Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1465 05.07.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ХІІІ граждански състав
На двайсет и седми юни две хиляди и
осемнайсета година
В открито заседание, в състав:
Председател: Райна Кирякова
при секретаря: Зинаида Монева
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Кирякова
гражданско дело № 1381 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба
на К.К.М., с
ЕГН **********, лично за себе си и в качеството си на родител и законен
представител на детето К.Т.Т.,
родено на *** ***, с ЕГН **********, двамата с адрес *** 8000, ж. к. Зорница,
бл. 30, вх. 5, ет. 6, ап. десен, за издаване на заповед за защита по повод
извършено по отношение на тях домашно насилие на 10.02.2018 год. и 24.02.2018
год. от нейния бивш съпруг и баща на детето Т.В.Т., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. Изгрев, бл. 3,
вх. 4, ет. 5, ап. десен. Ангажира доказателства. За времето на висящност на
производството по делото, по нейна молба, е издадена заповед за незабавна
защита, по реда на чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие(ЗЗДН),
с постановеното по делото определение № 1599 от 02.03.2018 г.
Молбата за защита е процесуално допустима като подадена против действията
на лице по чл. 3, т. 1 и 3 от ЗЗДН, в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, съдържа
задължителните реквизитите по чл. 9, ал. 1 от посочения нормативен акт.
Производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, с
оглед което молбата за защитата се разглежда относно конкретизираните последни
актове на насилие на 10.02.2018 год. и 24.02.2018 год., а всичко останало във
времето назад се отчита от съда като съпътстващи факти и обстоятелства.
Ответникът Т. оспорва
молбата за защита като неоснователна, с доводи, че е осъществил контактите по
установения от съда при развода режим на лични отношения с детето. Прави и процесуално възражение, че в съдебно производство не са установени фактите на база
на които може да се стигне до категоричен извод, че е упражнил е насилие над
бившата си съпруга и детето. Ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните намира, че молбата за защита от процесните
актове на домашното насилие е частично основателна,
поради следното:
Видно
от представеното по делото решение № 1005 от
21.06.2016 г. на Районен съд-Бургас, постановено по гражданско дело №
2808 по описа за 2016 година на съда, молителката М. и ответникът Т. са бивши
съпрузи, сключили на 10.12.2010 г. в гр. Бургас граждански брак, който е
прекратен с посоченото решение, по реда на чл. 50 от СК, което е окончателно. С
утвърденото от съда споразумение, родителските права по отношение на роденото
от брака им дете К.Т.Т., са предоставени за упражняване на майката, при режим
на лични отношения на бащата с детето и издръжка, която да заплаща за него.
Семейното жилище е предоставено за ползване на мъжа. Режимът на лични контакти с детето е
установен, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 9 ч. в
събота до 19 ч. в неделя, с преспиване; последните 4 дни от времето, определено
за пролетна ученическа ваканция; 1 месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; по време на Великденските празници на всяка нечетна
календарна година от 9 ч. на първия ден до 19 ч. на последния ден; редуване
помежду си Коледните и Новогодишни празници, като по време на Коледните
празници на всяка нечетна календарна година детето ще бъде при майка си, а на
Новогодишните-при бащата и обратно-всяка четна календарна година по време на
Коледните празници детето ще бъде при бащата, а на Новогодишните празници-при
майката; в други дни освен посочените по-горе, след уговорка с майката за това.
Бащата се е задължил, че ще взема детето в 9 ч. на първия ден от посочените
по-горе официални празници и ще го връща в последния ден, в 19 ч.
В
подкрепа на твърдението за системно упражнявано от мъжа насилие, по делото е
прието като доказателство издадено на молителката М. съдебномедицинско
удостоверение № 59/2015 г. от д-р Параско Парасков, ординатор в отделение по
съдебна медицина при МБАЛ Бургас, след извършен преглед на 27.02.2015 год./преди
развода/, по повод съобщение от освидетелстваната за нанесен побой от нейния
съпруг на 24.02.2015 год., около 21.15 часа, удряна с ръце. Заключението в
медицинския документ е за установени кръвонасядания по задна повърхност на ляво
рамо, лява предлакътница и ляво бедро, които е възможно да са получени по време
както се съобщило молителката М., по механизма на удари с твърди тъпи предмети,
каквито са и ръцете на човек. Причинени са болки и страдание. Видно от
събраните по делото свидетелски показания на Красимира М., Пенко Русев и Стоян
Лячев, първите и вторите ценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед тяхната
заинтересованост от изхода на делото, след развода бившите съпрузи имат
конфликти отношения. От цялостното поведение на молителката М. по време на
процесните две дати, включително видимо стресовото й състояние в заседанията по
време на разглеждането на делото, може да се направи извод, че понастоящем тя
изпитва страх от бившия си съпруг за живота и здравето си, както и за тези на
тяхното малолетно дете К.. Този извод се подкрепя и от събраните по делото
свидетелски показания на съжителстващия в последните две години с молителката М.
мъж-свидетелят Русев, слушал разговорите й по телефона, на високоговорител, с
нейния бивш съпруг, с обиди и заплахи: „Ако те хвана, ще ти счупя главата!
Малко съм те бил едно време! Ти и твоето семейство ще ви ликвидирам! Този, с
който живееш, ще му навра главата направо в гъза!”. От неоспореното заключение
на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена след прослушване на представения
за изследване 1 (един) брой компакт диск (CD-R) марка „Kodak“, с ръкописен
надпис: „105840-195/03.04.2018г.“, постъпил по делото на 05.04.2018 г. със
справка от началника на Районен център 112-Бургас, с изх.№
105840-195/03.04.2018 г., с 2 бр. записи на сигналите от процесните дати, съдът
установява паническото състояние на молителката М. от предстоящата среща на
бащата с детето, от който то се е отчуждило и който не желае да вижда, както и
страха от последиците от тази евентуална среща-речна е експресивна, накъсана,
изреченията не са завършени. По диска не се установяват прекъсвания, сривове,
заличавания, наслагвания и т.н., водещи до съмнения за извършвани корекции или
други технически интервенции или монтаж върху аудиозаписите.
На
10.02.2018 год./втора събота от месеца/, след 10:00 часа, молителката М. и
детето били на разходка, когато бащата се обадил по телефона и казал, че ще
вземе детето, като майката трябва да го предаде на човек с автомобил Мерцедес,
който чакал пред блока на нейната майка в ж. к. Изгрев. Молителката М. отказала
срещата, по съображения, че е навън от дома си с детето и не е била
предупредена за тази среща. Началото на режима по съдебното решение бил от
09:00 часа. Тогава мъжът започнал да крещи и да псува молителката М., като я
заплашил с думите: „Ще те пребия, ще те убия там, където те видя!“. Тя
затворила телефона и се обадила на своята майка, която й казала, че ответникът Т.
е пред входа на нейния дом, със служебната си кола на
охранителната фирма VIP Security. Когато молителката М. пристигнала с автомобила
си пред дома на своята майка ответникът Т. вече я очаквал с детето. Силно се разкрещял,
заплашил я с побой, отправяйки и псувни. Детето започнало да плаче и майката
побързала да го качи горе в дома на родителите си. Мъжът силно се разгневил,
обадил по телефона на бившата си съпруга и казал: „Сега ще се кача горе и ще ти
извия врата, проста патка!“. За инцидента молителката М., по съвет на своята
майка, се обадила на тел. 112, а след това и на фирма VIP Security в град
София, за да подаде сигнал за това какво прави техен служител в работно време. Видно
от служебно изисканата справка, на 10.02.2018 г.
в 10:43 часа е регистрирано повикването от номер ********** от лице, което се е
представило с имената К.К.М.. Сигналът е предаден по електронен път на ОДЧ при
ОДМВР Бургас. При пристигането на полицаите по сигнала ответникът Т. обяснил
поведението си с правата по бракоразводното решение за лични отношения с детето
от брака К.. Получил предупреждение от полицаите да няма последваща
саморазправа, за което съставили протокол. От свидетелските показания на
двамата полицаите по сигнала, съдът
установява, че те след установяването на самоличността на ответника Т. са се
качили в апартамента на родителите на молителката М. и попитали детето К. дали
иска да се срещне с баща си, да прекарат деня заедно, което то категорично
отказало. По тази причина
срещата не се състояла.
На
втората посочена в молбата за защита дата-24.02.2018 год./четвърта събота от
месеца/, в изпълнение на бракоразводното решение, в 09:00 ч. ответникът Т. се е
обадил на молителката М. по телефона, че е пред входа на нейния дом в град
Бургас, ж. к. Зорница, бл. 30, вх. 5, ет. 6, ляв, с неговата кола и с още двама
негови приятели-свидетеляите Кристиян Иванов и Стоян Лячев, за да вземе детето.
Това съдът установява от неоспорените показанията на свидетеля Русев по делото.
За тази дата 24.02.2018 г. в 09:04 часа е регистрирано повикване от номер
********** от лице, което се е представило с имената К.М.. Сигналът е предаден
по електронен път на ОДЧ при ОДМВР Бургас. Паракирал точно пред входа син лек
автомобил „Ауди”, с двамата мъже в него, слязъл много ядосан от колата, псувайки
молителката М.. Казал на приятелите си от колата: „Сега ще й разкажа майката!
Тази тъпа патка! Ще види какво се стане с нея!”. След като позвънил по домофона на апартамента на
свидетеля от него слязла молителката М. и по причина, че денят е такъв по
определения от съда режима на лични отношения с детето им от брака, по
бракоразводното решение, тя отишла до колата и му казала: „Добре, сега отивам
да взема детето от майка ми, защото така е наредено!”. След това с личния си
автомобил тръгнала към дома на родителите си. Обичайно детето в петък, събота и
неделя било при родителите на майката. Последвали реплики от бившия съпруг: „Тя
се уплаши от мен, но нейното си стои!“. Аудито потеглило веднага след молителката
М.. Върнала се с нейната кола пред дома си в ж. к. Зорница след около 10 минути,
придружавана от дошлата по сигнала на тел. 112 полицейска кола. С оглед горните
факти и обстоятелства, съдът приема, че на датата 24.02.2018 г. спрямо молителката
М. няма упражнено домашно насилие.
Коментирането на нейното поведение и това на нейната майка от ответника Т.,
обидните думи по нейн адрес и в нейно отсъствие не са завършен състав на
домашно насилие, защото няма упражнено непосредствено въздействие върху нея.
Съобразно предоставените му от закона права и определен от съда режим на лични
отношения ответникът Т. е дошъл пред дома на детето си, за да го взема за
срещата. Този извод не се променя от паническия страх на майката от тези срещи,
от обстоятелството, че не е била предупредена от бащата за срещата-законът не
предвижда токова предупреждение, както и от нежеланието на детето да се среща
със своя баща.
Предвид
изложеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че на 10.02.2018 год.
има упражнено от ответника Т. психическо насилие спрямо детето К., който в
присъствието на детето силно крещял пред блока в ж. к. Изгрев на майката при
срещата, заплашил я с побой, отправяйки и псувни, от което детето се
разплакало. В най-тежката форма на психическо насилие-емоционално насилие
спрямо молителката М. е резултатът от непосредствените заплахи към нея на
ответника Т.: „Ще те пребия, ще те убия там, където те видя... ще ти извия
врата, проста патка!.“, което е събудило основателен страх в молителката М. за
нейния и на детето К. живот и здраве(чл. 2 във вр. чл. 3, т. 1 и 3 от ЗЗДН). За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие/чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН/. Ето защо, за процесната
дата 10.02.2018 г. молбата по делото за защита, като основателна и доказана,
следва да бъде уважена. Повтарящи са заплахите с насилие по отношение на
майката. Представен е и приет като доказателство по делото амбулаторен лист от
12.02.2018 г. от д-р Стоян Михов, с анамнеза, че в събота на 10.02.2018 г., по
време на скандал с бившия си съпруг, молителката М. е получила сериозни заплахи
за побой и убийство. Пациентката е получила силен стрес, не иска да излиза от
дома си, няма желание за социални контакти, страда от безсъние. Предприета е
медикаментозна терапия: екобел х 1 т. сутрин; ремирта х 1/2 т. вечер. С акта на
насилие са нарушени правата на молителката М. и детето К. по чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България на лична свобода и неприкосновеност. С
извършването на процесния акт на домашно насилие ответникът Т. е нарушил
нормите на чл. 1, 3, 4 и 7 от Харта на основните права на Европейския съюз,
която има характер на първично право, с директен ефект. Те предвиждат, че
човешкото достойнство е ненакърнимо, че личността е физически и психически
неприкосновена. Предвиждат и зачитане на личния живот. Нарушена е забраната за
подлагане на унизително отношение на личността. С чл. 6, т. 1 от Договора за
европейския съюз е предвидено, че Съюзът зачита правата, свободите и
принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7
декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има
същата юридическа сила като Договорите, а с т. 3 от него държавите-членки,
създали Европейския съюз са постигнали съгласие, че основните права, както са
гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на
държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.
Тези принципи са закрепени в Конституцията на Република България с чл. 4, който
предвижда, че като правова държава гарантира живота, достойнството и правата на
личността. Психическото насилие над молителката М. е и изтезание, по смисъла на
чл. 1 от Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на Организацията
на обединените нации на 10 декември 1984 г., ратифицирана с Указ № 3384 на
Държавния съвет от 9 октомври 1986 г. - ДВ, бр. 80 от 1986 г., влязла в сила на
26 юни 1987 г., обн., ДВ, бр. 42 от 3 юни 1988 г., изм. бр. 19 от 1995 г., тъй
като е деянието на 10.02.2018 е причинили умишлено силно психическо страдание
на молителката М., за да бъде тя сплашена.
За
пълнота следва да се отбележи, че дори да са възникнали и да съществуват
спорове между бившите съпрузи, по повод личните им и имуществени отношения от
брака, те следва да бъдат уреждани с етика и със законови способи.
В
останалата част, за процесната дата 24.02.2018 г., молбата за защита е
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Не се доказва по делото
извършването на акт на насилие от страна на ответника Т. на датата 24.02.2018
г., както по отношение на молителката М., така и по отношение на тяхното
малолетно дете от прекратения брак К.. Поведението на молителката М. в този ден
и обаждането на тел. 112 са резултат на предходно натрупания страх и формиран
стрес от бившия съпруг. Не се доказва по делото и акт на насилие и по отношение
на детето К., тъй като няма осъществен контакт в този ден под каквато и да е
форма между бащата и детето.
Мерките
за незабавна защита по делото са дали добър резултат, видно от непосредствените
изявления на пострадалата от насилието пред съда. С оглед това, за адекватни на
нуждата от защита съдът приема мерките, предвидени с нормата на чл. 5, ал. 1,
т. 1, 3 и 5 от ЗЗДН- за срок от 12 месеца ответникът Т. да бъде задължен: да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката М. и детето К.; забрана на извършителя да приближава на
по-малко от 100 метра пострадалите лица, жилището, местоработата и местата им за
социални контакти и отдих, включително детската градина на детето; задължаване
на извършителя на насилието да посещава специализирани програми.
Предвид
степента на личната и обществена опасност на процесния акт на домашно насилие на 10.02.2018 г., размерът
на предвидената в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба/от 200.00 лева до 1000.00 лева/
съдът определя на 400.00 лева, отчитайки и задълженията на извършителя Т. за
издръжка на детето от прекратения брака.
С
оглед изхода на делото и нормата на чл.
11, ал. 6, вр. § 1 от ЗЗДН и чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на извършителя Т. следва
да бъде възложено и заплащането на държавна такса за производството от 25.00
лева и разноски за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза от 120.00 лева, общо 145.00 лева. Разноските между страните по делото следва да
останат така, както са направени.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 15 от ЗЗДН, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита, за срок от 12(дванадесет) месеца, в полза на К.К.М., с ЕГН ********** и малолетното
дете К.Т.Т., родено на *** ***, с
ЕГН **********, двамата с адрес *** 8000, ж. к. Зорница, бл. 30, вх. 5, ет. 6,
ап. десен, по повод извършено по отношение на тях домашно насилие на 10.02.2018
год. от нейния бивш съпруг и баща на детето
Т.В.Т., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. Изгрев, бл. 3, вх. 4, ет.
5, ап. десен, като:
ЗАДЪЛЖАВА Т.В.Т., с ЕГН **********,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.К.М., с ЕГН ********** и малолетното
дете К.Т.Т., родено на *** ***, с
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Т.В.Т., с ЕГН **********, да
приближава на по-малко от 100 м. К.К.М.,
с ЕГН ********** и малолетното дете К.Т.Т.,
родено на *** год., тяхното жилище в гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 30, вх. 5,
ет. 6, ап. десен, местата им за социални контакти и отдих, включително детската
градина на детето.
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Т.В.Т., с ЕГН **********, да посещава специализирана
програма за работа с извършители на домашно насилие към „Център
за превенция на насилието и престъпността”-гр. Бургас, адрес
гр. Бургас, бул. Мария Луиза 9, тел./факс: 056/82-52-05, e-mail: centarzaprevencia@abv.bg, www.centarzaprevencia.org.
ДА се издаде съдебна заповед.
ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т.В.Т., че при
неизпълнението на заповедта, на осн. чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, полицейският орган,
констатирал неизпълнението има правомощието да задържи нарушителя и незабавно
уведоми органите на прокуратурата.
ЗАПОВЕДТА и препис от настоящото решение да се връчат на страните и
да се изпрати служебно на съответното РУ на ОДМВР-Бургас.
ОТХВЪРЛЯ молбата за
защита на К.К.М., с ЕГН **********, лично за себе си и в качеството си на
родител и законен представител на детето К.Т.Т., родено на *** ***, с ЕГН **********,
за извършено по отношение на тях домашно насилие на 24.02.2018 год. от нейния
бивш съпруг и баща на детето Т.В.Т., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т.В.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. Изгрев, бл. 3, вх. 4, ет. 5, ап. десен, да заплати
глоба в полза на Държавата, за извършения акт на домашно насилие на 10.02.2018
г. над К.К.М., с ЕГН ********** и детето К.Т.Т., родено на *** год., в размер на 400.00 лева(четиристотин
лева).
ОСЪЖДА Т.В.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. Изгрев, бл. 3, вх. 4, ет. 5, ап. десен, да заплати държавна такса и разноски по делото,
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, в
размер на 145.00 лева(сто четиридесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в 7-модневен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
ПРЕПИС от решението
да се връчи и на „Център за превенция на насилието и престъпността”-град
Бургас, за сведение.
Районен съдия: