О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 17 септември 2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА
БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в.гр.д. №463 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба от И.Х.К., чрез процесуалния представител – адв. ЗДР.В., със служебен адрес: гр. **********************, против Определение №697 от 13.05.2019г., постановено по гр.д. №762/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск от настоящия жалбоподател.
Жалбоподателят иска отмяна на определението, считайки го за неправилно и незаконосъобразно и иска връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от Районен съд Дупница. Противопоставя се на извода на съда, че ищецът /пред първата инстанция/ няма правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск /чл.124, ал.1 от ГПК/, доколкото са налице 3 бр. нотариални актове за собственост на процесните имоти, два от които легитимират праводателите на ищеца като собственици, а последният нот. акт е този с който ищецът го е закупил от тях. Изтъква се, че имотът е заграден и се ползва като вила с дворно място, нанесени били имотите на скица, одобрена от Община Кочериново, и скицата е послужила за изповядване на сделката. Имотът бил застроен и не представлявал земеделска земя, която да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не бил влизал в блок на ТКЗС, а винаги се намирал във владение на жалбоподателя, както било и понастоящем. Имотът в местността „Ридо“ /600 кв. м./ в землището на гр. Кочериново, бил заплатен на Община Кочериново по реда, предвиден в §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което било предоставено за ползване на праводателите на продавачите на ищеца. След осъществяване на законовата процедура те го платили на общината, съгласно оценката дадена от комисия. Въз основа на това им бил издаден нотариален акт. Същите се снабдили с удостоверение, видно от което била платена дължимата сума за стойността на земята. Другите 500 кв.м. – дворно място, залепени до останалите 600 кв.м. били закупени като параграфска земя също не били влизали в блок на ТКЗС и според жалбоподателя били владени само от него. В нея имало и сграда, поради което не можело да се счита за земеделска земя подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Намира, че владеейки го най-малко пет години и бидейки добросъвестен владелец го е придобил по давност, за което били събрани обяснения от свидетел. Оформя извод на горната база, че искът му не недопустим, тъй като за ищеца има правен интерес от предявяването му, след като имотът, предмет на спора бил апортиран във въззиваемото дружество и с исковата си молба целял със силата на пресъдено нещо да се установи, че ответникът не е собственик на процесните имоти. Цитира практика, намирайки я за приложима по отношение на настоящия казус – Определение №635 от 27.12.2018г. по гр.д. №2897/2018 г. Твърди още, че с оглед характера на земята, то същата не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Налице била конкуренция на претендирани права за собственост върху една и съща земя, поради което искът следва да се счита за допустим, обратно на извода на ДРС, за което цитира практика.
Въззиваемият е уведомен за наличието на частна жалба и в законоустановения срок предявява отговор на същата. Сочи, че определението на ДРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изтъкнатите от въззивника обстоятелства не били доказани и за това не следвало да се вземат предвид. Претендират сторените в това производство. Базират твърдението си за недопустимост на иска си върху ТР №8/2013г. по ТД №8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Прави извод, че доколкото ищецът не установява свое право на собственост върху процесните имоти /с оглед на неубедителните доводи праводателите му да са собственици/, което да е оспорвано от ответното дружество, то К. няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Не били доказани твърденията, че процесният имот е бил предоставен на праводателите на ищеца за ползване и съпответно да са го купили по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отделно, сочи въззиваемия, за 500 кв.м. от спорния имот била извършвана обстоятелствена проверка през 2004г., съответно не било възможно да се придобие имота по давност и преди приключване на реституционна процедура давност за същия не текла, а от приключване на реституционната процедура - издаване на Решение №5003/1999г. на ПК Кочериново за възстановяването му не са изминали 10 години. Отделно от това, било променено предназначението на имота и започнало строителство в същия, което водело до извод, че от 2007г. до понастоящем имотът се е владял само от ответното дружество, а преди това от Община Кочериново, който извод се намира в колизия с твърдението, че жалбоподателя е владял имота от 1982г. На следващо място, в обобщение се изтъква, че доколкото ищецът /пред ДРС/ не е доказал правото на собственост на праводателите му, поради неосъществяване на процедурата по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, то не е налице правния интерес от водене на този иск, съответно поради липса на активна процесуална легитимация за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, производството правилно е било прекратено.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от лица, които имат право на жалба срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и след заплащане на дължимата държавна такса, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С атакуваното определение №697 от 13.05.2019г. по гр.д. №762/2019г. е прекратено производството по същото, поради отсъствие на активна процесуална легитимация у ищеца. Мотив за това е недоказаността на обстоятелството праводателите на ищеца да са били собственици на процесните имоти.
На
10.04.2017г. е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен
иск от И.К., ЕГН:**********, против „********“ ООД, ЕИК:*********, с който се
искало признаване по отношение на ответника, че същият не е собственик на ПИ,
попадащ в землището на с.*****************************************“, с площ
1100 кв.м., находящ се извън регулационния план на селото, с построена в имота
сграда от 23 кв.м. приложен е нотариален акт 155, том III, рег. номер 3248, дело номер 514 от 05.12.2007
г., съгласно който продавачите ИВ.СТ.Б.и ИЛ.В.Б.са прехвърлили на И.Х.К. гореописания недвижим имот,
включително сграда от 23 кв.м. в същия.
Между страните по спора е налице колизия кому е правото на собственост върху процесния имот. К. легитимира искането си, базирайки се на нотариален акт 155, т.111, рег. номер 5248, д. номер 594/5.12.2007г. за покупко-продажба на имота, както и на давностно владение от сделката до настоящия момент – 5 години владение от добросъвестен владелец. Същият имот обаче попада и в имот номер 000048 по КВС с. Пороминово, същият е възстановен в собственост на Община Кочериново по реда на ЗСПЗЗ с решение 5003/19.02.1999г. на ПК- Кочериново. КОС е постановил определение с което е приел пазарна оценка на имот номер 000048 /в който се намира и спорния/, след което със решение 627 по ф.д. 326/2006г. целият имот 000048 е апортиран в собственост на „********“ ООД, ЕИК: *********. По-късно въззиваемото дружество е обособило четири имота, в един от които 000217 попада и спорният имот. Променен е статута на имота от земеделска в съответна за жилищно строителство, издадено било разрешение за строеж и на 18.05.2017г. започнало строителство на алейна мрежа, която преминава през имот номер 000217, където е и спорния имот. Ответно дружество също твърди да е собственик на имота въз основа на апортиране на имота и също добросъвестно владение продължило повече от пет години – от апортирането през 2006г. до понастоящем.
Настоящият съдебен състав намира, че определението, с което е прекратено производството пред Районен съд – Дупница следва да бъде отменено, с което да продължат съдопроизводствените действия пред него. Основанията за това са следните:
Не е
верен изводът на ДРС относно липсата на правен интерес у ищеца – същият твърди
да е собственик на процесните имоти, за което представя нотариален акт, за
издаването на който нотариусът е изследвал други два нотариални акта, както и
приложени документи. К. твърди и владение в период на повече от пет години на
имотите – от 2007 г. насам. Отделно от това, избраният от него път на защита
/чрез предявяване на отрицателен установителен иск/ е въпрос на негова
процесуална преценка. Районният съд се фокусира върху това, че при висящо производство
ищецът не е доказал, че праводателите му са собственици, поради което намира,
че липсва активна процесуална легитимация, т.е. няма правен интерес. Същото се
явява в разрез с цитираното ТР №8/2013г. по ТД №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, което
сочи, че е налице правен интерес от предявяване на такъв тип иск при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
Практически с мотива, че ищецът не е доказал да е собственик върху процесните
имоти /тъй като не е доказал праводателите му да са собственици/, практически е
указал, че ищецът би постигнал отхвърляне на иска, ако беше завел положителен
установителен иск, но го е трансформирал като недопустимост по отрицателен
установителен иск. В настоящата хипотеза ищецът преследва сила на пресъдено
нещо по отношение на ответника, че последният не е собственик. Правният интерес
се базира на, от една страна производно придобивно основание –
покупко-продажба, а от друга – на оригинерно – за придобивна давност от пет
години, като добросъвестен владелец. В това производство не е нужно ищецът да
докаже, че е собственик, за да стигне съдът до извода, че ответникът не е
такъв, с което да постигне междинния резултат, че ищецът е имал и правен
интерес да води делото. Нещо повече с отрицателния установителен иск ищецът
може да брани фактическо състояние, което би му позволило да го направи на
оригинерно основание /давност/ собственик. В този смисъл, per argumentum a contrario, как би
доказал, че е собственик, за да е налице правният му интерес от водене на
отрицателен иск. Доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос
на материална легитимация – това е въпрос по същество на спора, а не по
допустимостта му, тъй като установяването на собственически права на ищеца
изключват тези на ответника. Производството по делото следваше да бъде
прекратено поради липса на правен интерес, ако той заявяваше права, различни от
претендираните от ответника, но това не е така в настоящата хипотеза. Има пълна идентичност върху претендираните
права /права на собственост и от двете насрещни страни/ спрямо един и същ
конкретен имот.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт не попада в нито една от
хипотезите на чл.274 от ГПК, поради което се явява необжалваем.
Водим
от горното, настоящият състав на
Кюстендилския окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №697 от 13.05.2019г., постановено по гр.д. №762/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е прекратено производството по делото и връща същото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.