Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 11.12.2019
година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
20.11. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1408 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 982/03.07.2019 г.
по гр.д.№4817/2018 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът „П.К.Б.” ЕООД ЕИК *** излага доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, в неговата отхвърлителна
част. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго,
с което да бъде уважен предявения иск. Претендира за присъждане на разноски .
Въззиваемият В.Д.И. чрез назначения особен представител изразява становище,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Ищецът „П.К.Б.” ЕООД - С., чрез пълномощника си,
твърди в исковата си молба, че на 12.12.2016г. ответникът В.Д.И. кандидатствал
за отпускането на потребителски кредит като е попълнил искане за отпускане на
потребителски кредит „П.К.С.”. Ищцовото дружество му предоставило „Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит”
относно потребителски кредит „П.К.С.” с пакет от допълнителни услуги Бонус. На
19.12.2016г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „П.К.Б.”
ЕООД, като кредитор, от една страна, и В.И., като длъжник, от друга страна. Предоставената сума по кредита била в
размер на 1500 лева, със срок на издължаване
36 месеца, с месечна вноска по
кредита от 73.19 лв., с годишен процент на разходите (ГПР) 49.89%, с годишен
лихвен процент от 41.17%, с лихвен процент на ден от 0.11 %,с дата на
погасяване - 26-то число от месеца. Общо дължимата сума по кредита била в
размер на 2634.84 лв.Към договора имало избран и закупен пакет от допълнителни
услуги за сумата от 1356.12 лв., с размер на вноската от 37.67 лв. Общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на
3990.96 лв., с общ размер на месечна вноска от 110.86лв.
Няма спор между страните,че „П.К.Б.” ЕООД изпълнило
точно и в срок задълженията си по договора, като превело паричната сума в
размер на 1500 лв. по посочената от В.Д.И. банкова сметка, *** с банкова
референция ** от 20.12.2016г.
На 26.07.2017г.
между страните бил сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит
№********** за отлагане на вноски. Било уговорено, че вноска № 7 ще бъде
отложена и същата, ще бъде заплатена в края на погасителния план, като за целта
бил изготвен нов погасителен план, неразделна част от Анекс № 1. В резултат
неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е платил 8 пълни вноски и една
частична вноска, след изпадането му в забава, съгласно уговореното в чл. 12.3
от Общите условия към Договор за потребителски кредит, а именно ,„...В случай,
че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост”, на 09.01.2018г. договорът за кредит бил прекратен автоматично от
страна на „П.К.Б." ЕООД, а до
длъжника В.И. било изпратено писмо уведомление на 11.01.2018 г. Дружеството
взело решение, да не се възползва от уговорените в чл.12.4 от общите условия, касаещо
начисляване на неустойка, в размер на 35%, поради което такава неустойка не
била начислена. Ответникът усвоил
предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което потвърждавало
наличието на неговото съгласие с всички условия и параметри по договора. Ищецът
твърди, че към датата на депозиране на исковата молба В.Д.И. дължи на „П.К.Б."
ЕООД сума в размер на 3093.28 лв., представляващи неизплатено задължение по
процесния договор за кредит.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б.”
ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. С.З.. По заявлението
било образувано ч.гр.дело № 3010/2018 г., по което била издадена заповед за
изпълнение. На 27.08.2018 г. дружеството заявител „П.К.Б." ЕООД получило
съобщение, съдържащо разпореждане с указание, за предявяване на установителен
иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът моли съдът да постанови решение, е което да
установи съществуването на вземането му от длъжника В.И. в размер на 3093.28
лв., представляващи неизплатено задължение по ДПК № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира за направените
по делото разноски, както и тези в заповедното.
Назначеният на ответника В.И. особен представител, в
законоопределения срок, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
взема становище, че клаузата за Годишния процент на разходите по кредита -
(ГПР) от 49.89 %, не е коректно посочена - не отговаря на изискванията на чл.19
вр.с чл.11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит - липсва каквато и
да била обосновка на същата, поради което на основание чл.21 от ЗПК, счита
същата за недействителна.Счита също, че общо дължимата сума по кредита и
закупения пакет от допълнителни услуги от 3990.96 лева, надвишава близо два
пъти сумата по отпуснатия му кредит, което счита за недопустимо. Счита, че
„допълнителни услуги" реално не са предоставяни на ответника, поради което
и не се дължи тяхното заплащане от страна на ответника (чл.26, ал.1, предл.З ЗЗД). Единствено основателна би била претенцията на ищеца в частта й досежно
реално предоставената на ответника и невърната от него сума по кредита,
завишена с договорената лихва и то ако по делото се установи реалното
предоставяне на кредита на ответника. Счита, че всички клаузи в договора,
предвиждащи заплащане на „допълнителни услуги”, нерегламентирано посочения (в
нарушение на чл.19 вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК) Годишен процент на разходите
по кредита - (ГПР) от 49.89 %, са недействителни.Оспорва и твърдението, че
договорът за кредит бил прекратен автоматично на 09.01.2018г., за което до
длъжника било изпратено писмено уведомление на 11.01.2018г. По делото липсвали
данни ответникът да е получавал подобно уведомление за предсрочна изискуемост
на кредита.По изложените съображения,особеният представител на ответника моли
съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
По фактическата обстановка,установена в
първоинстанционното производство няма спор,поради което на основание чл.272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на решението на районния съд в тази част.
По делото е изслушано заключение на съдебно
икономическа експертиза, , от което се установява, че по договора за кредит,
ответникът дължи общо сумата от 3093.28 лв., от която: 1 301.96 лв. –
главница, 747.36 лв. – лихва, 1043.96 лв. – такса за допълнителни услуги по
закупен пакет за допълнителни услуги. Посочва се, че ответникът е извършил
плащания, както следва: 198.04 лв.- главница, като неплатени остават 1301.96
лв.; 387.48 лв. - лихва, като неплатени остават
747.36 лв. ; 312.16 лв.- платената такса за възнаграждение по пакет за допълнителни
услуги., като неплатени остават 1043.96 лв.
„П.К.Б.“ ЕООД представлява финансова
институция, по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния
случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният по делото договор за паричен кредит,
подписан и неоспорен от ответника, установява възникналото заемно
правоотношение между страните по делото, като с преводно нареждане от
20.12.2016г. заемната сума е преведена на ответника. Не е спорно също, че ответникът
е погасил 8 месечни вноски по отпуснатия кредит, както и част от деветата
вноска, като погасената сума възлиза общо на 897.68 лв.
В настоящото производство ищецът претендира
установяване съществуване на вземане за главница в размер на 3093.28 лв.
Основното възражение на ответника, направено от
назначения му особен представител, е, че клаузите относно договорен годишен
процент на разходите от 49.89 %, както и относно закупуване на пакет за
допълнителни услуги са недействителни.
Основателно е възражението на ответника в
първоинстанционното производство,че договорът за потребителски кредит е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Не е налице ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49, 89 % /.
С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /
представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит е посочен лихвен процент
по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Следва също така да се отбележи,че законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на
императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в споразумението за допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за няколко различни услуги. В случая в
Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието,
за което се събират съответните такси. Клаузата в договора за потребителски кредит,
с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 1356.12 лв. се явява
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. второ
и чл. 10а, ал. З и ал. 4 от Закона за потребителският
кредит/ЗПК/.
Съгласно т. 12.3 от ОУ в случай, че кредитополучателят
просрочи една вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично
прекратяване на договора, без да е необходимо кредитодателят да изпраща на
кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие или други, а според т.12.4
в този случай кредитополучателят дължи остатъчните непогасени вноски по
погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Ищецът не представя доказателства
относно връчването до ответника на уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост на заема (кредита). Такова уведомление не е връчено преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК. Разрешението, дадено в т. 18 на ТР се прилага и
по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца .
В случая, тъй като предсрочната изискуемост на кредита
не е била съобщена на ответника, то дължими се явяват само вноските, с настъпил
падеж към датата на издаване на заповед за изпълнение – 12.06.2018г. – сумата
от 275.60 лв., представляваща главница.
Районният съд е стигнал до правилен и законосъобразен
извод,поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА
решение № 982/03.07.2019 г. по гр.д.№4817/2018 г. по описа на Районен съд-С.З.
в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: