РЕШЕНИЕ
№ 1240
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20221110213922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЗД „Б. И.” АД срещу наказателно
постановление/НП/ № Р-10-248/13.10.2022г., издадено от заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се сочи, че неправилно АНО е определил датата на
извършване на нарушението – 05.02.2022г., който е неработен ден, събота, а
следва да се приеме, че е извършено на 07.02.2022г., първият присъствен ден
– понеделник. Излага се, че застрахователната претенция е била изплатена на
08.02.2022г. и се касае за забава едва от два дни и се касае за маловажен
случай. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от юрк. Д., който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата доводи.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна КФН се представлява от юрк. Г., която пледира за
потвърждаване на НП, като посочва, че срокът е изтекъл в присъствен ден и
1
правилно е определена датата на нарушението. Твърди, че закъснението е от
три дни и е извършено в условията на повторност. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 08.04.22г. в КФН е постъпила жалба от А.Ц. Жалбата съдържа
информация за липса на произнасяне от страна на ЗД „Бул инс” АД по
застрахователна претенция № 93002110062335, заведена по повод настъпило
застрахователно събитие – ПТП, при което са нанесени увреждания на
моторното превозно средство с рег.номер СО 4290АР.
По жалбата на Ц.от страна на КФН е извършена проверка, като с писмо
с изх. № 91-02-348/12.04.22г. от ЗД „Б. И.” АД е поискано писмено обяснение
по случая и заверено копие на цялата документация, съдържаща се в
преписката. Отговорът на застрахователя ведно с изисканите доказателства е
постъпил в КФН с писмо с вх. № 91-02-348/19.04.22г.
От представените от застрахователя документи се установява, че на
27.10.2021г. Ц. е подала уведомление за настъпило застрахователно събитие
по сключен договор по застраховка „Каско” на МПС, обективиран в полица
номер 93002110062335. Били представени и редица доказателства.
На 27.10.2021г. и на 01.11.2021г. били извършени два огледа на
увредения автомобил.
По електронната поща на застрахователя на 02.12.2022г. било
предоставено доказателство за заплатена в пълен размер премия по полицата
за застраховка „Каско” на МПС.
С писмо от 23.12.2021г. застрахователят е изискал от застрахованото
лице доказателства, удостоверяващи прекратяване регистрацията на
автомобила, поради определяне на обезщетението като тотал щета.
На 14.01.2022г. застрахованото лице представило изискуемите
документи.
С платежно нареждане от 08.02.2022г. „ЗД Б. И.”АД е изплатило на
собственика на МПС Ц. сумата от 1400.00лв.
С влязло в сила на 28.07.2021г. наказателно постановление № Р-10-
2
217/24.03.21г. ЗД „БУЛ ИНС” АД е санкционирано за същото нарушение.
При така установените факти на 18.07.2022г. св. В. Ш. съставил АУАН
срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. АУАН
е връчен на пълномощник на ЗД „Б. и.” АД на същата дата.
Било подадено възражение от жалбоподателя срещу така издадения
АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено от заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, атакуваното наказателно
постановление.
Въз основа на заповед № з-139/10.05.2022г. заместник-председателят на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е определил
длъжностни лица, сред които и актосъставителят Ш., да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането,
Закона за здравното осигуряване и актовете по прилагането им, с изключение
на административните нарушения по чл. 315, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля В. Ш. и събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по
реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед на
което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на
наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП подробно е
описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата,
3
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
нарушената правна разпоредба.
АНО правилно е определил правната квалификация на нарушението.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ не е обща норма, а конкретната такава,
която въвежда в нарушение неспазването на определения 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ, в който застрахователят
трябва да определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Нормата на
чл.108 ал.1 КЗ, изхождайки от систематичното й разположение в КЗ е обща и
приложима относно приключването на всяка една претенция, предявена към
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В процесната
хипотеза застрахователят не се е произнесъл по щетата в предвидения 15-
дневен срок, което обстоятелство е констатираното нарушение и което е
правилно квалифицирано.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
АНО неправилно е определил датата на извършване на нарушението –
05.02.2022г., който е неработен ден, събота, а следва да се приеме, че е
извършено на 07.02.2022г., първият присъствен ден – понеделник. АНО
правилно е изчислил датата на извършване на нарушението. Тази дата се
извлича с оглед разпоредбата на чл.108 ал.1 КЗ, която предвижда, че
застрахователя следва да се произнесе в срок от 15 работни дни след
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. След дата 14.01.2022г.
по преписката са били налични всички доказателства за произнасянето на
застрахователя, като след тази дата не са били изисквани други. Следователно
застрахователя е следвало да се произнесе не по-късно от 04.02.2022г./вкл./, а
нарушението е извършено на 05.02.2022г.
Доколкото 04.02.2022г., ден присъствен – петък е бил последният ден
до който включително застрахователят е следвало да изпълни задължението
си без да нарушава закона, то АНО правилно е преценил, че нарушението е
било извършено на следващия ден – 05.02.2022г., макар и събота,
неприсъствен ден.
Повторността е била взета предвид едва в НП от АНО, тъй като е била
от значение за определяне на подходящия размер на административното
4
наказание. Повторност безспорно в случая е налице, тъй като влязло в сила на
28.07.2021г. наказателно постановление № Р-10-217/24.03.21г. ЗД „БУЛ
ИНС” АД е санкционирано за същото нарушение
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно е
установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
административно нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ за застрахователя възниква задължение в срок
до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ да
се произнесе като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума или мотивирано да откаже плащането.
В случая в срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 КЗ – от 14.01.2022г., когато е представен последният
документ по преписката, застрахователят е следвало да се произнесе по един
от законовите начини, посочени в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба, като
определи и изплати обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано
откаже плащане.
Неизпълнението в срок на установеното задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ
от страна на застрахователя е правнорелевантният факт, пораждащ неговата
отговорност и основание за налагането на имуществена санкция. От
приобщените по надлежния процесуален ред към доказателствения материал
по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установен фактът, че
застрахователят не се е произнесъл в срока по предявената претенция. На
14.01.2022г. е бил представен последният изискуем документ по чл. 106 от КЗ
и от тази дата е започнал да тече 15-дневният срок /работни/ за произнасяне
на застрахователното дружество, който е изтекъл на 04.02.2022г./вкл./ Видно
от представените по щетата документи ЗД „Б. и.” АД се е произнесло, като е
изплатило претендираното застрахователно обезщетение на 08.02.2022г.
Извършеното административно нарушение по смисъла на чл. 108, ал. 1
КЗ е формално и съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя
в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106
от КЗ. В случая на 05.02.2022г. застрахователното дружество е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като
5
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Наложената имуществена санкция от 2000 лева е над минималния
предвиден в чл. 644, ал. 2 от КЗ размер, но с оглед на повторността на
нарушението, съдът намира, че не са налице предпоставки за намаляването й.
Ето защо съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че размера на
санкцията е несъразмерен с тежестта на нарушението.
Съдът намира, че случаят не е маловажен и не са налице предпоставки
за приложение на чл. 28 ЗАНН, въпреки изложените доводи в жалбата в тази
насока. Непроизнасянето в срок по предявена претенция винаги засяга
интересите на застрахованото лице, независимо дали се касае за изплащане на
застрахователно обезщетение или за мотивиран отказ от изплащането му.
Забавеното изплащане лишава застрахования от възможността да ползва
полагащата му се сума, за да възстанови претърпените вреди, а от друга
страна да обжалва по съдебен ред размера на изплатеното обезщетение или
мотивирания отказ за изплащането му. С оглед на това съдът не счита, че
осъществяването на състав на административно нарушение по чл. 108, ал. 1
КЗ може да се квалифицира като маловажен случай. Още повече че в случая
се касае за нарушение, извършено повторно, което сочи, че застрахователното
дружество вече е санкционирано за нарушение от същия вид, което се
отразява в посока на завишаване степента на обществена опасност на
извършеното административно нарушение. Ето защо съдът намира
възражението на жалбоподателя за неоснователно.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
КФН следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „Б. и.” АД да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева, който размер съответства на положените усилия от
представляващия въззиваемата страна и тежестта на делото.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ № Р-10-
248/13.10.2022г., издадено от заместник-председател на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с
което на ЗД „Б.И. АД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД да заплати на НАП – София-град
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7