатива да потърси детето си, да се срещне с него лично или да осъществи
контакт по телефон, скайп, фейсбук и т.н. В случая дезинтересирането на ответника спрямо детето не се обосновава
само с това, че същият от години не му заплаща издръжка и не подпомага
детето финансово по друг начин, т.к.
грижата към едно дете не се измерва само с това дали съответният родител дава средства за неговата
издръжка или не. В случая ответникът
изцяло е загубил интерес към детето си и
не проявява и минимална грижа към него, затова и ищцата в о.с.з. заявява „За него дъщеря му не
съществува.“ По делото няма доказателства за това ищцата
умишлено да е пречила през годините на ответника да осъществява контакти с
детето си А.а, даже напротив - самата тя заявява, че не е променяла телефона
си; самата тя е правила опити да открие ответника, но без успех.
С оглед изложеното съдът е приел иска за доказан и като такъв е счел, че следва
да го уважи.
Уважаването на иска за лишаване от родителски
права води до задължението съдът да се произнесе на основание чл.134 СК и
относно мерките на лични отношения с лишения от родителски права родител. В
случая и като е взел предвид отношенията
между страните и конкретно липсата на
отношение на ответника към детето,
съдът е приел, че следва да
определи режим, както следва: всяка първа събота от месеца от 16,00часа до 18,30часа по
местоживеенето на детето и в присъствието на майката Р.И.. За да определи този
твърде стеснен във времево отношение режим съдът отчете обстоятелството, че
детето не познава баща си и при проявено желание от негова страна за среща, то
практически следва да започне да общува с човек, който му е непознат.
Естествено, за ответника и при желание от негова страна, е налице възможност за
определяне за в бъдеще и при положителна промяна в неговото отношение към
детето на един друг, разширен режим на лични отношения.
Съдът е приел,
че не следва да се произнася по въпроса за дължимата от ответника издръжка за детето, т.к. е постановено
съдебно решение по предявен от ищцата иск на основание чл.150 от СК.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно
и законосъобразно
РС е изложил мотиви, които се споделят изцяло от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Правилни
са твърдения във въззивната жалба относно характера на мярката „лишаване от
родителски права“, но от събраните по делото доказателства се установява, че
изцяло са налице основанията на чл. 132 ал.1 т.2 от СК. Мярката е крайна, но е
крайно неприемливо и установеното по делото поведение на въззивника, който
трайно не се интересува по никакъв начин от съдбата на детето си. Свидетелите
са близки до майката, но това е кръгът от хора, които са запознати най-добре с
конкретната ситуация, а и Пл РС е мотивирал подробно защо е кредитирал
показанията им. Пред Пл ОС не се представят доказателства, които да водят до
извод , различен от този на Пл РС.
Предвид
гореизложеното следва да се потвърди решението.
Съдът констатира, че възнаграждението за
особен представител за въззивната инстанция не е внесено, поради което следва
да се осъди въззиваемата да заплати
възнаграждение в размер на 300 лв по сметка на Пл ОС, което след внасянето му
да се изплати на особения процесуален представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ № 1904 от 6.12.2018 г по гр. дело №
2353/2018 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Р.Х.И.
ЕГН ********** да заплати възнаграждение в размер на 300 лв по сметка на Пл
ОС, което след внасянето му да се изплати на особения процесуален представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :