Р Е Ш
Е Н И Е №
16
гр. Кюстендил, 07.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.съдия
при
участието на секретар: Мая Стойнева…………………………
в
присъствието на прокурор: Бойко Калфин……………………………………
като
разгледа докладваното от .......съдия Георгиева......ВНОХД №262 по описа на
съда за
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК, озаглавена
„Въззивно производство”
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия
А.А.Д., подадена чрез адв.Е.Б.,
срещу присъда № 21/07.03.2019 г., постановена по НОХД № 179/2018 г. по
описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), в
частта й с която е признат за
виновен за престъпление по чл.325, ал.1,
т. 1 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и му е наложено наказание „Обществено
порицание”, изпълнимо чрез прочитане на присъдата по местна медия в гр.***.
С жалбата се навеждат доводи за
неправилност на обжалваната част на присъдата, поради нейната
незаконосъобразност. Оплакването за
незаконосъобразност се обосновава с обективна и субективна несъставомерност на
деянието, предвид на това, че
непристойните действия са осъществени поради личен мотив, а не с
цел демонстрация на явно неуважение към установения ред.
С жалбата е направено и оплакване за необоснованост, което е
немотивирано, доколкото липсват съображения за несъответност на фактическите обстоятелства с
доказателствата.
Правят се две алтернативни
искания:1/ по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК за нейната отмяна и
постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдаван осъдения от
първоинстанционния съд подсъдим и 2/ по чл.337, ал.1, т.4 вр. с чл.334, т.3
от НПК за нейното изменение, като се освободи подсъдимия от наказателна
отговорност съгл.чл.78а от НК
Кюстендилският окръжен съд
(КнОС), след преценка на жалбата, становищата на страните по време на
въззивните прения и доказателствата, както и след служебна проверка на
присъдата в обжалваната й част, в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Районният съд е разгледал
делото при спазване на съдопроизводствените правила за провеждането му, регламентирани в НПК.
Събрал е по предвидения в НПК ред
допустими и относими към предмета на делото доказателства, които е
оценил според действителното им съдържание.
Доказателствата, събрани от ДнРС и от
КнОС налагат следната фактическа обстановка.
Подсъдимият А.А.Д., с ЕГН **********
и пострадалата свидетелка И.Г. са съседи. Живеят в гр.***, на ул.”***” №***,
в съседни къщички.
Към 23.07.2017 г.
подсъдимият (17 годишен) живеел сам, тъй
като родителите му били в Гърция. Грижи за него полагала леля му-св.Р. И.,
която живеела в близост.
На 23.07.2017 г., вечерта, подсъдимият, св.А. И.
(негов братовчед), св.В.И. и приятели на подсъдимия се събрали
в къщата на подсъдимия, в близост до тази на пострадалата свидетелка.
Разговаряли и консумирали алкохол до късно през нощта. Подсъдимият видимо
изглеждал пиян. Той бил гневен на съседката
си-пострадалата свидетелка Г., защото не изпълнила обещанието си да заплати на майка
му коня, за смъртта на който причина станал непълнолетният й внук (на
пострадалата свидетелка).
След 02.00 часа на 24.07.2017 г. подсъдимият взел
една летва от стаята, в която бил с гостуващата му компания и излязъл навън. Малко след това св.И. го последвал,
за да види, какво ще направи. Подсъдимият отишъл до къщата на пострадалата
свидетелка Г. и започнал да псува на висок тон и да казва, че ще ги убие (утепа). Подсъдимият започнал да удря с летвата по стъклата на прозорците на
стаята, в която били св.Г. и 12-годишният й внук-св.П. А.. В резултат на това трите стъкла на прозореца се счупили,
а частиците от същите паднали по леглото на токущо събудилата се, от виковете на
подсъдимия, св.Г.. Случващото се силно я изплашило, но
продължило кратко, тъй като св.И. хванал
подсъдимия и го завел в дома му. Крясъците на подсъдимия били чути от св.С.
И. (фактическа съпруга на св.В.И. и леля
на подсъдимия) и св.А. И., които излезли
навън и видели счупените прозорци и подсъдимия до тях. Пристигнала и св.
Св.И. и съобщила за случилото на тел.112.
Според изготвената на
досъд.п-во съдебно-оценителна експертиза от в.л. Р. Х., стойността на 3 бр.единични стъкла за
прозорци и разходите за монтажа им възлиза на сумата от 42.80 лв.
Гореизложената фактическа
обстановка не се различава съществено от
приетата от ДнРС. Не е налице спор
относно фактическите обстоятелства, приети за установени от районния съд.
КнОС установи фактическите
обстоятелства въз основа на събраните от
районния и окръжен съд доказателства и доказателствени средства, в т.ч. :
-гласни доказателствени
средства, чрез показанията на свидетелите И.Г., П. А., В.И. (дадени пред районния съд, пред окръжния
съд и на досъд.п-во, приобщени по реда
на чл.281, ал.5 от НПК), А. И., Р. И., С.И.,
отчасти от показанията на св.Г.Г., Д.И.
(майка на подсъдимия) и показанията на полицейските служители Г., Н. и В., както и от обясненията на подсъдимия
- писмени доказателствени
средства-протокол за оглед на местопроизшествието от 24.07.2017 г. , фотоалбум към него
- писмени доказателства-
Справка за съдимост на подсъдимия,
характеристика за подсъдимия,
както и съдебно-оценителна експертиза
КнОС дава вяра на показанията на св.В.И.,
дадени на досъд.п-во, приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК от настоящия
съдебен състав (според които ……… видял
подсъдимия да удря с летва по стъклата на един прозорец на къщата на И.Г. и че
успял да счупи три стъкла на прозореца………) , защото се потвърждават от показанията на
пострадалата св.Г., както и отчасти от показанията на останалите разпитани по
делото свидетели, възприели счупените прозорци на стаята на св.Г.,
непосредствено след счупването им, чули виковете и псувните на подсъдимия,
непосредствено и по време на чупенето на прозорците от него. Затова КнОС не дава вяра на показанията на св.В.И., дадени пред
настоящия въззивен състав, според които не бил видял подсъдимия да чупи
прозорците и не бил дал прочетените му показания от
досъд.п-во на 27.07.2017 г.
КнОС дава вяра и на
показанията на останалите свидетели, както и на обясненията на подсъдимия, според
които псувал пострадалата свидетелка и счупил стъклата на прозорците й, тъй
като взаимно се потвърждават, ясни и категорични са, потвърждават се отчасти и
от протокола за оглед, установяващ счупени прозорци на къщата на св.Г..
КнОС не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, дадени пред ДнРС, според които не се
е заканвал на св.Г., тъй като се опровергават от показанията на св.Г. от
досъд.п-во, потвърдени от нея след прочитането им от ДнРС и от показанията на св.
П. А., дадени пред ДнРС, според които
подсъдимият ги е псувал и се е заканил, че ще ги убие.
Предвид гореизложените
фактически обстоятелства, КнОС споделя,
почти изцяло, правните съображения на районния съд за квалифициране
на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.325, ал.1 от НК, с изключение
на тези относно формата на вината, с която е извършено престъплението,
доколкото счита, че то е осъществено с евентуален, а не с пряк умисъл. .
Престъплението
„хулиганство” е регламентирано в чл.325, ал.1 от НК, определящ го като
непристойно поведение, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно
неуважение към обществото. Систематичното му място е в гл.Х в Особената част на
НК, озаглавена ” Престъпления против реда и общественото спокойствие”
Родов обект на престъплението са обществените отношения
свързани с обезпечаване спокойствието на гражданите и създаване на условия за
нормалното им общуване в обществото.
Непосредствен обект на
престъплението са редът, установен в
страната и обществото спокойствие.
Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице, какъвто е и
подсъдимият, който е бил непълнолетен към
датата на извършване на престъплението, но е могъл да разбира свойството
и значението на постъпките си и да носи отговорност за извършеното.
Изпълнителното деяние на
престъплението се осъществява чрез извършване на непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Според т.2 от ППлВС №2/74 г.:
“Непристойни действия ” са онези които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругатни, буйство и всякакви други прояви, скандализиращи обществото
„Грубо нарушение на обществения
ред” има , когато деецът чрез действията
си изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси , или съществено засяга нормите на нравствеността
„Явно неуважение към
обществото” има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността
Престъплението хулиганство е
налице, когато са осъществени и двата признака. И тъй като изп.деяние
е формулирано абстрактно и подлежи на тълкуване относно неговата приложимост при множество различни обстоятелства,
съдебната практика е формулирала редица
примерни хипотези за действия, грубо нарушаващи обществения ред. Такива са на първо място, посочените в ППВС №2/74 г. типови прояви на хулиганство,
сред които и „хулигански действия на
обществени места” - на улицата, както е
в случая; хул.действия, свързани с нанасяне на обида (каквато е псувнята,
отправена от подсъдимия към пострадалата свидетелка ), както и свързани с
посегателства върху личността (каквато е налице при закана с убийство) и хул.действия, свързани с унищожаване на
лично имущество (счупване на прозорци,
както е сторил подсъдимия)
Подсъдимият е осъществил
изп.деяние на престъплението, както правилно е посочил районния съд, чрез думи
(псувни и закани) и действия (чупене на прозорците на св.Г. в нощно време)
Извършените непристойни действия от подсъдимия
са хулигански, защото засягат правнозащитени интереси на гражданин (в случая на пострадалата свидетелка), а
именно-правото й да не бъде увреждана собствеността й и правото й
на спокойствие, чрез проява на
грубост и на сила, с които е нарушил грубо обществения ред, изразяващи явно неуважение към
обществото.
Престъплението по чл. 325 от НК е умишлено.
Деецът трябва да съзнава всички обективни признаци на състава – да съзнава
противообществения характер на своите действия и че посредством тях демонстрира
явното си неуважение към обществото, чувството си за необвързаност към
спазването на обществените норми на поведение и явното си пренебрежение към
тях.
Престъплението поначало се
осъществява при пряк умисъл. То обаче може да се осъществи и при евентуален
умисъл, с каквато форма на вина е
осъществено от подсъдимия, според КнОС.
Хулиганството е извършено при евентуален умисъл, защото целта на дееца е била да отмъсти
на пострадалата свидетелка, като й навреди,
като е съзнавал, че нарушава общественото спокойствие и съществуващите правила за поведение. Наличието на личен мотив у подсъдимия, в
случая, не изключва хулиганството при
евентуален умисъл, тъй като с деянието си
нарушава грубо обществения ред и
изразява явно неуважение към обществото.
Така приема КнОС предвид конкретните
обстоятелства, при които е извършено престъплението и задължителните указания в
ППлВС №2/74 относно престъплението хулиганство,
според които субективната страна на
престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъплението, а
от съдържанието на неговия умисъл.
В горепосочения смисъл (че личният мотив не изключва престъплението хулиганство) е и множество съдебна практика, обективирана, както следва, в: Решение № 257 от 26.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 254/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов ( според което,
Престъпното отнасяне към третото лице, което съпровожда хулиганските прояви, не изключва последните, а те и телесната повреда, обидата и т.н. образуват една съвкупност от престъпления………..Според решението „Подателят на искането погрешно смята за несъставомерно по чл. 325 НК деянието, породено по личен мотив на дееца към лице, към което отправя обиди, нанася му телесна повреда и други подобни. Такъв мотив би могъл само да сочи на евентуален умисъл за хулиганство, щом това отнасяне към третото лице едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото (срвн. р. I, т. 3 от П. 2/1974 - Пл. на ВС). От друга страна, престъпното отнасяне към третото лице, което съпровожда хулиганските прояви, не изключва последните, както също погрешно смята подателят на искането, а те и телесна повреда, обидата и т. н. образуват една съвкупност от престъпления (пак там, т. 7).”; Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов ( според което „
Хулиганските мотиви не са несъвместими с "чисто личните"; тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство…. (вж. П. 2/1974 - Пл, т. 3).”, Решение № 11 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова (според което „
Личният мотив не изключва престъплението хулиганство, щом посегателствата срещу телесната неприкосновеност и честта и достойнството е съпроводено с грубо нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото ни.), Решение № 47 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК, (според което „
Нанасянето на обида, причиняване на телесна повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.), Решение № 457 от 30.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 483/2009 г., I н. о., НК, ,
Решение № 255 от 3.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 544/2015 г., I н. о., НК, Решение № 85 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 71/2013 г., I н. о., НК, Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I н. о., НК,
Решение № 33 от 9.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 18/2016 г., I н. о., НК, Решение № 402 от 6.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1280/2014 г., I н. о., НК,
Решение № 575 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2428/2011 г., II н. о., НК (според което,
Настоящият
състав се счита за задължен да припомни обвързващите мотиви на ППВС
№ 2 от 1974 г., т. 3, според които "при нанасяне на
обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия
по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство
при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред
и явно неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението не се
определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на
неговия умисъл. ).
Решение № 245 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. н. х. д. № 37/2009 г., II н. о., НК,
Решение № 475 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 1791/2014 г., II н. о., НК, (според което „
Установяването на личен мотив е основание за оневиняване, но само в случаите, когато не са налице останалите елементи от състава - действията да не са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно неуважение към обществото. В противен случай могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, но не и да се приемат като основание за оневиняване. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл.),
Решение № 484 от 24.11.2008 г. на ВКС по к. д. № 450/2008 г., II н. о и др.
По
гореизложените съображения, КнОС счита, че правилно подсъдимият е признат за
виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Присъдата в
останалата й част, с която подсъдимият е признат за невиновен по обвинението му
за престъпление по чл.144, ал.3 от НПК не е протестирана и обжалвана, поради което
неможе да бъде предмет на въззивна
проверка.
Неправилно
при изписване на цифровата квалификация на деянието в диспозитива на
присъдата е посочена и т.1 на чл.325, ал.1 от НК. Очевидно е, че се касае за
техническа грешка, доколкото чл.325, ал.1 (както и останалите му алинеи) не съдържат точки. Тази непрецизност в диспозитива на присъдата
не ограничава правото на защита на подсъдимия, тъй като не води до невъзможност
да научи обвинението, за което е осъден. Тя не
е пречка да се разбере и волята
на съда, която, предвид диспозитива и мотивите на присъдата, е ясно, че е за
признаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за хулиганство по чл.325,
ал.1 от НК.
ПО гореизложените съображения КнОС не споделя
доводите в жалбата за несъставомерност на деянието на подсъдимия като
престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
КнОС намира за неоснователна
жалбата и в частта й, с която се прави искане за изменение на присъдата в санкционната й част, като на основание
чл.337, ал.1, т.4 от НПК вр. с чл.78 а от НК се освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание. Това е така, защото не е налице едно от трите кумулативни условия за
приложението на чл.78а от НК, а именно-посоченото в чл.78а, ал.1 б”в” от НК условие-причинените
от престъплението имуществени вреди да са възстановени. Не може да бъде
споделено становището в жалбата за липса на такива, тъй като не кореспондира с
доказателства по делото и приложимата в
случая задължителната съдебна практика по тълкуването на закона, дадено с т.3
от ТР №2/2016 г. на ОСНК на ВКС, според която „ За да се приложат
диференцираните процедури по Глава
двадесет и осма и Глава
двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени
или обезпечени само съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл.
343 от НК.
В
случая е налице съставомерна имуществена щета, в размер на 42.80 лв.,
представляваща стойността на 3 бр. счупени
от подсъдимия стъкла на прозорци на къщата на пострадалата. Същата е съставомерен елемент, тъй като според
обвинението, за което е признат за виновен подсъдимия, хулиганството се е изразило, освен в псувни и
закани, и в счупване стъкла на прозорци
на къща, Липсват данни по делото тази щета да е заплатена на пострадалата,
поради което не е възстановена и приложението на чл.78а от НК е недопустимо. Изрично
в с.з. пред ДнРС пострадалата св.Г. е заявила, че не са й
заплатени счупените прозорци и че тя си ги е купила.
Не са налице основания за
изменяне на санкционната част на присъдата. В мотивите на присъдата не се
съдържат конкретни съображения за индивидуализация на наказанието с оглед
предвидените кумулативни санкции за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, които са” лишаване от
свобода или пробация, КАКТО и обществено порицание и. Посочено
е, че наложеното наказание „Обществено порицание” е определено при усл.на чл.54, като е взето предвид вида и
пределите му , предвидени в чл.325, ал.1 от НК и редукцията на същото по чл.63,
ал.1, т.4 от НК. Следвало е съдът да редуцира
по чл.63, ал.1, т.4 от НК наказанието лишаване от свобода и да посочи,
кое от двете алтернативни
наказания от първото от двете кумулативни наказания е наложил , а именно-ЛС
или пробация, като се има предвид, че
към датата на деянието подсъдимият е бил 17 годишен. .
С диспозитива на присъдата
е наложено само второто от двете
кумулативни наказания, което е „обществено порицание”.
Предвид на изложеното КнОС констатира, че ДнРС е пропуснал да
наложи на подсъдимия първото от двете кумулативни наказания, което е обществено
порицание. Доколкото не е налице протест , КнОС не би могъл да отстрани
пропускът на ДнРС или да отмени и върне присъдата за ново разглеждане.
Предвид на изложеното следва да се коригира
присъдата единствено в частта й относно неправилното посочване в цифровата
квалификация на престъплението на т.1 от
чл.325, ал.1 от НК, тъй като тази алинея, както и останалите на чл.325 от НК не съдържат точки.
По изложените съображения и на осн.чл.337,
ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК, КнОС
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 21/07.03.2019 г., постановена по НОХД № 179/2018 г. по описа на
Дупнишки районен съд в
частта й ОТНОСНО цифровата квалификация на деянието- от чл.325, ал.1, т. 1 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК в чл.325, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.4 НК.
ПОВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не може да се обжалва или протестира. То
подлежи на проверка по реда на гл.ХХХІІІ НПК, озаглавена „Възобновяване на
наказателни дела” в 6-месечен срок от
обявяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/