Р Е Ш Е Н И Е № ______
гр. Никопол, 12.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на девети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Поля
Видолова, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№619 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.240 от ЗЗД във връзка с чл.79,
ал.1, чл.86 и чл.99 от ЗЗД.
Делото е образувано по повод на искова молба с вх.№2936/17.09.2018г. от юк Е.Н.Е., като пълномощник на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК831030580 със седалище и адрес на управление в ***,
което дружество се представлява от Д.Т.П. и Р.Х.В. – управители срещу С.И.В.,
ЕГН********** ***.
В исковата молба се твърди, че на
28.08.2015г. между „4финанс“ЕООД, ЕИК202393458 опериращо на пазара
на финансовите услуги под търговска марка „ВИВУС“ и ответницата В. бил сключен
договор за кредит №**********. Сочи се, че съгласно чл.6 от ЗПФУР (ЗАКОН за предоставяне на финансови услуги
от разстояние), по
реда на който бил сключен договора, че договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Допълва се, че договорът между
страните по настоящето дело бил оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във
връзка с чл.2 от ЗЕДЕУУ (ЗАКОН
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). Излагат се доводи, че
процедурата по сключване на договора за кредит била подробно описана в общите
условия на „4финанс“ЕООД и в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Допълва се още, че след регистрация в системата на „Вивус“ на
интернет страницата на кредитодателя -www.vivus.bg, кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит,
като на страницата „Вивус“ предоставял общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която кредитоискателят трябвало да бъде
запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. Сочи се още, че след
подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставил на кредитополучателя
на интернет страницата на „Вивус“, като кредитополучателят трябвало да подпише
договора ако го приема, като това се извършвало чрез натискане на бутона
“Подпиши“. Допълва се, че с натискането на бутона от кредитополучателя се
считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите общи условия,
доколкото те били предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. Излагат се доводи, че с подписването на договора
за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е приел и приема условията на
договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка ***. В
тази връзка кредитодателят давал право на кредитополучателят да поиска
допълнителна, не задължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантирала получаване на отговор до двадесет
минути от изпращането й. За използването
на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала такса за
експресно разглеждане, която се определяла, спрямо сумата и периода на договора
за кредит.
Съгласно т.3.1 от Общите условия
на „Вивус“, договорът за кредит се считал за сключен и влизал в сила на датата
на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на
паричния превод. Сочи се, че в конкретния случай на 28.08.2015г. страните по
делото сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под
№********** и явяващ се трети по ред договор за кредит между тях. Допълва се,
че в заявката си ответницата В., заявила желание да й бъде отпусната сума в
размер на 200 лева, като заявила и ползването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от
24 дни, с падежна дата 21.09.2015г. Излагат се доводи, че съгласно заявката на
ответницата и условията по договора, сумата била отпусната в клон на „Изипей“
на същия ден, а именно 28.08.2015г.
Сочи се, че съгласно условията по
кредита, към главницата били начислени лихви и такси, а именно - договорна
лихва в размер на 5.38 лева, начислена въз основа на т.6.1 от Общите условия,
приложими към сключения договор за кредит №********** за периода от
28.08.2015г. ( дата на отпускане на кредита) до 21.09.2015г. ( падежна дата на
кредита) и такса за експресно разглеждане в размер на 27.82 лева.
На 05.09.2015г. ответницата В.
заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 250 лева, като
отново заявила и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно общите
условия, кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да е
върнал първоначално отпуснатия кредит, но при отпускане на допълнителен кредит,
съществуващият договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за
кредит като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на
дължимите суми, оставали не променени и се прилагали съответно и за
допълнителния кредит. Договорът за кредит бил изменен на 05.09.2015г., като
съгласно клаузите на изменения договор за кредит и на основание т.8.3 от Общите
условия, за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви
и такси, съгласно разпоредбите на изменения договор за кредит и остатъчния срок
до падежа.
На 05.09.2015г. кредитодателят
отпуснал исканата сума на ответницата чрез паричен превод посредством „Изипей“.
В тази връзка на датата на падежа, кредитополучателят се задължавал да върне на
кредитодателя сума в общ размер на 516.71 лева, от които 450 лева - главница;
9,86 - договорна лихва, изчислена за периода от 05.09.2015г.( промяната на
договора и получаване на допълнителна сума) до 21.09.2015г.( падежната дата по
кредита) и такса за експресно разглеждане в размер на 56.85 лева.
С настъпване на падежа по
договора, а именно 21.09.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и
изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия, от
22.09.2015г. „4финанс“ ЕООД, действащ на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ започнал да начислява наказателна лихва, формирана
чрез надбавяне на наказателен лихвен процент в размер на 10.01% към договорния
лихвен процент, който бил в размер на 40.88% върху неизплатената главница за
периода на просрочието. От „Вивус“ били изпратени три броя напомнителни писма
до ответника на адреса му посочен в договора за кредит, като в писмата се
съдържала информация за просрочения кредит в актуалния му размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. В съответствие с
т.13.5 от Общите условия към договор за кредит №**********, писмата изпратени
до ответницата били таксувани по 10 лева за всяко и били за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани,
ответницата В. не погасила описаните вземания.
На 01.02.2018г. “4финанс“ ЕООД в
качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България“ЕООД, ЕИК831030580 в
качеството на цесионер, договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-05/01.02.2018г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по договор №********** в общ размер на
1091.03 лева, от които главница в размер на 450лв.; договорна лихва в размер на
9.86 лева; такса за експресно разглеждане в размер 56.85 лева; наказателна
лихва в размер 544.32 лева за периода от 22.09.2015г. до 31.01.2018г.; три броя
такси за изпратени писма относно събиране на вземания в размер на 30 лева.
Вземанията били подробно описани в Приложение №1, представляващо неразделна
част от договора за прехвърляне на вземания, като по силата на този договор за
цесия, чл.26 от Договора за цесия и
приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърляне на задълженията му.
Съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията чл.99 ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България“ЕООД изпратило уведомления за цесията чрез препоръчана пратка
посредством „Български Пощи“ ЕАД, която пратка била върната с отметка
“преместен“. Във връзка с този факт към исковата молба било приложено
уведомление за извършената цесия. В изпълнение на договора за прехвърляне на
вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД, „4финанс“ЕООД предоставило на „Кредитреформ
България“ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. Сочи се в
заключение, че от сключването на договора за цесия до подаване на исковата
молба продължила забавата на ответницата,
С оглед изложеното ищецът счита,
че в полза на „Кредитреформ България“ЕООД“ било формирано ликвидно и изискуемо
вземане срещу ответницата С.В. за главница в размер на 450 лева; наказателна
лихва в размер на 544.32 лева за период от 22.09.2015г. до 31.01.2018г.; такса
за експресно разглеждане в размер на 56.85 лева; три броя такси за изпратени
писма в размер на 30 лева или сума общо в размер на 1051.17 лева. С оглед на
това ищецът моли съда, ответницата да бъде осъдена да заплати посочените суми
заедно с лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, а
именно 17.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, направените
съдебни разноски в настоящето производство, както и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Направени са доказателствени искания.
С разпореждане №525/19.09.2018г., съдът е
разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати препис от исковата
молба и приложенията на ответника С.И.В., ЕГН**********
***. На посоченият адрес е било изпратено съобщение, което е върнато в НРС в
цялост с отбелязване, че бабата на лицето сочи, че ответника не живее на този
адрес, а на в ***. На новият адрес също е било изпратено съобщение, като в
различните дни, когато адресът е бил посетен от длъжностното лице, ответницата
по делото не е била открита, като са получени сведения от Й.К. – пълнолетно лице, което познава
ответницата, че тя не живее от няколко месеца на този адрес, а Костадинов не е
бил съгласен да получи съобщението.
С разпореждане №676/23.11.2018г., съдът е оставил
без движение производството по делото, като е разпоредил от ОД на МВР-Плевен да
се изиска справка напускала ли е С.И.В., ЕГН********** *** пределите на
страната, от НАП-ПЛЕВЕН да се изиска пълна справка за С.И.В., ЕГН********** ***,
като при установяване адрес на месторабота на С.И.В., ЕГН********** да се връчи
съобщение по местоработата й, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанска дейност. Съдът е разпоредил в случай, че по отношение
на С.И.В., ЕГН********** не се установи адрес на месторабота, съответно
местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност, съдът е
разпоредил на известният настоящият
и постоянен адрес на ответницата С.И.В.,
ЕГН********** на входната врата да се залепи съобщение, че книжата и исковата
молба се намират в РС-НИКОПОЛ и че С.И.В., ЕГН********** в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението може да ги получи в съда, като съобщението да се
смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на
съда. Съобщението е било залепено на 21.01.2019г. на известният настоящ и
постоянен адрес на В.. Същата в срок не се е явила в съда, за да получи книжата
по делото.
С разпореждане №84/12.02.2019г. на
основание чл.47, ал.6 от ГПК, съдът е изискал от АК-Плевен определянето на
особен представител на ответника С.И.В., ЕГН**********, на който
възнаграждението ще се определи от съда съгласно чл.36, ал.2 от ЗА.
С писмо изх.№291/19.02.2019г. ПлАК е
уведомила съда, че за особен представител на ответника С.И.В., ЕГН********** е
определен адв.Ст.Б. от ПлАК, който е бил назначен от съда и на основание чл.131, ал.1 от ГПК са му били
изпратени препис от исковата молба с доказателствата за отговор в месечен срок
от уведомяването му. Отговор от особения представител не е постъпил, не са
направени искания за събиране на доказателства, нито са представени писмени
доказателства.
От страна на ищеца по
делото е направено искане за гледане на делото в отсъствието му.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца,
назначения процесуален представител и доказателствения материал по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Не се спори, че на 28.08.2015г. между
„4финанс“ЕООД, ЕИК202393458 опериращо на пазара
на финансовите услуги под търговска марка „ВИВУС“ и ответницата В. бил сключен
договор за кредит №**********, който в конкретния случай се явявал трети по ред
между тях.
Не се спори, че в заявката си
ответницата В., заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 200 лева,
като заявила и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката.
Не се спори, че кредитът бил
отпуснат за период от 24 дни, с падежна дата 21.09.2015г., като съгласно
заявката на ответницата и условията по договора, сумата била отпусната в клон
на „Изипей“ на същия ден, а именно 28.08.2015г.
Не се спори, че съгласно условията
по кредита, към главницата били начислени лихви и такси, а именно - договорна
лихва в размер на 5.38 лева, начислена въз основа на т.6.1 от Общите условия,
приложими към сключения договор за кредит №********** за периода от
28.08.2015г. ( дата на отпускане на кредита) до 21.09.2015г. ( падежна дата на
кредита) и такса за експресно разглеждане в размер на 27.82 лева.
Освен това не се спори, че на
05.09.2015г. ответницата В. заявила искане за отпускане на допълнителен кредит
в размер на 250 лева, като отново заявила и услугата експресно разглеждане на
заявката.
Не се спори, че съгласно общите
условия, кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да е
върнал първоначално отпуснатия кредит, но при отпускане на допълнителен кредит,
съществуващият договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера
на дължимите суми, оставали не променени и се прилагали съответно и за
допълнителния кредит.
Не се спори, че договорът за
кредит бил изменен на 05.09.2015г., като съгласно клаузите на изменения договор
за кредит и на основание т.8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен
допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения договор за кредит и остатъчния срок до падежа.
Не се спори, че на 05.09.2015г.
кредитодателят отпуснал исканата сума на ответницата чрез паричен превод
посредством „Изипей“, като в тази връзка на датата на падежа,
кредитополучателят се задължавал да върне на кредитодателя сума в общ размер на
516.71 лева, от които 450 лева - главница; 9,86 - договорна лихва, изчислена за
периода от 05.09.2015г.( промяната на договора и получаване на допълнителна
сума) до 21.09.2015г.( падежната дата по кредита) и такса за експресно
разглеждане в размер на 56.85 лева.
Установи се по делото, че с
настъпване на падежа по договора, а именно 21.09.2015г., кредитополучателят не
погасил дължимите суми и изпаднал в забава.
Съгласно клаузите на договора и
т.13.3 от Общите условия, от 22.09.2015г. „4финанс“ ЕООД, действащ на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ започнал да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент в
размер на 10.01% към договорния лихвен процент, който бил в размер на 40.88%
върху неизплатената главница за периода на просрочието. От „Вивус“ били
изпратени три броя напомнителни писма до ответника на адреса му посочен в
договора за кредит, като в писмата се съдържала информация за просрочения
кредит в актуалния му размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. В съответствие с т.13.5 от Общите условия към договор за
кредит №**********, писмата изпратени до ответницата били таксувани по 10 лева
за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки
отправените покани, ответницата В. не погасила описаните вземания.
На 01.02.2018г. “4финанс“ ЕООД в
качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България“ЕООД, ЕИК831030580 в
качеството на цесионер, договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-05/01.02.2018г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по договор №********** в общ размер на
1091.03 лева, от които главница в размер на 450лв.; договорна лихва в размер на
9.86 лева; такса за експресно разглеждане в размер 56.85 лева; наказателна
лихва в размер 544.32 лева за периода от 22.09.2015г. до 31.01.2018г.; три броя
такси за изпратени писма относно събиране на вземания в размер на 30 лева.
Вземанията били подробно описани в Приложение №1, представляващо неразделна
част от договора за прехвърляне на вземания, като по силата на този договор за
цесия, чл.26 от Договора за цесия и
приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърляне на задълженията му.
Съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията чл.99 ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България“ЕООД изпратило уведомления за цесията чрез препоръчана пратка
посредством „Български Пощи“ ЕАД, която пратка била върната с отметка
“преместен“. Във връзка с този факт към исковата молба е приложено уведомление
за извършената цесия. В изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и
чл.99, ал.4 от ЗЗД, „4финанс“ЕООД предоставило на „Кредитреформ България“ЕООД потвърждение
за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г.
Плащания от страна на В. за
погасяване на кредита не постъпили.
Неизяснен между страните останал
въпроса за размера на задължението на ответницата към ищеца.
За изясняване на този въпрос, съдът
е допуснал и по делото е изготвена ССчЕ, която не е била оспорена от страните и
приета от съда.
Видно от заключението на ВЛ е, че
ответницата дължи на ищеца сума общо в размер на 1091.03лв., от които главница
в размер на 450 лева; договорна лихва от 28.08.2015г. до 21.09.2015г. в размер
на 9.86 лева; наказателна лихва в размер на 544.32 лева за период от
22.09.2015г. до 31.01.2018г.; такса за експресно разглеждане в размер на 56.85
лева; три броя такси за изпратени писма в размер на 30 лева или сума общо в
размер на 1091.03 лева.
При това положение, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани.
Следва на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото
разноски общо в размер на 954лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице, възнаграждение за назначения особен представител и юрисконсулско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.240 от ЗЗД във връзка с чл.79,
ал.1, чл.86 и чл.99 от ЗЗД С.И.В.,
ЕГН********** по искова молба с адрес ***, настоящ и постоянен адрес *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК831030580
със седалище и адрес на управление в ***, което дружество се представлява от Д.Т.П.
и Р.Х.В. – управители сума общо в размер на 1091.03лв., от
които главница в размер на 450 лева; договорна лихва от 28.08.2015г. до
21.09.2015г. в размер на 9.86 лева; наказателна лихва в размер на 544.32 лева
за период от 22.09.2015г. до 31.01.2018г.; такса за експресно разглеждане в
размер на 56.85 лева; три броя такси за изпратени писма в размер на 30 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата С.И.В., ЕГН********** да заплати
на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК831030580 направените по делото разноски общо в размер на 954лв. за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице, възнаграждение за назначения особен представител и
юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомлението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: