РЕШЕНИЕ
№ …..
гр.
Павликени, 31.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд,
3-ти н. с., в публично съдебно заседание на 01.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
При участието на секретаря
Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 138 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № ***
от 14.12.2018 г. на Началник РУ към ОДМВР, ***, РУ ***, с което на С.Н.Л., ЕГН ********** ***
са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 6, т. 1
от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на осн. чл. 183, ал. 2, т.1 от ЗДвП –
„глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са наложени „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца. Жалбоподателят,
в депозираната чрез защитника си жалба, излага доводи за отмяна на
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. В с.з. жалбата се
поддържа.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
15.11.2018 г. около 10.20 ч. в гр. П.,
на ул. „***”
до № **,
жалбоподателят като водач на лек автомобил „***”, с рег. № ***, паркирал в нарушение на пътен знак
В-28, забраняващ паркирането на конкретния пътен участък.
На
място контролни органи на МВР – актосъставителя и св. Г., констатирали
нарушението и св. Н. поискал документите на жалбоподателя за съставяне на фиш.
Л.
ги предоставил и малко след това Н. му върнал калъфчето в което били, заедно с
други лични документи, но задържал необходимите му такива за съставянето.
Жалбоподателят,
непосредствено след като получил калъфчето, решил, че са му върнати всички документи
и няма да му се съставя фиш и потеглил.
Св.
Н. и Г., със служебния автомобил с включени светлини го последвали, при което
жалбоподателят се върнал. Обяснил, че не е разбрал проверката да продължава, а
помислил че е приключила, тъй като му върнали документите
За
тези констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия *,
бл. № ***
от 15.11.2018 г., срещу жалбоподателя. Нарушенията били квалифицирани по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП.
Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със
съдържанието му и го подписал без възражение. Получил и препис от акта в същия
ден.
Допълнително
депозирал възражения, в смисъл да не е имал за цел да препятства проверката.
Въз
основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Л. били
наложени горните административни наказания.
Тази
фактическа обстановка се установява от
приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните
доказателства – показанията на актосъставителя и св. Г.. Съдът кредитира
показанията на тези двама свидетеля като логични и последователни, без данни за
заинтересованост, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и
дотолкова доколкото установяват действителната фактическа обстановка.
Съдът
счита, че свидетелката Чомакова, като близка на жалбоподателя дава показания в
негова защита, поради което не ги кредитира.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Относно
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
По
делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. По делото категорично се установява, че жалбоподателят,
управлявайки моторното превозно средство е паркирал в нарушение на пътен знак В
28, забраняващ паркирането в конкретния пътен участък.
За
по-голяма прецизност, съдът отбелязва, че при отразяване на материалната норма
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, в НП е посочено,че санкционираното лице не е съобразило
поведението си с пътен знак В 27 или В 28. Както обаче в обстоятелствената част
на АУАН, така и в тази на НП, става ясно
и се конкретизира, че нарушеният знак е В 28. Изхождайки от това, че правилно е
посочена датата, мястото, МПС с рег. номер, описанието на нарушението,
материалните и санкционните норми, то констатираното несъответствие е
несъществено такова и жалбоподателят е упражнил в пълен обем правото си на
защита. Предвид това неоснователно се явява наведеното от жалбоподателя
възражение в тази посока.
Правилно
е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за така
установеното нарушение на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Глобата е
определена във фиксиран от закона размер – 20 лева, поради което и не подлежи
на корекция от съда.
Поради
горните съображения наказателното постановление, относно това нарушение, следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Относно
нарушението на чл. 103 от ЗДвП.
На
жалбоподателя е вменено нарушение по смисъла на чл.103 от ЗДвП, според която
норма при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. В случая обаче безспорно се установи по делото, че
на водача са били дадени указания от контролни органи на МВР да предостави
документите си за проверка, като същият след предоставянето им напуснал мястото
на проверката. Последното също е неизпълнение на указания на контролни органи,
но вследствие на поведение на водач на
МПС, който паркира на забранено за паркиране място, а не неподчиняване от водач
на МПС, който следва да преустанови движението си плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място, но не с намерение да паркира или да престоява, а заради подаден ясен и
своевременен сигнал от органите на МВР. В случая поведението на жалбоподателя е
било подведено под неправилна квалификация, което нарушава правото му на защита
и го лишава от възможността да узнае какво точно нарушение се твърди да е
извършил, за да може да прецени срещу какво именно нарушение да се защитава,
организирайки защитата си в пълен обем.
Извън това, не се установи водача да е препятствал по какъвто
и да е начин извършването на проверка – предоставил е документите си и след
веднага след изясняване на грешката си се е върнал и проверка е извършена, т.е.
деянието освен грешно квалифицирано се явява и несъставомерно – както от
обективна, така и от субективна страна. Липсват каквито и да било доказателства
Л. да е бил наясно да не са му върнати документите и да е освободен.
Поради
горните обстоятелства съдът счита, че е било допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН – досежно АУАН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН –
досежно НП и в тази част НП следва да бъде отменено за нарушението на чл.103 от ЗДвП. Неспазването на императивните изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН накърнява правото
на защита на санкционираното лице и го лишава от възможността да узнае какво
точно нарушение се твърди да е извършил, за да може да прецени срещу какво
именно нарушение да се защитава, организирайки защитата си в пълен обем.
Нарушаване правото на защита във всички случаи води до порочност на съставения
АУАН и на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Поради
тези съображения наказателното постановление, относно това нарушение, следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
При
този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
размер на 150 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № ***
от 14.12.2018 г. на Началник РУ към ОДМВР, ***, РУ ***, в частта му, в която на С.Н.Л., ЕГН **********
*** за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ***
от 14.12.2018 г. на Началник РУ към ОДМВР, ***, РУ *** –
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА
ОДМВР, ***
да заплати на С.Н.Л., ЕГН ********** *** сумата от 150 лв. – разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд Велико Търново по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ