Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………./ 29.01.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 16968 по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 478172 от 28.08.2018 г., постановено по гр.д. № 40026/2016
г. на СРС, 49 състав, е отхвърлен
предавеният от И.И.В.
срещу У. „Н.”ЕАД, иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 8000 лева, представляваща стойност на неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес, болки и страдания
вследствие на предоставяне на медицинска
документация на адв. Н.С., както
и вследствие на представяне на неистински
документи- амбулаторен лист
и разчети на рентгенови изследвания, като е осъден ищеца да заплати на ответника на основание чл.78, ал.З
от ГПК сумата
730 лв. за разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца И.И.В.
чрез пълномощник адв.А.Г., с
оплаквания за неговата неправилност като постановено в нарушение на процесуалните
правила, на материалния закон, също и
необоснованост. Твърди се нарушение поради неспазване на срока по чл.235, ал.4
от ГПК, на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236,
ал.2 ГПК - съдът не основавал решението си по делото на доказателствата по
делото и закона, не са били обсъдени всички доказателства,
липсвала преценка на доказателства, нарушение на чл. 194, ал.З ГПК поради
неизпращане на прокурор на приетите от съда за неистински документи, а
именно Лист за преглед на пациент №
038305 от 9.12.2015г. с напечатани час на приемане 15:08 и на напускане 3:47 с
диагноза „анколозиращ спондилит, гръднопоясен
отдел” - МКБ М45.5 - обявен от съда за неистински; “Рентгеново изследване на лумбални прешлени фасова и
профилни графики от 9.12.2015г. на УМБАЛСМ Пирогов”, подписно
от Д-р Г.- обявен от съда за
неавтентичен; “Рентгеново изследване на клиника по образна
диагностика, УМБАЛСМ “Пирогов” от 11.2.2016г.”, подписан от Д-р Х.Г.- признат
от съда за неавтентичен. Нарушението на материалния закон се обосновава с
неправилно прилагане на императивните норми на чл. 28, ал.1 -3 от Закона за
здравето /ЗЗдр/ и чл. 5, ал.2, т. 5, предл. 2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и чл.
31, ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, като
намира неправилен извода, че ЗАдв е специален спрямо ЗЗдр, както и че чл.31 от ЗАдв
правел правомерно предоставянето на здравната информация за ищеца на трето
лице, макар и адвокат, без съгласие на ищеца, тъй като счита, предоставянето е било
в нарушение на Конституцията и ЗЗдр и информацията е
била предоставена не по установен в процесуален закон ред за това- по чл. 186, изр. второ ГПК, тъй като съдът не
е изисквал и не е издавал съдебно удостоверение на Н.С. да се снабдява с чужди
медицински документи. Оспорва като необоснован и извода в обжалваното решение,
че не били доказани вреди за ищеца и причинно-следствена връзка с деянието-
предоставяне на адв.С.на неистински документи,
доколкото ищецът счита, че преценката на събраните по делото доказателства
сочела обратното- че в процеса по
гр.д.№77478/2015г. на СРС, 117 състав и въззивното му
гражданско дело № 6160/2016г. на СГС неистинските документи са повлияли на
решението на съда предвид приетото, въз основа на неистинските документи, в мотивите
на обжалваното решение че “въззиваемата страна Д.С.не
е извършила твърдения акт на домашно насилие по отношение на въззивника И.В., което да е предизвикало и счупване на 12 торекален прешлен.”; “От повторно приетия и представен и
пред въззивната инстанция лист за преглед на пациент
в приемен кабинет № 038305 от 9.12.2015г. в 15.08 часа и с код на лечебно
заведение № *********, не може да се направи категоричния извод за наличие на причинноо-следствена връзка между инцидента и настъпилото
увреждане - счупване на 12 торскален прешлен на въззивника И.В.. Това обстоятелство следва да бъде
разследвано от специализираните органи на дознание или от прокуратура”; “по
делото не се събраха и доказателства за настъпили физически травми за молителя
... в резултат па поведението на бабата - Д.С.”. Така счита, че представянето
по другото дело на неистински документи за
здравословното състояние на ищеца, които адв.С.е
получил от настоящия ответник, е
повлияла на изхода на спора по гр.д.№ 77478/2015г. на СРС, 117 състав и по
в.гр.д.№6160/2016г. на СГС е повлиял на изхода на делото. Възразява още въззивниът, че
показанията на свидетеля по настоящето дело М.С. не са били оценени във
връзка с приетото от съда наличие на употреба на неистински вариант на
амбулаторния лист с преправената диагноза “анкилозиращ
спондилит“, както и не са били
съобразени и другите събрани писмени доказателства, които не са били оспорени,
и които установявали действително вярното здравословно състояние на ищеца и
причинената му травма –както съставени от самия ответник, така и от други
медицински заведения, и сочещи, че ищецът е полагал усилия да доказва вярната
диагноза- счупване на прешлен, да установява истинността на документа си с вярната
диагноза “счупване на 12 торекален прешлен“, което му
е причинило безпокойство и чувство на несправедливост и безсилие, причинени му от
ответника, който е създавал неистински и предоставял неправомерно и невярна
информация на лица, различни от пациента, като и в настоящото съдебно
производство ответникът отново е представил неистински документ, което сочело на поредно противоправно деяние. Твърди, че е претърпял вреда,
установена и от показанията на свидетелите по делото, противоправно
поведение на ответника поради предоставяне на информация на трето лице в
нарушение на закона, сред които и
неистински документи за здравословното състояние на ищеца, като второто също е
доказано по настоящето дело със събрани писмени доказателства от пр.пр. №11543/2016г. на СГП, пр.пр.№53384/2015г.
на СРП, пр.пр.№4561/2016г. на Апелативна прокуратура –
София, пр.пр.№4561/2017г. на Апелативна прокуратура -
София, по които неистинските медицински документи, посочени по-горе, също са
били употребявани и са нанесла вреда на ищеца и по прокурорски проверки, тъй
като е трябвало да обжалва актовете на прокуратурата- на СРП и СГП, с които се
отказвало да се търси отговорност от причинителя на вредата – С., поради приета
от тези органи диагноза на базата на неверните медицински документи, издадени
от ответника. Счита, че макар и част от
представените по делото постановления по горепосочените прокурорски преписки да
са постановени след датата на завеждане на исковата молба, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, те следвало да се вземат предвид с оглед претърпените
неимуществени вреди от ищеца от едни и същи действия, предмет на иска. Сочи че
вредата за него се изразява и в застрашаване на отношенията на ищеца с детето му, тъй като е било разпоредено
и уведомяване на Дирекция “СП”, че детето е застрашено от баща си. Моли да се
отмени решението и иска му да бъде уважен. Претендират и разноските по делото
по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна–ответник У. „Н.”ЕАД,
оспорва жалбата с писмен отговор чрез гл.юрк.Петър
Найденов с възраженията, че решението не страда от сочените в жалбата пороци,
като съдът е направил анализ на всички събрани
по делото доказателства-писмени, свидетелски показания и съдебно-графологична експертиза, като твърденията на ищеца
за вреда и причинна връзка не били доказани. Моли решението да се потвърди.
Претендират се разноски за защита от
адвокат по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо,
тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно
предявената с исковата молба и уточнението по нея, според молба на ищеца за
първото открито съдебно заседание пред СРС 26.06.2017 г. , и допуснатото от СРС
изменение на иска с определението от
откритото второ съдебно заседание на 16.10.2017 г., които очертават
основанието на иска и фактите в предмета на спора / ср.решение № 55 от
27.04.2015 г. по гр. д. № 5558/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС/. Обстоятелствана и петитума на
исковата молба обосновава допустимостта на и иска по общия ред за вреди по
чл.49 от ЗЗД срещу ЮЛ-възложител на работа, за вреди от неправомерни действия
на негов служител.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
В мотивите на
обжалвания съдебен акт са изложени фактически и правни изводи, въз основа на
които е прието, че ищецът не е доказал противоправно поведение на ответника по предоставяне на
здравна информация на трето лице, също и вреди от предоставяне на неистински
документи и е отхвърлил иска. Изложените мотиви на атакуваното решение са ясни
и последователни, както и са съответни на постановения диспозитив.
Недостатъците на мотивите поради тяхната непълнота поради необсъждане на всички
доводи и възражения на страните и на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд, в съответствие със съдебната практика,
намира, че би могло да води до необоснованост поради допуснати процесуални
нарушения, но не и до неговата недопустимост или нищожност. Дали искът е
доказан е въпрос на преценка на правилността на решението, а не въпрос по
допустимост на исковете или на решението,
а неспазването на срока по чл.235, ал.4 от ГПК също не се отразява на
валидността и правилността на съдебното решение.
Налице е
последователно застъпвана теза в решения на ВКС, според която непосредствена
цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанция е
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране
на установените факти под приложимата материалноправна
норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно
правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази
дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във въззивната жалба и отговора й, доводи на страните и оплаквания
относно фактите и правилното приложение на материалния закон. В този смисъл са
и задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
Оплакванията с въззивната жалба за необоснованост относно установяване на
фактите, задължава въззивния съд да се произнесе
относно тяхното установяване от събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, при липсата на нови такива пред въззивната инстанция, като въззивният
съд следва да провери и правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.Наведените с въззивната жалба на ищеца доводи са
били изложени от него както с исковата молба, така и с допълнението към нея за
първото открито съдебно заседание пред СРС 26.06.2017 г., и очертават така
предмета на въззивната проверка относно фактите и
приложимия материален закон, при съобразяване и на направените с отговора на въззиваемата страна-ответник възражения, без да съобразява
новите такива, наведени с писмените бележки на пълномощника на ответника адв.Илиян Кършев, представени пред въззивния
съд в откритото съдебно заседание, касаещи липсата на доказателства за елемент
от отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, вр.
чл.45 от ЗЗД тъй като не било установено кое точно физическо лице-делинквент като натовяро от
работодателя, е осъществило деликт. Този довод
относно факт и оспорване на неговото установяване, е направен извън срока по
чл.263, ал.1 от ГПК и не се съобразява от въззивния
съд при преценката за правилност.
Въззивният съд, предвид оплакванията с въззивната жалба, намира следното по предмета на делото :
И.И.В.
е предявил срещу У. „Н.”ЕАД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от
8000 лева, представляваща стойност на неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, болки и страдания, вследствие на
предоставяне от лечебното заведение-ответник, на медицинска документация за
ищеца на трето лице- на адв. Н.С., в нарушение на
Закона за здравето, без съгласие на ищеца, както и вследствие на представяне на
същия адвокат и на неистински документи- амбулаторен лист и разчети на
рентгенови изследвания, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Твърди се от ищеца, че на 9.12.2015 г. държейки малолетната си
дъщеря, бил бутнат от Д.Л.С.-Б., вследствие на което постъпил за преглед в
кабинет №108 Спешно приемен на УМБАЛСМ „Пирогов”. Поддържа, че му е направено
рентгеново изследване на прешлени фас и профил. Твърди, че впоследствие, на
05.02.2016г., в регистратурата на ответника е постъпило заявление от адв. С.за снабдяване със заверени копия от цялата
медицинска документация, касаеща ищеца във връзка с
посещението му в болницата по горния повод, като със заявлението адв. С.е поискал и да му бъде издадено становище за
верността на поставената диагноза в издадения амбулаторен лист съобразно
разчитането на ренгенографията, които документи
трябвало да му послужат по гр.дело №79212/2015, СРС, 83 състав. Твърди, че
ответникът неправомерно е съдействал на адв. С., като
му е предоставил достъп до медицинската документация и го е консултирал за
състоянието на пациента без негово знание и съгласие, като с това е нарушил
чл.28 от Закона за здравето. Твърди, че след узнаване за това неправомерно
предоставяне на лична здравната информация на адв. С.,
ищецът бил смазан, обиден и огорчен, изпаднал в криза, вдигнал кръвно, страдал
от безсъние, като неправомерно получената информация е била използвана многократно по гр.д.№ 77478/2015 г. на СРС
/обединено с гр.д.№ 79212/2015 г. на СРС/ и въззивно
гр.д.|№ 6160/2016 г. на СГС, и пр.пр.№ 53384/2015 г.
на СРП, № 11543/2016 г. на СГП, № 4561/2016 г. на АП-София, и отделно от това
твърди, че документацията не само е неправомерно предоставена на адв. С., но е и преправена, тъй като по гр.д.№ 77478/2015
г. на СРС /обединено с гр.д.№ 79212/2015 г. на СРС/ са представени от адв. С.амбулаторен лист с преправено съдържание досежно диагнозата, рентгеново изследване на лумбални прешлени фасова и
профилни графики от 9.12.2015г. и рентгеново изследване на клиника по образна
диагностика от 11.02.2016г. Твърди, че вследствие на представяне на тези
документи е отхвърлена претенцията му спрямо увредилото го лице - Д.С.по
горепосочените гр.дела, въвлечен е в производства с години, вкл. и към момента
на настоящето дело, като е бил принуден да доказва, че представените на адв.С.документи са били и неистински, като прокуратурата е
указвала на С. да търси отговорност от ищеца за набедяване, желае да уведоми
органа за закрила на детето, че детето е в риск от ищеца-негов баща, което му
нанасяло огромни неимуществени вреди от неправомерното предоставяне от
ответника на трето лице на документи, вкл. и на неистински такива, под форма и
на претърпени чувства на безсилие, обида, унижение, огорчение, стрес и страх .
Ответникът У. „Н.”ЕАД оспорва
предявения иск с писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който признава, че
служител на ответника е предоставил на адв.Н.С.
исканите от адвоката документи и копия от такива /вкл. и с доп. становище по
уточнението на исковата молба от 06.07.2017 г./, но това предоставяне било
правомерно на основание чл.31, ал.1 от ЗАдв., който
закон бил специален спрямо Закона за здравето /ЗЗдр/,
тъй като първият регламентирал конституционна дейност по защита правата на
гражданите от адвокат. А и адвоката е сред кръга на лицата-оператори на лични
данни, носи имуществена отговорност за вреди, причинени при и по повод работата
му, като лечебното заведение не можело да носи отговорност за това как адвоката
използва получените документи и дали това използване от адвоката е правомерно. Прави и евентуално възражение за прекомерност
на търсеното обезщетение, тъй като вида
на предоставената медицинска информация на адвокат С.не съдържала съществени
данни, които биха могли да навредят на ищеца по начина, посочен с исковата
молба. Позовава се на вярно отразена диагноза на ищеца в амбулаторната книга,
която диагноза не можело да се постави без разчитане на ренгенова
снимка, и то от лекар.
При съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
очертаващи обхвата на въззивната проверка, при
съобразяване на указаната от първоинстанционния съд доказателствена тежест на страните, указанията към ответника от открито съдебно заседание пред
СРС на 16.10.2018 г. по чл.183 от ГПК за представяне на оригинал от посочен
документ, и откритите в същото това заседание производства по чл.193 от ГПК за
установяване истиността на посочените документи, въззивният съд намира следното от фактическа и правна
страна :
С писмено заявление до МБАЛСМ
„Пирогов” от адв. Н.С., с вх. № АО-24-129/05.02.2016
г., адв.С.е поискал да му бъде предоставена в
заверени копия цялата медицинска документация, издадена от това лечебно
заведение, на 09.12.2015 г. на ищеца-с посочени имена и ЕГН, като конктретно са и посочени какви документи : 1/ амб. книга от датата на прегледа 09.12.2015 г., 2/
оригинален амбулаторен лист-лице и гръб, с видно разчитане на назначената рентгенографска снимка на лицето и др. изследвания, въз
основа на които е поставена изписаната диагноза в издадения амб.лист
№ 038305 от д.р Б.Т., 108 кабинет и придружаващото го медиц.направление
38305, подписано от д-р Спасов, 3/ копие от рентгенографията на И. И. В. от
същата дата, придружена с извършеното разчитане от рентгенолога, 4/ други мед.документи-изследвания,
прегледи и заключения и т.н., извършени от лечебното заведение на И.В.,
доказващи верността на изписаната диагноза в издадения амб.лист
№ 038305 и придружаващото го медиц.направление 38305.
Поискано е и становище относно верността на поставената диагноза в издадения амб.лист съобразно разчитането на рентгенографията.
Искането си адв.С.е обосновал с това, че е
пълномощник на Д.Л.С.-Б. и документите са му необходими за представяне по
гр.д.№ 79212/2015 г. на СРС, по което е довереник на същата, и то получаването
им да стане преди насроченото заседание по делото на 01.03.2016 г. Предвид
признанието на ответника по делото, направено с отговора на исковата молба и
молбата от 06.07.2017 г. пред СРС, въззивният съд
приема за установено, съгласно чл.175 от ГПК, че така поисканите от адв.С.документи са му били предоставени от служител на
ответника. Не се твърди, а и няма доказателства, преди предоставянето на тези
книжа на адв.С., ответникът да е поискал и да е
получил съгласие на ищеца.
Въззивният съд намира, че това предоставяне
от ответника на трето лице на информация за здравословния статус на ищеца, е било неправомерно, в нарушение на чл.28 от ЗЗдр. Ищецът не се оспорва
да е посетил спешен кабинет при ответното лечебно заведание
на 09.12.2015 г-, при което се явява клиент на същото, като ответникът създава,
съхранява и обработва лични данни на ищеца касаещи здравословното му състояние
в следствие на това, съгласно чл.27 от ЗЗдр. За да предостави
такава информация на трети лица, ответникът трябва да установи, че е налице
някое от изискванията на чл.28, ал.1, т.1 до т.8 от ЗЗдр,
като при наличие на предпоставката по т.2 , да изиска и съгласие на лицето, за
което де отнасят данните. В случая,
видно от съдържанието на заявлението на адв.С., нито
една от предпоставките на чл.28, ал.1, т.1 до т.8 от ЗЗдр,
не е била налице. Не е налице и нито една от предпоставките по чл.5, ал.2 от
Закона за защита на личните данни за преодоляване забраната по чл.5, ал.1, т.3
от ЗЗЛД / отм. ДВ, бр.17/2019 г., но приложими в случая в редакциите им към
2016 г./, като следва да се има предвид, че ЗЗдр се
явява и специален спрямо ЗЗДЛ и въвежда и специфични предпоставки за
обработване на здравна информация чрез предоставянето й на трето лице.
Отделно от това, само качеството
на заявителя като адвокат, не му дава правото да получи здравна информация за
трето лице-в случая за ищеца, на основание чл.31, ал.1 от ЗАдв,
тъй като тази норма не може да дерогира специалните
изисквания на чл.28 от ЗЗдр. В случая Законът за
адвокатурата се явява общ спрямо специалния Закон за здравето /ЗЗдр/. За да получи лични данни/и в частност здравна информация, адвокатът трябва
да представи съдебно удостоверение за нуждата на страната от тях – такова по чл.
186 ГПК в гражданския процес, който процесуален ред само би установил
необходимостта от данните за реализирането на законния интерес на С. като трето
лице, на което те се разкриват и приоритета му пред интереса на физическото лице,
за което се отнасят тези данни / този смисъл и съдебната практика на ВАС, напр.
решение № 4114 от 25.03.2013 г. по адм. д. №
6420/2012 г., V отд. на ВАС/ . Това е и единственото
основание, на което адвокатът може да обработва лични данни на трето лице, с което не е в договорни отношения по защита. Така действията
на ответника по предоставяне на адв.С., на здравна
информация по неговото заявление, се явява противоправно,
в нарушение на чл.28 от ЗЗдр, и при липсата на
възможност за приложение на чл.31, ал.1 от ЗАдв.
По спора за предоставяне от
ответника на адв.С.и на неверни документи, наред с предоставането им в нарушение на ЗЗДр,
въззивният съд намира следното:
По делото е представено копие от ренгеново изследване на И.В. от 11.02.2016г. с разчет от
д-р Хр.Г.от УМБАЛСМ „Пирогов”, както и от рентгеново изследване на лумбалните прешлени- фасова и
профилни графии, от 09.12.2015г. на И.В., с подпис от
д-р Т.от „УМБАЛСМ Пирогов”.
Заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно-почерковата експертиза, която съдът кредитира при
преценката й по чл.202 от ГПК, установява, че подписът, положен от името на д-р Хр. Г.в
„Рентгеново изследване, извършено в Клиника по Образна диагностика на УМБАЛСМ
„Пирогов”, София, не е положен от Х.Г., както и че подписът, положен от името
на д-р Т.в „Рентгеново изследване на лумбални прешлени-фасова и профилна графии,
извършено в Клиника за образна диагностика на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, София на
9.12.2015г. на И.В., не е положен от д-р М.Т./ на л.31 и л.32 от делото на СРС/.
Така, предвид откритото производство по чл.193 от ГПК, и установената
неистинност по отношение на авторството на тези два документа, оспорването им
от ищеца е доказано, същите следва да се изключат от доказателствения
материал на основание чл.194, ал.2 от ГПК с решението, като документите, ведно с препис от решението, се изпрати на
прокурора, при влизане в сила на решението.
Относно оспорения от ищеца като неистински лист за преглед на пациент №
038305 от 9.12.2015г. с час на напускане 3:47 с диагноза „анколозиращ
спондилит, гръднопоясен
отдел” - МКБ М45.5, за който само има оплакване с въззивната
жалба за процесуално нарушение поради неприключила процедура по чл.194 от ГПК, въззивният съд намира следното: По отношение на копието от
този документ, намиращо се на л.33 от делото на СРС, първоинстанционният
съд е открил производство по чл.193 от ГПК с определение от открито съдебно
заседание на 16.10.2017 г., като е задължил ответника да представи оригинала му
с подписи на пациент и на д-р Г.. Такъв не е бил представен, при което в
мотивите на решението СРС е изключил същия от доказателствата по делото на
основание чл.183 от ГПК. Въззивният съд съобрази, че
така оспореният от ищеца лист с час на напускане 3:47 , не носи подпис нито на
пациента И.В., нито на лекар /посочен в титулната част да е д-р Б.Т./, както се
изисква съгласно образеца. Макар и да
има печат на ответното лечебно заведение, същият не представлява документ, за
който може да се проведе производство по чл.193 от ГПК, защото е неподписан.
Така същият не може да се изключи от доказателствата по делото в резултат на
производство по чл.193 от ГПК по отношение на авторството му, тъй като и не
подлежи н апроверка за авторство следованетно
по чл.193 от ГПК. Поради непредставяне на оригинала на същия, на основание
чл.183 от ГПК, това копие /на л.33/ следва да се изключи от доказателствата по
делото и да не се обсъжда от съда. Аналогичен е изводът на въззивния
съд и относно друго копие от същ такъв документ, на л.77 от делото на СРС, пак
с час на напускане 3:47 в печатния текст, ръкописно поправен на 15:30 и с диагноза
„анколозиращ спондилит, гръднопоясен отдел” - МКБ М45.5. Така за съда няма основание да се произнася по чл.194 от ГПК за абзм. Лист с час на напускане 3:47 и с диагноза „анколозиращ
спондилит, гръднопоясен
отдел” - МКБ М45.5.
По спора за причиняване на ищеца
на вреди от използването на получените от адв.С.документи
по посочените гр.дела и пр.преписки, въззивният съд
намира следното:
С молба от адв.Н.С.от
07.04.2016 г. по гр.д.№ 77478/2015 г. на СРС, 117 състав, същият е представил
получените от него от „УМБАЛСМ Пирогов” три документа, въз основа на
горепосоченото заявление от 05.02.2016 г., а именно : лист за преглед на
пациента И.В. в спешното № 038305 от
9.12.2015г. с час на напускане 3:47 с диагноза „анколозиращ
спондилит, гръднопоясен
отдел” - МКБ М45.5 /неподписан/, и двете обсъждани по-горе ренгенови
изследвания от 09.12.2015 г. и от 11.02.2016 г., заверени от 038305 от
9.12.2015г. с час на напускане 3:47 с диагноза „анколозиращ
спондилит, гръднопоясен
отдел” - МКБ М45.5, с които обосновава заявеното със същата молба оспорване на
представен от И.В. по другото дело амб.лист с друга
диагноза-счупване на гръбначен прешлен, като неистински. Видно от съдържанието на решенията по гр.д.№ гр.д.№
77478/2015 г. на СРС, обединенно с гр.д.№ 79212/2015
г. и въззивното му решение по гр.д.6160/2016 г. на
СГС, съдът не е отхвърлил молбата на И.В. за защита от домашно насилие срещу Д.С.поради
диагноза „анколозиращ спондилит,
гръднопоясен отдел” , а поради това, че след преценка
на събраните по делото свидетелски показания, е приел за недоказано упражнено
насилие от ответницата спрямо ищеца, като само в мотивите на въззивното решение се допълва и невъзможност да се направи
извод за причинна връзка между инцидента на 09.12.2015 г. между В. и С. и настъпилото
увреждане –счупване на 12 торекален прешлен на И.В..,
т.е. използваните от С. документи по делата, получени неправомерно от „УМБАЛСМ
Пирогов”, не са довели до нарушаване интереса на И.В. по посочените граждански
дела. Въпреки това, използването им по тези други граждански дела, макар и да
не е увредило правата на И.В. като резултат, е причинило на същия шок, депресия
от това, че документите са били използвани срещу него по дело, както и че е
трябвало да доказва вида на получената травма при инцидента на 09.12.2015 г., както
установява свидетеля С., чиито показания въззивният
съд кредитира, и който свидетел установява, като очевидец при прегледа на ищеца
в спешния кабинет на ответното лечебно заведение, че не е било правено нарочно
рентгеново разчитане при прегледа, а лекарят-д-р Т.е регледал
рентгеновата снимка на монитор само, и в амб. лист е
вписал диагнозата като счупване на 12-ти прешлен.
Наред с това Д.С.е представила и
по пр.преписка, образувана първоначално в СРС с № 53384/2015 г., видно от
нейните саморъчни обяснения от 11.07.2016 г. / на л.58 от делото на СРС/, двете
рентгенови изследвания, които съдът прие за неистински, в подкрепа на
възражението си по тази преписка, че И.В. не е имал диагноза счупване на
гръбначен прешлен, както той твърди, като е представила и копие от
амбулаторната книга за дата 09.12.2015 г., също приета по настоящето дело и
неоспорена, за установяване обаче на невярност на твърдение на И.В., че е
отказал писмено болнично лечение. Така Д.С. е ползвала тези посочени копия от
медицински документи за рентгеново изследване, получени от „УМБАЛСМ Пирогов”
неправомерно от адвоката й С., което използване е забавило приключване на
прокурорската преписка- обусловили са отказ от СРП, потвърден от СГП, за образуване
на нак. преследване на С. по жалбата на И.В. за
нанесена му от него телесна повреда-счупване на 12 прешлен на гръбначен стълб, по постановлението от 22.02.2016 г. по пр.пр.№ 53384/2015 г., последващ
отказ с постановление от 21.01.2017 г. от СРП, по същата причина, двете
потвърдени от СГП, но впоследствие и двете отменени по жалба на И.В. с
постановление от 06.10.2016 г., на апелативния прокурор на София, и
постановление от 20.06.2017 г., двете по пр.пр.№
4561/2016 г. на АП-София, като с втората е указано да се изясни каква е
действителната диагноза на И.В. при прегледа на 09.12.2015 г. предвид наличието
по пр.преписка на документи с различно съдържание, сочещи и различни диагнози. Така
използването от С. на получените от адвоката й неправомерно копия от медицински
документи, касаещи И.В., по прокурорската преписка, е затруднило И.В. да
установи истиността на твърденията си за вида
нанесената му телесна повреда, като е довело до удължаване на производство с
обжалване от И.В. на отказите на СРП и СГП, като независимо от липсата на
приключване на досъдебното производство към момента на устните прения по
настоящето дело с краен акт, постановените откази на СРП са по време преди
въвеждане на тези обстоятелства в предмета на делото от ищеца към основанието
на иска с молбата от открито съдебно заседание пред СРС на 26.06.2017 г., а
произнасяне по обжалването им се развива и в хода на настоящето дело. Доколкото
двете рентгенови изследвания по настоящето дело се установи да са неистински,
то е налице и вреда за ищеца от тяхното използване по пр.преписки, като
защитата му е била затруднена и това му е причинило и емоционален дискомфорт чрез твърдените от него негативни емоционални
преживявания на страх, безпокойство, чувство на безсилие да докаже вярната
диагноза, каквито е логично и житейски оправдано да изпита всеки човек на
негово място. Наред с това, с
постановлението от 21.01.2017 г. на СРП по пр.пр.53384/2015
г. е указано на Д.С.че са налице данни за извършено от И.В. срещу нея престъпление
по чл.286, ал.1 от НК /набеждаване в престъпление ред орган на властта/ тъй
като е прието за недоказано счупване на 12 прешлен, както твърди жалбоподателя,
а болестно изменение на гръбначния стълб, който извод на прокурора обективно
причинява на И.В. допълнително негативни емоции, стрес и страх, без за това да
е необходимо да се провежда и нарочно доказване.
Не се установи твърдението на
ищеца, че е претърпял вреди от злепоставянето му спрямо детето и застрашаване
на детето,защото доколкото такива данни има в едно от горепосочените
постановления, то е обосновано с други факти, а не със диагнозата на ищеца от
инцидента на 09.12.2015 г.
Налице е и пряка причинна връзка
между поведението на ответника по предоставяне на здравна информация за ищеца
на трето лице в нарушение на чл.28 от ЗЗдр, и
причинените на ищеца неимуществени вреди по използването на тези документи в
други граждански дела и прокурорска проверка. Дори и да не може да се установи кой е авторът
на двата приети от настоящия съд неистински документа- рентгенови изследвания,
и на неподписания амб.лист с различна диагноза от
счупване на гръбн.прешлен, то същите са били получени
от адв.С.именно от ответното лечебно заведение -което и не се оспорва да са представени, и
копия от същите носят печат за вярност в медицинския архив при ответника, при което е установено тяхното
изготвяне и предоставяне на адв.С.от лице, за което
ответникът отговаря. Причинената на ищеца от използването им, наред с други
получени от адв.С.верни документи със здравна
информация за ищеца, също се намиран в пряка причинна връзка с причинените на
ищеца шок и депресия, стрес от усилията да установява по
пр.преписки, че вярна е тази диагноза, за която той представя доказателства.
При определяне размера на вредата съгласно чл.52 от ЗЗД, въззивният
съд съобрази вида на увреждането, което засяга признато с Конституцията на РБългария и националното законодателство, също и право на ЕС,
право на неприкосновеност на лични данни, каквито представляват и здравната информация по ЗЗдр,
използването на така получената в
нарушение на закона информация по дела с участие на увредения И.В., като самото
използване на получената информация е достатъчна да обоснове вредата-причинения
шок и стрес от узнаване, че е била предоставена, а допълнителната последица от
използването на тази информация, свързана със затрудняване защитата на И.В. и
др. обстоятелства, посочени от въззивния съд по-горе,
се съобразява от въззивния съд при определяне размера
на обезщетението, с което да се репарира вредата, като се съобрази и
продължителността им съгласно чл.235, ал.3 от ГПК за фактите, настъпили в хода
на настоящето дело относно пр.преписки.неоснователен е доводът на ответника, че
не следва да носи отговорност за това как получателя адв.С.използва
здравната информация за ищеца, защото
ответникът е бил уведомен за какво е искана тази информация, предоставил я е неправомерно
и не е взел и мерките по чл.36з, ал.2 от ЗЗДЛ, /отм., но приложим като общ
закон в ред. към 2016 г./ да ограничи използването на получената от третото
лице здравна информация. Така въззивиният съд намира, че сумата от 3000 лв. в случая се
явява справедливо обезщетение, като съобрази и факта, че не всички твърдени от
ищеца вреди се доказаха по делото, вкл. и не се доказа неблагоприятен за него
изход по гражданските дела от използването на тези документи. При определяне размера
на обезщетението въззивният съд отчита обстоятелството, че то има
за предназначение да възмезди ищеца за понесените
вреди, но и да санкционира и възпира ответника от подобно поведение.
Този размер в най-пълна степен се явява адекватен
на целените от закона последици.
Поради частично несъвпадане
решаващите изводи на двете инстанции, решението в частта, в която искът е
отхвърлен за сумата до 3000 лв. подлежи на отмяна и уважаване на иска за този
размер. В останалата отхвърлителна част по този иск, решението
следва да се потвърди като правилно по краен резултат, макар и по различни мотиви, изложени от въззивния съд.
Този изход на спора
налага преразглеждане и на отговорността за разноските. Пред първата инстанция
ищецът е направил общо 1120 лв. разноски, от които ответникът му дължи по
съразмерност на уважения частично иск само 420 лв. Присъдените на ответната
страна разноски следва да се намалят до 456,25 лв. съразмерно на отхвърления
размер на иска, и при съобразяване на липсата на възражения от ищеца относно
тези разноски пред първата инстанция и липсата на оплаквания по смисъла на
чл.248 от ГПК относно тези разноски, посочени в обжалваното решение като
сторени от ответника, които оплаквания могат да се разглеждат в самостоятелно
производство/ така ТР № 5/2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззивникът –ищец е направил
разноски общо 1160 лв., от които 1000лв. за адв.възнаграждение,
което предвид направеното възражение за прекомерност от другата страна, въззивният съд намалява не на минимума по чл.7, ал.2, т.3
от НМРАВ № 1/2004 г. /730 лв./, а на 850
лв., като отчита фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществена защита от адвоката по
обжалване решението. Така разноските стават 1010 лв., от които ответникът му
дължи по съразмерност 378,75 лв. Не се дължи възстановяване на ищеца на разход
за гориво, дори и да беше установено че е пътувал с автомобил до София, доколкото
разходите на страната по участие в съдебното производство не подлежат на
възстановяване по реда на чл.78 от ГПК. В исковия процес на страна по него се
възстановяват само такива разходи по водене на делото-държавна такса, разходи
по събиране на доказателствата и възнаграждение за един адвокат, но не и други
разходи, макар и свързани с това. За разлика от страната в процеса, правото на
разноски за явяване в съдебно заседание е признато от ГПК само на свидетел и
вещо лице-чл.75 и чл.168 от ГПК.
Ответникът не е
доказал, че е направил разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, защото фактурата не доказва плащане
по банков път по реда на чл.75, ал.3 от ЗЗД, и искането му по чл.78, ал.3 от ГПК не може да се уважи за въззивната инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 478172 от 28.08.2018 г., постановено по гр.д. № 40026/2016 г. на СРС, 49 състав,
В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предавеният от И.И.В. срещу
У. „Н.”ЕАД, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата 3000лв. стойност на неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес, болки и
страдания вследствие на предоставяне на медицинска документация на адв. Н.С.,
както и вследствие на представяне
на неистински документи- амбулаторен лист и разчети на рентгенови изследвания, както и в частта в която е осъден ищеца да заплати на ответника на
основание чл.78, ал.З от ГПК сумата над 456,25 лв. до 730
лв. за разноски по делото, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА
на основание чл.194, ал.3, вр. ал.2 от ГПК, че приети по делото в копия два
документа : “Рентгеново изследване на лумбални прешлени фасова и профилни графики от
9.12.2015г. на УМБАЛСМ Пирогов”, подписано от Д-р Т.- и “Рентгеново
изследване на клиника по образна диагностика, УМБАЛСМ
“Пирогов” от 11.2.2016г.”, подписан от Д-р Х.Г. / на л.31 и л.32 от делото на СРС/, СА НЕИСТИНСКИ като
неподписани от лицата, сочени за издатели, и ГИ ИЗКЛЮЧВА ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО
ДЕЛОТО.
Посочените два документа, заедно
с препис от решението, ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ на Софийска районна прокуратура на
основание чл.194, ал.3, изр. второ
от ГПК, след влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА У. „Н.” ЕАД,
***, да заплати на И.И.В. , ЕГН**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. П.ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, партер, чрез адв.А.Г., на основание чл.49 ЗЗД сумата
3000 лева /три хиляди/ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни преживявания
/стрес, безпокойство,
чувство на безсилие, страх / вследствие на неправомерно
предоставяне на медицинска
документация за ищеца на трето
лице/на адв.Н.С./, вкл. и на неистинска
такава / изключените по реда на чл.194 от ГПК доказателствата/, дължимо обезщетението ведно със заплащане
и на законната лихва от 19.07.2016 г. до плащането на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 478172 от 28.08.2018 г., постановено по гр.д. № 40026/2016 г. на СРС, 49 състав,
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА У. „Н.” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на И.И.В., ЕГН**********,
/с горепосочените адреси/
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 420 лв. разноски за първата
инстанция, и 378,75 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна У. „Н.”
ЕАД за разноски по чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.