Определение по дело №3508/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер   3003              Година   22.08.2019             Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори август                                                                                   Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3508 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба на Т., която с разпореждане от 15.07.2019 г. съдът е оставил без движение, а на ищеца, чрез пълномощника му, е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника (чл. 128, т. 3 ГПК), да отстрани следните нередовности на исковата си молба, а именно: 1). да уточни датата на сключване на договора за далекосъобщителни услуги, въз основа на който претендира съществуване на неплатено вземане за 188.56 лева, защото в заявлението и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е посочено, че този договор е сключен на 02.04.2017 г., а в исковата молба се сочи противоречиво на горното, че този договор бил сключен на друга дата – 02.04.2016 г., както и че същия бил новиран с допълнително споразумение на 13.08.2016 г., каквато новация не е посочена в заявлението и заповедта, а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява иск за съществуване на различно от присъдено със заповедта и по провапораждащ го факт/обстоятелства вземане (чл. 415, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК и т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК); 2). да посочи и правния си интерес от предявения в кумулативно съединение осъдителен иск за 79.80 лева неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.12.2016 г., при положение, че тази сума му е вече присъдена (като част от главницата от 268.36 лева) със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но на друго заявено от него в заявлението му основание (по договор за далекосъобщителни услуги от 02.04.2017 г.) и с друго съдържание (неплатени по същия договор далекосъобщителни услуги), а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява на друго основание и с друго съдържание обективно кумулативно съединен осъдителен иск за присъдено с необезсилена заповед за изпълнение вземане (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК); 2). да посочи в петитума на поправената си искова молба и банкова сметка ***, по която иска съда да осъди ответника да му заплати исковата сума от 79.80 лева (чл. 127, ал. 1, т. 5 и ал. 4 ГПК); 3). да представи по делото и документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса – в размер на 25 лева в случай, че предявява само иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, или в размер на 75 лева в случай, че предявява и посочения осъдителен иск, защото такава такса се дължи за тези искове, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК). В съобщението на ищецът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще му бъде върната (л. 47).

 

Това съобщение, с препис от разпореждането, пълномощникът на ищеца е получил редовно на 25.07.2019 г., по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 49). В даденият му едноседмичен срок, изтекъл на 01.08.2019 г., ищецът не е отстранил нито една от посочените нередовности на исковата си молба, а те не могат да се приемат за отстранени и с постъпилата след това по делото на 05.08.2019 г. молба на пълномощника му (л. 50-52). Не само защото е подадена по куриер едва на 02.08.2019 г. (л. 52), след изтичане преди това на 01.08.2019 г. на даденият му едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, който е преклузивен и поради това съдът не може да я вземе предвид, защото е подадена след изтичането му (чл. 64, ал. 1 ГПК). Такава е и задължителната практика на ВКС по този въпрос, според която, с оглед нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК, исковата молба се връща и когато указанията на съда са изпълнени, но след изтичане на дадения за това едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, защото е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани нередовностите й (така Опр. № 453-2011-III г.о., Опр. № 93-2013-IV г.о., Опр. № 203-2011-III г.о. и Опр. № 77-2011-I г.о.). Но и защото, и с тази молба пълномощникът на ищеца не е отстранил всички нередовности на исковата молба. Не само защото с нея не е представен препис от същата и за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, въпреки указанията на съда с разпореждането от 15.07.2019 г. за представяне на такъв препис от поправената искова молба (л. 47). Но и защото, и с тази молба, въпреки противните твърдения в нея, пълномощникът на ищеца не е отстранил и посочената в т. 2 от разпореждането от 15.07.2019 г. нередовност на исковата си молба, като не е посочил правния си интерес от предявения в кумулативно съединение осъдителен иск за 79.80 лева неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.12.2016 г., при положение, че тази сума му е вече присъдена (като част от главницата от 268.36 лева) със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но на друго заявено от него в заявлението му основание (по договор за далекосъобщителни услуги от 02.04.2017 г.) и с друго съдържание (неплатени по същия договор далекосъобщителни услуги), а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява на друго основание и с друго съдържание обективно кумулативно съединен осъдителен иск за присъдено с необезсилена заповед за изпълнение вземане (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК). Такъв иск може да се предяви само при условията на евентуалност, но не като евентуален е предявен този иск и с молбата от 05.08.2019 г. на пълномощника на ищеца (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това, дори и тя да бе подадена в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, със същата отново нямаше да са отстранени и тези нередовности на исковата му молба. А и в този случай, поради неотстраняване в дадения му срок на всичките й нередовности, същата следва да бъде върната (така Опр. 706-2009-III г.о. и Опр. 316-2010-III г.о.).   

 

Ето защо съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, на което основание ще следва да върне на ищеца исковата му молба, поради неотстраняване в дадения му срок на посочените й нередовности, а образуваното за разглеждането й производство по делото да прекрати. Поради това следва с настоящото определение да бъде обезсилена и издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1128/2019 г. на Старозагорския районен съд в частта й, с която е разпоредено ответникът-длъжник да заплати на ищеца-кредитор предявената с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК по настоящото дело част от 188.56 лева от главницата и законната лихва върху същата част от нея от 25.02.2019 г. до изплащането й, както и за съразмерната част от 122.96 лева за присъдените със заповедта разноски (т. 13 от ТР № 4/2014 г. на ВКС). В останалата й част, с която е разпоредено ответникът-длъжник да заплати на ищеца-кредитор и останалата част от главницата, над сумата от 188.56 лева до 268.36 лева, с 46,01 лева мораторна лихва от 05.06.2017 г. до 11.02.2019 г., и останалата част от законната лихва от 25.02.2019 г. до изплащането й върху тази непредявена с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК част от главницата, както и за останалата част от присъдените със заповедта разноски, над сумата от 122.96 лева до 205 лева, издадената в полза на ищеца заповед да изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена от заповедния съд, поради непредявяване в срок от ищеца на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на тези вземания/части от тях (чл. 415, ал. 5 ГПК). По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

          ВРЪЩА с приложенията искова молба с вх. № 19772/04.07.2019 г. на ищеца Т., поради неотстраняване в срок на нередовностите й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело № 3508 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОБЕЗСИЛВА поради това издадената по частно гражданско дело № 1128 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд - заповед № 670 от 26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК В ЧАСТТА Й, с която е разпоредено длъжникът Г.И.Г., да заплати на кредитора Т., част от 188.56 лева от вземането за неизплатени далекосъобщителни услуги и законна лихва върху същата част от това вземане от 25.02.2019 г. до изплащането й, както и част от 122.96 лева от присъдените със заповедта разноски по делото.

         

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: