Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ-ри касационен
състав, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и
първа, година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Пенка Михайлова
в присъствието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело № 389/2021г. по описа на Административен съд –
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна срещу Решение № 260109/26.01.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 4229/2020г.,
с което е отменено Наказателно постановление № 538345-F566400/23.09.2020год. на
Директора на ТД на НАП Варна, с което на К.М.К. ,ЕГН **********, на основание
чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в
размер на 500лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, излагат се конкретни доводи за това, като се прави искане за
неговата отмяна и за потвърждаване на НП. В съдебно заседание касаторът редовно
призован не изпраща представител .В депозирани по делото писмени бележки, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата.Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение за двете инстанции.
Ответната страна, редовно
призована не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди
законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната
проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, административен съд намира
следното:
Разгледана по същество на
основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218 ал.2 от АПК,
касационната жалба е неоснователна.
С Наказателно постановление № 538345-F566400/23.09.2020г.
на Директора на ТД на НАП Варна, на К.М.К., ЕГН **********, на основание чл.
185 ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер
на 500лв. за нарушение на чл.31 ал.1 вр. ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр.
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Районният съд е установил от
фактическа страна, че в хода на извършвана проверка с оглед основания за
регистрация по ЗДДС на „Ива“ ДЗЗД ЕИК *** с представляващ К. К., възложена с Резолюция
№ 032692002095651/19.06.20201г. е установено
следното: Констатирано е, че дружеството осъществява дейност свързана с
предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни
материали от камък от обект Цех паметници, находящ се в гр.Варна, ул. „***“ № 1. От представените в хода на
проверката документи от страна на дружеството, се установява, че в обекта има
регистрирано ФУ с № ZK068281 и ФП50126357 /регистрирано на 12.08.2015год./,
както и че ЗЛ е сторнирало сумата по издаден ФКБ на стойност 850лв. с основание
„върнато капаро поради отказ на клиента“, като е издало сторно касова бележка
от кочан с № 12/03.06.2020год., а е следвало да издаде документ от ФУ с №
ZK068281 в срок до 07.07.2020г. съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.4 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ.
За констатираното нарушение, на
24.08.2020г. срещу К.М.К. е съставен АУАН № F566400, в който е посочено, че задълженото лице не е спазило
разпоредбите на чл. 31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от наредба № Н-18/13.12.2006год.
на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да отмени НП, ВРС приема, че в
хода на административно наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като както в АУАН, така и в НП не се
съдържат факти описващи от обективна и субективна страна нарушението, извършено
от К..
ВРС приема, че неправилно е
посочена за нарушена разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. ал.4 изр.1 от същата наредба, с оглед на всички
събрани пред въззивната инстанция доказателства.
Съгласно нормата на чл. 31, ал.1
от Наредба № Н-18/2006год. на ЗМФ сторно операция при рекламация или връщане на
стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след
приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ
или ИАСУТД. Съгласно ал.4 изр. 1 на същия член от Наредбата сторно операцията
при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в
който е допусната грешката. Според ал.4 изр.2 „сторно операция при връщане или
рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в
момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента
сума. Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер
или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция,
след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни
средства.“
В случая по делото няма спор, че
на 03.06.2020год. е била издадена сторно касова бележка от кочан, вместо да
бъде издаден документ от ФУ въведено в експлоатация в обекта. Нарушението обаче
не е извършено на 08.07.2020год., както може да се изведе от фактите изложени в
НП с оглед описания срок до 07.07.2020год., а на 03.06.2020год., видно от
приложения разходен касов ордер, когато сумата е била върната на клиента. Цитираният в акта и
НП 7-дневен срок касае единствено сторниране при оперативна грешка (погрешно
маркирана сума – маркирана по-голяма сума и др. подобни), а настоящия случай не
е такъв. Той попада в хипотезата на изр.2 на чл. 31, ал.4 от Наредбата, а не на чл.31 ал.4,
изр.1.
В контекста на горното НП се явява
издадено и в нарушение на материалния закон ако и да се приеме, че въззивникът
е допуснал нарушение в хипотезата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН.
Така постановеното решение е
правилно.
При констатираните съществени
нарушения на процесуалните правила от
ВРС, а именно чл.57, т.5 от ЗАНН относно фактите, обстоятелствата за извършване
на нарушението и датата на нарушението, както и погрешната правна квалификация
на нарушението, правилно ВРС е отменил НП.
Районният съд е изложил подробни
мотиви по приложението на материалния
закон. Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната
инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за
да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства,
възраженията на страните и показанията на свидетеля са обсъдени от ВРС. Наведените в касационната жалба
възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не
бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание чл.222, ал.1 от АПК
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260109/26.01.2021г.,
постановено по НАХД № 4229/2020г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: