МОТИВИ към
присъда № 260007 от 13.05.2021 г. по НОХД № 171/ 2021 г. по описа на
Кюстедилския окръжен съд
Производството е по реда на глава ХХVІІ НПК - “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”- чл. 370 и сл. НПК- чл. 371,
т.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл. 373, ал.2 и 3 НПК.
Обвинението срещу С.В.М. *** е за извършване на престъпление
от общ характер по 199, ал1 т.4 НК вр.
чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б. „А“ и б.”Б” НК при фактическата и правна
обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 12.11.2020 г. около 11,30 ч. в гр.Дупница,
Кюстендилска област, ул. "***"
№ ***, е отнел чужди
движими вещи- парична сума в размер на 1850 лв. от владението на И.Б.К., на 77 г. от
същия адрес с намерение противозаконно да
ги присвои, като е употребил сила /блъснал пострадалия в гърдите/ и
грабежът представлява опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК.
Прокурорът поддържа обвинението
и изразява становище, че същото е
доказано. По отношение на подсъдимия М.
пледира за налагане на наказание ЛС в размер над средния, предвиден в закона,
което да се намали с 1/3, което да се
изтърпи ефективно.
Пострадалият И.Б.К. е редово призован за разпоредителното
заседание, но не се явил. Не е изразил становище относно конституирането си като граждански
ищец и частен обвинител.
Служебният защитник на подсъдимия С.М.- адв.
Светозал Т. пледира за налагане на
минималното, предвидено в закона наказание и съответно- редуцирането му с 1/3.
Сочи, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
младата му възраст и наличие на тежко семейно и материално положение.Пледира за
налагане на минимално наказание.
Подсъдимият С.В.М. се признава за виновен и
признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
чл. 371 т.2 НПК. Същият пред
Крос, в присъствието на защитник, заявява, че е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти; че прави самопризнание, от което ще се ползва при
постановяване на присъдата и даденото съгласие е доброволно и по собствена
воля. Изразява съжаление за стореното деяние и
моли за справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след като
събра необходимите доказателства за
изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им
както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.303
и сл.от НПК, приема за установено следното:
по фактическата обстановка
Подс. С.В.М. е с ЕГН **********. Роден е на *** г. в гр.Бобов дол, Кюстендилска област, българин, български
гражданин, осъждан. Не е женен е, с основно
образование, понастоящем в Затвора- Бобов дол. Живее на семейни начала с лицето З.Й. Е. отглеждаща шест малолетни деца, за които се грижи и М..
Подс. М. е
осъждан както следва:
-Със споразумение по НОХД №585/2013 г. на РС-гр.Дупница е осъден за
престъпление по чл.195 ал. 1 от
НК, като му е наложено наказание ЛС за срок
от 4 м., изпълнението на което е отложено за срок от 3 години; в сила о 26.04.2013 г.;
-С
присъда на КОС по НОХД №439/2014 г. за престъпление
по чл.142, ал.2 т.2 от НК е осъден на ЛС за срок от 3 години ефективно; в сила от 04.12.2015 г.
С посочената присъда е приложена разп.на
чл.68, ал.1 НК и отложеното наказание по
НОХД № 585/13 е приведено в изпълнение.
Наказанието по
НОХД № 585/13 г. е изтърпяно от 05.04.2014 г. до 05.08.2014 г.
Наказанието по
НОХД №439/14 г.е изтърпяно на 10.07.2017г.
– срвн. справка
от Началника на Затвора- Бобов дол- л.24
от делото.
Междувременно е налице
още едно осъждане:
По НОХД № 568/2020 г. на ДнРС е осъден на
ЛС за срок от 10 месеца ефективно за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК
деяние, извършено на 08.10.2020г., в сила от 16.03.2021 г. Посоченото наказание
не е изтърпяно.
Свидетелите И.Б.К. (77 годишен) и З. В.К. (75 годишна) са съпрузи и живеят сами в къща в гр. Дупница, ул. "***" № ***. Къщата се състои от един етаж на около 1,50 м. над нивото на
уличната регулация и е оградена с масивна тухлена ограда.
Сем. К. ползват само една стая от къщата,
срещу входната врата. Наличните парични
средства си държали върху шкаф под телевизора, покрити с кърпа.
Грижи за къщата полагала изцяло св.
К.поради недоброто здравословно състояние
на съпруга си.
В края на м. юли 2020 г. св.А. К. - техен син и собственик на къщата, започнал ремонт.
На 11.11.2020 г. св. Ал. К. имал
уговорка да се разплаща с майстори, като дължал сумата 1300 лв. За целта вечерта приготвил парите в банкноти по 50 лв. и сутринта на 12.11.2020 г.
изпратил дъщеря си до къщата на своите родители, за да даде парите на майстора.
Тъй като майсторът не бил там, дъщерята на св.Ал.К.- Д.К., предала около 11 ч. на 12.11.2020 г. парите на
баба си- св.З.К. и си тръгнала. Св.З. К. взела парите (сумата 1300 лв.)
и ги оставила в стаята под телевизора,
където държали останалите си пари от пенсиите: 300 лв.на св.И.К. и 260 лв.на
св.Зл.Крилчева- също в купюри по 50
лв. и 2 банкноти от 5 лв. Покрила парите с кърпа и слязла на двора, а
съпругът й- св.И.К. останал в стаята на леглото да гледа телевизия.
По това
време, около 11,30 ч. на 12.11.2020 г., по улицата минавали подс. С.М. (с прякор П., облечен в синьо яке, неговият брат
св.С.М. с черно яке и 15- годишният св.М.К.,
обикаляйки по града да събират желязо.
Забелязали къщата в ремонт на св. К. с подготвени за изхвърляне отпадъци в чували в двора. Св.С.М.
предложил на възрастната жена да
почистят двора, като изнесат чувалите. Представил се с името „Б." и
накарал св. Крилчева да си запише на лист телефонния му номер, за да го
предостави на сина си А., с когото да
уредят по-късно плащането.
Св.
К. се съгласила и записала на пощенски плик името „Б." и продиктувания телефонен номер. След това влязла в лятната кухня на двора, за да им направи кафе.
Св.С.М. започнал да изнася от чувалите, а св. К. стоял отвън на бордюра и
наблюдавал.
В това време подс. С.М. се качил по стълбите и влязъл в стаята, където бил св. И.К.. Последният лежал на
леглото, а подс.М. му казал, че св. К. го
пратила в стаята, за да й вземе очилата.
Подс.М. започнал да рови под
телевизора, вдигнал кърпата и видял парите под
нея. Веднага ги сграбчил, като оставил само двете банкноти от по 5 лв.
Като видял случващото се, св.И.К. станал от леглото,
направил крачка към него и го предупредил да остави парите. Тогава подс. М. го бутнал, свидетелят загубил равновесие поради
слабото си телосложение и паднал на леглото.
При падането ожулил дясното рамото и
лакътя си.
Подс. М. бързо прибрал парите- сумата 1850 лв. и тичайки по стълбите, избягал на двора, като казал на
останалите да го последват. С тичане
тримата стигнали до центъра, като братята Методиеви по пътя свалили
якетата си и ги изхвърлили в контейнер, след което взели такси. Св.К. останал сам да ходи пеша.
По-късно вечерта св. К. видял подс. М., който му разказал, че е бутнал стареца в стаята, взел му парите и показал
пачката с банкноти
от 50 лв., но го предупредил да не го издава.
Впоследствие подс.М. дал от
парите сумата 600 лв.на брат си, а
останалата част похарчил за издръжка на семейството си.
След случая напуснал дома си и бил обявен за ОДИ.
С протокол от 12.11.2020 г.
св.Златка Крилчева предала на разследващия орган 1
бр.бял пощенски плик с ръкописен текст „0845 89115
Б.".
Подсъдимият М. не притежава недвижими имоти.
Горната фактическа обстановка
се установява и доказва от направеното от подсъдимия М. признание на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт пред КнОС, което се подкрепя от следните
доказателства, събрани на досъдебното производство: от протоколите за разпит на
обв.М. пред орган на ДП в присъствие на защитник- л.29, протокол за разпит на св.
И.К. пред съдия от КОС; протокол за разпит пред разследващ полицай на св. А. К.-
л.30 и л.34; св. З. К.- л.40; на св. М.
К. л.42; от протокола за разпит на свидетел пред съдия от ДнРС М. К., от
протокола за разпит пред разследващ полицай на св. З.Е. – л.48, на св. С.М.-
л.50; от справките и бюлетините за съдимост на М.; от протокол за доброволно
предаване от 12.11.2020 г.; от справките – характеристики на С.М., от справки в
Службата по вписванията в гр. Дупница.
КнОС кредитира показанията
на посочените свидетели и ги намира за
последователни, единни и безпротиворечиви. Тези свидетели са разпитани
подробно, като са предали възприятията си от случката достоверно и
последователно. Независимо от факта, че
св. И.К. е била потърпевш, доколкото е бил обект на физическа
саморазправа, съдът не намира основание да ги приеме за пристрастни или
преднамерени. Този пострадал свидетел подробно и последователно предава
възприятията си относно начина на протичане на случката, размера на отнетата
сума и механизма, по който е сторено това
и доколкото съдът няма основание да се съмнява в неговата обективност,
показанията му се включват в доказателствената маса. В този аспект КнОС приема
неговите показания за логични и достоверни, тъй като те изцяло кореспондират и
с обясненията на самия подсъдим пред разследващ орган на ДП, дадени в
присъствие на защитник относно срещата между двамата, мястото на местонахождението
на откраднатите пари, начина на
последващото оттегляне на М., скриване на вещите и изхарчване на част от
парите. Последователни, незаинтересовани и изцяло потвърждаващи помежду си са и
показанията на св. Ал.К. относно размера на предадената на родителите му сума,
респ.относно произхода на същата; на св.Крилчева относно поведението на съпруга
й- пострадалия И.К. непосредствено след
деянието, респ. описанието на подсъдимия и размера на паричната сума; св. М.К.-
относно поведението на подс. М. и брат му непосредствено преди и след
посещението на дома на сем. Крилчеви; на св. Евтимова- относно поведението
на подсъдимия след деянието и наличието
на пари у него, на св. С.М.- относно поведението на брат му по време на
деянието и непосредствено след него, пред когото същият обяснил за начина на
отнемането на парите. Тези свидетелски показания са вътрешно безпротиворечиви,
добросъвестни и достоверни, доколкото всеки от свидетелите предава собствените
си възприятия от отделни части от събитията, на които е бил непосредствен
очевидец и участник, няма основания за отхвърлянето им и също се включват от
съда в доказателствения материал.
В
него се включват и посочения протокол за доброволно предаване, както и справките за правното положение и
извлечения от бюлетините за съдимост на
подс.М. и характеристиките на същия.
Няма основания и за отхвърляне на
обясненията на подсъдимия от ДП, дадени в присъствие на защитник, които са
годно доказателствено средство по смисъла на
чл.115 НПК. Тези обяснения са кратки, но същите се потвърждават в
отделните им части- относно мястото, начина и средството за отнемането на парите,
подкрепят от показанията на вече посочените свидетели,
поради следва да се включат в доказателствената
съвкупност. Същите се отхвърлят единствено в частта относно употребената от
подсъдимия сила (същият твърди, че не бил бутал пострадалия върху леглото) и в
тази им част се опровергават категорично от последователните показания на св .Ал.К. и св.Зл.Крилчева.
Тази фактическа обстановка е приета и от КнОП
в обвинителния акт, не се оспорва от подсъдимия, който и по реда на чл. 371, т.2 НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обв. акт и е съгласен да не се събират
доказателства по тези факти.
по
правната квалификация
С деянието си подсъдимият М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл. 199, ал.1, т.4 НК вр.чл. 198, ал.1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“
и „Б” НК.
Грабежът представлява сложно
съставно престъпление, включващо два акта, които са взаимно свързани,
осъществени въз основа на едно решение и насочени към една обща цел. Единият
акт на изпълнителното деяние се изразява в употребата на сила или заплашване
(физическа или психическа принуда), а другият акт- в отнемането на вещта.
От обективна страна на
датата 11.11.2020 г. в гр.Дупница, на ул. „***“ № ***8 подс.М. е отнел чужди движими вещи от владението на собственика св. Ал.К.
(т.е.налице е прекъсване на фактическата власт на последната и установяване на
трайна такава от страна на подсъдимия).
Предмет на отнемането са движими вещи- парична сума
в размер на 1850 лева. Същото е извършено по неправомерен начин, без да е налице съгласие на собственика на вещите.
М. е установил трайно фактическо владение върху тях, като същите са преминали
от патримониума на пострадалата в този на подсъдимия. Отнемането е извършено от
него с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за
което е и поведението на подсъдимия- същият, след отнемането на парите, бързо е
напуснал дома на пострадалия, предприел е мерки по скриването им, респ.
изхарчването им.
Налице е и вторият акт –
принудата- в първата й форма- физическа, доколкото същата е средство за
установяване на владението на отнетата вещ. Безспорно М. е упражнил сила, изразяваща
се в блъскане на пострадалия в гърдите (опитващ се да го спре). Силата се
изразява във физическото въздействие
върху личността на пострадалия и е използвана като начин за осъществяване на
изпълнителното деяние. Налице е връзка и близост между употребената сила и отнемането
на вещта от владението на пострадалия с намерението да бъде присвоена, като
действията на извършителя са съединени с връзката на фактическото единство,
основано на посочената цел. По този начин чрез употребата на сила, изразяваща
се в силно блъскане, която е употребил,
за да парира всякаква съпротива у пострадалия, подсъдимият е отнел парите и е
успял да установи своя трайна фактическа власт върху нея.
От субективна страна
деянието е извършено при проявна форма на вината-пряк умисъл. Престъпният
умисъл е формиран предварително в
съзнанието на извършителя, осъзнавайки благоприятната обстановка- възрастен
слаб мъж, лежащ на леглото, отдалеченост на съпругата му, наличие на надмощие ( присъствие на брат му
и друго младо момче), внезапност на
нападението. Подсъдимият много добре е осъзнавал, че чрез употребата на принуда
установява своя трайна фактическа власт
върху парите. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата
противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че посредством употребата
на сила чрез блъскане в гърдите на пострадалия, лесно ще се сломи съпротивата му,
/респ. съобразил е, че пострадалия е възрастен и бавно би могъл да реагира на
неговата агресия/, а и че ще си осигури време за безпрепятствено оттегляне, за
да не му се попречи на отнемането на предмета на деянието и установяване на
трайна фактическа власт върху същия. Съзнавал е общественоопасните последици,
които деянието му причинява в обективната действителност и е желаел тяхното
настъпване. Същият много добре е знаел, че
употребява сила като начин за отнемане на чуждите вещи
и намерението му е било противозаконно да ги присвои, като е искал да
бъдат осъществени признаците на престъпния състав. Независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото
настъпване.
Деянието на М. се явява извършено в
условията на „опасен рецидив” по см. на чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б” НК, т.е.
квалифициращият признак по чл. 199, ал.1, т.4 НК е налице. Към датата на
деянието същият е бил осъждан, както следва:
По НОХД № 585/2013г. на ДнРС, в сила от 24.04.2013г., с която за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК му е наложено ЛС в размер на 4 месеца, приведено при условията на чл.68 от НК в изпълнение при първоначален
режим „строг".
По НОХД № 439/2014г. на КОС, в сила от 04.12.2015г., с
която за престъпление по
чл. 142 1 НК му е наложено ЛС в размер на 3 години
при първоначален режим „строг". Наказанията
са изтърпени на 10.07.2017 г.
Същият е
извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отлагано
по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер,
изпълнението на наказанието по едно от тях не е отлагано по чл.66 от НК
- със споразумение от 26.04.2013 г. по НОХД
№585/2013 г. на РС-гр.Дупница е осъден за престъпление по чл.195 ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 4 м., изпълнението на което е отложено за
срок от 3 години, както и с влязла в сила на 04.12.2015 г. присъда на КОС по
НОХД №439/2014 г. за престъпление по чл.142, ал.2 т.2 от НК на ЛС за срок от 3 години.
Посочените осъждания
обусляват приложението едновременно на
разп. на чл.29, ал.1, б. „А“ НК и
б. „Б“ НК. Не е бил изтекъл и срока по 30, ал.1 НК с
оглед времето на изтърпяване на наложените наказания. Затова и опасния рецидив следва да се квалифицира като такъв при усл.
на чл. 29, ал.1, б. „А” и б. „Б” НК.
Съобразявайки гореизложеното, КнОС призна подсъдимия Найденов за виновен
в извършване на престъпление по чл. 199,
ал.1, т.4 НК вр.чл. 198, ал.1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК. НК.
по наказанието
При определяне вида и
размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена
опасност на деянието e висока. Засегнати са обществени
отношения, които осигуряват неприкосновеността и защитата на частната
собственост, а същевременно са свързани и със защитата личността и
неприкосновеността на гражданите.
Степента на обществена
опасност на подсъдимия М. не е ниска
предвид факта, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив и
наличието на още едно осъждане по друго наказателно производство.
Причините за извършване
на деянието се коренят в утвърдените криминални нагласи на подсъдимия, в желанието му да се
облагодетелства противозаконно за чужда сметка, в неуважението към
личността на другите граждани,
собствеността и труда. Мотивите са били користни- бързо и лесно набавяне на
допълнителни вещи, без да полага труд за това.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство КОС отчита младата
възраст на подс. М., необходимостта от полагане на грижи по отношение на 6
малолетни деца и тежкото му материално състояние. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете високата стойност на предмета на
престъплението и наличието и на друго осъждане за деяние, поради което наказанието
следва да се определи при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
При
индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство протече
съгласно диференцираната процедура по
чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно разп. на чл. 373, ал.2 НПК съдът счете,
че наказанието следва да определи при усл. на
чл. 58А, ал.1 НК. За деянието по чл.199, ал.1, т.4 НК, извършено от М. минималното наказание, предвидено в посочения
текст е ЛС за срок от 5 години, а максималното- ЛС в размер на 15 години. Като съобрази превеса
на посочените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че
на подс.М. следва да се наложи наказание в размер на 6 години. Същото на осн. 58А, ал.1 НК се намалява с 1/3, т.е.
с 2 години, или се определя окончателен размер на наказанието – лишаване от
свобода за срок от 4 години.
Този размер на
наказанието е достатъчен за постигане
целите на специалната и общата превенция
и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното въздействие на
наказателната репресия.
При
разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс между
посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдените и общо превантивната функция на наказанието.
Надценяването на специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия
спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването на същата би
довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална превенция, а не
с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на
наказанието.
В този аспект КнОС счита, че
специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез ефективно изтърпяване на така определеното наказание- както защото по
отношение на подсъдимия не е налице
първата предпоставка по чл.66 от НК,
така и поради необходимостта от изпълнение на целите на наказателната репресия,
визирани в чл.36 НК. Това е напълно наложително с оглед засегнатия обект на
обществените отношения, доколкото е извършено престъпление против собствеността
и подс.М. е осъждан и е налице
невъзможгност за приложение на разп. на
чл.66 от НК.
Именно чрез определяне на
посочения размер и начин на изтърпяване на наказанието, чрез трайното му
извеждане от обществото ще се постигне превъзпитателния ефект на специалната превенция. По този начин в най-
пълна степен ще се постигнат и съответните положителни промени в съзнанието на дееца и впоследствие– да се
социализира в обществото. Същевременно по този начин ще се осъществи
и генералната превенция- а именно
осъществяване на възпитателното въздействие на наказанието върху останалите
членове на обществото.
В хода
на делото бе представена справка от Затвора- Бобов дол, от която е видно, че
междувременно спрямо М. е постановена още една влязла в сила присъда- на ДнРС
по НОХД № 568/20 г. за престъпление, извършено на 08.10.2020 г. по
чл.196 от НК. Наложеното наказание е ЛС в размер на 10 месеца ефективно
при режим „строг“. Същото е в сила от 16.03.2021
г. Спрямо това осъждане са налице предпоставките на чл.25 от НК и КнОС приложи като разпоредба,
като определи общо наказание до двете присъди, доколкото деянията са в
условията на съвкупност- извършени са преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях.
Ето
защо КнОС на осн. чл.л.25, ал.1 от НК определи общо наказание измежду така
определеното наказание и наказанието „ЛС” в размер на 10 месеца по НОХД № 568/2020
г. на ДнРС, в сила от 16.03.2021 г. и настоящата присъда , а именно „лишаване
от свобода” в размер на 4 /четири/ години.
На осн. чл.57, ал.1, т.2,
б.“Б“ ЗИНЗС КнОС определи първоначален режим на
изтърпяване на наказанието „строг”.
На осн. чл.59, ал.1 НК КнОС приспадна времето, през което М. е бил
задържан по реда на чл. 64, ал.2 НПК за времето от 26.01.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна времето през което М. е търпял наказание „лишаване от свобода” по
НОХД № 468/2019 г. на ДнРС.
Същевременно КнОС не наложи предвиденото в
чл. 199, ал.1 НК алтернативното
наказание “конфискация до ½ на
имуществото” за М. предвид липсата на
доказателства за наличие на недвижими имоти и движими вещи- МПС.
по разноските и веществените
доказателства
Разноските по делото не са
сторени, поради което и КнОС не се произнесе по този въпрос.
Не са приложени и
веществени доказателства и не се дължи произнасяне и по този въпрос.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :