М О Т И В И

към присъда № 48 от 11.04.2019 г. по НОХД № 1074/2018 г. на СлРС

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.Н.К. за престъпление по  чл.343Б, ал.3 от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението по чл.343Б ал.3 от НК, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и глоба в размер на 700 лева.

В с.з. подсъдимия, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението, с които твърди, че не е знаел, че е употребил наркотични вещества, тъй като са били поставени в чашата на негов познат, която той изпил без да знае. Упълномощеният от него защитник счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин и моли съда да признае подзащитния му за невиновен.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

  Подс. К. е български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан.

На 05.05.2018 г. около 22.00 ч в с. Крушаре, общ.Сливен, на ул. „Дружба“, автоекип 644 от участък „Запад“ при РУ МВР - Сливен, в състав свидетелите ст.полицай М.Г.С. и ст.полицай Н.И.С. изпълняващи патрулно постова дейност. Полицейските служители забелязали автомобил „Рено Туинго“ с рег.№ СН 5798 АС, с водач подс. К.. Тъй като лицето представлявало интерес за полицията, решили да го спрат и да му извършат проверка. Последвали го с полицейския автомобил и го спрели на изхода на с. Крушаре, в посока към АМ - Тракия. При извършената проверка установили, че подс. И.Н.К. е сам в автомобила. Свидетелите С. и С. поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен за извършване на проверка на водача с техническо средство за употреба на алкохол и упойващи вещества. Било им разпоредено да го откарат до сградата на сектор „Пътна полиция“. Свидетелят Н.Д.С. - мл.автоконтрольор е извършил проверка на подс. К. с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата е била отрицателна, а при покана на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на упойващи вещества той категорично отказал да му бъде извършена такава. Поради това обстоятелство на подс. К. бил съставен АУАН за установено нарушение по ЗДвП и на същия е издаден талон за изследване. Подс. К. дал кръвна проба и пред дежурния лекар д-р Б.Л. е признал употребата на наркотични вещества, което е отразено в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 05.05.2018г.

От назначената по делото е съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза е видно, че в настоящия случай е установена и доказана употреба на наркотични вещества метамфетамин и тетрахидроканабинол от обв. И.Н.К..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С., С., С. и Л., като безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото. От показанията на полицейските служители С. и С. се установяват обстоятелствата около спирането на автомобила, управляван от подсъдимия, извършената проверка, отвеждането му до сградата на СПП - Сливен, както и отказът му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. От  показанията на св. С. се установява, че действително подсъдимият е бил отведен с сградата на СПП, където е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, след което му е бил издаден талон за медицинско изследване. От показанията на св. Л. се установява, че протоколът за медицинско изследване е попълнен от нея, като дежурен лекар в Спешно отделение, като единствено графата "изследвано лице" е попълнена от самото лице. Установява се също, че отразеният от нея прием на марихуана и пико, датата и часа когато е станало това, са попълнени по данни на самото лице.

Съдът не кредитира показанията на св. Д.Д., тъй като са вътрешно противоречиви и противоречат на заключението на вещите лица. Този свидетел не можа да уточни за кой период точно свидетелства, като първоначално заявява, че въпросната случка с поставянето на наркотично вещество в чашата му, е била през м. декември. След това се поправя и заявява, че това се е случило през лятото. При третото пояснение на периода, за който свидетелства това лице, заявява, че събитието е било 2-3 дни преди проверката. Тази проверката е била извършена на 05.05.2018 г., т.е. не е нито през м. декември, нито през лятото. Впрочем напълно възможно е да е имало такова събитие, на което и този свидетел и подсъдимият да са консумирали алкохол, с поставено в него наркотично вещество и в този смисъл показанията му да са достоверни, но то да се е случило в съвсем друг период от време. Възможно е и да е имало такова събитие и наистина то да се е случило два три дни преди проверката на 05.05.2018 г. и подсъдимият да е употребил без да знае наркотично вещество, поставено в чашата на св. Д.. Въпреки това съдът прие, че е имало напълно съзнателен прием на наркотични вещества от подсъдимия и показанията на този свидетел /дори да се кредитират/ в никакъв случай  не оневиняват подс. К.. Това е така, тъй като освен посоченото по-горе вътрешно противоречие, съдът констатира както противоречие със заключението на вещите лица, така и с приложения протокол за медицинско изследване. В този протокол самият подсъдим е посочил, че е употребил марихуана и пико и това се е случило на 03.05.2018 г. в 20,00 ч. Изписал е собственоръчно името си и се е подписал под отразеното от д-р Л.. Т.е. подс. К. е бил абсолютно наясно, че е употребил наркотични вещества. И ако такова събитие наистина е имало и е било 2-3 дни преди проверката - около 03.05.2018 г. и тогава подсъдимият е употребил без да знае наркотични вещества, то със сигурност е употребил и наркотичните вещества, открити в кръвта и урината му два дни по-късно и то напълно съзнателно, след като е посочил това обстоятелство при медицинското изследване. Отделно от това, от заключението на вещите лица също така се установява, че прием на тетрахидроканабинол се извършва чрез пушене на цигара марихуана. Възможно е и да бъде приет под формата на кексчета, но категорично не може да бъде приет чрез напитка. Съществува един единствен вариант на такъв прием - ако се кипне мляко и в него се пуснат листа марихуана, а след като се прецеди да се изпие течността, но този вариант е много нехарактерен, като начин на прием. Отделно от това св. Д. говори за прием на водка и поставено в нея вещество, а не за прием на мляко. Другите две наркотични вещества, открити в кръвната проба на подсъдимия е възможно да бъдат приети с течност, но трябва да бъдат изпити бързо в рамките на 30 минути след разтварянето, тъй като са нестабилни в течна среда и ако не се изпият в рамките на тези 30 минути молекулата ще се разгради и няма да се установи наличието на тези наркотични вещества. Вещите лица поясняват, че амфетаминът по принцип се приема така, това е един от често срещаните начини, докато за метамфетамина не е много характерно, но не е изключено. В същото време обаче, в кръвта на подсъдимия преобладаващо е било съдържанието на метамфетамин, което дава основание да се приеме за употребено вещество метамфетамин, а амфетаминът може да бъде съпътстващо вещество /примес, онечистване/ или метаболитен продукт на метамфетамина. От показанията на св. Д. е видно, че негов познат е сложил някакво вещество във водката му, след което подсъдимият погрешка е изпил съдържанието ѝ. Тъй като водката не е питие, което се изпива наведнъж, а се пие по-продължително време, още повече, че вече са били доста пийнали, както се изразява св. Д. и едва ли съдържанието е изпито веднага и то "на екс", то периодът в който може да се изпие веществото, за да даде резултат при проверката - посочените от вещите лица 30 минути, вече ще е бил изтекъл.  В този смисъл, доколкото се приема за употребено наркотично вещество - метамфетамин, а той по изключение се приема с течност и след 30 минути молекулата му се разгражда, няма как да се приемат за достоверни показанията на св. Д..     

По същите съображения, съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на съдебното следствие, тъй като не се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства и най-вече от приложения протокол за изследване и назначената експертиза.

Съдът кредитира заключението на вещите лица по изготвената експертиза, тъй като същото не беше оспорено от страните, същото е пълно ясно и обосновано, а за съда не възникна съмнение в безпристрастността и професионалната компетентност на вещите лица.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

      С деянието си подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 05.05.2018г., в с. Крушаре, общ. Сливен, на ул. „Дружба“ управлявал л.а „Рено Туинго, с per № СН 5798 АС, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин и тетрахидроканабинол, установено със съдебно химическа/токсикологична експертиза изх. № И 5173/20.06.2018г. на Военно медицинска академия - гр.София. От изложеното по-горе, съдът прие за безспорно установено, както че на инкриминираната дата подс. К. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества /което не се оспорва и от самия него/, така и че е налице субективния елемент от състава на престъплението, т.е. че подсъдимият е бил наясно, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества. В този смисъл е налице както обективната страна на деянието, така и субективната му страна. 

  Деянието си, подсъдимият е  извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

  Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.

  Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете предишните му осъждания.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК, като отчете отегчаващото отговорността обстоятелство и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” в минималния предвиден в закона размер, а именно за срок от една година. Доколкото подсъдимият е осъждан и няма настъпила реабилитация, така наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба, като определи същата в минимален размер, така както беше определен и минимален размер за наказанието лишаване от свобода.   

Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

На основание чл.343Г от НК съдът лиши подс. К. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.   

 20.05.2019 г .                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: