№ 1132
гр. Варна, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100501376 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от М. В. Г., чрез назначения особен
представител адв. Т. жалба вх. № при ВРС 37205/03.06.2022 г. против
Решение № 1437/13.05.2022 г. на ВРС по гр.д. № 10398/2021 г. по описа на
същия съд, с което е уважен предявеният от „ЮБЦ“ ЕООД /сегашно
наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД/, гр. София против М. Г.
установителен иск за част от вземане по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 261818/24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 15020/2020 г. по
описа на ВРС.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението като постановено при в
противоречие с приложимия материален закон следствие неправилна оценка
на доказателствата по делото. Акцентите, както и в първата инстанция против
основателността на иска се свеждат до отсъствие на доказателства за реално
предоставени услуги по договора с „БТК“ ЕАД, недоказана активна
материално правна легитимация на ищеца поради прехвърлено неопределено
вземане към конкретния длъжник, със съответните договори за цесия.
Поддържа се и аргумента за неизпълнен фактически състав по чл. 99 ал.3 от
ЗЗД.
Становището на въззиваемата страна в депозирания по жалбата отговор
е за нейната неоснователност. Настоява, че решението на ВРС не страда от
релевираните от въззивниците пороци, постановено е при правилно приложен
материален закон. В отговора излага контрааргументи на всеки от
поддържаните в жалбата. Счита, че е доказал както кредиторовото си
1
качество така размера на задълженията и тяхната изискуемост. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноските.
В съдебно заседание процесуален представител на въззивника поддържа
аргументите по жалбата и по същество на спора.
Становището на въззиваемата страна, обективирано писмено в молба по
хода на делото повтаря аргументите по отговора.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което в рамките
на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението
на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
В развилото се заповедно производство по ч.гр.д .№ 15020/2020 г. по
описа на ВРС е издадена в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, гр. София заповед №
261818/24.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против длъжника М. В. Г. от гр. Варна за сумата от 228.56 лева, съставляваща
главница – неплатени суми за електронни съобщителни услуги, ползвани в
периода 15.10.2017 г. – 14.02.2018 г. и издадени фактури с № № **********
от 15.11.2017 г.; ********** от 15.12.2017 г., ********** от 15.01.2018 г.;
********** от 15.02.2018 г. по сключен договор от 09.05.2017 г. между
потребителя и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което
вземане е цедирано на „С.Г. Груп“ ЕАД, а в последствие с договор от
01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД на последното
дружество, сумата от 60.68 лева – мораторна лихва за периода 03.03.2018 г. –
13.10.2020 г. по фактура № ********** от 15.02.2018 г., както и разноските в
това производство.
След връчване на заповедта на длъжника с приложение на чл. 47 ал.5 от
ГПК и съответни указания до кредитора, е предявена искова претенция за
част от вземането за главница в размер на 161.91 лева – дължими суми за
неплатени електронни съобщителни услуги за периода 15.10.2017 г. –
14.12.2017 г. и по фактури с№ ********** от 15.11.2017 г. и № ********** от
15.12.2017 г.
В исковата молба кредиторът твърди, че с цедента „БТК“ ЕАД
потребителят М. Г. е сключил договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16640879001 от 09.05.2017 г. за ползване на
мобилна услуга за съответния телефонен номер при условията на тарифен
план Smart L+ с месечен абонамент 29.99 лева и срок на договора до
09.05.2019 година.
Заявява се, че по горепосочените две фактури не е постъпило плащане
като при прилагане на чл. 50 вр. чл. 43 т.1 от ОУ, на мобилния оператор и на
дата 03.01.2018 г. е направена деактивация на абонамента, генерирана
автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане. Твърди, че правоотношението е действително,
потребителят е подписал конкретна декларация, че е приел ОУ.
Сочи, че вземането е прехвърлено последователно и към ищеца със
съответни договори за цесия, към които и приложения, разписващи
вземанията на длъжниците, а ответникът моли да се счита уведомен с
исковата молба.
2
Ответникът, чрез назначения особен представител оспорва
основателността на установителната претенция поради недоказано ползване
на услугите и опороченост на цесията, включително уведомяването.
Пред настоящата инстанция не се оспорва валидността на
правоотношението, а само действителното предоставяне, респективно
ползване на услуги /разговори/ в посочения обем както и действията по
цедиране на вземането и уведомяването на потребителя.
От доказателствата по делото се установява валидно правоотношение
между „БТК“ ЕАД и М. В. Г. по двустранно подписан, неоспорен за
автентичност, договор за мобилни услуги за клиентски номер 16640879001 от
дата 09.05.2017 г. със срок на действие две години при условия на тарифен
план Smart L+ на цена 29.99 лева на месец.
Претендираните суми за плащания по спорните две фактури се състоят
от следните компоненти:
По фактура № ********** от 15.11.2017 г. от абоната се претендира
сума в размер на 32.18 лева, която е изцяло в рамките на заявения план.
Единствено е добавена сума от 1.58 лева такса за възстановяване на
клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане.
По фактура № ********** от 15.12.2017 г., начислените суми извън
дължимите за избрания тарифен план се формират, видно от приложението
към фактурата от таксувани международни разговори извън лимита на
предоставените безплатни от 500 минути като е прибавена за дължима, сума в
размер на 82.39 лева за разговори 77 минути над 500 минути и 1.23 лева за
шест броя международни SMS.
Противно на поддържаното възражение в жалбата съдът счита, че
подробните извлечения за ползваните услуги следва да бъдат ценени като
доказателство за предоставени, респективно ползвани услуги въпреки, че се
генерират електронно от системата на мобилния оператор. Тъй като съдът
настоява, че и двете страни по спора следва добросъвестно да упражняват
както правата, така и задълженията си по договора, то трябва да се отбележи,
че когато потребителят се противопоставя на дължимостта на сумите и
коректността на месечните отчети, именно той трябва да докаже, че е
упражнил правата си по чл. 42 т.3 и чл. 42 т.4 вр. чл. 41 от ОУ на „БТК“ ЕАД
- че е оспорил дължимите суми пред оператора и е отрекъл в случая
изразходването на минути за международни разговори над лимита по
избрания тарифен план. Още повече съгласно представената декларация,
подписана от потребителя, на същия са връчени общите условия, неразделна
част от договора. За предприети от ответника действия в горната насока няма
каквито и да било данни.
Що се отнася до това, че в първата фактура е начислена стойност за
възстановяване на прекъсната услуга поради неплащане, за да бъде част от
тази фактура, то събитието я предхожда, т.е. таксата не е начислена за
неплащане на фактурата от 15.11.2017 г., а за предходен момент, поради
което и не може да се счете, че след падежа на тази фактура – 02.02.2017 г.
услугите са преустановени.
По валидността на цесията и съобщаването й на длъжника настоящият
състав застъпва последователно становището, че предвид естеството на
вземането и отсъствието на забрана за прехвърлянето му, цесията е породила
действието си съобразно уговореното между страните. В потвърждението за
3
прехвърляне, подписано от цедента „БТК“ ЕАД е удостоверено, че част от
прехвърлените вземания е и това към длъжника ответник в настоящото
производство. Представено е и извлечение от приложение № 1, в което е
разписано и прехвърленото вземане, а длъжникът е индивидуализиран в
необходимата степен. Обстоятелството, че данните за другите длъжници по
приложение № 1 не са видни е ирелевантно, а противно на соченото в
жалбата взмането е индивидуализирано. Вярно е, че в извлечението от
приложението не е посочен договора между страните като датата на
сключване, но не се твърди изобщо, че друг договор, различен от този, по
който се претендират плащанията, съществува между страните.
Съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне с оглед консолидиране на
фактическия състав и пораждане на последиците по чл. 99 ал.4 от закона. Не е
спорно, че длъжникът не е уведомяван до момента на депозиране на исковата
молба, следователно се счита и уведомен с връчване на препис от същата чрез
особен представител, в каквато насока е налице изрично изявление от ищеца.
На въпроса доколко назначен особен представител може валидно да приема
изявления към ответника, следва да се даде положителен отговор. Обратното
би означавало да се обезмисли процесуалната фигура на особения
представител, който след като може наместо длъжника да прави възражения,
основани на договорното правоотношение, трябва и да приема насрещни
изявления, които не са свързани със строго лични субективни права.
Не на последно място, основното практическо значение на
уведомяването по чл. 99 ал.3 от ЗЗД е във връзка с престиране на надлежния
кредитор. В конкретика длъжникът не установява и към настоящия момент
положителния факт на извършено плащане към цедента или първия във
времето цесионер, или към настоящия ищец, приобретател на правата по
цесията.
В контекста на изложеното установителната претенция се явява
доказана по основание и размер. Решението на РС Варна не страда от
визираните в жалбата пороци и ще бъде потвърдено.
При този изход от спора разноски се присъждат на въззиваемата страна
за заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за защита и
съдействие, в размер на 180 лева.
Съдът констатира, че въззиваемата страна, която е задължена за внасяне
на депозит за особен представител, не е представила доказателства за това в
дадения от съда срок, поради което и ще бъде постановен диспозитив по чл.
77 от ГПК.
В тежест на длъжника ще бъде възложено заплащането на дължимата
държавна такса за въззивно производство в размер на 25 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1437/13.05.2022 г. на ВРС по
гр.д. № 10398/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, гр. Варна да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД /с ново наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД/, ЕИК *********,
4
гр. София сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева разноски за процесуално
представителство пред ОС Варна, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД /с ново наименование „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ ЕООД/, ЕИК *********, гр. София да заплати по депозитната
сметка на ОС Варна сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, дължима за
назначения особен представител, на осн. чл. 77 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, гр. Варна да заплати в полза на
съдебната власт по сметка държавни такси на ОС Варна сумата от 25
/двадесет и пет/ лева за държавна такса във въззивното производство, на осн.
чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5