РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Бургас, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500002 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Х. И. срещу Решение № 2270 от
07.11.2023 г. по гр. д. № 3156/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 51, ал. 4 СК за изменение на
режима на лични отношения между ищеца и **** ** Д. И. И., определен с
Решение № 1589 от 14.12.2021 г. по гр. д. № 7205/2021 г. на Районен съд –
Бургас.
В частта, с която районният съд е отхвърлил иска за изменение на
издръжката на детето за разликата от 400 лв. до пълния претендиран размер
от 500 лв., решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
В частта, с която районният съд е уважил иска за изменение на
издръжката на детето за сумата от 300 до 400 лв., решението е влязло в сила,
тъй като въззивната жалба е оттеглена в открито съдебно заседание на
24.01.2024 г.
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че не е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК. Иска
се промяна на режима на лични отношения поради това, че възникват
конфликтни ситуации между бащата и майката; поради съвпадение на дните,
в които бащата е на работа и в които може да взима детето съгласно режима
1
на лични отношения; поради това, че към момента на постановяване на
Решение № 1589 от 14.12.2021 г. по гр. д. № 7205/2021 г. на Районен съд –
Бургас детето е било на 3 г., а сега е на 5 г.; поради честото боледуване на
детето в дните, определени за осъществяване на контакти с бащата. Сочи се,
че практиката на съдилищата е да се определя по-широк режим на лични
контакти с родителя, на когото не са възложени родителски права: по два или
три пъти в месеца, от петък до неделя, през лятото 30 дни, както и повече дни
през Коледните и Новогодишните празници и пролетната ваканция. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде определен
следният режим на лични контакти: 1) бащата да взима детето всеки втори
петък от месеца от 18:00 ч. до 16:00 ч. на неделния ден, с преспиване на
детето в дома на бащата в петък вечерта срещу събота и в събота вечерта
срещу неделя, като в случаите, когато детето е болно в определените дни на
лични контакти, майката да предава детето следващата седмица в
определените дни; 2) 30 дни през летния сезон, когато майката не ползва
годишния си отпуск, след като бащата уведоми майката за периода от време,
в което детето ще бъде при него; 3) в четна година: за Коледа – от 10:00 ч. на
24.12 до 16:00 ч. на 28.12, с преспиване на детето в дома на бащата; 4) в
нечетна година: за Новогодишните празници – от 10:00 ч. на 27.12 до 16:00 ч.
на 03.01, с преспиване на детето в дома на бащата; 5) в четна година: за
Великденските празници – два от официално обявените дни, от 10:00 ч. на
първия ден до 16:00 ч. на втория ден, с преспиване на детето в дома на
бащата; 6) по време на пролетната ваканция: първите 5 дни от обявената
пролетна ваканция – от 10:00 ч. на първия ден до 16:00 ч. на петия ден, с
преспиване на детето в дома на бащата; 7) всеки вторник от 18:00 ч. майката
да осигурява 30 минути видеоразговор на детето с бащата. За рождения ден на
детето бащата иска да се запази настоящият режим: двамата родители да
организират и да присъстват на празника на детето, като поделят разходите
помежду си. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от И. Д. М., в
качеството й на законен представител на детето Д. И. И.. В него се сочи, че
оплакванията на въззивника са свързани с интерпретации на несъществуващи
или недоказани обстоятелства, без той да отчита собственото си поведение.
Поддържа се, че определеният режим на лични отношения между бащата и
детето е адекватен за възрастта, нуждите и режима на детето, достатъчно
широк е, подробно регламентиран и с него справедливо са разпределени
официалните празници между двамата родители. Ограничаването на режима
на лични контакти се дължало на обективни обстоятелства – честото
боледуване на детето. В голяма част от случаите това боледуване било
резултат от престоя на детето при баща му, който не се съобразявал и
неглижирал възрастта му, режима му и условията, при които се отглежда 5-
годишно дете. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас
не е взела становище по съществото на делото.
2
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Действащият режим на лични отношения между бащата и детето,
определен с Решение № 1589 от 14.12.2021 г. по гр. д. № 7205/2021 г. на
Районен съд – Бургас, е следният: 1) бащата може да взима детето всяка втора
и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в
неделя, с преспиване; 2) 20 дни през лятото в периода от 22.06 до 31.08, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; 3) за Коледа:
всяка нечетна година в периода от 16:00 ч. на 24.12 до 14:00 ч. на 25.12, а
всяка четна година в периода от 16:00 ч. на 25.12 до 14:00 ч. на 26.12; 4) за
Новогодишните празници: всяка нечетна година в периода от 10:00 ч. на
31.12 до 16:00 ч. на 01.01, а всяка четна година в периода от 10:00 ч. на 01.01
до 16:00 ч. на 02.01; 5) за Великденските празници: когато празникът съвпада
с режима на лични отношения с бащата, майката има право да взима детето на
Великден (неделя) от 10:00 ч. до 13:00 ч., а когато не съвпада с режима на
лични отношения с бащата, той има право да взима детето всяка четна година
в петъчния ден от 10:00 ч. до 16:00 ч. на съботния ден, както и всяка нечетна
година в неделния ден (Великден) от 10:00 ч. до 16:00 ч. на понеделник; 6)
двамата родители са длъжни да организират и да присъстват на празника на
детето, като поделят разходите помежду си.
В първоинстанционното (л. 116-145) и въззивното производство (л. 21-
31) са събрани многобройни медицински документи – амбулаторни листове и
рецепти за лекарства, издадени за детето, от които се установява, че то
боледув често – около веднъж в месеца.
На 08.02.2023 г. И. И. е образувал изп. д. № 95/2023 г. по описа на ДСИ
– Бургас, по което не са предприети действия. В уведомление (л. 85 от
първоинстанционното дело) майката е заявила, че не е предавала детето само
когато е било болно.
Във въззивното производство е представено постановление за отказ да
се образува наказателно производство (л. 32) във връзка със сигнал, подаден
от майката на детето, че на 29.10.2023 г. бащата е закъснял да го върне
съгласно съдебното решение на съда. Следва да се отбележи, че
постановлението не е надлежно доказателство в гражданския процес. С него
не се установява, че бащата действително е закъснял да върне детето.
Не се спори, че на 16.07.2023 г. бащата е завел детето на аквапарк и то
се е върнало с кръвонасядания в областта на гръбначния стълб, както и
зачервявания и охлузвания на стъпалата. Според съдебно-медицинско
3
удостоверение на л. 112 от първоинстанционното дело, е възможно
уврежданията да са причинени при спускане по пързалка и стъпване на
нагорещена повърхност.
От показанията на св. П. – приятел на бащата, се установява, че
понякога майката отказва да предаде детето дори когато има изрична
уговорка за това. В 90% от случаите тя казва, че е болно. Според свидетеля
бащата е много щастлив, когато вземе детето. Занимава се с него, води го по
паркове, на зоопарк, аквапарк, плаж. Понякога майката предава детето, но
при условие че бащата го държи вкъщи. Свидетелят е гледал запис от своята
фитнес зала, в който се вижда как майката тренира и детето е с нея; бащата се
приближава и иска да прегърне детето, но майката започва да му удря
шамари, да му дърпа тениската и да я къса.
Разпитан е и св. Н. – приятел на бащата, който споделя, че последният е
много грижовен към детето и винаги е имал желание да се вижда с него.
Бащата е внимателен към детето и се старае да го направи щастливо. Според
свидетеля майката често не спазва уговорките. Свидетелят лично е
присъствал на инцидента във фитнес залата, описан от св. Н..
Св. Н. – приятелка на майката на детето, споделя, че е наблюдавала
семейни скандали между И. и И.. Често се налага заради И. свидетелката и И.
да променят плановете си, за да може той да се види с детето.
От показанията на св. С. се установява, че бащата понякога закъснява,
когато трябва да вземе детето или въобще не го взима. Майката споделила, че
И. не вярва, че детето боледува често. Свидетелката е чула история, че
веднъж И. и негов приятел са нахлули в кабинета на лекаря на детето. Според
свидетелката детето често боледува след срещите с баща си.
Съдът кредитира показанията на св. П., Н., Н. и С., тъй като са подробни
и спомагат за установяване на поведението и на двете страни по делото във
връзка с режима на лични отношения.
Съдът не кредитира показанията на св. М., защото е заинтересована –
**** на детето е. Освен това показанията й са противоречиви. Така например
в началото на разпита си тя споделя, че не е виждала детето да пие енергийни
напитки. После казва, че то й е споделило, че пие енергийни напитки, но
бащата му казвал, че е сок. По-нататък в разпита си свидетелката заявява, че е
виждала детето на снимки да пие енергийна напитка. Накрая признава, че на
снимката енергийната напитка е била до детето. Съдът счита, че показанията
на свидетелката са силно повлияни от негативното й отношения към бащата
на детето, поради което не следв да бъдат взети предвид.
Родителите са изслушани в първата и втората инстанция. Бащата
споделя, че през последните 2 години по 2-3 месеца не може да взима детето.
Майката рядко вдигала телефона, когато той се обажда. Отрича да е бил
„овъзмездяван“ за това, че е пропуснал среща с детето. Изтъква, че не е
взимал детето само когато е бил на работа и че винаги се е уговарял
предварително с майката.
Пред съда майката споделя, че е изградила връзката между баща и син
от раждането на детето. Според нея той се интересува само от зала и от нищо
4
друго. Тормози я с непрекъснати обаждания. Майката признава, че бащата
обича детето, но го използва като оръжие срещу нея; че води лична война.
Твърди, че винаги го е компенсирала за пропуснати срещи с детето. Иска да
има възможност да е с детето си и на Коледа, да може да му подари подарък,
както и същото да направят и близките й.
От посочените по-горе медицински документи и показанията на св. М. и
Н. се установява, че детето наистина боледува често. Съдът не споделя
доводите на ищеца, че майката лъже относно здравословното състояние на
детето с цел бащата да не го вижда. Ноторно известно е, че малките деца
боледуват често. Освен това по делото са представени и касови бележки, от
които е видно, че предписаните лекарства наистина са купувани, както и
болнични листове за ползван от майката отпуск.
Според настоящия съд честите заболявания на детето не са пречка да се
изпълнява вече определения режим на лични отношения с бащата. Родителят,
който има право на лични отношения, също може да се грижи за детето,
когато то е болно. Само в изключителни случаи, когато се установи, че не е в
интерес на детето да бъде транспортирано до дома на бащата – например
когато има температура, то следва да остане при майка си. Опитните правила
показват, че заболяванията – особено грипните, от които често страдат
малките деца, протичат най-тежко в първите няколко дни. Няма пречка
детето да бъде предадено през следващите дни (ако съвпадат с режима на
лични отношения). Бащата също може да полага нужните грижи за пълното
възстановяване на детето – да го гледа у дома, да му дава лекарства и т.н.
Самата майка в открито съдебно заседание на 11.10.2023 г. пред
първоинстанционния съд признава, че е молила бащата да гледа детето,
когато е болно.
Настоящият съд не споделя доводите, изложени в първата и втората
инстанция, че бащата е неспособен да полага грижи за него и че дори е
опасен за здравето му. Споменатият по-горе случай, когато детето е получило
наранявания в аквапарк, се преекспонира от майката. Вярно е, че бащата е
следвало да осъществи по-засилен надзор върху детето, но следва да се вземе
предвид, че той е млад родител и че целта му не е била да причини болка на
детето. В тази връзка следва да се вземат предвид и показаният ана св. П. и Н.,
които споделят, че бащата е грижовен родител.
Съдът намира за спекулативно твърдението, че детето винаги боледува
след среща с баща си, тоест, че причина за боледуването е поведение на
бащата. Както бе отбелязано, нормално е малките деца да боледуват често,
докато изградят имунитета си. Пред социалния работник, изготвил социалния
доклад по делото, детето най-вероятно повтаря чужди думи – че когато е на
гости при баща си той не се грижи за него и то често се разболява.
Съдът намира за неотносими аргументите, че в режима на лични
отношения бащата понякога дава детето на своите родители. Когато той
взима детето, има право да избира как то да прекарва времето си,
включително да го води при баба му и дядо му. Това е в интерес на детето,
тъй като то трябва да поддържа връзка и с тях, а и е нормално бащата да
разчита на тях за помощ, така както майката разчита на помощта на своите
5
родители. Не се установява престоят при бабата и дядото да е във вреда на
детето. Такъв извод не следва от историята, която детето е споделило със св.
С., че веднъж при баба си и дядо си е било само в тъмна стая, пиело му се е
вода и не е имало кой да му даде. Възможно е бабата и дядото просто да са
оставили детето да спи в другата стая на тишина. Освен това не бива да се
забравя, че става дума за субективно преживяване на петгодишно дете.
Относно твърденията, че понякога ищецът закъснява да вземе детето
или не го взима въобще, такива данни наистина се излагат от св. М. и С.. Тези
свидетели не сочат причините за неспазването на режима, а по делото е
безспорно, че ищецът работи като надзирател в затвор и понякога смените му
съвпадат с дните на режима на лични отношения с детето. Следователно
неспазването на режима се дължи на обективни обстоятелства.
От свидетелските показания съдът прави извод, че отношенията между
родителите са обтегнати. Очевидно е, че понякога те позволяват на емоциите
да диктуват поведението им един спрямо друг, а това не е в интерес на детето.
Като положителни следва да се оценят опитите на родителите да правят
взаимни отстъпки един спрямо друг. Така майката проявява разбиране и
позволява бащата да вижда детето и извън дните, определени за лични
отношения, когато детето боледува. И бащата се старае да уважава желанието
на майката да се грижи сама за детето, когато е болно. Според съда само чрез
взаимно разбирателство и сътрудничество може да се постигне режим на
лични отношения, който да е изгоден както за детето, така и за родителите.
Съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата, която налага
изменение на режима на лични отношения – възрастта на детето. То вече е по-
голямо и не се нуждае от непрестанните грижи на майка си, поради което е
обосновано искането на бащата да го взима не само за част от събота и
неделя, а за две нощувки. В този смисъл е споразумението между страните,
което изрично предвижда специален режим за посещенията на детето при
бащата през лятото, приключващ с навършването на 5-годишна възраст от
детето. Няма причина и посещенията в обикновения ден да не са толкова
дълги, колкото се допуска по принцип в съдебна практика. Според настоящия
съд детето следва да прекарва при баща си времето от 18:00 ч. в петък до
18:00 ч. в неделя. По този начин има и по-голяма възможност някой от дните
да не съвпада със смените на бащата в затвора.
Според социалния доклад в жилището на бащата има добри хигиенно-
битови условия. Обособен е кът на детето в спалнята. Споерд съда няма
пречка детето да прекарва времето си там.
Неудачно е определяне на режим, при който майката да е длъжна да
предава детето на бащата през следващия уикенд, когато детето е болно или
бащата е на смяна. Този режим би бил прекалено непредвидим и би довел до
нови конфликти между родителите. В интерес на детето е да има относително
регулярен и предвидим режим с баща си.
Според съда искането на бащата да прекарва 30 дни през лятото с
детето не следва да бъде уважено. Това е прекалено дълъг период, в който
едно петгодишно дете да бъде отделено от майка си. На този етап 20 дни се
6
явяват достатъчни, като няма пречка в бъдеще режимът да бъде разширен.
Относно празниците съдът намира, че по-благоприятно за детето е да
прекарва повече време на Бъдни вечер и Коледа с единия родител, а Нова
година и Великден с другия родител, като се редуват всяка година. По този
начин няма да се разкъсва деня на детето, а и то ще има достатъчно време с
единия родител. Дали режимът е адекватен се преценява през призмата на
детето, а не през призмата на родителите. Майката пак ще има възможност да
прекара време с него на част от празниците – след 16:00 ч. на 26.12, 01.12 и
неделята на Великден.
Предложеният от бащата режим е прекалено разширен. Следва да се
отбележи, че към настоящия момент детето е на 5 г., посещава детска градина
и затова няма пролетни ваканции. Разбира се, не съществува пречка режимът
да бъде преразгледан, когато детето започне училище – момент, който все
още е отдалечен във времето.
Що се отнася до искането майката да бъде задължена да осигурява
видеоразговор между бащата и детето, настоящият съд намира, че това не е
необходимо с оглед осъщественото вече разширяване на режима. Освен това
организацията на такива разговори ще доведе до ненужни конфликти между
родителите, което не е в интерес на детето.
Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 412/07.07.2009
г. по гр.д. № 1948/2008 г. на ВКС, II г.о. , Решение № 525/29.06.2010 г. по гр.д.
№ 1325/2009 г. на ВКС, III г.о., и др., в производството за определяне на
режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете, представляващо
спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на
съображения за целесъобразност, съдът не е обвързан с искания режим и
може да определи различен от него, ако той е съобразен с най-добрия интерес
на детето.
По разноските:
Предвид уважаването на част от жалбата на въззивника по 4 от 7
искания, той има право на 4/7 от поисканите разноски, а насрещната страна –
на 3/7.
В първата инстанция бащата е претендирал и доказал следните
разноски: 50 лв. за държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение и 1000 лв.
за адвокатско възнаграждение. Майката е претендирала и доказала следните
разноски: 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. На бащата следва да се
присъдят 226,07 лв. (3/7 от половината разноски, тъй като има предявен и
насрещен иск), а на майката – 214,29 лв. (3/7 от половината възнаграждение,
тъй като има предявен и насрещен иск).
Във въззивното производство бащата е претендирал и доказал разноски
в размер на 600 лв., а насрещната страна – 1000 лв. Въззивникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
неоснователно, предвид вида на спора и извършените от адвоката правни и
фактически действия, включително представяне на доказателства във
7
въззивната инстанция. Майката има право на разноски и по оттегления иск
(чл. 78, ал. 4 ГПК). Следователно за въззивната инстанция на бащата следва
да се присъдят 342,86 лв. (4/7 от половината разноски, тъй като има предявен
и насрещен иск), а на майката – 714,29 лв. (215,29 лв. по иска за лични
отношения и 500 лв. по иска за издръжка).
В частта относно разноските, присъдени по иска за издръжка,
решението е влязло в сила и не може да бъде изменено. Единствено следва да
се присъдят допълнителни разноски.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2270 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 3156/2023 г. на
Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Х. И.,
ЕГН **********, иск по чл. 51, ал. 4 СК за изменение на режима на лични
отношения между него и **** ** Д. И. И., ЕГН **********, определен с
Решение № 1589 от 14.12.2021 г. по гр. д. № 7205/2021 г. на Районен съд –
Бургас, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 51, ал. 3 СК режима на лични отношения
между И. Х. И., ЕГН **********, и **** ** Д. И. И., ЕГН **********,
определен с Решение № 1589 от 14.12.2021 г. по гр. д. № 7205/2021 г. на
Районен съд – Бургас, като ОПРЕДЕЛЯ следния нов режим: 1) бащата има
право да взима детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето
от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя; 2) за 20 дни през лятото в периода от
22.06 до 31.08, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката И. Д. М., ЕГН **********; 3) за Коледа: всяка нечетна година в
периода от 10:00 ч. на 24.12 до 16:00 ч. на 26.12; 4) за Новогодишните
празници: всяка четна година в периода от 10:00 ч. на 31.12 до 16:00 ч. на
01.01; 5) за Великденските празници: всяка четна година от 10:00 ч. на
петъчния ден до 16:00 ч. на неделния ден; 6) двамата родители следва да
организират и да присъстват на рождения ден на детето, като поделят
разходите помежду си.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН **********, да заплати на И. Д. М., ЕГН
**********, сумата от 928,58 лв., от които 214,29 лв. – деловодни разноски по
иска за изменение на режима на лични отношения с детето Д. И. И., ЕГН
**********, сторени в първата инстанция, и 714,29 лв. – деловодни разноски,
сторени във въззивното производство.
ОСЪЖДА И. Д. М., ЕГН **********, да заплати на И. Х. И., ЕГН
**********, сумата от 568,93 лв., от които 226,07 лв. – деловодни разноски по
иска за изменение на режима на лични отношения с детето Д. И. И., ЕГН
**********, сторени в първата инстанция, и 342,86 лв. – деловодни разноски,
8
сторени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9