№ 32
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора А. Хюсм. К.
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221100600868 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 327 и следв. НПК.
С присъда от 29.11.2021 г., постановена по НОХД № 2003/2021 г. от СРС, НО,
108-ми състав, подсъдимата М. Б. Н. е призната за виновна за извършено престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, предл. 1, алт. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е осъдена с
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години.
С присъдата подсъдимата е осъдена на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201,
предл. 1, алт. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и на наказание „Лишаване от право да
упражнява отчетническа дейност“ за срок от две години.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитата на подсъдимата с
искане за отмяната като несправедлива и постановена при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и постановяване на нов съдебен акт от въззивния съд, с
който подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. В условията на
алтернативност се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена, а делото да
бъде върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав или да бъде
намален размерът на наложеното наказание. След запознаване с мотивите към
присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което се излагат подробни
1
съображения относно изводите в акта на СРС, които защитата счита за неправилни
поради липсата на обстоен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност.
Направено е оплакване, че при индивидуализацията на наказанието съдът не е взел
предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Релевирано е
доказателствено искане да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на следните въпроси: „Какви са били заплатите на отделните служители в
„М.-20“ ЕООД за периода м.05.2006 г. ди м.02.2007 г. и как са били изплащани на
съответните лица?“; „Налице ли са били нередности във воденото от дружеството
счетоводство и от какъв характер са те?“.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата поддържа
изцяло жалбата и изложените в нея доводи, с изключение на релевираното
доказателствено искане за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза. Критикува се подходът на СРС за некредитиране обясненията на
подсъдимата и се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимата да бъде оправдана.
Представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба
за неоснователна, като моли съда да я остави без уважение и да потвърди присъдата на
СРС, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата Н. в лична защита и в предоставената последна дума моли да
бъде призната за невинна, тъй като не е извършила това престъпление и политиката на
фирмата е била, че реалната заплата се е заплащала извън официалната.
Софийският градски съд, след като обсъди доказателствата по делото, доводите,
изложени в жалбата и при цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата. Въз основа
на този доказателствен материал, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е
идентична с приетата от първия съд, и тя е следната:
Подсъдимата М. Б. Н. е родена на ******* г. с ЕГН: ********** в с. Врачеш,
община Ботевград и с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******* българка, българско
гражданство, неосъждана, със средно образование.
Дружеството „М.-20“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. София и
е с предмет на дейност разработка и производство на печатни платки, като офисът му
се намира на адрес гр. София, ул. ******* Управител на дружеството към 2006 г. била
свидетелят К.. На 01.03.2006 г. в гр. София между дружеството „М.-20“ ЕООД,
представлявано от управителя К., и подсъдимата Н. бил сключен трудов договор,
съгласно който подсъдимата била назначена на работа в дружеството на длъжност
2
счетоводител. В същия ден на подсъдимата била връчена и длъжностната
характеристика за работата, в която били описани следните задължения: да организира,
да ръководи и контролира счетоводната отчетност и вътрешния финансов контрол във
фирмата; да полага грижи за осигуряване на необходимите финансови средства за
реализация на всички дейности в системата на фирмата, тяхното разпределение и
контрол при използването им по съответното предназначение; да се грижи за плащане
в срок на трудовото възнаграждение на работниците; да следи за провеждане на режим
на икономии, предотвратяване на разхищения и злоупотреби с парични средства и
стоково-материални ценности при спазване изискванията на финансовата дисциплина
и други.
Междувременно дружеството „М.-20“ ЕООД притежавало банкови сметки, сред
които: сметка с IBAN BG ******* в банка „Х.Б.“ АД /впоследствие „Х.Б.“ АД се вляла
в банка У.К.Б.“ АД/, сметка с IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД; с IBAN: *******
******* в „Райфайзен банк“ АД; IBAN: BG ******* в „Райфайзен банк“; сметка №
******* в банка „ДСК“ АД.
Подсъдимата Н., като счетоводител на дружеството, разполагала със следните
права: да тегли и да внася парични суми по банковите му сметки; да извършва
плащания по тях и счетоводни операции, както и да нарежда преводи по електронен
път, като имала спесимени в банките: „Х.Б.“ АД /впоследствие У.К.Б.“ АД/ и
„Райфайзен банк /България/ АД за теглене на суми в брой от банковите сметки на
дружеството с подписани от управителя на дружеството – К. платежни нареждания.
Съгласно пълномощно от 25.05.2006 г., издадено от свидетеля К., Н. била
упълномощена да внася и да получава суми в брой, да депозира и да получава
документи, свързани с банкови операции по сметки на „М.-20“ ЕООД в банка
„Райфайзенбанк /България/“ АД, а с пълномощно от 30.08 през същата година
управителят на дружеството упълномощил подсъдимата за изполване на услугата
„Райфайзенбанк онлайн“ /електронно банкиране/, като дала право да се разпорежда
със сметките на дружеството в банка „Райфайзенбанк /България/“ АД. Така в периода
от 10.05.2006 г. до 02.02.2007 г. подсъдимата решила да се възползва от предоставените
права и се разпоредила в своя полза със средства на дружеството „М.-20“ ЕООД със
сума в общ размер на 51 714.48 лева:
Подсъдимата Н. изтеглила обща сума в размер от 46 480.00 лева от сметки на
дружеството, без знанието и разрешението на управителя К., които задържала за себе
си, а не внесла в касата или разходвала във връзка с дейността на дружеството.
Отделно от горното, тя превела от сметки на дружеството към свои сметки с
IBAN: BG ******* и № ******* в банка „ДСК“ АД, IBAN: BG ******* в У.К.Б.“ АД
сумата в общ размер 3 122.48 лева, за да погаси задължения по отпуснати от тези банки
кредити.
3
Междувременно, докато заемала длъжността счетоводител, М. Н. имала контакт
с дружеството „А.“ ООД, което произвеждало софтуерни продукти, като без
разрешението и знанието на свидетеля К., Н. изготвила договор за абонаментно
обслужване от 03.07.2006 г. с предмет абонаментно обслужване от „А.“ ООД на
няколко програмни продукта за срок от една година. Този договор бил подписан
единствено от управителя на дружеството „А.“ ООД, тъй като бил изпратен в този му
вариант (неподписан) от подсъдимата, без да има подпис от управителя на „М.-20“
ЕООД. Този договор така и не бил подписан от страна на „М.-20“ ЕООД. В процесния
период подсъдимата издала в полза на „А.“ ООД следните фактури: фактура с №
101734/28.06.2006 г., фактура с № **********/08.08.2006г., фактура с №
**********/13.09.2006 г. и фактура с № **********/18.12.2006 г. за общата сума от
2 112.00 лева, които свидетелят К., като управител на „М.-20“ ЕООД не била
подписала, а същевременно подсъдимата се разпоредила с тази обща сума,
превеждайки я на „А.“ ООД отново без разрешението на К. и без основание.
Отделните деяния били извършени от М. Н. както следва:
На 10.05.2006 г. в гр. София от сметка на процесното дружество с IBAN: BG
******* в банка „Х.Б.“ АД Н. превела сумата от 500.00 лева по своя сметка с IBAN:
BG ******* в „ОББ“ АД за погасяване на кредита си в тази банка.
На 12.05.2006 г. в гр. София от сметката на „М.-20“ ЕООД с № ******* в банка
„ДСК“ АД подсъдимата превела по своя сметка с № ******* в банка „ДСК“ АД сумата
от 122.00 лева, с цел погасяване на кредит № *******, отпуснат ѝ от тази банка.
На 19.05.2006 г. в гр. София подсъдимата изтеглила от сметка на процесното
дружество с IBAN: BG ******* в банка „Х.Б.“ АД сумата от 280.00 лева, а по-късно на
26.05.2006 г. в гр. София изтеглила от същата сметка сумата от 960.00 лева, като
общият размер не внесла в касата на дружеството, а задържала за себе си.
На 29.05.2006 г. в гр. София Н. изтеглила сумата от 2 000.00 лева от сметката на
„М.-20“ ЕООД с IBAN: BG ******* в банка „Х.Б.“ АД, която отново не внесла в
касата, а я задържала за себе си.
На 31.05.2006 г. в гр. София от сметка на процесното дружество с IBAN: BG
******* в банка „Х.Б.“ АД подсъдимата превела по своя сметка в У.К.Б.“ АД с IBAN
BG ******* сумата от 252.48 лева с цел погасяване на задълженията си по кредит,
отпуснат от тази банка.
На 13.06.2066 г. в гр. София Н. изтеглила от сметка на „М.-20“ ЕООД с IBAN:
BG ******* в банка „Р.Б.“ АД сумата от 2 000.00 лева, която не внесла в касата на
дружеството и задържала за себе си. На същата дата и от същата посочена сметка на
процесното дружество в гр. София изтеглила и сумата от 250.00 лева, която превела по
своя сметка с IBAN: BG ******* в „ОББ“ АД за погасяване на кредита си в тази банка.
На 15.06.2006 г. в гр. София от сметката с IBAN: BG ******* в банка „Х.Б.“ АД
4
на „М.-20“ ЕООД Н. наредила по своя сметка в У.К.Б.“ АД с IBAN BG ******* сумата
от 150.00 лева за погасяване на отпуснатия ѝ в тази банка кредит.
На 20.06.2006 г. в гр. София подсъдимата изтеглила от сметка на процесното
дружество с IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД сумата от 900.00 лева, а на
27.06.2006 г. в гр. София от същата сметка изтеглила сумата от 1 400.00 лева, като и
двете суми не отчела в касата на дружеството, а ги задържала за себе си.
На 29.06.2006 г. в гр. София от сметка на „М.-20“ ЕООД с IBAN: BG ******* в
банка „Р.Б.“ АД подсъдимата изплатила по фактура с № 101734/28.06.2006 г.
(неподписана от управителя) сумата от 960.00 лева на „А.“ ООД по повод на договор за
абонаментно обслужване от 03.07.2006 г., който също не бил подписан от К..
На дата 04.07.2006 г. в гр. София от сметката на процесното дружество с IBAN:
BG ******* в банка „Р.Б.“ АД Н. изтеглила сумата от 2 000.00 лева, а впоследствие и
на 10.07.2006 г. от същата сметка изтеглила още 2 000.00 лева, общият размер на които
не отчела в касата на дружеството и задържала за себе си.
На 19.07.2006 г. в гр. София подсъдимата превела по своя сметка с IBAN: BG
******* в „ОББ“ АД от сметката на „М.-20“ ЕООД с IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“
АД сумата от 250.00 лева за погасяване на банковия си кредит.
На 21.07.2006 г. в гр. София от сметката на процесното дружество с № ******* в
банка „ДСК“ АД Н. превела сумата от 122.00 лева по своя сметка с № ******* в
същата банка с цел погасяване на отпуснатия ѝ банков кредит под № *******.
На дата 04.08.2006 г. отново в гр. София Н. изтеглила сумата от 1 000.00 лева от
сметката с IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД на „М.-20“ ЕООД, която пак не отчела
в касата, а задържала за себе си.
На 07.08.2006 г. в гр. София от сметката на процесното дружество с IBAN: BG
******* в банка „Р.Б.“ АД подсъдимата изплатила по фактура
№**********/08.08.2006 г. сумата от 320.00 лева в полза на „А.“ ООД във връзка с
договор за абонаментно обслужване от 03.07.2006 г., като нито фактурата, нито
договорът били подписани от управителя.
На 10.08.2006 г. в гр. София отново от последната сметка и по същата фактура от
08.08.2006 г. във връзка със същия договор подсъдимата изплатила на „А.“ ООД
сумата от 64.00 лева без да е наличен подписът на управителя както на фактурата, така
и на договора.
На 16.08.2006 г. в гр. София от сметката на „М.-20“ ЕООД с IBAN: BG *******
в банка „Р.Б.“ АД подсъдимата наредила по своя сметка с IBAN: BG ******* в „ОББ“
АД сумата от 500.00 лева с цел погасяване на кредита си.
На 17.08.2006 г. в гр. София от сметка с № ******* в банка „ДСК“ АД на „М.-
20“ ЕООД Н. превела по сметката си с № ******* в същата банка сумата от 122.00
5
лева с цел погасяване на отпуснатия ѝ банков кредит под № *******.
На 25.08.2006 г. в гр. София изтеглила от сметка с IBAN: BG ******* в банка
„Р.Б.“ АД на процесното дружество изтеглила сумата от 550.00 лева, а на 14.09.2006 г.
от същата сметка изтеглила и сумата от 1000.00 лева, като и двете суми не отчела в
касата на дружеството, а ги задържала за себе си.
На дата 19.09.2006 г. в гр. София подсъдимата превела сумата от 122.00 лева по
сметката си с № ******* в банка „ДСК“ АД от сметка на „М.-20“ ЕООД с № *******,
за да погаси банковия си кредит под № *******.
На 21.09.2006 г. отново в гр. София от сметката на процесното дружество с
IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД Н. изтеглила сумата от 1 000.00 лева, която не
отчела в касата на дружеството, като ги задържала за себе си.
На същата дата – 21.09.2006 г. и пак от сметка с IBAN: BG ******* в банка
„Р.Б.“ АД на процесното дружество изплатила по фактура с №
**********/13.09.2006г., отново неподписана от управителя, сумата от 320.00 лева на
„А.“ ООД по договор за абонаментно обслужване от 03.07.2006 г., който също не бил
подписан от управителя.
На 25.09.2006 г. в гр. София от сметка с IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД на
„М.-20“ ЕООД изтеглила сумата от 1 000.00 лева, а на 28.09.2006 г. от същата сметка
изтеглила сумата от 2 000.00 лева, като и двете суми не отчела в касата на дружеството
и ги задържала за себе си.
На дата 04.10.2006 г. отново в гр. София от сметката на процесното дружество с
IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД Н. изтеглила сума в размер от 3 000.00 лева,
после на 10.10.2006 г. от същата сметка изтеглила сумата от 2 000.00 лева, а
впоследствие и на 16.10.2006 г. отново от същата сметка изтеглила сумата от 800.00
лева, като и трите суми пак не отчела в касата на дружеството, а ги задържала за себе
си.
На 16.10.2006 г. в гр. София от сметка с № ******* на „М.-20 ЕООД в банка
„ДСК“ АД наредила 122.00 лева по своя сметка № ******* в същата банка за
погасяване на банковия си кредит под № *******.
На 19.10.2006 г. в гр. София подсъдимата изтеглила от сметката на процесното
дружество с IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД сума в размер от 1 000.00 лева, а на
31.10.2006 г. от същата сметка изтеглила сумата от 2 000.00 лева, като и двете суми не
отчела в касата на дружеството, а задържала за себе си.
На 02.11.2006 г. в гр. София от сметка на „М.-20“ ЕООД с № ******* в банка
„ДСК“ АД превела сумата от 122.00 лева по нейна сметка с № BG ******* в банка
„ДСК“ АД с цел погасяване на банков кредит с № *******.
На дата 03.11.2006 г. в гр. София от сметката на процесното дружество с IBAN:
6
BG ******* в банка „Р.Б.“ АД М. Н. изтеглила 1 000.00 лева, а по-късно на 07.11.2006
г. от същата сметка изтеглила 2 000.00 лева, като и двете не отчела в касата на
дружеството, а ги задържала за себе си.
На 10.11.2006 г. отново в гр. София и от сметка на „М.-20“ ЕООД с IBAN: BG
******* в банка „Р.Б.“ АД изтеглила 2 000.00 лева, а впоследствие на 14.11.2006 г. пак
от същата сметка изтеглила 2 000.00 лева, като и двете суми не отчела в касата на
дружеството и ги задържала за себе си.
На 24.11.2006 г. в гр. София от сметка на процесното дружество с IBAN: BG
******* в банка „Р.Б.“ АД подсъдимата изтеглила 500.00 лева, а по-късно на
28.11.2006 г. от същата сметка изтеглила 1 500.00 лева, като и двете суми не отчела в
касата на дружеството, а ги задържала за себе си.
На 01.12.2006 г. в гр. София Н. сумата от 1 900.00 лева от сметката на „М.-20“
ЕООД с IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД, която не отчела в касата и я задържала
за себе си.
На 02.12.2006 г. пак в гр. София от сметка с № ******* в банка „ДСК“ АД на
процесното дружество подсъдимата превела по своя сметка с № BG ******* в банка
„ДСК“ АД сумата от 122.00 лева с цел погасяване на банковия си кредит под №
*******.
На дата 08.12.2006 г. в гр. София от сметката на „М.-20“ ЕООД с IBAN: BG
******* в банка „Р.Б.“ АД изтеглила сумата от 1 150.00 лева, която не отчела в касата
на дружеството, а задържала за себе си.
На 18.12.2006 г. в гр. София изплатила от сметка на процесното дружество с
IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД по фактура с № **********/13.09.2006 г. сумите
от 320.00 лева и от 64.00 лева в полза на „А.“ ООД за договор за абонаментно
обслужване от 03.07.2006 г., като нито фактурата, нито договорът били подписани от
свидетеля Косачева.
На 21.12.2006 г. в гр. София Н. изтеглила сумата от 2 000.00 лева от сметката на
„М.-20“ ЕООД с IBAN: BG ******* в банка „Р.Б.“ АД, която не отчела в касата и
задържала за себе си.
На 02.01.2007 г. отново в гр. София от сметка с № ******* в банка „ДСК“ АД на
процесното дружество подсъдимата превела по своя сметка с № BG ******* в банка
„ДСК“ АД 122.00 лева, за да погаси кредита си с № *******.
На 04.01.2007 г. в гр. София изтеглила сумата от 6 000.00 лева от сметката на
„М.-20“ ЕООД с IBAN: BG ******* в банка „Р.“ АД, а на 05.01.2007 г. от същата
сметка изтеглила сумата от 540.00 лева, като и двете суми не отчела в касата, а ги
задържала за себе си.
На 02.02.207 г. в гр. София от сметката на „М.-20“ ЕООД с № ******* в банка
7
„ДСК“ АД подсъдимата превела по своя сметка с № BG ******* в банка „ДСК“ АД
сумата от 122.00 лева за погасяване на кредита си в същата банка под № *******.
Междувременно, в началото на месец януари през 2007 г. свидетелят К. – син на
свидетеля К., който също бил управител на „М.-20“ ЕООД установил, че оборотните
средства в дружеството намалели, поради което К. и К. извършили проверки по
банковите сметки на дружеството. В резултат на проверките установили, че Н. е
теглила и нареждала пари по свои собствени сметки, вместо да ги отчита и внася в
касата на дружеството. Поради тази причина на 24.01.2007 г. се състояла среща, на
която присъствали подсъдимата, К., К., и трима други служители на процесното
дружество – И.П., К. и Д., пред които М. Н. признала, че присвоила от дружеството
около 60 000.00 лева и подписала съставения за срещата протокол. Протоколът бил
подписан и от свидетелите П., К. и Д..
На дата 25.01.2007 г. Н. декларирала и писмено, че дължи на управителя на „М.-
20“ ЕООД – К., сумата от 60 000.00 лева, които щяла да върне до 29.01.2007 г.
Декларацията била заверена нотариално.
Подсъдимата не възстановила пари на дружеството.
На дата 30.01.2007 г. свидетелят К. подала жалба до началника на 06 РУ-СДВР, а
на 30.03.2007 г. наложила на подсъдимата дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“, за което я уведомила с нотариална покана от 30.03.2007 г., връчена на Н.
на 05.04.2007 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства в хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие, които са следните: гласни – обясненията на
подсъдимата Н.; показанията на свидетелите К., К., Д., Б., Т., С., М. и С.; писмени –
заключенията на тройната съдебно-счетоводната експертиза и трите допълнителни
тройни съдебно-счетоводни експертизи; жалба до началника на 06 РУ-СДВР; решение
на СГС, ФО, 4ти с-в от 26.04.1996 г. по ф.д. № 2240/1991 г.; трудов договор от
01.03.2006 г. между подсъдимата и „М.-20“ ЕООД, както и допълнителното
споразумение и длъжностната характеристика към него; нотариални покани; заповед за
дисциплинарно уволнение от 30.03.2007 г.; констативен протокол от 28.01.2007 г.;
протокол от 24.01.2007 г.; нотариално заверена разписка; договор от 03.07.2006 г.
между „А.“ ООД и „М.-20“ ЕООД и фактури; писмо от банка „Р.Б.“ АД с изх.№
0069/05.03.2007 г. и ксерокопия на преводни нареждания за кредитен превод; писмо от
„Хеброс“ АД с изх.№ 76/15.03.2007 г.; писмо от банка „ДСК“ ЕАД с изх.№ 04-02-
01/347/13.03.2007г.; одитен доклад; фактури, ведомости, справки от банки;
пълномощно за подсъдимата за услугата „райфазен онлайн“; писмо от У.К.Б.“ АД с
изх.№ 2411353/02.07.2013 г. и информация за движение на средства по сметка; писмо
от банка „ДСК“ ЕАД от 01.07.2013 г. и извлечение по сметка; справки, извлечения от
8
сметки, документи по сметки от други банки и от банките: У.К.Б.“ АД, „ОББ“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Пощенска банка“ АД относно сметки на
подсъдимата; справка за съдимост на подсъдимата и веществени – компакт диск.
Въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира с анализа и преценката на
посочените доказателства и доказателствени средства, изложени в мотивите към
присъдата на първостепенния съд. Въпреки това обаче, с оглед на обстоятелството, че
част от възраженията на защитата са именно за недоказаност на обвинението въз
основа на събрания доказателствен материал, същите се налага да бъдат обсъдени и в
настоящето изложение.
С основание първостепенният съдебен състав е поставил в основата на изводите
си по фактите показанията на свидетелите К. и К., които в качеството си на
собственици и управители на „М.-20" ЕООД, са били най-запознати с дейността, реда
и начина на осъществяване, а също и с организацията на работа, създадена в
дружеството в гр. София, занимаващо се с разработка и производство на печатни
платки. Макар и да се предполага, че показанията на тези свидетели могат да бъдат
преднамерени, с оглед евентуалната им заинтересованост от крайния изход на делото,
преценени по отделно и след съпоставянето им с останалите гласни и писмени
доказателства по делото, се достига до извод, че техните показания следва да бъдат
ценени с доверие в цялост, тъй като са съответни на показанията на останалите
свидетели П., К. и Д., както и на писмените доказателства по делото. Изложеното от
свидетелите К.и намира опора и в заключението на тройната съдебно-счетоводна
експертиза и заключенията по трите допълнителни тройни съдебно-счетоводни
експертизи, приети с доверие от първия съд, поради което и този съдебен състав
прецени показанията на К.и като правдиви и като източник на доказателства за фактите
и обстоятелствата, които се установяват от тях. От показанията на тези двама
свидетели, от показанията на свидетелите К., Д., Б. и Т., както и от наличните по
делото ксерокопия на трудов договор от 01.03.2006 г. и допълнително споразумение
към него, ведно с длъжностната характеристика на подсъдимата, се установяват
задълженията и правомощията на М. Н., които били свързани основно с
осчетоводяване дейността на дружеството, изготвянето на фактури, извършване на
плащания от сметки на дружеството, внасяне на суми за осигуровки на служителите,
плащането на заплати физически на останалите служители. Тук е мястото да се
изтъкне, че от изложеното се установява и обстоятелството, че подсъдимата е
изпълнявала материално-отчетнически функции, респ. че е имала качеството на
"длъжностно лице", което се подкрепя и от приложените писмени и гласни
доказателства – множество справки от банки, копия на преводни нареждания, данни за
движения по сметки и други.
В настоящия случай свидетелят К., в качеството си на управител на „М.-20“
ЕООД, е разполагала с ръководни функции в предприятието и с правомощията да
9
възложи на подсъдимата с пълномощно от 25.05.2006 г. правото да внася и получава
суми в брой по сметки на дружеството в Райфайзенбанк /България/АД както следва: с
IBAN: BG *******, с IBAN: ******* ******* и с IBAN: BG *******. В показанията си
свидетелят К. е категорична, че Н. е имала право да тегли пари от сметките на „М.-20“
ЕООД само с нейно знание и разрешение. С пълномощно пък от 30.08.2006 г. Н. била
оправомощена и да се разпорежда с тези сметки чрез електронно банкиране
посредством услугата райфайзен онлайн. В показанията на свидетелите К.и, макар да
не са приобщени по делото пълномощни за другите сметки на дружеството – сметка с
IBAN BG ******* в банка „Х.Б.“ АД /впоследствие „Х.Б.“ АД се вляла в банка У.К.Б.“
АД/ и сметка № ******* в „Банка ДСК“ АД, се установява, че подсъдимата е имала
достъп и до тези сметки, ведно с правомощието да извършва преводи, да тегли и да
внася пари по тях във връзка с дейността на дружеството, за което е разполагала и със
спесимен, което обстоятелство се подкрепя и от останалите приложени по делото
копия на преводни нареждания и справки за движението по сметките. Многократно
обаче според свидетеля К. в инкриминирания период Н. е теглила пари от сметките на
дружеството, които нито осчетоводявала, нито внасяла в касата на дружеството, а
присвоявала последните за себе си. В подкрепа на изложеното са и извършения доклад
от регистриран одитор и приложенията към него, както и заключенията по изготвената
тройна съдебно-счетоводна експертиза и трите допълнителни тройни съдебно-
счетоводни експертизи, от които се установява, че подсъдимата е теглела парични суми
от сметки на дружеството, като е нареждала и банкови преводи. Точният обем на
задълженията и правомощията на подсъдимата в дружеството се установява от
посочените по-горе пълномощни, трудов договор и допълнение към него,
длъжностната характеристика и останалите писмени документи, поради което и не
остава място за съмнение, че М. Н. е била запозната със съдържанието на тези
документи, тъй като от самото си встъпване в длъжност и в продължение на цялата си
трудова дейност е изпълнявала посочените функции. Това обстоятелство се установява
както от показанията на свидетелите К.и, К., Д., Б. и Т., така и от справки за
движението по сметките за процесните периоди от банките, копията на преводните
нареждания, трудовия договор, длъжностната характеристика и другите писмени
доказателства. Всички тези доказателства с необходимата категоричност установяват,
че подсъдимата е била наясно с възложените функции на материално-отговорно лице
и е изпълнявала същите.
Редът, по който подсъдимата е отчитала и разпределяла средствата, се
установява чрез показанията на свидетелите К. и К., Д., К., Б. и Т.. Именно въз основа
на техните показания се установява, че подсъдимата е предоставяла заплатата на
работниците и служителите в предприятието на ръка, без за това да са били връчвани
разписки. Н. не отчитала оборотните средства на дружеството в касата, каквото било
нейното задължение, а вместо това задържала същите за себе си и се разпореждала с
10
тях, превеждайки ги по следните сметки: № BG ******* и № ******* в банка „ДСК“
АД, с IBAN: BG ******* в „ОББ“ АД и сметка в У.К.Б.“ АД с IBAN BG ******* с цел
погасяване на отпуснатите кредити, а част от сумите задържала и за себе си. В
подкрепа на обвинителната теза се явява и обстоятелството, че по делото са налични
протокол от дата 24.01.2007 г., находящ се на л.25 от том 1 на ДП, и разписка от
25.01.2007 г., подписана с нотариална заверка на подписа на подсъдимата, с които М.
Н. е декларирала, че дължи на К., в качеството на управител на дружеството, сумата
от 60 000 лева. Това е и сумата, която всички свидетели сочат като ориентировъчен
размер на липсващите средства от дружеството. Показанията на изброените свидетели
са еднопосочни за тези факти, като те намират и опора в останалия доказателствен
материал по делото и най-вече в заключението по тройната съдебно-счетоводната
експертиза и заключенията по трите допълнителни тройни съдебно-счетоводни
експертизи. В тях са обсъдени детайлно отделните действия на подсъдимата по дати,
размер на суми и сметките, от които са теглени и нареждани пари. Вещите лица
описват, че сумите от различните сметки на „М.-20“ ЕООД, теглени от Н., не са били
нито осчетоводени като плащания, свързани с дейността на дружеството, нито пък са
били внасяни в касата на дружеството, анализирайки писмените доказателства: писмо с
изх.№ 0069/05.03.2007 г. на Райфайзенбанк, ксерокопия на преводни нареждания за
кредитен превод; писмо от банка „Хеброс“ АД с изх.№76/15.03.2007г.; писмо от „Банка
ДСК“ ЕАД с изх.№ 04-02-01/347/13.03.2007 г.; одитен доклад; фактури; ведомости и
справки от банки; пълномощно на подсъдимата за услугата райфайзен онлайн; писмо
от банка У.К.Б.“ АД с изх.№ 2411353/02.07.2013г. и информация за движение на
средства по тази сметка, извлечение от сметка и писмо от „Банка ДСК“ ЕАД от
01.07.2013 г. Експертните заключения описват извършените в инкриминирания период
множество преводи от Н. на пари в различен размер от сметки на дружеството по
нейни сметки с цел погасяване на задълженията по отпуснатите кредити в тези
банки: № BG ******* и № ******* в банка „ДСК“ АД и сметка в У.К.Б.“ АД с IBAN
BG *******. Доколкото показанията на посочените свидетели са единни и
безпротиворечиви за тези факти, подкрепящи се и от останалия писмен доказателствен
материал по делото, които и настоящият съдебен състав кредитира като подробни и
безпротиворечиви, обосновано първият съд ги е ценил като достоверен източник на
доказателства за тях.
Въззивният съдебен състав се споделя в цялост и отговора, даден в мотивите на
районния съд, във връзка с направеното от защитата възражение, че било нелогично в
продължение на осем месеца никой от свидетелите К.и да не забележи липсата на пари
от дружеството и че било невъзможно Н. да е извършила твърдяното процесно деяние
чрез превеждане на пари за погасяване на собствения кредит, тъй като била
счетоводител с дългогодишен стаж и е била наясно, че ще бъде разкрита лесно.
Съгласно т.2 от длъжностната си характеристика Н. е имала задължението да
11
организира, ръководи и контролира счетоводната отчетност и вътрешния финансов
контрол във фирмата, а съгласно т. 3 от трудовия договор е следвало да осигурява
своевременното отразяване в счетоводството на финансовите и стопанските операции.
Това означава, че задължението не само по отчетност на приходите и разходите в
дружеството, но и по самия контрол е бил възложен именно на подсъдимата, за което
същата е била и назначена от управителя на дружеството, респективно вложено е
доверие и задължение да извършва вменените функции и е житейски логично
липсите да не са били установени веднага. Досежно другото възражение, а именно, че
Н. била счетоводител и не е извършила деянието, тъй като щяла да бъде разкрита
твърде лесно, то същото следва да бъде възприето като неоснователно, понеже почива
изцяло на субективна оценка.
Във връзка с възражението, изтъкнато от защитата, че не са налице
доказателства, че средствата са присвоени именно от Н., настоящата инстанция намира
същото за неоснователно по следните съображения. По делото е безспорно доказана
информацията, получена от банковите институции, че М. Н. е имала открити следните
сметки: № BG ******* и № ******* в банка „ДСК“ АД и сметка в У.К.Б.“ АД с IBAN
BG *******, както и сметка с IBAN: BG ******* в „ОББ“ АД, чийто титулят е именно
тя. Същевременно в обекта са се водели счетоводство и каса на дружеството, в които
са се отразявали всички движения на пари – описвали са се всички постъпления и
разходи на парични средства, всички извършени продажби и плащания, всички
издавани в тази връзка документи, т.е. там се е отразявало в пълнота всички
извършвани стопански операции в обекта. Заплатите на служителите са били
изплащани на ръка, както установяват и свидетелите по делото. Вещите лица,
изготвили допълнителните тройни съдебно-счетоводни експертизи, също дават
заключение, че това счетоводство и касата в дружеството дават възможност да се
проследи движението на паричните потоци за процесния период, като е взето предвид
и извършения доклад от одитор в дружеството за периода 01.04.2006 г. – 18.01.2007 г.,
в който длъжността счетоводител е заемала именно подсъдимата. В резултат на
проверката са били констатирани множество нередности: липса на класифициране на
документи по време и принадлежност; необработени счетоводни документи, липса на
месечни отчети и липса на платежни документи за теглене в брой и засичане на сумите
с касови операции, довело до липси. В допълнение към обвинителната теза следва да
се посочи, че докато е изпълнявала длъжността счетоводител в процесното дружество,
за констатираните липси Н. не е приложила нито банкови извлечения, нито разходо
оправдателни документи за изразходваните суми, както и не са установени никакви
приходни касови ордери, в които да е отразено заприходяване на сумите именно в
касата. С оглед на всичко това, не намират опора в доказателствата, възраженията на
защитата, че не може да се установи, че в полза на подсъдимата е установено
постъплението на парични средства, собственост на „М.-20“ ЕООД. В подкрепа на този
12
извод отново трябва да се посочи, че Н. е била единственият служител на длъжност
„счетоводител“ в дружеството, единствено тя е осъществявала всички дейности в него
- както разходването, така и получаването на паричните суми от продажби, а също и
воденето на съответната документация и отчитане на паричните средства. Тя е
отчитала както приходите в касата, така и разходите, извършени от касовата
наличност, описвала е и съответните документи, удостоверяващи постъпили в касата
приходи или извършени разходи от касовата наличност. Липсват доказателства друго
лице да е извършвало каквито и да било действия в дружеството, като липсват и
доказателства друго лице да е описвало съответните приходи и разходи от търговската
дейност, развивана във фирмата. С оглед на това и за въззивния съд не остава
съмнение, че описаното в счетоводството като движение на паричните средства в
процесното дружество и за процесния период, отговаря на действителното им
движение, както и че констатираната липса на съответни парични суми в касовата
наличност е реална липса, в каквато насока са и заключенията на тройната съдебно-
счетоводна експертиза и допълнителните тройни съдебно-счетоводни експертизи. В
тази връзка и въззивният съд не може да се довери на обясненията на подсъдимата,
дадени пред първата инстанция, тъй като същите се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал и служат основно за изграждане на защитна теза в процесния
случай.
Настоящият съдебен състав също се довери на заключенията на тройната и
допълнителните тройни съдебно-счетоводни експертизи, които прецени като пълни,
обективни и изготвени от лица, притежаващи нужните знания. Всички заключения са
съответни и на ценените с доверие гласни и писмени доказателства, поради което и
този съдебен състав се позова на тях, за да изведе изводите си по фактите.
На следващо място трябва да се обсъди и приложеният по делото /л.27-28 от том
1 от ДП/ договор за абонаментно обслужване от 03.07.2006 г. от страна на „А.“ ООД в
полза на „М.-20“ ЕООД на програмни продукти за срок от една година, върху който
липсва подписът на управителя на „М.-20“ ЕООД. В показанията си свидетеля К.
изтъква, че подсъдимата по своя инициатива и без разрешението на К.. В подкрепа на
показанията на К. са и приобщените по делото фактури, аналитични и хронологични
ведомости, отново без подпис от страна на управителя, установяващи извършването на
плащания от Н., действайки от името на „М.-20“ ЕООД, в полза на „А.“ ООД.
Правилно, както и районният съд е приел, след като липсва подпис както върху самия
договор, така и върху фактурите и ведомостите, то това означава, че управителят на
дружеството не е знаела за този договор, а оттам и за разходите, възникнали с него.
Самият договор не е породил и своето действие, тъй като не са положени подписите на
всички страни, което е още една инидиция, че Н. не е имала основание, въз основа на
което да изплаща пари по този договор в полза на „А.“ ООД.
При така установената фактология въз основа на горния анализ на
13
доказателствата, първостепенният съд напълно правилно е приел, че подсъдимата Н. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 202,
ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, предл. 1, алт. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция също намира, че към инкриминирания времеви период,
М. Н. е имала качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б", пр. 2 от
НК – работела е по трудово правоотношение с „М.-20" ЕООД /по трудов договор от
01.03.2006 г./. Макар и с този трудов договор да е била назначена на длъжност
"счетоводител", от длъжностната характеристика, с която тя се е запознала, става
ясно че е било възложено управление на поверени парични средства, като тя е била
длъжна да организира, ръководи и контролира счетоводната отчетност и вътрешния
финансов контрол във фирмата; да полага грижи за осигуряване на необходимите
финансови средства за реализация на всички дейности в системата на фирмата,
тяхното разпределение и контрол при използването им по съответното предназначение;
да се грижи за плащане в срок на трудовото възнаграждение на работниците; да следи
за провеждане на режим на икономии, предотвратяване на разхищения и злоупотреби с
парични средства и стоково-материални ценности при спазване изискванията на
финансовата дисциплина, както и да получава парите от клиентите при продажбите и
след това да ги отчита в касата. От така установената хронология на изпълняваните от
подсъдимата задължения в процесното дружество в гр. София, безспорно се
установява, че по силата на служебните си задължения, възложени изрично от
търговеца с пълномощни и със самия трудов договор, тя е имала функции, свързани с
пазене на имущество, което е било поверено – да осъществява достъп до сметките на
дружеството и да отчита приходите и разходите в цялост пред търговеца.
Подсъдимата е владеела инкриминираните суми, налични по различните сметки
на дружеството, до които е имала достъп в качеството на длъжностно лице, при това
на правно основание – за разпорежане с тези суми за нуждите на дружеството в
дейността му. Цялата касова наличност в дружеството е била поверена на
подсъдимата, която е съхранявала и управлявала тези парични средства и е трябвало да
ги отчита в касата на търговеца или да осчетоводява разходваните суми. Тези пари,
обаче, са били собственост на „М.-20" ЕООД, макар и достъпът си до тях подсъдимата
да е имала поради качеството си на счетоводител. Н. е управлявала и се е
разпореждала с тези средства в това си качество, но е имала и задължението да ги
предаде/отчете/осчетоводи за дружеството. Тези парични средства са се намирали във
владение на подсъдимата на правно основание, произтичащо от качеството на
счетоводител, предоставени съгласно пълномощно от свидетеля К.. Н. освен, че е
имала право да управлява и да се разпорежда с тези средства, е имала и задължение да
отчете същите, да ги съхранява от името и за сметка на търговеца, да тегли и разходва
средства от името и за сметка на търговеца, като не е имала право да ги задържа за себе
си в цялост или части от тях.
14
Ето защо, от обективна страна – в периода от 10.05.2006 г. до 02.02.2007 г. в гр.
София, подсъдимата е задържала и взела за себе си, разходвала за свои лични нужди
или се разпоредила в полза на друго лице суми в общ размер 51 714,48 лева, налични
по сметки на дружеството, достъп до които е имала в качеството си на материално
отговорно лице във връзка със заеманата длъжност „счетоводител“ в дружеството.
Като не е отчела тези суми, а ги е задържала за себе си, подсъдимата противозаконно
ги е присвоила. Със задържането на инкриминираната обща сума, подсъдимата е
осъществила фактическо разпореждане с нея в свой интерес, тъй като не е имала право
да я задържи за себе си, а е имала задължение да я отчете в касата на ЕООД, което не е
сторила.
Напълно коректно първият съд е приел, че с действията си по задържане на
инкриминираната сума пари и неотчитането в касата на търговеца, от обективна
страна, подсъдимата е обективирала и промяната в намерението си спрямо нея – да я
свои противозаконно, като се разпореди с тези пари като със свои, което е и сторила,
като не ги е отчела, а ги е задържала за себе си.
Въззивният съд също намира, че са налице всички предпоставки на чл. 26, ал. 1
НК, доколкото присвоителните деяния са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща фактическа обстановка, осъществяват от обективна и
субективна страна състав на едно и също престъпление – по чл. 201 НК, извършени са
при една и съща форма на вината, поради което действията на Н. се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предходните, с оглед на което напълно
правилно районният съд е приел, че се касае за едно продължавано престъпление.
Правилна е и преценката на районната инстанция, че е налице и
квалифициращият признак по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК – "големи размери", защото
предметът на престъплението е с равностойност 51 714, 48 лева, която надвишава
повече от 70 пъти размера на минималната работна заплата за страната от 180 лв. към
момента на деянието.
От субективна страна – деянието е извършено от подсъдимата при форма на
вината – пряк умисъл. Н. е съзнавала, че владее чужди вещи – пари, които са
собственост на „М.-20“ЕООД, знаела е, че има задължение да ги пази и управлява,
съзнавала е, че има задължение да ги отчита в цялост, съзнавала е и големия размер на
инкриминираните парични средства. Бил е наясно, че като не ги отчете в касата на
търговеца и ги задържи за себе, извършва противозаконно разпореждане с
инкриминираните средства, тъй като това разпореждане надхвърля правомощията,
предоставени по силата на изпълняваното от нея длъжност в качеството на
материално отговорно лице. Нещо повече, подсъдимата е желаела и е целяла именно
това – да се разпореди противозаконно с инкриминираните парични средства в свой
интерес, което е и сторила, като не ги отчела и ги задържала за себе си.
15
Възраженията, изложени от защитата във въззивната жалба пред настоящия съд
и тези, обективирани в допълнението към нея, са идентични с възраженията, направени
в пледоариите пред първоинстанционния съдебен състав. В мотивите към атакуваната
присъда, районният съд е дал изчерпателни отговори на всички възражения, направени
от защитата, които отговори се споделят изцяло от въззивния съдебен състав, поради
което е безпредметно отново да бъдат преповтаряни в настоящето изложение.
С оглед на всичко изложено по-горе и въззивният съд намира, че от
доказателствата по делото с необходимата категоричност и безспорност се установява
длъжностното качество на подсъдимата, авторството на деянието в нейно лице,
механизма, по който е извършено присвояването на инкриминираните суми, големите
размери на същите. Възраженията, изложени от защитата не намират опора в
доказателствата по делото, поради което и същите следва да бъдат приети за
неоснователни. Този съдебен състав счита, че от доказателствената съвкупност, по
един безспорен и категоричен начин се доказва престъпното деяние и от субективна
страна, по посочените по-горе съображения.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно го
е определил при условията на чл. 54 от НК, като въззивният съд се солидаризира с
отчетените от първи съдебен състав смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Районният съд при отмерване на наказанието правилно е дал превес на чистото
съдебно минало на подсъдимата и дългия период, изминал от извършване на деянието,
което въпреки големия размер на присвоената сума, му е дало основание да го отмери
в предвидения от закона минимум за престъплението, за което е осъдена Н..
Определеното от първия съд наказание от 3 години лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, в средно предвидения в закона
изпитателен срок от 4 години, е достатъчно да изиграе превантивна и превъзпитателна
роля спрямо подсъдимата, като се има предвид, че до този момент върху нея не е
въздействано с методите на наказателната репресия. Напълно обосновано
първостепенният съд е наложил и кумулативно предвиденото в чл. 202, ал. 3 НК
наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК, като е лишил подсъдимата от правото да
упражнява професия или дейност и да заема държавна или обществена длъжност,
свързани с пазене и управление на чуждо имущество и материалната му отчетност за
срок от 2 години. Доколкото деянието, за което подсъдимата е призната за виновна, е
извършено във връзка с работата при търговец и във връзка с отчитане на средства в
касата на същия, и доколкото е налице квалифициращият признак "големи размери", за
пълното поправяне е необходимо да бъде наложено и това кумулативно наказание,
което е сторено от контролирания съд. В тази връзка и неоснователно е възражението
на защитата, че не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства при
определяне на наказанието
В заключение, въззивната инстанция намира, че отмереното от първия съдебен
16
състав наказание по вид и размер е съответно на обществената опасност както на
деянието, така и на дееца, съобразени са всички смекчаващи и отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, с оглед на което и определеното му наказание се явява
напълно справедливо.
Относно наличното по делото веществено доказателство – компакт диск,
настоящата инстанция също намира, че последният следва да остане приложен по
делото.
В съответствие с изхода от делото, законосъобразно е и произнасянето на
районния съд в частта за разноските - същите да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, като последните са правилно определени.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и
предвид на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от
НПК‚ Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-ми въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост присъда от 29.11.2021 г., постановена по НОХД №
2003/2021 г. от Софийски районен съд, НО, 108-ми състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17