№ 2620
гр. С., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100100369 по описа за 2022 година
Ищцата Х. Ц. П., чрез адв. Н., твърди в исковата молба, че е претърпяла
подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.07.2021г. в гр. С. по вина на
водача на трамвай с инв.№ ТМ2338, движещ се по бул. „Мария Луиза“ с
посока от ул. „Пиротска“ към ул. „Козлодуй“. Ищцата пътувала права, като се
държала за предвидената за това дръжка. В района на кръстовището с бул.
„Сливница“ трамваят спрял внезапно, вследствие на което ищцата политнала
и паднала в салона.
Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника – „ОЗК - З.“ АД, поради което
предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 40 000
лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 23.07.2021г. С протоколно определение от открито
съдебно заседание, проведено на 21.06.2022г. е допуснато увеличение на
размера на иска до сумата от 60 000 лв.
В срока по чл.367 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който
оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Сочи, че ищцата не
е посочила банкова сметка, съгласно изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК. Не
1
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента
на ПТП, но оспорва такова въобще да е настъпвало. Оспорва съдържанието на
протокола за ПТП относно посочения механизъм на произшествието. Оспорва
вината на застрахования при него водач Т. М. М., сочи, че не са налице
обективни данни за рязко спиране, а в представената от ищцата епикриза е
посочено, че по дадени лично от нея данни, същата се е спънала и е паднала в
трамвая. Счита, че е налице случайно събитие по смисъла на НК. При
условията на евентуалност, твърди, че предприетото рязко спиране от водача
на трамвая е било с цел да се избегне друго ПТП, последица от неправомерно
поведение на друг участник в движението. Оспорва поведението на водача да
е било противоправно. Оспорва настъпването на твърдените от ищцата
неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Навежда евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което е
пътувала в автобуса права, без да използва специално предназначените за
възрастни хора седалки и без да се държи за наличните парапети и дръжки.
Изтъква, че ищцата сама се е поставила в опасност, като е пътувала на
„опасно място“ по смисъла на закона. Оспорва размера на претенцията, като
счита същия за несъобразен със справедливостта. Оспорва претенцията за
лихва с аргумента, че не е изпадал в забава, т.к. ищцата не му е предоставила
удостоверение за наличие на банкова сметка, по която да извърши плащането.
В указания срок ищцата не е депозирала допълнителна искова молба.
Вместо това, депозира молба с приложени писмени доказателства, препис от
които е връчен на ответника.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване на конкретния механизъм на ПТП, по делото са
събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели – очевидец,
пътувал в същата мотриса и ватмана Т. М., управлявала процесния трамвай,
изслушано е заключението на САТЕ. Като обсъди всички събрани по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема следния механизъм на
ПТП:
На 23.07.2021 г. около 12:15 ч. в гр. С., по бул. „Княгиня Мария Луиза“
в посока от ул. „Пиротска“ към Централна ж.п. гара се е движила трамвайна
2
мотриса “Pesa l22Na SF3“, управлявана от Т. М. М.. Стигайки до трамвайната
спирка „Лъвов мост“ ватманът М. е спряла трамвая и е отворила вратите. На
тази спирка през втората врата се е качила ищцата. Виждайки свободна
седалка в лявата част на трамвая в зоната между втора и трета врата, според
показанията на разпитаната свидетелката Д.А., тя е тръгнала към нея,
хващайки се е за вертикалната тръба пред седалката. В този момент трамваят
е потеглил. Според показанията на свидетелката А., които съдът кредитира
изцяло като незаинтересовани, логични и последователни, потеглянето е било
„много рязко“, ищцата не успяла да се задържи, залитнала и паднала на лявата
си страна. Ударила главата си, оплакала се от болка в рамото и в крака.
При разпита в съдебно заседание свидетелката Т. М. заявява, че по
технически данни мотрисата не може да потегли с ускорение по-високо от
1.2, което е в рамките на комфортното и не може да извади пътник от
равновесие. Ето защо не само отрича да е потегляла рязко, а и заявява, че
трамваят технически не може да потегли рязко. Той се управлява с контролер,
който има степени. На първа степен трамваят все още не потегля. Ватманът
трябва да премести контролера плавно на втора и трета степен и тогава вече
трамваят потегля. Твърди, че колкото и рязко да се издърпа контролера,
потеглянето няма как да стане рязко.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази им част.
Същите са в противоречие от една страна с показанията на свидетелката А., а
от друга страна – с поясненията, дадени при изслушването в съдебно
заседание на вещото лице, изготвило САТЕ – инж. А. А.. Последният заявява,
че ускорението пряко зависи от начина, по който ватманът борави с
контролера. При по-рязко придвижване на контролера, който представлява
ръкохватка, движеща се напред и назад, към по-висока степен, се наблюдава
известно олюляване на пътниците и ако човек е в неустойчиво положение –
например ако не очаква потеглянето или ако в този момент прави крачка, за
да седне, е възможно да загуби равновесие и да падне.
В резултат на падането, ищцата е претърпяла телесни увреждания -
„Закрито пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост и фрактура на
шийката на лявата раменна кост с разместване на костните фрагменти, които
се установяват от приетото по делото заключение на СМЕ и медицинска
документация, която е подробно обсъдена от вещото лице, поради което
3
съдът не я обсъжда отделно.
Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в
УМБАЛСМ„Н.И.Пирогов“. Постъпила с оплаквания от болки в зоната на
лявата тазобедрена става и невъзможност да движи и стъпва на левия си крак,
както и болки и невъзможност да движи левия горен крайник. При
извършения първи медицински преглед е било установено, че левият крак на
пострадалата е ротиран и видимо скъсен, установен оток върху лявата
тазобедрена област и невъзможност тя да движи левия си крак.
Пострадалата е била настанена на строг постелен режим на скелетна
екстензия и с включена инфузинонна, антибиотична, антикоагулантна
терапия и обезболяваща средства. След проведена предоперативна
подготовка на 28.07.2021г. тя е била оперирана. Извършено е било: „ открито
намесване на счупената лява бедрена кост и стабилизиране на костните
фрагменти с DHS-титаниева плака и винтове“. Продължена е била
инфузинонната, антибиотичната и антикоагулантната обезболяваща терапия.
След гладко протекъл следоперативен период, без сетивни и циркулационни
смущения на оперирания крак и лявата ръка, пострадалата е била изписана от
болницата на
02.08.2021г. като лечението е продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи, с предписан режим да не стъпва на оперирания крак и да
продължи антикоагулантната и обезболяваща терапия. По повод фрактурата в
раменната кост лекарите са провели лечение първоначално чрез мека
превръзка по модел на Дезо, а след това превръзката е била подменена с
ортопедична ортеза. На близките е било обяснено, че фрактурата е разместена
и няма как да бъде оперирана поради напредналата възраст.
През първите 3 месеца ищцата е провеждала лечението си на постелен
режим, защото от една страна левият крак е бил опериран и не е можело да
стъпва на него, а от друга страна тя е получила и многофрагмента фрактура
на шийката лявата раменна кост, която е била обездвижена чрез ортопедична
ортеза. През този период ищцата е ползвала чужда помощ при обслужването
в ежедневието си. След 3-тия месец ищцата е започнала да се придвижва с
патерици и постепенно натоварване на оперирания крак и чак в края на
четвъртия месец вече е можела напълно да натоварва крайника. Общо
лечебният и възстановителен период на двете процесни фрактури при ищцата
4
е приключил за 8 месеца.
През посоченият период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-
интензивни те са били през първите 2 месеца след злополуката и извършената
костна операция, както и около 30 дни по време на провеждането на
началната рехабилитация за всяка една от фрактурите и особено в началото
на натоварването на крака. През тези периоди ищцата е ползвала по-голямо
количество седативни и обезболяващи средства. Извън посочените по-горе
периоди тя е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора
на оперирания крак и лявата раменна става, както и при рязка промяна на
времето – при студено и влажно време, когато се е налагало отново да
повиши приема на седативни и обезболяващи. Към настоящия момент при
рязка промяна на времето ищцата е възможно да търпи единични болки в
зоната на двете фрактури, които обичайно отзвучават след употреба на
аналгетици.
Към момента на изготвяне на заключението на вещото лице, общото
здравословно състояние на пострадалата по отношение на процесните
фрактури вече е стабилизирано. Счупената бедрена кост е зараснала
окончателно. Металната остеосинтеза не е извадена и няма да се отстранява,
поради напредналата възраст на пациентката и високия оперативен риск от
една нова операция. Движенията на лявата тазобедрена става са в намален
обем, най-вече при абдукция – с 20 градуса. Движенията на лявата колянна
става са в норма. Въпреки това ищцата не може да кляка и трудно изкачва
стълби. Към настоящият момент, тя се придвижва самостоятелно на къси
разстояние без помощни средства, но с щадяща походка и леко накуцване на
ляво. Фрактурата на лявата раменна кост в областта на шийката е била
разместена и поради възрастта на пациентката е било взето решение да се
проведе лечение с мека превръзка за срок от 35-40 дни, но след седмица
превръзката е била подменена с ортопедична ортеза. Счупената раменна кост
е зараснала окончателно, но с разместването което е съществувало още при
приема на пострадалата след злополуката. Движенията при отвеждане на
ръката встрани са силно ограничени и тя не може да се самообслужва с
лявата ръка - не може да се среше или да си помага при обличане. Извън това,
състоянието на ищцата е стабилизирано и за в бъдеще не би трябвало да се
очакват някакви негативни последствия от процесните увреждания.
5
За установяване на конкретните претърпени неимуществени вреди по
делото е проведен разпит на свидетелката Ю..К. П. – дъщеря на ищцата. При
разпита в открито съдебно заседание същата заявява, че видяла майка си за
първи път след злополуката в „Пирогов“. Била в тежко състояние, на носилка,
полуприпаднала от болки. След консултация с неврохирург установили, че
няма травми на главата, които да налагат лечение. Рентгеновите снимки обаче
установили счупвания на крака и ръката. Кракът сложили на екстензия, а на
ръката превръзка, закупена на място. Било изключено да се обслужва сама –
била абсолютно неподвижна и на памперси, но поради ситуацията с Ковид –
19, близките й не били допускани в отделението. Оперирали й крака, а за
ръката обяснили, че не могат, предвид възрастта на пациентката. След
изписването я транспортирали до вкъщи с частна линейка. Раздвижването се
оказало много проблемно, защото със счупените едновременно ляв крак и
лява ръка, тя не можела да ползва нито патерици, нито проходилка и се
налагало човек да я придържа, за да направи поне една две крачки. Ползвала
памперси и тоалетен стол, ежедневно й поставяли инжекции за разреждане на
кръвта в продължение на месец след операцията. След около месец едва
започнала да проявява някакви двигателни умения, но това, че не може да се
подпира заради счупената ръка, много ограничавало движенията й.
Случилото се много се отразило на психическото й състояние, защото
не била влизала в болница от раждането на сина си преди 50 години. Била
изключително активна – пазарувала, движела цялото си домакинство, грижела
се за болния си съпруг, който бил с инсулт. Ето защо ситуацията много я
потискала, а междувременно починал съпругът й, а тя не можела да отиде на
погребението му.
В момента била вече по-добре, поне можела да ходи из къщи. Не
излизала и не пътувала с градския транспорт. Загубила обема на движение на
ръката си, а кракът още я болял и куцала.
След като извърши преценката по чл.172 от ГПК, съдът намира, че
показанията на свидетелката са логични, последователни и информативни за
релевантни за спора обстоятелства, поради което, независимо от близката му
роднинска връзка с ищцата, ги кредитира изцяло.
Установява се, че на 17.09.2021г. ищцата е предявила пред ответника
извънсъдебна застрахователна претенция, като по делото няма данни
застрахователно обезщетение да е било определено и изплатено.
6
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че водачът на
увреждащия автомобил е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на
процесния деликт.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
При процесното ПТП са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. С действията си по рязко
задействане на системата за потегляне /т.нар. контролер/ на процесния
трамвай водачът М. е нарушила разпоредбата на чл. 132, т. 2 от ЗДвП,
задължаваща я по време на движение да осигури всички условия за
безопасното превозване на пътниците. По делото не се събраха данни за
аварийното спиране, предприето за избягване на други вреди последици -
удар с друго ППС – каквито твърдения са наведени от ответника в отговора
на искова молба и той не е ангажирал доказателства за факти, оборващи
презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД, а негова е била тежестта за това,
което му е указано с доклада по делото. Изложеното мотивира съда да
приеме, че презупцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена и водачът е
виновен за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът е приел и че е налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка
7
и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане
на фактическата страна по спора.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: броя и вида на
получените травми – двете фрактури на левите бедрена и раменна кости;
силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; болките
и страданията от претърпяната операция; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период от 8 месеца, през първите 2 месеца от
които, както по около 30 дни от началото на проведената рехабилитация на
всяка една от фрактурите, ищцата е търпяла интензивни болки, налагащи
ползването на болкоуспокоителни средства; възрастта й – 83 г. към датата на
ПТП – в която обичайно организмът се възстановява по-бавно и трудно от
травматични увреждания, в сравнение в млада възраст; неудобството от
продължителния постелен режим; ограничените и към момента движения в
отвеждането на лявата ръка, водещи до невъзможност ищцата да я използва за
редица ежедневни, обичайни дейности като напр. обличане; както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 45 000 лева. Според съда тази сума е
достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
По претенцията за законна лихва:
По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за разлика от отменения, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. Това е така, защото за
разлика от КЗ / отм. / новият КЗ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната
8
сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Следователно, до предявяване на претенцията
пред застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от пострадалия вреди се дължи от деликвента на осн.86 ЗЗД, но
не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя
на основание застрахователния договор. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава.
В конкретния случай, между страните не е спорно, че ищецът е
предявил извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника на
17.09.2021г., но в срока по КЗ, вкл. и до момента, ответникът не е изплатил
обезщетение. Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че законна лихва
върху определеното обезщетение следва да се присъди, считано от датата на
завеждане на претенцията пред застрахователя, а именно – 17.09.2021г.
Възраженията на ответника, че не е изпадал в забава, т.к. ищцата не е
посочила в претенцията си банкова сметка, по която да бъде преведено
обезщетението, съдът намира за неоснователни.
Непосочването на банкова сметка, видно от самата разпоредба на чл.
380, ал. 3 КЗ, не касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде
основание за отказ от определяне на размера на застрахователното
обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като
кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното
обезщетение, ако такова вече е било определено. Когато произнасяне по
застрахователната претенция по чл. 498, ал. 1 КЗ липсва, няма данни и за
9
изискани от застрахователя доказателства по реда и условията на чл. 106, ал.
3 КЗ и в рамките на съдебното производство застрахователят оспорва
претенцията изцяло – както по размер, така и по основание, тогава
неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от
увреденото лице, поради което и институтът забава на кредитора не може да
намери приложение /в т.см. практиката на ВКС, намерила израз в решение №
167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., т. к., II T. O. на ВКС и др./
По възражението за съпричиняване:
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по своевременно
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Същото се извежда от следните фактически основания, наведени в
отговора на исковата молба – че предвид възрастта на ответницата, същата е
следвало да пътува седнала на специално маркираното за особени категории
пътници място в трамвая и да се държи за предвидените за целта места в
превозното средство. Вместо това, ищцата е пътувала правостояща и на
„опасно място“.
Във връзка с наведеното възражение е изслушано заключението на
КСМАТЕ, от което се установява следното:
Процесният трамвай е разполагал със следните места за особени
категории пътници – площадка за инвалидни колички, оборудвана с колан за
застопоряване, намираща се срещу втора врата /от която именно се е качила
ищцата/. Седалки, обозначени със символите за инвалиди и майки с деца, не
се установяват.
Трамваят разполага с вертикални, хоризонтални тръби и дръжки за
захващане на правостоящите пътници.
Вещите лица заключават, че ако ищцата се е държала за вертикалната
тръба, намираща се до седалка в лявата част на купето /в който смисъл са
показанията на свидетелката А., изцяло кредитирани от съда/, но застанала в
стабилна позиция на краката и подготвена за потегляне на трамвая, най-
вероятно би се задържала права. Ищцата е паднала, т.к. точно в момента на
потеглянето на трамвая се е подготвяла да седне на свободната седалка пред
себе си и позицията й е била неустойчива.
Като обсъди заключението на КСМАТЕ ведно с останалите събрани по
10
делото доказателства, съдът намира възражението за недоказано. Не се
установява по делото ищцата да е пътувала на „опасно място“ – които
твърдения на ответника остават неясни и неконкретизирани, нито пък в
процесната мотриса да е имало специално обозначени седалки, каквито
твърдения са изложени в отговора на исковата молба. Не е спорно между
страните, че към момента на потеглянето на трамвая ищцата е била
правостояща. Установява се с категоричност обаче от свидетелските
показания, че тя не е проявила небрежност към безопасността си и се е
държала за предвидената за това вертикална тръба. Подготвяла се е да седне,
поради което не може да се приеме и че е проявила небрежност, пътувайки
правостояща, при наличието на свободни седалки. Изводът на вещите лица,
че ако е заела по-стабилен стоеж, би могла да се задържи и да не падне, е
даден с вероятност, поради което съдът намира същият за некатегоричен и
несигурен. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който, наред с неправомерното поведение на деликвента, не би се
стигнало до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника и то не може
да почива на предположения, в който смисъл е трайната съдебна практика.
Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предпоставя доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, които обективно са
способствали възникването на вредоносния резултат, като са създали условия
за настъпването му или са го улеснили /в т.см. Решение по т.д. № 44/2012 г.
на ІІ т.о. на ВКС и цитираната в същото съдебна практика на касационна
инстанция/.
Ето защо, съдът намира за недоказано по делото по начин, обуславящ
приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, че ищцата с действията си е допринесла
за настъпването на ПТП. Възражението е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва
да бъдат присъдени 450 лв. разноски за вещи лица, съразмерно с уважената
11
част от иска.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
773,75 лв. разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. К. сумата от
1 730 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ,
съобразно приложения списък на разноските, а по сметка на СГС – сумата от
1 800 лв. – държавна такса на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „******* да заплати на Х. Ц. П., ЕГН ********** с
адрес гр. С., ул. „*******. ******* сумата от 45 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило
на 23.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.09.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата от 450 лв. – разноски по делото, като
за сумата над определения размер на обезщетението от 45 000 до пълния
предявен размер от 60 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Х. Ц. П., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „*******.
******* да заплати на „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „******* сумата от 773, 75 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „******* да заплати на адв. С. К. Н. от САК сумата от
1 730 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „******* да заплати по сметка на СГС сумата от 1 800
лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12