№ 562
гр. К., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101148
по описа за 2022 година
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Д. М. заявява, че
подзащитната му е страна по Договор за паричен заем А. № *** от *** г.
подписан с „А." ООД. Съгласно чл. 2 от Договор за паричен заем А. № ***
доверителката му трябвало да върне сумата по кредита в размер на 335.94
лева, при сума на получаване 300.00 лева, при ГПР 49.00%, годишен лихвен
процент 40,00% при срок на кредита от 6 вноски. Във връзка с Договор за
паричен заем А. № *** доверителката му сключила с "Ф." ЕООД, Договор за
предоставяне на гаранция № ***, по силата на който Договор, доверителката
му трябвало да заплати на "Ф." ЕООД сумата от 98.16 лева, платима
разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 16.35 лева, като общото
задължение по договора за заем и по допълнително сключения, във връзка с
него Договор за предоставяне на гаранция № *** е в размер на 434.10 лева.
Доверителката му е заплатила цялата й търсена сума, както по Договор за
паричен заем А. № ***, така и по Договор за предоставяне на поръчителство
№ ***, т.е. тя е заплатила сумата в размер на 300 лева главница, 35.94 лева
лихва, и 98.16 лева възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство. Счита, че Договор за предоставяне на гаранция № ***,
сключен с „Ф." ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. З от ЗЗД, чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на
чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19 ал, 4 от ЗПК. Излага подробни
съображения. Сочи съдебна практика. Твърди, че Договор за предоставяне на
гаранция № ***, сключен с „Ф." ЕООД е нищожен, поради противоречието
му с добрите нрави. Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с
„Ф." ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1
1
пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. С
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
кредит, сключен с А. ООД. Със сключването на договор за поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.
4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство. Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ф."
ЕООД, е недействителен на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. В подкрепа на
твърденията си сочи съдебна практика. Счита, че са налице пороци,
обуславящи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ***
подписан с "Ф." ЕООД, чиято невалидност моли да бъде прогласена. С оглед
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *** подписан с ''Ф.“
ЕООД счита, че доверителката му не е следвало да заплаща така
претендираната й сума за гаранция в размер на 98.16 и след като е заплатила
сумата от 98,16 лева, представляваща сума заплатена за гаранция но Договор
за предоставяне на гаранция № *** подписан с "Ф.“ ЕООД следва да и бъде
върната, като получена без правно основание, спрямо чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Въз
основа на изложеното, моли съда да приеме, че Договор за предоставяне на
гаранция № ***, сключен между доверителката му и „Ф." ЕООД, е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято
невалидност моли да бъде прогласена. Моли са основание чл.55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, съдът да осъди „Ф.“ ЕООД, да заплати на доверителката му, сумата в
общ размер на 98,16 лева, недължимо платена по недействителен Договор за
предоставяне на гаранция № ***, ведно със законната лихва от дата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. М. К., в
качеството й на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че
счита предявения иск за процесуално допустим, но изцяло неоснователен и
недоказан, поради което го оспорва изцяло. Заявява, че на *** г. Р. П. Н., ЕГН
********** е сключила с ответното дружество Договор за предоставяне на
гаранция, по силата на който Р. Н. е възложила на „Ф. ЕООД да издаде
гаранция в полза на „А." ООД, ЕИК *** с цел гарантиране изпълнението на
всички нейни парични задължения, възникнали съгласно сключения от г-жа
Н. Договор за кредит „А." № *** с „А." ООД, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията й по посочения Договор за кредит. Сочи, че
в чл. 16 от Договора ясно са посочени условията, при които същият влиза в
сила, а именно в случай, че Потребителят не изпълни задължението си по чл.
3 от Договор за кредит „А." № *** в указания срок да предостави обезпечение
- поръчителство от едно физическо лице или банкова гаранция. Предвид
факта, че Н. не е предоставила изискуемото обезпечение по Договор за кредит
„А." № ***, сключеният между нея и ответното дружество договор за
предоставяне на гаранция е влязъл в сила, респ. гаранцията по силата на
Договора е издадена, за която услуга Р. Н. дължи възнаграждение на „Ф.
ЕООД в размер на 98.16 лв., платимо разсрочено на 6 вноски, всяка от които в
размер на 16.35 лв. Възразява срещу искането на ищеца целият Договор за
2
предоставяне на гаранция № *** от *** г. да бъде обявен за недействителен,
както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни.
Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат
изцяло отхвърлени. Доколкото се твърди нищожност на отделни договорни
клаузи и дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, счита, че тяхната
недействителност не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото
неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Сочи, че
твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са
напълно неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения. Не
оспорва фактическите твърдения на ищеца, относно сключения между ищеца
и ответното дружество Договор за предоставяне на гаранция № ***. Оспорва
всички останали фактическите твърдения, обосновали претенциите на ищеца
досежно обявяване нищожността на процесния Договор и заплащане на
сумата от 98.16 лева. Ако не се явят в първото заседание по делото, моли,
същото да се гледа в тяхно отсъствие, като съдът приеме, че поддържат
изложеното в настоящия отговор. Моли съда, след като се запознае с всички
представени доказателства и събраните в хода на съдебното производство
доказателствени средства да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца
като неоснователна и недоказана и да присъди на „Ф." ЕООД направените в
хода на делото съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вкл. и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00 лева. В
случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна и ако тя
претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от предвидения с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума, съгласно
посочената наредба.
С протоколно определение от 07.11.2022 г., постановено по настоящото
дело на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска по
размер като същия се счита за предявен за сумата от 95.98 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че
между „А." ООД и Р. П. Н., ЕГН ********** е възникнало правоотношение
по повод на сключен Договор за паричен заем А. № *** от *** г., по силата на
който на ищеца е предоставена сума в размер от 300.00 лева. Отразеният в
договора фиксиран годишен лихвен процент 40,00%, ГПР 49.00%, а
задължението следва да се погаси на 6 вноски. Съобразно чл. 3 от Договора,
Заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на
настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения:
1. Едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; брутния размер на дохода му да е в размер не по-
малък от 1 500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А.“ ООД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
3
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история
в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0
до 30 дни“. Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7,
със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по настоящия договор.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя
гаранционни сделки по занятие, съгласно предметът му на дейност и в
съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към
упражняването на такава дейност.
По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника
Р. П. Н. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими
към договора за кредит.
На дата *** г. между ищеца и "Ф." ЕООД, в изпълнение на
задължението на длъжника по чл. 3 от договора за кредит, е сключен Договор
за предоставяне на гаранция № *** е в размер на 434.10 лева. Съобразно чл. 2,
ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция, ищецът дължи на "Ф." ЕООД
възнаграждение в размер от 98,16 лева.
От приетата по делото справка за осъществени плащания по договора,
издадена от ответното дружество се установява, че ищецът е заплатил
възнаграждение за поръчителство в общ размер от 95,98 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице спор, че
между „А." ООД като заемодател и Р. П. Н., ЕГН **********, като заемател, е
възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в
размер от 300 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристики на
потребителски договор е и Договор за предоставяне на гаранция № ***,
сключен между ищеца и ответника "Ф." ЕООД. Следва да се посочи, че
доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на
потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това,
наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на
ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и
поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат
съвместно и двете правоотношения.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
4
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).
В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за
кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат
разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 3
от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест
за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: 1. Едно
физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; брутния размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1
500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А.“ ООД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история
в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0
до 30 дни“. Поръчителят подписва договор за поръчителство.; 2. Банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор.; 3. Одобрено от Заемодателя Дружество - Гарант, което
предоставя гаранционни сделки по занятие, съгласно предметът му на дейност
и в съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към
упражняването на такава дейност. Съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (300 лева).
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция (за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане) или едно физическо лица- поръчител, който да отговарят на
многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях (така, както са
отразени във фактическата част от настоящото изложение). Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да го "насочи" към единствената форма на обезпечение,
която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави -
обезпечение от одобрено от заемодателя „А." ООД дружество. Това
дружество е именно ответникът в настоящия процес- "Ф." ЕООД, който е и
свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, то
разходът за потребителя по договора за поръчителство с "Ф." ЕООД е сигурен
- от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се
усвои финансовия ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения
(едно физическо лица - поръчител и банкова гаранция) са на практика
5
невъзможни за осъществяване от длъжника.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора
за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 49.00%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и
следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая,
акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се
възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов
ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно
( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
6
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и
отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се
приеме, че Договор за паричен заем А. № *** от *** г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От това следва и че Договор за
предоставяне на гаранция № ***, бидейки акцесорен, губи своето основание,
а оттам и всички заплатени по него суми подлежат на връщане.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи че, самият
Договор за предоставяне на гаранция № *** изначално е лишен от основание,
тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не
се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на
кредитора „А." ООД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.
Нещо повече - в случай, че поръчителят "Ф." ЕООД изпълни и погаси
вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната
стойност на платеното ( чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Тоест,
срещу заплащането на възнаграждението по Договор за предоставяне на
гаранция, ищецът- потребител не е получил каквато и да било услуга.
След като бе разгледан преюдициалният въпрос, касаещ
действителността на договора за кредит и договора за поръчителство ( и
двата от дата *** г.), то следва да се обсъди основателността на предявения
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД. За да бъде уважен
предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, то в
тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване
на парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка
между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да
изясни наличието на валидно правоотношение, по повод на което е
осъществено имущественото разместване.
По делото не е спорно, че договореното между страните
възнаграждение в размер от 95.98 лева е изцяло заплатено от ищеца в полза
на ответника (в тази връзка е и представената от ответника справка за
осъществени плащания). Доколкото Договора за предоставяне на гаранция е
лишен от основание, то и заплатената по него от ищеца сума в размер от
95.98 лева се явява дадена без да е налице причина за имущественото
разместване. За този размер искът се явява и основателен, доколкото
ответната страна не обоснова наличието на валидно правоотношение, по
силата на което да заплатена горепосочената сума. Предвид гореизложеното,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД сума в размер от 95,98 лева,
представляваща предадена от ищеца на ответника сума при начална липса на
основание.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
7
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска. От представеното по
делото пълномощно е видно, че ищеца е упълномощил адвокат Д. В. М. от
Адвокатска колегия – П. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА съгласно
договор за правна защита и съдействие от 18.01.2022 г. /л.35-36/.
Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА. Предвид цената на иска и приложимия
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По изложените съображения ответникът
следва да заплати на адвокат Д. В. М. по посочената от последния банкова
сметка, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните
такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 50 лева,
представляваща дължима държавна такса за производството от заплащането
на която е бил освободен ищецът на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Р. П. Н., ЕГН
**********, с адрес село А., община П., улица „*** и „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в град С., район Л., ж.к. “***,
представлявано от управителя П.Б.Д. на *** г. Договор за предоставяне на
гаранция № ***, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 143,
ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Ф.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в град С., район Л., ж.к. “Л. 7“,
булевард ***, представлявано от управителя П.Б.Д. да заплати на Р. П. Н.,
ЕГН **********, с адрес село А., община П., улица „***, сумата от 95.98
лева, недължимо платена при начална липса на основание по Договор за
предоставяне на гаранция № *** от *** г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба – 18.05.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
град С., район Л., ж.к. “Л. 7“, булевард ***, представлявано от управителя
П.Б.Д. да заплати на адвокат Д. В. М. от АК – гр. П., с адрес на кантората гр.
П., *** , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение, по банкова сметка: B***, в У., за оказаната безплатна правна
помощ на Р. П. Н., ЕГН ********** по делото.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
град С., район Л., ж.к. “Л. 7“, булевард ***, представлявано от управителя
П.Б.Д. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лева,
8
представляващи дължима държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9