Решение по дело №966/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 10
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 15 февруари 2020 г.)
Съдия: Анна Стефанова Димитрова
Дело: 20193530200966
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       № 10             24.01.2020                   Гр. Търговище

                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият районен съд          второ наказателно отделение

На деветнадесети декември                           2019 година

В публично заседание в състав :

                                                                                   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ДИМИТРОВА

 

Секретаря Красимира Кирилова

Като разгледа докладваното от Председателя

 АНД                       № 966                 по описа за 2019 г.

 за да се произнесе, взе предвид следното:

                                   

Постъпила е жалба от „ДЖЕЙ- ЕС- КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД гр. Търговище, представляван от В. П. Т.  в качеството на управител, чрез адвокат И.К. *** от 28.10.19 г. на зам.директор РЗИ гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 56, ал. 1  от Закона за здравето и на основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето е наложено  административно наказание  “Имуществена санкция ” в размер на 3500/три хиляди петстотин/ лева. Жалбоподателят моли на основанията изложени в жалбата, съдът  да отмени издаденото НП. В с.з.  жалбоподателят не се явява лично. За нея, като  процесуален представител се явява адвокат И.К.. Жалбата се поддържа.

Ответната страна, редовно уведомена,  изпраща представител- юрисконсулт А.. НП се счита за правилно и законосъобразно, с молба да бъде потвърдено.

След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът  установи следното: в обстоятелствената част на НП е описана, като извършена следната фактическа обстановка – при извършена проверка на 07.10.19 г. в 11.15 в кафе заведение РУСАРДИ НАРГИЛЕ БАР на фирма „ДЖЕЙ ЕС КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, гр. Търговище, ул. „Мургаш“ № 10 е констатирано, че не се спазва забраната за тютюнопушене на закрити обществени места, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. В обособено помещение към заведението- закрита тераса, е задимено и се пуши. Създадени са условия за  пушене, на масите има поставени пепелници, които са пълни с фасове от цигари. Клиенти на заведението пушат цигари, които не са електронни. Терасата е с подвижни покрив, прозорци и врати, като прозорците са частично отваряеми. В момента на проверката покрива, прозорците и вратите на  терасата са били затворени.

За констатираното нарушение е  съставен АУАН № 82 от 08.10.19 година, в присъствие на  жалбоподателя. Акта е подписан с възражения. На основание АН е издадено и обжалваното НП № 82 от 28.10.19 година.

Жалбата е процесуално допустима, издадена  е от компетентен орган в рамките на правомощията му.

След запознаване с доказателствата по делото- писмени и гласни , съдът счита жалбата за основателна по следните съображения :

При проверка законосъобразността  по отношение спазване императивните изисквания при издаване на процесното НП , съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, НП следва да съдържа определени от закона задължителни реквизити. В конкретния случай, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП не са налице  задължителните по силата на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН реквизити- описание на нарушението, обстоятелствата при което е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В обстоятелствената част на  НП  е пресъздадена буквално същата , както в АУАН фактическа обстановка, която съдът приема по-скоро ,като констатации, а не като обстоятелства, при които е извършено адм. нарушение. Тя се състои в  това, че при извършена проверка на 07.10.19 в 11.15 ч в заведение „Русарди наргиле бар“ на ул. „Мургаш“ № 10 е установено, че :“ Не се спазва забрана за тютюнопушене в закрити обществени места, съгласно чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. В обособено помещение към заведението- закрита тераса, е задимено и се пуши. Създадени са условия за пушене, на масите има поставени пепелници, които са пълни с фасове от цигари. Клиенти на заведението пушат цигари, които не са електронни. Терасата е с подвижен покрив, прозорци и врати, като прозорците са частично отваряеми. В момента на проверката, покрива , прозорците и вратите на терасата бяха затворени. Съставени са два АУАН на физически лица -клиенти на заведението.“

При така изложеното констатация от извършената проверка е ангажирана админискративнонаказателната отговорност на ЮЛ – „Джей ЕС КОРПОРЕЙШЪН -7“ ЕООД, представлявано от управителя В. П. Т.-Х., за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, като на основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лева.

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето визира забрана  за тютюнопушене в закрити обществени места. Основанията за налагане на адм. санкция при установяване на нарушението по чл. 56 от ЗЗ е разписана в разпоредбите на чл. 218 от ЗЗ. В чл. 218, ал. 2 от ЗЗ е отразено, че „ който допусне в управляван от него обект извършване на нарушение по чл. 56, се наказва …. с „имуществена санкция  в определени размери за ЮЛ….“ В процесния случай , като основание за налагане на адм. наказание „имуществена санкция“  е приложена разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето- при повторност.

Извода от така изложеното: първо от АУАН не става ясно, защо е прието, че  е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, т.е. защо е прието, че се пуши в з а к р и т о  обществено място. Какви критерии са приложили проверяващите, за да приемат, че проверявания обект, в случая, част и обект- тераса е закрито обществено място. Видно от доказателствата по делото, установява, че ЮЛ стопанисва основен обект- безспорно закрито обществено място, където не се пуши и това е констатирано. Така проверената тераса е била изградено  съобразно одобрен проект, с отваряеми покрив, прозорци и врати, като открит такъв. Не може да бъде прието становището на проверяващите, видно от показанията им в съдебно заседание, че  критерий дали обекта е открит или закрит е това дали  прозорците или други отваряеми части са отворени или затворени. Това, дали прозорците са отворени, не прави обекта открит, нито това, че не са били отворени го прави закрит. От събраните в съдебно заседание гласни доказателства- разпит на свидетели- П., Б. и  Г.- присъствали при проверката в заведението, като очевидци твърдят, че прозорците  и вратата на тази тераса, която е обособена като открито пространство са били отворени, не е било задимено, като са били заети само две маси и пепелниците не са били пълни. Т.е. в случая е налице противоречие  и неизяснена фактическа обстановка с отразеното в АУАН и НП и показанията на тези посочени свидетели.

На следващо место- освен констатациите в АУАН, че не е спазена забрана за тютюнопушене в проверяваната тераса, липсва каквото и да е описание на самото адм. нарушение и по-точно в какво се състои изпълнителното деяние на наказаното лице, за да се приеме, че с определени свои действия или бездействие е осъществило вмененото му адм. нарушение.  Разпоредбата н чл. 218 посочва, че „който  д о п у с н е  в управляван от него обект извършването на нарушение по чл. 56 от ЗЗ се наказва…“  В АУАН това обстоятелство изобщо не е отразено, като  е д в а  при издаване на НП наказващият орган е приел, че е извършено това допустителство от страна на ЮЛ в лицето на управителя , което е недопустимо.

На следващо место- видно от приложената, като основание за налагане на „имуществена санкция“ разпоредба на чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето, тя е приложима при случай на повторност.  Повторно е нарушението , което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.  В съдебно заседание представителят на ответната страна заявява, че  в НП е допусната техническа грешка  при изписване на основание за налагане на адм. санкция по чл. 218, ал. 3 от ЗЗ. Това би могло да бъде прието, ако в НП липсване изричното произнасяне на наказващият орган, а именно ,че „ Твърдението, че нарушението  е извършено за първи път, категорично не отговаря на истината. От 2017 година до настоящия момент за нарушаване забраната за тютюнопушене във въпросното заведение са постъпили два сигнала, има издадени две предписания и съставен акт на ЮЛ“.

Неточността и неяснотата при описание на адм. нарушение, обстоятелствата, при които е извършено,  както и липсата на БЕЗСПОРНИ доказателства, които го потвърждават водят до невъзможност жалбоподателят да разбере защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а от там и до нарушаване правото му на защита.

При издаване на НП наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53 ал. 1 от ЗАНН , а именно, когато установи, че нарушителя е извършил деянието/ така, както е прието в случая/, ако има основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, да не издаде НП. Съгласно ТР № 1 от 12.12.07 година но ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да  приложи правилно закона, като отграничи”маловажните” случаи на адм. нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В НП е отразено, че описаното , не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като тютюнопушенето вреди сериозно на здравето и следва стриктно да се спазват предвидените ограничения и забрани. Безспорно това е духа на закона , в това е и смисъла на забраната от тютюнопушене на обществени места, но не в това се състои задължението за мотивираното произнасяне на наказващият орган относно наличие или не на предпоставки за прилагане  разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. / установено, че нарушението е за първи път, липсва каквато и да е преценка на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства по повод виновно поведение на жалбоподателя/ .В процесния случай такава преценка изобщо липсва, поради което и за въззивния съд не съществува предмет за проверка във връзка с разглежданата разпоредба. Това е така, предвид  обстоятелството, че  преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В този обхват се  включва  и проверката на законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, която в случая е чисто формална –„не намерих основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което фактически води до липса на мотив, като съда не може да го замени със свои такива.

По гореизложените съображения, съдът счита, че НП № 82 от 28.10.19 година е издадено при съществено нарушаване процесуалните изисквания на ЗАНН ,  както и на материалния закон, поради което и последното се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като такова.

Водим от горното,съдът

 

 

                             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА НП № 82 от 28.10.19 година на зам.Директор РЗИ –Търговище, с което на „ДЖЕЙ ЕС КОРПОРЕЙШЪН-7“ ЕООД, представляван от В. П. Т.-Х., за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето  и на основание чл. 218, ал. 3 от Закона за здравето е наложено  административно наказания “имуществена санкция” в размер на 3 500/ три хиляда и петстотин/ лева, като  незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му,  пред Административен съд, гр. Търговище.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: