РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. гр. Лом, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620102175 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Юл. Б. Ц. чрез адв.
В.Г. от САК, със съдебен адрес: в качеството си на адвокатски пълномощник на
„ЮБЦ“ ЕООД, е предявил срещу ответника В. АЛ. АНГ., ЕГН **********, с адрес: ,
специалния установителен иск с правно основание: чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца вземане в размер 74.57 лв. (седемдесет и четири лв. и 57 ст.) -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.03.2018 г. до 08.07.2018 г.,
дължими по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 28.03.2018г. за
клиентски номер 15873358001, сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, за което са
издадени фактури № **********/08.04.2018 г., № **********/08.05.2018г., №
**********/08.06.2018г. и № **********/09.07.2018 г., предмет на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 114/2021 г. по
описа на PC – Лом. Претендират се и разноски, направени от ищеца в заповедното и в
исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В. АЛ.
АНГ., ЕГН **********, е образувано ч.гр.д. № 114/2021 г. по описа на PC – Лом. В
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен
настоящият иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца
срещу ответника в настоящото производство. Ищцовото дружество предявява исковата
си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ |ООД, ЕИК *********, което дружество от
своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания» ЕАД.
1
Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора,
извадка от което е приложена. „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си
на кредитор въз основ на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № 15873358001. Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и ответника В. АЛ. АНГ., ЕГН
**********, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 15873358001 от дата 28.03.2018г. за ползване на мобилна услуга за
мобилен номер **********, по избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна
такса в размер на 23.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца – до 28.03.2020г. Въз основа на
сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер 15873358001 между ответника и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД са издадени фактури № **********/08.04.2018 г., №
**********/08.05.2018г., № **********/08.06.2018г. и № **********/09.07.2018 г., за
потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата
08.03.2018 г. до дата 08.07.2018 г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 04/2018г.,
05/2018 г., 06/2018 г. и за месец 07/2018 г. на стойност 91,59 лева, от които ищецът
претендира сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение в размер на 74,57 лева.
Към всяка от фактурите има приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на абоната. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т.1 да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер № 15873358001 крайна фактура №
**********/08.08.2018 г. Цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/,
начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/
легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор/заявител по чл.410 ГПК/. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне
на мобилни услуги. В конкретния случай ответникът е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил
задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
2
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В първото съдебно заседание, проведено на 30.03.2022 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Преди първото заседание по делото ищецът е направил искане на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е
или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно
връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно
указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на
страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като спрямо
ответника следва да бъде признато за установено, че дължи на ищеца вземане в
размер на 74,57 лв. (седемдесет и четири лв. и 57 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 08.03.2018 г. до 08.07.2018 г., дължими по
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 28.03.2018г. за клиентски
номер 15873358001, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, за което са издадени фактури
№ **********/08.04.2018 г., № **********/08.05.2018г., № **********/08.06.2018г. и
№ **********/09.07.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 114/2021 г. по описа на PC –
Лом.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в
исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират. По
заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. и е
заплатено адвокатско възнаграждение от 180 лв. По настоящото производство са
направени разноски 25,00 лв. за довнесена държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение в размер от 180.00 лв.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. АЛ. АНГ., ЕГН **********, с адрес: ,
дължи на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Юл. Б. Ц., със съдебен
адрес: гвземане за главница в размер на 74.57 лв. (седемдесет и четири лв. и 57 ст.) -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.03.2018 г. до 08.07.2018 г.,
дължими по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 28.03.2018г. за
клиентски номер 15873358001, сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, за което са
издадени фактури № **********/08.04.2018 г., № **********/08.05.2018г., №
**********/08.06.2018г. и № **********/09.07.2018 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
114/2021 г. по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА В. АЛ. АНГ., ЕГН **********, с адрес: да заплати на „ЮБЦ“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от Юл. Б. Ц., със съдебен адрес: , направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 205,00 лв. /двеста и пет
лева/, от които 25,00 лв. за внесена държавна такса и 180,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. АЛ. АНГ., ЕГН **********, с адрес: с, да заплати на „ЮБЦ“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от Юл. Б. Ц., със съдебен адрес: , направените
деловодни разноски по ч.гр.д. № 114/2021 г. на ЛРС в размер на 205,00 лв. /двеста и пет
лева/, от които 25,00 лв. за внесена държавна такса и 180,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4