РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Ямбол , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
Секретар:Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20202330101922 по описа за 2020 година
Подадена е искова молба от М. Д. Е. от гр. Я. срещу С. П. В. от с.Т., обл.Я., в която се
твърди, че страните са родители на детето В. С. В., роден на 12.10.2018 г., не живеят заедно
и не са постигнали споразумение относно родителските права, местоживеенето на детето и
издръжката му. За него грижи полага майката. Ответникът не дава издръжка, не проявява
интерес към сина си. През 2019 г. е взел спестяванията му и се е разпоредил с тях. Ищцата
разчита на помощта на своята сестра в грижите за детето. Ползва отпуск за отглеждането му
и получава обезщетение от 380 лв. месечно. Поради това се иска съдът да й предостави
упражняването на родителските права и да определи местоживеенето на детето при нея,
както и да бъде осъден ответникът да му заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв.,
считано от предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и
издръжка за минало време в същия месечен размер, считано от 01.02.2020 г., ведно със
законната лихва.
В с.з. исковете се поддържат. Пълномощникът на ищцата пледира личните контакти с
бащата да се осъществяват през първата и третата или втората и четвъртата събота и неделя
от месеца, като бащата взима детето при себе си, но без преспиване до 5-годишната му
възраст, и контактите да бъдат осъществявани в присъствието на майката.
Ответникът чрез особения си представител в срока за отговор на исковата молба заявява,
че исковете са допустими и вероятно основателни, с оглед ниската възраст на детето, в която
се нуждае от майчина грижа. Предлага разширен режим на лични контакти на бащата с
детето. Намира иска за издръжка за основателен от завеждане на исковата молба. Пледира за
1
предоставяне на родителските права на майката, при която да се определи местоживеенето
на детето, и осъждане на бащата да заплаща издръжка в искания размер, но от подаване на
исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане от 12.10.2018 г., издадено от дл. лице по гр.с-е при
Община С., страните са родители на детето В. С. В., родено на 12.10.2018 г.
Съгласно Удостоверение от 04.08.2020 г. на ТП на НОИ-гр.Я., майката получава от
ноември 2019 г. до юли 2020 г. парична сума за отглеждане на дете в размер на 380 лв.
месечно. Съгласно справка в Търговския регистър от 04.08.2020 г. бащата е едноличен
собственик на капитала и управител на „****“ ЕООД-с.Т., обл.Я..
От показанията на свидетелката Д. Е.-сестра на ищцата, подкрепени от Социален доклад
от 24.09.2020 г. от ДСП-Я., се установява, че за детето се грижи майката, с помощта на
нейната сестра. Страните са живели заедно в гр.Я. на съпружески начала, като са се
разделили от февруари 2020 г.. Ответникът се намира в чужбина, по данни от негови
приятели- понастоящем в А., където работи на смени. Когато е бил в страната, е осъществил
лични контакти с детето еднократно, когато го е завел да го види и майка му. Ответникът
често се вижда с ищцата и детето по Скайп. Тъй като не е свикнало с баща си, то остава
пред камерата само 5-10 минути.
Според ДСП майката притежава необходимите родителски качества и ресурс да
обезпечи пълноценно грижите за детето. В социалния доклад се сочи, че в дома й са
осигурени подходящи хигиенно-битови условия за детето и не съществува риск за живота и
здравето му.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал.2 вр. чл. 143
ал.1 и чл. 149 от СК.
Съгласно първата разпоредба, когато родителите не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето. Касае се за производство по спорна съдебна администрация,
постановеното в което решение на съда не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Установи се по делото, че бащата не проявява необходимия интерес и активност по
отглеждането и възпитанието на детето, което е оставил на грижите на майката, а не се
представиха доказателства и да е давал издръжка през процесния период от време. От своя
страна, майката е проявила по-добри родителски качества, полагайки грижи за основните
2
нужди от храна, облекло, за здравословните и емоционалните потребности на детето. Освен
това се подпомага и от своята сестра. Не са установени обстоятелства, сочещи, че
предоставянето на правата на майката би се отразило отрицателно на отглеждането и
възпитанието на детето. Поради това искът следва да бъде уважен. Такова е и становището
на особения представител на ответника.
На бащата следва да се определи режим на лични контакти съгласно трайната съдебна
практика- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, доколкото такова желание изявява
и ищцата в хода на устните състезания. По отношение на по-продължителен период на
свиждане през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, следва да се вземе
предвид установеният от гласните доказателства факт, че ответникът е взимал детето само
веднъж и го вижда периодично само по интернет. Поради това личните контакти следва да
се осъществяват за срок от две седмици през лятото до установяване на по-близки
отношения между двамата. Бащата следва да взима детето при себе си при всички лични
контакти, но без преспиване, в присъствието на майката, до навършване на 3-годишна
възраст, освен по преценка на майката да го взима с преспиване, при условие, че в
продължение на три месеца поне той осъществява редовно определените седмични
контакти, за да се изгради близка емоционална връзка с детето. Искането на ищцата
ограничителният период да е до навършване на 5-годишна възраст, не почива на обективни
факти, налагащи такова продължително ограничение. С израстването на детето в периода до
навършване на тригодишна възраст се увеличават и способностите му да приема промяна на
домашната обстановка и на кръга на близките, с които общува, за да се установи по- близка
връзка с бащата, което е в интерес на детето. След навършване на тази възраст летните
контакти следва да се осъществяват в продължение на един месец, каквато е обичайната
съдебна практика.
Съгласно чл. 143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл. 142 ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. Детето е на 2 години и има потребности, както от храна и облекло, отопление и
хигиена, така и свързани с психическото му развитие. По делото са налице данни, че
ответникът е в чужбина, но липсват преки доказателства какъв е размерът на доходите му.
Няма данни същият да е нетрудоспособен. Следва да се има предвид, че работейки в
страната ще получава възнаграждение в размер поне на минималната месечна работна
заплата -610 лв. (от 01.01.2021 г. -650 лв.), като общоизвестно обстоятелство е, че
минималното възнаграждение в чужбина е по-високо по размер. Майката не работи и
получава доходи под минималния размер на работната заплата за страната. Няма данни
страните да дължат издръжка на други лица. Съдът, като взе предвид гореизложеното,
намира, че ако живееха заедно, родителите биха отделяли месечно по 312,50 лв. за издръжка
-152,50 лв. майката, който размер е равен на определения в чл. 142 ал.2 от СК минимален
размер на издръжката, и 160 лв.-бащата. При това положение искът е основателен и следва
3
да бъде уважен.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди завеждането на иска. Касае се, както се посочи по-горе, за средства за
задоволяване на основни ежедневни нужди-от храна, облекло...В случая исковата молба е
подадена на 13.08.2020 г., а се претендира издръжка от 01.02.2020 г., когато родителите са се
разделили. И за този иск важат изложените по-горе обстоятелства, проявили се в периода от
6 месеца и 12 дни преди подаване на исковата молба, като следва да се има предвид, че
дължимата от бащата сума за целия период е общо по 1021,94 лв.. По делото няма данни,
през този период, когато страните са живели отделно, ответникът да е изплащал издръжка на
детето. Искът следва да се уважи.
При този изход от делото ответникът следва да заплати на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК направените от ищеца разноски (включително заплатеното възнаграждение на
особения представител), както и да плати държавна такса за исковете за издръжка -230,40 лв.
за издръжката занапред и 50 лв. -за минало време.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете В. С. В., роден на 12.10.2018 г., на майката М. Д. Е. от гр. Я., като на детето се определя
местоживеене при нея в гр. Я., ул. „****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С. П. В. от с.Т., обл.Я., ЕГН
********** с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа на първия
ден до 17,00 часа на втория, както и две седмици непрекъснато през летния сезон, когато
майката не е в платен годишен отпуск, без преспиване, в присъствието на майката, до
навършване на 3-годишна възраст на детето, освен по преценка на майката бащата да го
взима с преспиване, при условие, че в продължение на предходните три месеца е
осъществявал редовно определените седмични контакти; а след навършване на 3-годишна
възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа на първия ден
до 17,00 часа на втория, както и един месец непрекъснато през летния сезон, когато майката
не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА С. П. В. от с.Т., обл.Я., ЕГН **********, да заплаща на М. Д. Е. от гр. Я. ул.
„***, ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
В. С. В., роден на 12.10.2018 г., месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 13.08.2020
г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както
и издръжка за минало време за периода от 01.02.2020 г. до 12.08.2020 г. в размер на 1021,94
4
лв., ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до окончателното плащане на сумата, както и
да й заплати направените по делото разноски в размер на 975 лв.
ОСЪЖДА С. П. В. от с.Т., обл.Я., ЕГН ********** да заплати държавна такса за
исковете за издръжка в размер общо на 280,40 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5