№ 847
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110201327 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.
С. АНГ. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0819-000441 /
15.03.2022г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 000лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.178 „ж“ ал.1 пр.2 от
ЗДП.
С жалбата въз.А. сочи, че не е съгласен с наложеното му високо наказание .
В съдебно заседание , въз. А., редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания. По същество не оспорва извършването на
нарушението, като сочи че е искал да се върне на бензиностанцията, но не можал и
влязъл в насрещното движение. Въз.А. иска постановлението да бъде отменено, като
счита, че наложената му глоба е прекалено голяма.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален
представител.Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за
това, че постановлението е правилно , обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 30.01.2022г. около 20,19ч. въз.А. управлявал собственият си л.а. „ Опел
Астра” с рег. № В 68 08 ВР, като се движел по АМ „Хемус“ в посока гр.София.Той бил
посетил бензиностанция „Лукойл“, като при излизане не продължил движението си в
посока гр.София, а тъй като искал да се върне обратно, се движел в лентата за
принудително спиране в посока гр.Варна.По същото време, в изпълнение на
служебните си задължения на този пътен участък със служебен автомобил, се
намирали полицейски служители при с-р „ПП“ при ОД-МВР-Варна, един от които
св.А.П..Той бил водач на служебния автомобил , като при подхода към бензиностанция
„Лукойл“ видял светещи фарове на автомобил, движещ се срещу него , в платното за
насрещно движение.Св.П. веднага спрял полицейския автомобил и пропуснал този на
въз.А., който направил ляв завой и спрял на бензиностанцията. Там полицейските
служители установили неговата самоличност и против него бил съставен акт за
установяване на нарушение за това, че на АМ Хемус А 2 в посока гр.София, управлява
собственият си лек автомобил на АМ Хемус А 2, в платното за насрещно движение- в
лентата за принудително спиране в посока гр.Варна. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.58 т.4 от ЗДП.При личното предявяване на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт , против въз.А. било издадено и атакуваното
наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло описаните в
него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.58 т.4
от ЗДП. За него на въззивника било наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 000лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.178 „ж“
ал.1 пр.2 от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.А.П.- свидетел
при установяване на нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът
кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят си
спомни за случая с необходимата конкретика и посочи, че лично е възприел
движението на автомобила на въз.А. в лентата за насрещно движение.Доколкото
фактическата обстановка бе изяснена от разпита на този свидетел, съдът заличи от
списъка за призоваване редовно призования и неявил се по уважителни причини
св.А.С..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
2
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0819-000441/ 15.03.2022г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
То е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН..Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. А. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани с достатъчна пълнота и конкретика.При предявяване на акта, както и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, в които да са наведени
спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати
съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.58 т.4 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Тази разпоредба забранява на водача при движение по автомагистрала да се
движи в платното за насрещно движение. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че въз. А. е управлявал собственият си автомобил и
се е движел в лентата за принудително спиране в посока гр.Варна по АМ Хемус в
частта с посока на движение гр.София. Това движение в платното за насрещно
движение е било възприето лично от св.П., който дори се е наложило да спре
управлявания от него полицейски автомобил , за да не се стигне до пътно-транспортно
произшествие и да пропусне въз.А. да направи ляв завой, за да влезе на
бензиностанцията. Това обстоятелство не се и оспорва.Поради това съдът намира, че
въз. А. е извършил описаното в акта и постановлението нарушение на чл.58 т.4 от
ЗДП.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.178 „ж“ ал.1 пр..2 от
ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС , който
управлява МПС в платното за насрещно движение по автомагистрала, каквото виновно
поведение в случая е налице.
3
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на въз. А.
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца. Те са предвидени императивно като вид и размер
в нормата на чл.178 „ж“ ал.1 пр.2 от ЗДП, поради което и за съдът не е налице правна
възможност за тяхното намаляване.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното от въз. А. нарушение не се отличава от
останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е
незначителна.На следващо място, съгласно нормата на чл.189 „з“ от ЗДвП за
нарушенията на ЗДвП разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не се прилага.
Поради изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото , макар
и продължило в три съдебни заседания, не е с фактическа или правна сложност.Поради
това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0819-000441 /
15.03.2022г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което на В.
С. АНГ. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.178 „ж“
ал.1 пр.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА В. С. АНГ. – ЕГН **********, да заплати на ОД-МВР-Варна ОД на
МВР-Варна , сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5