Присъда по дело №5048/2023 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда №17/07.02.2024 г.по НОХД №5048/2023 г. по описа на БРС.
Б.ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 434ЗМ-
711/2021 г., по описа на 02 РУ на МВР Б., пр.пр. № 19626/2022 г. по описа на Районна прокуратура
- гр. Б., с който е повдигнато обвинение срещу Н. К. Б., ЕГН ********** за това, че на 15.11.2022г.,
от клиентски шкаф за багаж, находящ се в хипермаркет „К.“, гр.Б., бул. „Я.К.“ № ** отнел чужди
движими вещи: 1бр. раница от черна промазка, на стойност 13 лева, 2 бр. комплекта спално бельо,
на обща стойност 120 лева, 1 бр. риза, на стойност 18 лева, 2 бр. тениски, на обща стойност 22
лева, 1 бр. дамски клин на стойност 8 лева, 1 бр. новогодишни лампички в кутия на стойност 5
лева, 1 бр. пластмасова играчка динозавър на стойност 5 лева, 1 бр. кашмирен шал, на стойност 9
лева, 1 бр. диоптрични очила на стойност 5 лева и 1 бр. несесер на стойност 3 лева, всичко на обща
стойност 208 лева от владението на А.Н.С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.194,ал.1 НК.
В разпоредително заседание подсъдимият Б. и неговият защитник адв.К.К. направиха искане
производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт. Акцентира върху невисоката индивидуална обществена
опасност на конкретното престъпление предвид размера на имуществените вреди, но подчертава
високата степен на обществена опасност на дееца, изводима от данните за неговата съдимост. В
аспекта на изложените съображения прокурорът настоява за индивидуализиране като
съответстващо на тежестта на извършеното и личността на дееца на наказание в размер на 10
месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.57,ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС да се изтърпява
при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия Н. Б.- адв.К.К. от БАК, настоява спрямо подзащитния му да се
определи наказание в минимален размер, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца,
което на основание чл. 57, ал. 1, т.3 ЗИНЗС да се изтърпява при първоначален общ режим,като
аргументира тезата си с факта на изтичането на повече от 6 години от изтърпяване на ефективните
наказания „лишаване от свобода“ по предходните осъждания на подсъдимия до момента на
осъществяване на процесното деяние.
Подсъдимият Б. заявява, че предоставя на съда да му определи наказанието. В своята последна
дума подсъдимият,заявява,че има дете, разкайва се за извършеното и декларира намерение, да не
извършва в бъдеще общественоопасни деяния.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н. К. Б., ЕГН ********** е роден на 29.12.1990г. в гр.С., българин, с българско
гражданство, осъждан, неграмотен, женен, безработен, с постоянен адрес: гр.С., ул. „С.“ № **, в
момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие „Дебелт“ към З.
гр.Б..
На 15.11.2022г. подсъдимият Н. К. Б. бил в гр.Б., в хипермаркет „К.“, гр.Б., бул.„Я.К.“ № **. Там
видял шкафче за съхранение на багаж, което било затворено, но не било заключено. В шкафчето
била раницата с вещи на А.Н.С., която пазарувала в магазина. Тя погрешно смятала, че била
успяла да заключи шкафчето си, но в действителност то останало затворено, но незаключено. Б.
взел раницата и напуснал магазина. Малко след това отворил раницата и вътре намерил следните
вещи:2 бр. комплекта спално бельо, 1 бр. риза, 2 бр. тениски,1 бр. дамски клин,1 бр. новогодишни
лампички в кутия,1 бр. пластмасова играчка динозавър,1 бр. кашмирен шал,1 бр. диоптрични
очила и 1 бр. несесер.
След като видял вещите подсъдимият решил, че не са му нужни и ги изхвърлил в намиращ се
1

наблизо контейнер за смет.
Записите от охранителните камери на магазина били прегледани от В. Н.Н. - служител на Второ
РУ Б.. От тях той установил, че раницата била взета от подсъдимия Б., когото познавал във връзка
с работата си като оперативен работник.
Видно от изготвената по делото оценителна експертиза общата стойност на вещите възлизала на
208 лева.
Видно от справката съдимост на Б. той е бил осъждан многократно. Преди извършване на
настоящото деяние той е изтърпял последното си наказание лишаване от свобода на 23.06.2016г.,
поради което са изтекли повече от пет години от изтърпяване на наказанието до извършване на
новото престъпление.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието
на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: обяснения на подсъдимия Н. Б. /л.36 от ДП/, показания на свидетеля
А.Н.С. /л.46-47 от ДП/, показания на свидетел В. Н.Н. /л.50 и л.51 от ДП/, съдебно-оценъчна
експертиза /л.54-55 от ДП/, справка за съдимост, справка от Министерство на правосъдието, ГД
„Изпълнение на наказанията“ ,докладни записки и други писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.
373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимият Б. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия, както и неговото авторство. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на
доказателствата, но следва да маркира в систематизиран вид основните доказателствени
направления, ръководни за изградените фактически изводи.
Изводите на настоящия съдебен състав относно инкриминираните факти, релевантни за
съдържанието на процесното посегателство, престъпната съставомерност и личната
причастност на подсъдимия към разглежданото престъпление, почиват на еднопосочния и
лишен от вътрешни противоречия и логически несъответствия доказателствения материал,
приобщен чрез обясненията на подсъдимия в досъдебна фаза и чрез показанията на
свидетелите А.Н.С. и В. Н.. Свидетелката А.С. пресъздава последователно и житейски
правдиво, с пунктуална детайлизация имуществените елементи,предмет на увреждащото
патримониума й присвоително деяние- 2 бр. комплекта спално бельо,1 бр. риза,2бр.
тениски,1 бр. дамски клин,1 бр. новогодишни лампички в кутия,1 бр. пластмасова играчка
динозавър,1 бр. кашмирен шал,1 бр. диоптрични очила и 1 бр. несесер.Съдът прецени
процесуалната стойност на показанията на пострадалата в сферата на тяхната логическа
завършеност,описателност,точност и пълнота и намира, че същите са правдиви и
детайлизират с пълнота и точност фрагментите, предшествали инкриминираното деяние,-
поставянето на инркиминираните вещи в раница и заключването им с код в шкафче в
багажното отделение на магазин „К.“, в района на МОЛ „Галерия“, гр. Б., впоследствие
заварената след инкриминираната дейност обстановка относно отсъствието на багажа й от
шкафчето. В случая съдът съобрази и информативността на изложението,
последователността на твърденията на тази свидетелка, способността за точно определяне
на всеки от отнетите предмети,съхранения спомен за тяхната приблизителна парична
стойност, предвид закупуването им от търговски обекти непосредствено преди деянието.С
тези аргументи съдът оцени показанията на пострадалата като непротиворечиви и
съответстващи на другите събрани доказателства, в т.ч. предвид допълващите тяхната
съдържателна стойност обяснения на подсъдимия и предвид контролната им логическа
съпоставка с показанията на свидетеля Н..
Като следващ елемент в непрекъсваемата логическа доказателствена верига съдът оцени и
рационалните от гледище на относима към главния факт информация показания на
свидетеля В. Н., разузнавач в сектор „КП“ при 02 РУ Б., който след проведен преглед на
записи от видеокамерите на магазин „К.“, к.с. „С.“ от 15.11.2022 г., разпознава извършителя
2

на деянието като Н. Б. по външни образно-лицеви и физически признаци, като ръст,
телосложение, и специфични лицево-идентификационни особености- чертите на лицето на
подсъдимия. В случая от показанията на свидетеля, служещи за набавяне на доказателствена
информираност относно автора на осъщественото инкриминирано деяние и
изключителната съпричастност на подсъдимия Б. към него, се извежда категоричният във
визуалните възприятия на свидетеля образно-идентификационен извод, че от прегледаните
видеофайлове свидетелят разпознава именно Н. Б. като извършител на кражбата, когото е
имал повод да опознае външно-физически при работата си по предходно извършени от него
деяния. Така набавената опосредствано образно-идентификационна информация предоставя
корелация между заснетото на 15.11.2022 г. неправомерно проникване и отнемане на
инкриминираните предмети от шкафчето от багажното отделение на магазин „К.“ в гр.Б., с
личната причастност на подсъдимия Б. към тези действия. Фактът, че видеозаписите не се
съдържат и поради технически пропуски не могат да бъдат предоставени и приобщени към
доказателствената съвкупност, не поставя под съмнение достоверността на показанията на
свидетеля Н.. Смислово еднозначни факти в конкретика се установяват и в приложената
изготвена от свидетеля Н. докладна записка- л.6 от ДП, в която са описани огледаните във
видеосъдържанието действия на Б., както и е отчетена невъзможността да бъде приобщен
оптичен носител с относимите видеозаписи.
В случая не се касае до недопустима замяна на оригинерни доказателствени средства, каквито са
данните, съдържащи се в неприобщените видеоматериали от камерите за видеонаблюдение в
хипермаркет „К.“ с деривативни такива, каквито са показанията на свидетеля Н.. Няма пречка
деривативните доказателствени средства да могат да послужат като основен, или дори
предопределящ доказателствен фундамент за постановяване на осъдителна присъда. В тези
случаи, съдът е задължен да установи достоверността на доказателствените средства - източници
на косвени доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез
тях доказателствени факти, като всяко доказателствено средство трябва да се обсъди във връзка с
всички останали, за да се прецени съставляват ли те хармонично цяло, свързани ли са с основните
факти от предмета на доказване, могат ли да се направят изводи досежно тези факт и какви. /в
т.см. Решение № 244 от 5.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 970/2019 г., III н. о., НК/ В настоящия
случай, преценявайки косвените доказателствени данни от показанията на св.Н., по свое вътрешно
убеждение, съдът констатира, че те наред с останалите гласни и писмени източници съставляват в
своята съвкупност система от факти, свързани помежду си с основния факт, намират се в
хармония помежду си и водят до изводи, които са единствено възможни за авторството на
деянието в лицето на подсъдимия Б..
В изложението си свидетелят Н. предоставя непредубеденото, правдиво, и неутрално
възпроизвеждане на обстоятелствата при които му е бил предоставен достъп до
видеозаписите и относно техническото средство, употребено за визуализацията им,което
мотивира свидетелят да приеме, че тези записи проследяват механизма на осъществяване на
деянието и обективирания вредоносния резултат в пряка причинна връзка с поведението
именно на подсъдимия Б..
Няма неувереност, дискредитиращи непълноти или съдържателни несъответствия, в т. ч. и с
проверени факти, респ. липсва база за заключение,че тези показания на свидетелия Н.
трансформират реалните му впечатления за обстановката и лицето,осъществило кражбата на
15.11.2022 г., включени в прегледания видеоматериал, относим към изследваното деяние.
Като следващ фрагмент от логическата верига на преки доказателства, допринасящи за
обосноваване на фактическата обстановка, съдът цени обясненията на подсъдимия Н. Б. ,
които имат централна и съществена съдържателна роля за изясняване на съществени факти
от предмета на доказване по чл.102 НПК.
В обясненията си от досъдебния стадий на наказателното разследване подсъдимият прави
цялостно самопризнание на фактите от обвинителната версия. Обясненията на подсъдимия съдът
оценява като изчерпателни и логични, и в процесуален аспект предназначени активно да
подпомогнат и ускорят процеса на разкриване на обективната истина, извън обхвата на
процесуалните признания, задействали алтернативната процедура по чл.371, т.2 НПК.
Обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебна фаза, а също и съдържателно еднопосочните с
3

тях обяснения в съдебна фаза, като оригинирен доказателствен способ, и едновременно с това
средство за защита, са смислово и информационно ориентирани към категоричното отстраняване
на дефицити от фактическата доказаност на обвинението.
За признаването на достоверността на обясненията на подсъдимия, не е нужно те да намират
допълнителна информационна подкрепа в останалите доказателства, а да не се опровергават от
несъмнено установени доказателства или да не бъдат вътрешно компрометирани на собствено
съдържателно ниво, или защото страдат от неясноти, необясними празноти или съдържат
обективно невъзможна версия. В случая за съда са налице основания да даде вяра на обясненията
на подсъдимия, с оглед логическото им синхронизиране с останалите доказателства и
доказателствени средства и предвид оформената непротиворечивост на доказателствената маса
чрез съдържателното съдействие на тези обяснения относно времето и мястото на изпълнение на
присвоителното деяние, както и чрез общо изброяване на материалните елементи, намиращи се в
отнетата раница, в т.ч. относно последващите фактически действия, свързани с изхвърлянето им в
контейнер за смет.Ето защо тяхната индивидуална оценка и съпоставката с останалите
доказателствени източници обосновава извод за кредитируемост на обясненията на подсъдимия Б.,
попадаща изцяло в аспекта на доказателствено средство, същевременно без да се допуска
дерогиране на чл.116, ал.1 НПК.
Доказателствена обезпеченост на обвинението мотивира и анализът на научно обоснованото
мнение на вещото лице, съдържащо се в изготвената съдебно-оценъчна експертиза, мотивиращо
извода,че общият размер на паричната равностойност на присвоеното имущество възлиза на сума
в размер на 208 лв.
Изброените доказателства обосновават убедително, с изискуемия се доказателствен интензитет
обвинението за осъществено от подсъдимия престъпление против собствеността по см.на
чл.194,ал.1 НК.

От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на лицата, обвинени в извършване на
инкриминираните деяния, така и всички признаци от фактическия състав на съответните
престъпления.
В съответствие с очертаната фактология и при съблюдаване на действащата
материалноправна уредба, и константна съдебна практика по приложението й, съдът
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н. К. Б., ЕГН **********,е
осъществил престъпление по чл.194, ал.1 НК, като на 15.11.2022г., от клиентски шкаф за багаж,
находящ се в хипермаркет „К.“, гр.Б., бул. „Я.К.“ № ** отнел чужди движими вещи: 1бр. раница
от черна промазка, на стойност 13 лева, 2 бр. комплекта спално бельо, на обща стойност 120 лева,
1 бр. риза, на стойност 18 лева, 2 бр. тениски, на обща стойност 22 лева, 1 бр. дамски клин на
стойност 8 лева, 1 бр. новогодишни лампички в кутия на стойност 5 лева, 1 бр. пластмасова
играчка динозавър на стойност 5 лева, 1 бр. кашмирен шал, на стойност 9 лева, 1 бр. диоптрични
очила на стойност 5 лева и 1 бр. несесер на стойност 3 лева, всичко на обща стойност 208 лева от
владението на А.Н.С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Категорично е установено по делото, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
основния състав на присвоителното престъпление кражба, тъй като със собствените си действия е
преустановил окончателно владението на А.С. на инкриминираното имущество –1бр. раница от
черна промазка, съдържаща 2 бр. комплекта спално бельо, 1 бр. риза, 2 бр. тениски, 1 бр. дамски
клин, 1 бр. новогодишни лампички в кутия, 1 бр. пластмасова играчка динозавър, 1 бр. кашмирен
шал, 1 бр. диоптрични очила и 1 бр. несесер.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия с насоченост на противоправно
засягане на обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното
деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение
и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. Подсъдимият Н. Б. е
участвал в извършеното на 15.11.2022 г. престъпно посегателство, насочено срещу охраняваната
лична собственост, чрез действия, съставляващи изпълнение и на двете фази от изпълнителното
деяние на престъплението кражба- прекъсване владението на А.С. върху гореописаните движими
вещи и установяване на своя фактическа власт, представляващи в своята хронология и фактическо
4

и юридическо съотношение изпълнителното деяние на кражбата. Тези две основни фази –
прекъсване на чуждото владение и противозаконно установяване на свое владение подсъдимият е
осъществил чрез комплекса обективни дейности - последователното неправомерно проникване в
клиентския шкаф за багаж,в хипермаркет „К.“, в гр.Б., бул. „Я.К.“ № **, в който временно и
краткотрайно пострадалата С. е оставила на съхранение личния си багаж, отнемане на
инкриминираните вещи и последващите финални действия по отдалечаване с отнетата раница и
описаните в нея предмети, с което деецът е установил трайна фактическа власт върху
тях.Несъмнен израз на установяването на свое противозаконно владение е последвалото физическо
разпореждане с чуждото имущество чрез изхвърлянето му в контейнер за смет.
Довършеното присвоително деяние е довело до окончателно преустановяване на фактическата
власт на А.С. като легитимен собственик на гореизброените движими вещи. Паричната оценка на
изброените движими вещи възлиза на сума в размер на 208,00 лв., с което посегателството е
насочено върху годен предмет на престъплението кражба. От една страна инкриминираните и
количествено и родово определени вещи са били елемент от диференцираната, чужда за
подсъдимия имуществена сфера, а от друга страна, несъмнено представляват движими вещи.
На следващо място настоящият състав намира, че собственикът А.С., не е давала съгласие на
подсъдимия да преустановява владението върху собствените й движими вещи и да се разпорежда
фактически с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено
ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая
пострадалата А.С. не е давала такова съгласие.Видно от мястото на съхранение на отнетото
имущество, в клиентски шкаф за багаж в хипермаркет, който се контролира с въвеждане на
шифър, /който според показанията на св.С. е бил въведен или същата е останала с погрешно
убеждение за това/, според съда става ясно недвусмислено манифестираното намерение на
собственика- за временно месторазполагане на багажа на обществено място с ограничен и
персонализиран достъп до него единствено от оставящия багажа клиент, което категорично
изключва даването на съгласие за отделянето на имуществото и установяване на владение върху
тях от дееца- Н. Б..
Престъпната деятелност на подсъдимия Б. попада именно в приложното поле на основния състав
по чл.194,ал.1 НК съобразно индивидуализираната правна квалификация в обвинителния титул.
Видно от приложената на л.60 справка от Министерство на правосъдието Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, както и от справката за съдимост на Б.,същият на 14.04.2016 г. е
изтърпял определеното му общо най-тежко и увеличено наказание лишаване от свобода в размер
на 3 г. и 6 месеца, по кумулативната група, обхващаща осъжданията по НОХД №1068/2013 г.,
НОХД №1226/2013 г., НОХД №534/2013 г.,НОХД №1876/2013 г. НОХД №3241/2013 г.и НОХД
№2885/2013 г. всички по описа на БРС. В справката на МП ГД „ИН“са обективирани
данни,удостоверяващи, че на 23.06.2016 г.подсъдимият е изтърпял и наложеното му наказание
лишаване от свобода за срок от 3 месеца по НОХД 2365/2013 г. по описа на РС-Б.. От 23.06.2016 г.,
до времеизвършване на коментираната в настоящото производство кражба по чл.194,ал.1 НК,-
15.11.2022 г. са изтекли повече от 6 години,т.е. подсъдимият е извършил настоящата престъпна
дейност след изтичането на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.
30, ал. 1 от НК, правилата на чл.28 НК и чл. 29 от НК не се прилагат, ако са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието по предишните присъди. След изтърпяване на наказанията по
гореизброените осъждания, подсъдимият от 23.06.2016 г., в период на около 6 години се е
въздържал от криминогенно,антисоциално поведение, като видимо от справката му за съдимост
същият впоследствие е осъждан по НОХД № **05/2022 г, на РС-С. за деяние осъществено на
13.06.2022 г., по НОХД №6/2023 г. на РС-С. за деяние, извършено на 15/16. 08.2022г., по НОХД
503/2023 г. на РС-С. за деятелност, реализирана в периода от 12.12.2022 г. до 14.12.2022 г., както и
по НОХД №2774/2023 г. по описа на БРС за престъпление, осъществено на 11.05.2023 г.
От субективна страна, инкриминираната проява на подсъдимия, сочи на съзнателна,
целенасочена и волево мотивирана престъпна дейност, при форма на вина пряк умисъл по
см. на чл.11,ал.2 НК.Подсъдимият е знаел, че действията му са с насоченост към отнемане
на чуждо имущество, числящо се към патримониума на друго непознато за него лице. В
интелектуалните представи на подсъдимия са намерили отражение елементите от
фактическото съдържание на изпълнителното деяние, в т.ч. че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и
собственик и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото
5

лице за това. Подсъдимият предвид нормалното психично развитие и социална и житейска
зрялост е формирал оценка за отрицателното обществено значение на извършеното от него,
в разрез с доминиращия в обществените отношения императивен правен регулатор, ерго
съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и е предвиждал
общественоопасните му последици. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт
върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това
подсъдимият е действал и с намерението противозаконно да присвои вещите - т.е. да се
разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, което се доказва от
последващите му действия по изхвърляне в контейнер за смет на отнетите имуществени
елементи /съобразно обясненията на Б./.
По наказанието
Съдебната оценъчна дейност по определяне на наказанието е ориентирана към определяне
на справедлива наказателноправна реакция, която в прогнозна перспектива притежава
потенциал да окаже индивидуална корекция в поведението на подсъдимия, съответно да
изпълни възмездната функция на наказанието, възстановявайки нарушената с
престъплението социална справедливост. Санкционната дейност на съда е насочена към
изследване на индивидуалните особености на деянието, (включително личностовите черти и
индикации за проявено в персоналитета на подсъдимия ниво на обществена опасност),
фактическите характеристики на престъплението, наличието или липсата на особена
специфика на обективните и субективните свойства на деянието, в контекста на
постижимостта на целите на чл.36,ал.1 НК и в аспекта на критерия за обективна
справедливост по чл.35,ал.3 НК.
За престъплението, в което подсъдимият Б. бе признат за виновен - чл. 194,ал.1 НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.58а, ал.1 вр. чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосновават приложение на чл.58а, ал.4, вр. чл. 55 от НК.
При изследване на относителната тежест и правно значение на комплекса смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства съдът отчита значим превес на смекчаващите
обстоятелства,изразен в проявеното критично отношение към извършеното, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство,
изразило се в деппзирането на искрени, пунктуални и детайлни самопризнания, поддържани
и в съдебното производство, стойността на причинената щета -208 лв.,която е под 1/3 от
размера на МРЗ за 2022 г. съобразно ПМС № 37/24.03.2022 г., тежкото имотно състояние
на дееца, предвид липсата на данни за трудова интеграция и възможности за започване на
трудова дейност.Отегчаващи обстоятелства съдът констатира и извежда от обремененото
съдебно минало на подсъдимия, като видно от справката за съдимост, върху личността му е
въздействано с методите и средствата на наказателната репресия над 10 пъти, преди
осъществяване на коментираното понастоящем престъпление. Цел на наказанието е постигане на
специална превенция чрез оказване на коригиращо въздействие и формиране на задържащи
механизми за самоконтрол срещу извършването на нови престъпления. С поведението си в
конкретния случай подсъдимият независимо от изминалия относително продължителен времеви
период – повече от 6 години от изтърпяване на ефективните наказания „лишаване от свобода“ по
предходните осъждания, е демонстрирал устойчивост спрямо упражняваното по отношение на
него наказателно-правно въздействие, и занижена дисциплина в зачитането на правните забрани.
В случая съдът оценява като съществено смекчаващо отговорността обстоятелство, направеното
още при разпита на Б. в стадия след привличането му в качество на обвиняем в досъдебна фаза,
самопризнание, което самопризнание качествено се различава от формалното волеизявление по чл.
371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, и задейства
процедурата на съкратеното съдебно следствие. В този смисъл съдът оценява самопризнанието
като смекчаващо отговорността обстоятелство и на плоскостта на разясненията в т.6 на ТР
№1/06.04.2009 ОСНК на ВКС. „В обсега на релевантните фактически данни за личността на
6

подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение в хода на наказателното производство,
обективирано и чрез направеното от него признание. Последното обаче следва да се оценява с
оглед на характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при
установяване на обективната истина. Ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване
на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не
е следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира като
смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл. 55 НК.“ Без да се
преекспонират значението и относителната тежест на самопризнанието,депозирано в досъдебна
фаза, следва да се отбележи, че самопризнанието на подсъдимия заема съществен дял и
съдържателен принос в доказателствения процес, предвид липса на материални следи, указващи
на авторството на деянието, и липса на преки очевидци, с оглед което може да се приеме, че до
разкриването на извършителя Б. се е стигнало приоритетно и благодарение на чистосърдечните му
самопризнания, депозирани в хода на досъдебното производство.
В случая при точното осъразмеряване на заслужената от този подсъдим санкция с тежестта
на извършеното и с личностната му характеристика, съставът на първостепенния съд,
намери, че съответно на извършеното от подсъдимия би било наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца. Този период се явява едновременно оценка на тежестта на
конкретното престъпление и средство за постигане на личната и генералната превенция на
наказанието. Не следва да се забравя и че освен ефективното изпълнение на целите на
специалната превенция, с така определеното наказание съдът държи сметка и за значението
на генералната превенция- за подчертаване и в общественото съзнание на значимостта на
социалните и правните норми и на необходимостта от тяхното зачитане. С оглед на факта,
че първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на Глава 27, чл. 371, т. 2
от НПК, съдът определя окончателният размер на наказанието лишаване от свобода в
размер на четири месеца, за подсъдимия. Този размер е формиран на основание чл. 58а, ал. 1
от НК при задължителна редукция с 1/3 (с конкретно цифрово измерение от два месеца) на
определения при условията на чл. 54 от НК срок на наказанието лишаване от свобода от
шест месеца.
По режима:
Съдът счита, че по отношение и на подсъдимия Н. Б. наказанието „Лишаване от свобода“
следва да се изтърпи ефективно, което е обусловено от отсъствието на материално-правните
основания на чл.66,ал.1 НК. Подсъдимият не е отговаря на изискването да не е осъждан на
наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер. От изтърпяване на
14.04.2016 г. на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на
3 г. и 6 м., определено за кумулативната верига от осъждания по НОХД №1068/2013 г.,
НОХД №1226/2013 г., НОХД №534/2013 г.,НОХД №1876/2013 г. НОХД №3241/2013 г.и
НОХД №2885/2013 г. всички по описа на БРС, съотв. от изтърпяването на 23.06.2016 г. на
наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД 2365/2013 г. на БРС, до извършване на
настоящото деяние на 15.11.2022 г. не са изтекли предвидените в чл.88а, ал.2 НК
реабилитационни срокове. Същевременно времевият интервал, между последно изтърпяното
на 23.06.2016 г. наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 2365/2013 г. на БРС и момента
на извършване на 15.11.2022 г. на престъплението,разглеждано в настоящото производство,
надвишава 6 г.Предвид изложеното приложение намира, регулираният в чл.57,ал.1, т.3
ЗИНЗС първоначален общ режим за изпълнение на наложеното на Б. наказание лишаване от
свобода за срок от 4 месеца.

По разноските.
Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените в хода на наказателното
производство разноски. По делото има доказателства за сторени разноски в размер на 70,20
лева, направени в хода на досъдебното производство за изготвена съдебно-оценителна
експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК - когато съдът признае подсъдимия
за виновен следва да му възложи и сторените в хода на производството разноски, в който
контекст съдът осъди Н. Б. да заплати по сметка на ОДМВР-Б. сторените в досъдебна фаза
7

разноски в размер на 70, 20 лв.
На основание чл.190,ал.2 НПК съдът осъди подсъдимият Н. Б. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС направените в съдебното производство
разноски в размер на 5.00 лв., представляващи държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	17
Дата:	7 февруари 2024 г. (в сила от 23 февруари 2024 г.)
Съдия:	Анита Христова Велева

Дело:	20232120205048
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 декември 2023 г.

Присъда по дело №5048/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите