Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./02.11.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Юлия Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2688 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
36 Закон за адвокатурата, по чл. 92 от ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
С исковата
молба ищецът Е.Н.Х., твърди, че на 05.07.2013г. е сключил с ответника „Ф.Г.“ ЕООД
договор за процесуално представителство по адм.дело № 3255/2013г. по описа на АССГ, 15-ти състав. В
раздел III
на договора страните са постигнали съгласие, че адвокатът ще получи
възнаграждение в размер на 40 000,00 лева, единствено при положителен
изход на делото за клиента. Съгласно договора плащането на възнаграждението
следва да бъде извършено в срок от 5 работни дни от постановяване на съдебното
решение. Към предявяване на иска е налице постановено и влязло в сила съдебно
решение по адм.дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав, с което е
отменен изцяло обжалвания ревизионен акт. С влиза на решението в сила става
изискуемо вземането за заплащане на уговореното възнаграждение, въпреки това то
не е платено към предявяване на исковете. Отделно от това се твърди, че след
изтичане на уговорения 5-дневен срок, ответникът е изпаднал в забава и за
периода от 15.10.2013г.
до 06.02.2015г.
дължи законна лихва в размер на 5345,00 лева. В договора е уговорено и
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението да се плати
възнаграждението в размер на 4000,00 лева. По изложените съображения се иска
осъждането на ответника да заплати уговореното с договора адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 40 000,00 лева, ведно със обезщетение
за забава в размер на 5345,00 лева, неустойка за неизпълнението на договора в
размер на 4000,000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
25.02.2015г. до окончателното й изплащане и разноските за производството.
Ответникът
„Ф.Г.“ ЕООД не оспорва, че е страна по договор за правна помощ от 05.07.2013г. Твърди, че в договора не са конкретизирани
задълженията на довереника, конкретните правни действия. Евентуално може да се
приеме, че е уговорено явяване в заседанието насрочено за 24.09.2013г по
адм.дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав и явяване на заседанията
пред ВАС, каквито не е имало, тъй като НАП не е обжалвал първоинстанционното
решение. Довереникът не се е явил в откритото съдебно заседание, а
преупълномощил друг адвокат, което превъзлагане е извършено без да е овластен и
без да е уведомен доверителя. Няма изпълнение на договора от страна на
довереника. Този извод не се променя от даденото от управителя на ответното
дружеството пълномощно, с което упълномощава ищеца да се яви от негово име в
откритото съдебно заседание от 24.09.2013г и ВАС, както и да преупълномощава
други адвокати, с правата по пълномощното, тъй като за последното е нужно да
има договор за поръчка, в който това право да е изрично предвидено, а такъв
договор няма. Договорът не е представен по адм.дело № 3255/2013г по описа на
АССГ, 15-ти състав, проведено на 24.09.2013г, ищецът не е участвал при
формулиране на задачите по допуснатата и изслушана в хода на делото
съдебно-счетоводна експертиза. Разходите по процесния договор за правна защита
и съдействие не са претендирани и не са присъдени на ответника. Писмената
защита не представлява участие в делото, а евентуално може да се определи на
даване на съвет или справка, за което уговореното възнаграждение е несъразмерно
предвид Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Твърди, че извън
съдебно на ищеца са заплатени 5000.00 лева. Отделно от това се твърди, че водещ
и основен адвокат на ответното дружество в хода на производството по обжалване
на ревизионния акт, е адв. Д.Б., който е упълномощен с пълномощно от
19.09.2011г. Последният е лицето, което е формулирало линията на защита,
задачите към приетата ССЕ в хода на производството по адм. дело№ 3255/2013г по
описа на АССГ, 15-ти състав, проведено на 24.09.2013г, участвал е в устните
пледоарии по делото и е изготвил писмените бележки по него. По изложените
съображения се иска отхвърляне на исковете.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между
страните не спорно, че на 05.07.2013г, сключват договор за правна помощ и съдействие,
по силата на който ответникът възлага на ищеца да го представлява процесуално в
производството по адм. дело№ 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав,
насрочено за 24.09.2013г от 14:00 часа и пред Върховния административен съд. В
точка III
на договора страните са
постигнали съгласие, че адвокатът ще получи възнаграждение в размер на
40 000,00 лева, единствено при положителен изход на делото за клиента.
Съгласно договора плащането на възнаграждението следва да бъде извършено в срок
от 5 работни дни от постановяване на съдебното решение. При отказ на клиента да
изпълни договора е уговорено заплащане на неустойка в размер на 4000,00 лева.
Съгласно
разписка от 08.07.2013г, ищецът е получил от ответника сумата от 5000,00 лева.
Видно от
протоколите от откритите съдебни заседание от 04.10.2011г, 15.11.2011г,
24.01.2012г, 13.03.2012г, 26.03.2012г, 10.04.2012г по адм.дело № 5688/2011г. по
писа на АССГ, 9-ти състав се установява, че ответното дружество е
представлявано от адв. Д.Б.. С решение №2097/20.04.2012г по адм.дело №
5688/2011г. по писа на АССГ, 9-ти състав, жалбата на ответното дружество е
изцяло отхвърлена. То е обжалвано пред ВАС и с решение № 2035/12.02.2013г
постановено по адм.дело № 7980/2012г. решението е отменено и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на АССГ.
След
връщането, по жалбата на ответното дружество е образувано адм. дело №
3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав. С молба от 21.08.2013г адв. Е.Х.
представя по делото молба с писмени доказателства: комисионен договор,
нотариален акт, счетоводни фактури; банкови документи, 4 броя съдебна практика.
На откритото съдебно заседание на проведено на 24.09.2013г ответното дружество
се представлява от адв. Д.Б. и адв. С.И., преупълномощен от адв. Е.Х.. По адм.
дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав са депозирани 2 броя писмени
бележки, от които едните подписани от адв. Б. и адв. Х. и едни подписани само
от адв.Х.. С решение №6041 от 07.10.2013г. постановено по адм. дело №
3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав, е отменен по жалба на „Ф.Г.“ ЕООД,
ревизионен акт № **********/01.03.2011г, издаден от Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП – София, Дирекция „СДО“, в частта, в която е потвърден
с решение №882/28.05.2011г на органа по чл. 152, ал.2 от ДОПК в на определения
за 2008г корпоративен данък в размер на 362 456,06 лева, заедно със
съответните лихви за забава в размер на 67 536,78 лева, както и в частта
относно начисления ДДС за месец септември 2009 в размер на 206,70 лева по
фактура № 825/30.09.2009г; относно доначисления ДДС за месец декември 2009г в
размер на 2386,66 лева по фактура №845/15.12.2009г; относно доначисления ДДС за
м.януари 2010г в размер на 16 433,12 лева по фактура № 848/01.01.2010г и
относно доначисления ДДС за същия период в размер на 4 896,84 лева по
фактура № 849/01.01.2010г и доначислен ДДС в размер на 292,21 лева за данъчен
период м.юли.2010г по фактура № 852/30.07.2010г. Жалбата е отхвърлена в частта
относно доначислен ДДС за данъчни периоди м.септември 2009г, м.декември.2009г и
м.януари2010 в общ размер на 4687,07 лева. ТД на НАП е осъдена да заплати на „Ф.Г.“
ЕООД разноски в размер на 28 200,00 лева съразмерно на уважената част от
жалбата и съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Решението е влязло в сила на 26.10.2013г., тъй като не е обжалвано в 14-дневния
срок пред Върховния административен съд.
С покана от
21.01.2014г. ищецът кани ответното дружество да му заплати уговореното адвокатско
възнаграждение по посочената в поканата банкова сметка.
***.07.2013г.,
съгласно който Е.Х. и С.К. се съгласяват да обединят усилията си за съвместно
организиране на защитата и процесуалното представителство на „Ф.Г.“ ЕООД по
адм.д. № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав. Съгласно раздел втори от договора Е.Х. се задължава да
изгради защитната позиция по делото въз основа на фактите, обстоятелствата и
нормативната уредба; да извършва проучвания; да издирва и систематизира съдебна
практика; да формира и изготвя писмени становища и защити; да работи по данни
на експертизата; да подготвя срещи и данни за вещото лице. Адвокат С.И. се
задължава да се среща с клиента и вещото лице; да се явява в съдебното
заседание; да излага пред съда устни становища; да представя и прилага писмени
доказателства и становища, други действия, които се извършват от процесуалния
представител в ОСЗ. Уговорено е заплащане на възнаграждение за адв. С.И. в
размер на 9 000.00 лева, от които са платени авансово 1000,00 лева.
Договорът за сътрудничество не носи подпис на ответника и не може да му бъде
противопоставен.
От
заключението на ССЕ, се установява, че лихвата за забава плащането на
уговореното адвокатско възнаграждение по договора от 05.07.2013г за периода от
15.10.2013г до 24.02.2015г е в размер на 5 545,83 лева.
От
показанията на свидетеля С.И. се установява, че знае за административното дело
водено от ответното дружество. За делото е запознат от адв. Х. още през
м.06.2013г, а в последствие са подписали и договор за сътрудничество. От
м.07.2013 до 24.09.2013г е провел множество срещи с адв. Х. и с управителя на
ответното дружество г-н П.. Обсъждани са въпросите, които следва да се зададат
на вещото лице по експертизата, като част от задачите му били да издирва
съдебна практика в унисон с защитата теза. Последната изградена от адв. Х. в 10
основни пункта. Издираната от него практика предал на адв. Х., за представяне
по делото. Той си контактувал и с адв. Б.. Наложило се да отиде в откритото
съдебно заседание от 24.09.2013г, за което бил преупълномощен, но бил подготвен
и можел да пледира. Това не се наложило, защото по делото взел участие и адв. Б.,
който изложил тезата в устните състезания, а той я поддържал. Това е и
практиката според свидетеля на съдилищата, когато има повече от един
процесуален представил, да не се изслушват и двамата, а само единия, като други
обикновено само допълвал пропуснатото или поддържал изложеното. Уведомил Х. за
дадения от съда срок за писмени бележки. Впоследствие разбрал, че изготвените
писмени бележки, които и свидетелят редактирал, пили пуснати от името на двата
адвокати – Х. и Б.. Свидетелят е категоричен, че писмените бележки са изготвени
от Х. и са приподписани от Б.. Показанията се кредитират, тъй като макар и да
изхождат, от лице което е заинтересовано с оглед на договорните си отношения с
една от страните по делото, показанията са логични и кореспондират на
останалата част от доказателствата по делото (протоколът от о.с.з от
24.09.2013г, писмените бележки и договора за сътрудничество). Същевременно по
делото не се събраха доказателства, които да установяват, че свидетелят е
повлиян в показанията си от заинтересоваността си. Показанията не са
недопустими, тъй като не попадат в никоя от забраните по чл. 164 от ГПК. Отделно
от това ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски
показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е
приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение,
а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните
спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички
уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща
воля на страните. При издирването на вътрешното съдържание на волята на
страните и установяването на точния смисъл на уговореното са допустими всички
доказателствени средства и ограничението по чл. 164, ал. 1 ГПК е неприложимо/така решение № 41/30.07.2013 г. по гр. д. №
312/2012 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
При така
установените по делото факти съдът намира исковете за частично основателни по
следните съображения:
По делото
безспорно се доказа, че между страните валидно се поражда договора за правна
защита и съдействие от 05.07.2013. Съгласно клаузите на договора ищецът в
качеството му на довереник приема да извършва от името и за сметка на ответното
дружество в качеството му на доверител, действия по процесуалното му
представителство и защита на правата и интересите му във връзка с образуваното
адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав и евентуално, в бъдещо
производство пред Върховния административен съд срещу възнаграждение в размер
на 40 000,00 лева.
Ответникът
оспорва, че в договора от 05.07.2013г. задълженията на ищеца са ясно
формулирани, което счита, че е пречка да се приеме, че е налице точно
изпълнение. Съгласно законовата дефиниция на договора за поръчка по чл. 280 ЗЗД,
разновидност на който е договора за правна защита и съдействие, довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия. Възложените действия може да бъдат от фактически или правен характер,
но следва да бъдат дефинирани в договора, или да следват от закона, или от естеството
на възложената правна дейност. В процесния договор не е дефинирано от страните
какво точно включват действията по процесуално представителство и защита по
конкретното административно дело. Съгласно чл. 24 от Закона за адвокатурата
упражняването на адвокатската професия включва дейностите по: 1. изготвяне на
устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на
всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената
от клиента работа и 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита
на правото и законните им интереси пред органите на съдебната власт,
административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Следователно
процесуалното представителство може да включва заедно или поотделно всяко едно
от посочените действия като подготвяне линията на защитата. Изготвяне на молби,
жалби, становища, писмени бележки по делото. Проучване, издирване и
систематизиране на съдебна практика. Участие в производството по делото, както
в подготвителните му фази, така и в откритите заседания. Срещи с доверителя и с
довереника на другата страна. Срещи с други участници в производството,
свидетели, вещи лица, призовкари.
По делото
са събрани доказателства за извършването на такива действия от страна на ищецът
в качеството му на процесуален представител на ответника в хода на
производството по адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав. Между
страните не е спорно, че преди заседанието от 24.09.2013г ищецът в качеството
си на адвокат на ответното дружество представя по делото молба от 21.08.2013г с
писмени доказателства: комисионен договор, нотариален акт, счетоводни фактури;
банкови документи, 4 броя съдебна практика доказателства. Подборът на
доказателствата, преценката за относимостта им защитната теза, са все действия
изискващи предварителна подготовка и експертиза на адвоката. Подборът на
съдебна практика е дейност, която е част от процесуалната защита по делото, тъй
като обикновено се извършва с цел да се подкрепи защитната теза, като се
подчертае правилността й. Не е спорно, а това се установява и от приетите
писмени бележки, че такива са изготвени и от адв. Х.. Данни за извършването на
действия по подготовката на откритото съдебно заседание се съдържат и в
показанията на свидетеля С.И.. Последния посочва, че в периода от м.07.2013 до
24.09.2013г ищецът е провел множество срещи с управителя на ответното дружество
г-н П.. Защитната теза била изградена от адв. Х. в 10 основни пункта. Обсъждани
са въпросите, които следва да се зададат на вещото лице по експертизата.
Контактувал и с другия адвокат на ответника - адв. Б.. Не без значение е и
факта, че с решение №6041 от 07.10.2013г. постановено по адм. дело № 3255/2013г
по описа на АССГ, 15-ти състав, е отменен по жалба на „Ф.Г.“ ЕООД, ревизионен
акт № **********/01.03.2011г, издаден от Главен инспектор по приходите при ТД
на НАП – София, Дирекция „СДО“, в частта, в която е потвърден с решение
№882/28.05.2011г на органа по чл. 152, ал.2 от ДОПК. Последното е и изрично
условие за настъпване изискуемостта на вземане за заплащане на уговореното в
договора възнаграждение. Следователно по делото е установено точното изпълнение
на договора от страна на ищеца.
Извод в
различна насока не следва от твърденията, че основен процесуален представител
на ответникът в производството срещу ревизионен акт № **********/01.03.2011г,
издаден от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, Дирекция „СДО“
е адв. Б.. По делото са събрани доказателства, че последният е единствен
адвокат на ответника по адм.дело № 5688/2011г. по писа на АССГ, 9-ти състав.
Установено е и че в проведеното на 24.09.2013г. открито съдебно заседание, той
е адвокатът на ответника, който разпитва вещото лице и пледира по делото. Това
обаче не е основание, да се приеме, че другия упълномощен адвокат е
бездействал. По делото са събрани доказателства, че и вторият упълномощен от
ответника адвокат, адв. Х. е извършвал действия, които съставляват (могат да се
характеризират като) процесуална защита и съдействие. Отделно от това следва да
се посочи, че право на доверителя е да прецени колко довереник да има в едно
производство. При липса на конкретизация в договора на всеки един от тях какви
действия е натоварен да извършва, следва да се приеме, че всеки от тях може да
извършва всички действия. Ако няма изрична уговорка, която да предвижда, че за
мандата е дължимо едно общо възнаграждение, следва да се приеме, че на всеки
довереник се дължи отделно такова.
Спорен е
въпросът и дали действията по договора за правна защита и съдействие могат да
бъдат превъзложени на друг и ако са изпълнение от друго лице, дали това е
основание да се откаже плащане на уговореното възнаграждение. По начало
мандатните отношение, са отношения на доверие и се сключват с оглед личността
на довереника. Затова и изпълнението следва да се извърши от довереника лично –
чл. 283, ал.1 от ЗЗД. Личното изпълнение на поръчката е част от дължимата
грижа, с която следва да бъде изпълнено задължението. Затова ако не е уговорено
друго, довереникът не може да превъзлага изпълнението на друго лице (чл.283,
ал.2 от ЗЗД, така и чл. 25, ал.4 от ЗА). Превъзлагането при липса на изрична
уговорка за това е неизпълнение на поръчката и дава право на доверителя да я
прекрати. По изключение, когато това се налага за защита интересът на
доверителя или ако от неизвършването на поръчката за последния е възможно да
настъпят вреди, работата може да бъде извършена и от друго лице, но довереника
следва да уведоми доверителя (чл.283, ал.3 и ал.4 от ЗЗД). Предвиденото в
закона задължение за уведомяване на доверителя има за цел последният да прецени
дали желае продължаване на действията по изпълнение на поръчката от друго лице
или желае да я оттегли. Ако желае изпълнението на действията по поръчката да
продължат, в последствие не може да търси отговорност от довереника. При
неизпълнение на задължението да се уведоми доверителя, довереникът отговаря за
действията на третото лице като за свои. Това означава, че ако действията не са
изпълнени надлежно, за произтеклите от това вреди той носи отговорност към
доверителя, независимо, че те не са резултат от негови действия. По отношение
на задължението за заплащане на възнаграждението, следва да посочи, че ако
поръчката има за цел постигне на конкретен резултат и той е постигнат, макар и
с превъзлагане, и преди изявлението на доверителя, че разваля договора, да е достигнало до довереника, на
последният се дължи уговореното възнаграждение – арг. от чл. 290 от ЗЗД.
В случая по
делото е безспорно установено, че в договора за правна защита и съдействие от
05.07.2013г, не е предвидена възможност за преупълномощаване на други адвокати
с правата по него. Въпреки това ищецът не взема участие в откритото съдебно
заседание от 24.09.2013г, а преупълномощава свидетеля С.И.. Съгласно
показанията на последния на заседанието присъства управителя на ответното
дружество, който не е възразил срещу участието му в делото. Не се твърди и не
се доказва от ответника, след заседанието и преди постановяване на с решение
№6041 от 07.10.2013г. по адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав,
договорът от 05.07.2013г да е развален поради неявяването на довереника адв. Х..
Следователно и с оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че ответникът не
може да откаже плащане на уговореното възнаграждение, поради неявяването на
довереника в откритото съдебно заседание.
Поначало изискуемостта
на вземането за заплащане на уговореното възнаграждение настъпва от момента на
изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно
действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до
окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено
действие по делото. В конкретния случай съгласно раздел III на договора от 05.07.2013г.
страните са постигнали съгласие, че възнаграждението е дължимо при положителен
изход на делото за доверителя и в срок от 5 работни дни от постановяване на
съдебното решение. Логическото тълкуване на волята на страните обективирана в
раздел III
налагат извода, че задължението да се плати възнаграждението става изискуемо
след изтичане на 5 работни дни от влизане в сила на окончателното решение по
делото, защото едва с влизане на решението в сила е налице положителен изход на
делото за доверителя. Решение №6041 от 07.10.2013г. по адм. дело № 3255/2013г
по описа на АССГ, 15-ти състав е влязло в сила, поради необжалването му от
страните, на 26.10.2013г. Следователно задължението е станало изискуемо на
31.10.2013г.
В тежест на
ответникът е да докаже способ за погасяване на задължението да плати възнаграждението.
Последният представя разписка от ищеца, че на 08.07.2013г е получил сумата от 5
000,00 лева. Разписката като частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни
за издателя си факти, съставлява доказателство, за частичното изпълнение на задължението
на ответника. Разписката не оспорвана в хода на процеса. При това положение
следва да се приеме, че на 08.07.2013г, авансово са платени 5 000,00 лева от
дължимото възнаграждение. За разликата над сумата от 5 000,00 лева до сумата от
40 000,00 лева по делото няма събрани доказателства за осъществяване на
способ за погасяването й. Следователно и с оглед на неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че такъв способ не е
осъществен.
По
изложените съображения искът с правно основание чл. 36 ЗА е доказан по
основание и до размера на сумата от 35 000,00 лева, която следва да се
присъди ведно със законната лихва считано от 25.02.2015г до окончателното й
изплащане. За разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от
40 000,00 лева – искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
В договора
е уговорена неустойка, при неизпълнение на задължението да се плати неустойка в
размер на 4000,00 лева. С неустойката е обезпечено точното изпълнение на
задължението да се плати възнаграждението. Задължението за плащането на
възнаграждението е парично, поради което то може да бъде само забавено.
Следователно с неустойката е обезпечено забавеното изпълнение на задължението.
При настъпване на забава в плащането, независимо от продължителността страните
са приели, че ищецът ще претърпи вреди. Следва да се има предвид и че размерът
на уговорената неустойка цели и да санкционира, при неизпълнение длъжникът.
Следователно уговорената в раздел III на договора неустойка не излиза
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузата е
валидна и с настъпване на неизпълнението на 31.10.2013г за ответникът се
поражда задължението да заплати неустойка в размер на сумата от 4000,00 лева.
В тежест на
ответникът е да докаже способ за погасяване на задължението да плати неустойката.
По делото няма събрани доказателства за осъществяване на способ за погасяването
й. Следователно и с оглед на неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме, че такъв способ не е осъществен.
По изложените
съображения искът с правно основание чл. 92 ЗЗД е доказан по основание и
размера и следва да бъде изцяло уважен, като сумата от 4000,00 лева следва да
се присъди ведно със законната лихва, считано от 25.02.2015г до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно Решение
№ 68 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 450/2011 г., I т. о., ТК обезщетението
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично
задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка
за този вид неизпълнение и кредиторът претендира заплащането на неустойка
заедно с претенцията си за обезщетение. В тези случаи, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на
законната лихва.
За периода
на забава от 31.10.2013г до 25.02.2015г. върху непогасения размер на главницата
от 35 000,00 лева се натрупват законни лихви в размер на 4706,47 лева
(изчислени с помощта на интернет калкулатора на Calculator.bg). С исковата молба са предявени
едновременно искове за мораторна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД
за забава на едно и също парично задължение – възнаграждението по договора за
правна помощ от 05.07.2013г. Искът по чл. 92 ЗЗД съдът намери за основателен за
пълния предявен размер от 4000,00 лева. следователно и с оглед на цитираното
решение и за избягване на неоснователното обогатяване, искът по чл. 86 ЗЗД
следва да бъде уважен само за разликата на сумата по иска по чл. 92 ЗЗД или за
706,47 лева.
В тежест на ответникът е да докаже способ за
погасяване на задължението да плати обезщетението по чл. 86 ЗЗД. По делото няма
събрани доказателства за осъществяване на способ за погасяването му.
Следователно и с оглед на неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме, че такъв способ не е осъществен.
По
изложените съображения искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД е доказан по
основание до размера на сумата от 706,47 лева, която сума следва да се присъди
ведно със законната лихва считано от 25.02.2015г до окончателното й изплащане.
За разликата над сумата от 706,47 лева до пълния предявен размер от 5345,00
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
С оглед
изхода на спора, право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът
доказва направата на разноски за държавна такса за настоящото производство и за
производството по обезпечаване на бъдещ иск, депозит за ССЕ и адвокатско
възнаграждение за настоящото производство и за производството по обезпечаване
на бъдещ иск, в общ размер на 4364,00 лева. от тази сума съразмерно на
уважената част от исковете ответникът дължи 3511,58 лева
((39706,74/49345)х4364=3511,58).
Ответникът
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева. От
тази сума ищецът дължи, съразмерно на отхвърлената част от исковете, 390,66
лева. (((49345-39706,47)/49345)х2000=390,66.
След
съдебна компенсация на разноските ответникът дължи на ищеца разноски в размер
на 3120,92 (3511,58-390,66=3120,92).
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.Г.“, ЕИК********със седалище и
адрес ***, да заплати на Е.Н.Х. с
ЕГН ********** и адрес: *** и съдебен адрес:***3, както следва: на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата сумата от
35 000,00 лева – възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 05.07.2013г за производството по адм. дело № 3255/2013г по описа
на АССГ, 15-ти състав; на основание чл.
92 от ЗЗД сумата от 4000,00 лева – неустойка за забава съгласно раздел III от договора за правна защита и
съдействие от 05.07.2013г; на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 706,47 лева – обезщетение за забава плащането
на главницата от 35 000,00 лева за периода от 31.10.2013г – 25.02.2015г, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 25.02.2015г до окончателното им изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3120,92 лева –
разноски съразмерно на уважената част от исковете и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 36 от
ЗА за разликата над сумата от
35 000,00 лева до сумата от 40 000,00 лева, а иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата над сумата от 706,47 лева до пълния предявен размер от 5345,00
лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: