РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330202792 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. В. Б. против Наказателно постановление
№ 564202-F579786 / 04.03.2021, издадено от Началник на Отдел
"Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на С. В. Б. е
наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185,
ал.1 ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират
разноски. По конкретно:
-се оспорва извършването на административно нарушение по
възведения административен състав;
-се твърди, че в хода на производството са допуснати съществени
процесуални нарушения;
-се изтъква, че в случая следвало да намери приложение чл. 28 ЗАНН;
-се оспорва компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
изменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 12.11.2020г. е извършена проверка на земеделски производител - С. В. Б.
с ЕГН **********, находящ се в ....
При извършената проверка е констатирано, че ЗП в качеството си на
лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е допуснало
нарушение същата.
От изведена КЛЕН от ФУ за дата 17.06.2020 г. се установява, че има
регистрирана продажба на обща сума 19 550,00 лв. с ФКБ №....
От представените документи и писмени обяснения се установява, че на
17.06.2020 г. е направена сторно операция чрез издадена сторно касова
бележка /СКБ/ от кочан №...., поради допусната „операторска грешка", с
която е сторнирана сума в размер на 19 550,00 лв. по фискален касов бон
/ФКБ/ №...., издаден от фискално устройство модел DAISY eXpert SX01 с ИН
на ФУ ...и ИН на ФП ... на същата стойност.
Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ сторно
операция при „операторска грешка" след приключена сметка на клиента,
се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД , а
съгласно чл.31, ал.4 документа от ФУ или ИАСУТД, трябва да се издаде до 7-
о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
Предвид горецитираните разпоредби на наредбата сторно операцията е
2
следвало да са направи чрез регистрираното от лицето ФУ модел DAISY
eXpert SX01 с ИН на ФУ ... и ИН на ..., най-късно до 07.07.2020 г., а не чрез
издаване на сторно касова бележка от кочан.
Извършеното нарушение се потвърждава и от изведен в хода на
проверката периодичен отчет от ФУ за периода 01.11.2019 г. - 31.10.2020 г.,
от който е видно, че задълженото лице няма регистрирана сторно операция
чрез ФУ модел DAISY eXpert SX01 с ИН на ФУ ... и ИН на ФП ... в размер на
19 550.00 лв.
Фискалното устройство притежава технически и функционални
възможности чрез него да се издават сторно касови бележки. Нарушението
не води до не отразяване на приходи. Нарушението е извършено за първи път.
Нарушението е извършено на 08.07.2020 г. и е открито на
12.11.2020г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото писмени доказателства сред които: Протокол за
извършена проверка № №..., разпечатки от касови бонове, сторно бележка,
печат на клен.
Следва да се отбележи и че съгласно изричните изявления на страните
от съдебно заседание между тях те съществува спор досежно правно
релевантните факти.
ПО КОМПЕТЕНТНОСТТА НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ И
НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН.
Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на
компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
По делото са изискани и приложени по служебна инициатива на съда
Заповед № 2101/30.03.2018г., Заповед № 2747/01.10.2018г. и два броя
длъжностни характеристики, които заедно с представената при
окомплектоване на административната преписка Заповед ЗЦУ-
1149/29.08.2020г., установяват както материалната, така и персоналната и
териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
3
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 13.11.2020г.
(един ден след извършване на проверката, при която е открито нарушението),
а НП - на 04.03.2021г., тоест преди погасяване на административно
наказателната отговорност на дееца по давност и едновременно с това при
спазване на правото му по чл. 44 ЗАНН за подаване на възражение в
тридневен срок.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП.
Противно на възраженията в жалбата, както в АУАН, така и в НП
подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение
и нарушените правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, която
възможност реално е реализирана от него, поради което и в максимална
степен е охранено правото на защита на наказания субект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
и материалния закон, доколкото описаните в АУАН и НП факти изцяло
покриват административния състав на чл. 31, ал.4, вр. чл. 31, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
При налично императивно задължение за жалбоподателя да сторнира
извършената от нея фискална операция посредством ФУ, сторнирането е
извършено с касова бележка от кочан. Освен това жалбоподателят не само, че
не е спазил законоустановения срок за извършване на сторнирането
посредством ФУ до седмо число на следващия месец, тоест до 7 юли 2020г.,
но това не е било сторено и към момента на извършване на проверката.
Доколкото нарушението не води до неотразяване на приходи е
приложена и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1
от ЗДДС.
Предвид качеството на жалбоподателя на физическо лице, което е
4
регистрирано като земеделски производител, но не и като едноличен
търговец правилно е определен и вида на административната санкция, а
именно глоба.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.
Съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката
за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна
обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
По мнение на настоящия състав по делото не се доказа наличие на
обстоятелства, които да обусловят извод за по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното от останалите нарушение на реда за
сторниране на фискални операции.
Точно обратното:
-сравнително високата стойност на сумата, която е сторнирана не по
надлежния ред – 19 550 лева
-сравнително продължителния период от време, през който законовото
задължение не е изпълнено- от юли 2020г. до 13.11.2020г. (когато след
извършената проверка и констатиране на нарушението е извършено
сторниране посредством ФУ)
сочат, че конкретно извършеното нарушение има типичната,
клоняща към завишена степен на обществена опасност в сравнение с
5
други нарушения с подобна правна квалификация, поради което чл. 28
ЗАНН няма как да намери приложение.
ПО РАЗМЕРА НА АДМИНИСТРАТИВНАТА САНКЦИЯ
Съгласно чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС за нарушение, което не води до
неотразяване на приходи (каквото е процесното) на ФЛ, което не е
регистрирано като търговец (каквато е жалбоподателката- физическо лице,
земеделски производител, който обаче не е търговец) се налага глоба от 100
до 500 лева,
В процесния случай е наложена глоба 500 лева- тоест в рамките на
абсолютния законов максимум. Този начин на процедиране от наказващия
орган противоречи на чл. 27 ЗАНН, изискващ размера на санкцията да
съответства на личността на дееца и наличните смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства.
Действително в НП е посочено, че за да определи административната
санкция наказващия орган е взел предвид тежестта на нарушението и всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Това посочване обаче е изцяло
бланкетно, като липсва посочване на конкретно отчетени фактори и как
те влияят на преценката за индивидуализация на наказанието-в посока
неговото увеличаване или намаляване.
Гореизложеното налага извод, че в НП липсват реални мотиви за
налагане на наказанието в завишен размер, което според трайната
практика на Административен съд Пловдив се явява самостоятелно основание
за намаляване на санкцията до законоустановения минимум.
Така изрично Решение № 1568 от 20.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1416 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1270 от
20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1211 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1207 от 09.07.2020 г. по к. адм.
н. д. № 848 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1279 от 20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1311 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 603 от 10.03.2020 г.
по к. адм. н. д. № 3754 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 577 от 05.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3831 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
6
Освен това, според настоящия състав по делото са налични конкретни
смекчаващи обстоятелства, които не са отчетени от наказващия орган.
На първо място това е извършването на нарушението за първи път.
Действително в чл. 185, ал. 4 ЗДДС е предвидена завишена отговорност при
нарушение извършено повторно. Предвид дадената в т.35 на ДР на ЗДДС
легална дефиниция на повторността обаче, а именно "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид
нарушение- може да се прави извод, че повторността по смисъла на чл. 185,
ал.4 ЗДДС е нещо различно от извършването на нарушението за втори или
трети път, поради което извършването на нарушението за първи път може да
бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство и за това не съществува
забрана по смисъла на чл. 56 НК.
На следващо място следва да се съобрази, че видно от приложения
констативен протокол при проверката не са констатирани други
нарушения на ЗДДС или на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Следва да се съобразят и причините и обстоятелствата, при които е
допуснато нарушението, а именно погрешно отбелязване, че килограм
картофи струва 30 лева, вместо 0,30 лева. Повече от очевидно е, че се касае за
техническа грешка и не е налице какъвто и да е стремеж да се заблуждава или
ощетява фиска. Още повече, че допуснатата техническа грешка всъщност е
във икономическа вреда на наказаното лице, доколкото би формирало по-
голям ДДС за внасяне, а не във вреда на фиска.
Не на последно място следва да се отбележи, че макар и късно (едва
след проверката и съставяне на констативния протокол) нарушението се
пак е отстранено, което е видно от приложените по преписката разпечатки от
касови бележки.
Гореизложеното налага извод, че наказаният субект принципно е
изправен при изпълнение на задълженията в качеството на ДЗЛ,
констатираното нарушение се явява изолирано в дейността му, поради
което за целите на постигане на специалната и генералната превенция е
напълно достатъчно да му бъде наложено наказание в минимален размер- 100
лева.
Именно с този размер според съда ще се въздейства предупредително и
7
превъзпитателно върху дееца, като същевременно не се нарушава баланса
между преследваните цели и упражнената административно-наказателна
репресия.
По изложените съображения обжалваното НП следва да се измени,
като наложената глоба се намали от 500 на 100 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 143
АПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78 ГПК право на разноски имат и двете
страни съразмерно с уважената част от претенцията им.
В този смисъл е трайната практика на административен съд
Пловдив- Решение № 854 от 26.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 769 / 2021 г. на
XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 930 от
10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к.
ч. адм. н. д. № 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив.
От цитираните с особено значение е Решение № 854 от 26.04.2021 г. по
к. адм. н. д. № 769 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, което е постановено по случай идентичен като настоящия, при
който е била намалена глоба, наложена от НАП.
В този смисъл е и практиката на административните съдилища от
цялата страна- Определение № 439 от 23.02.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 338 /
2021 г. на XIII състав на Административен съд - Бургас, Решение № 58 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1337 / 2020 г. на XII състав на
Административен съд – Пазарджик, Решение № 139 от 28.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 100 / 2021 г. на Административен съд - Шумен, Решение № 1637 от
26.10.2020 г. по н. д. № 259 / 2020 г. на Административен съд - Благоевград,
Решение № 92 от 12.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 85 / 2021 г. на
Административен съд - Кюстендил, Решение от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 48 / 2021 г. на Административен съд - Габрово, Определение № 388 от
18.02.2021 г. по к. ч. адм. д. № 339 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Бургас, Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д.
№ 10156 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново, Определение от
8
22.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 10155 / 2020 г. на Административен съд -
Велико Търново, Решение от 13.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 282 / 2020 г. на
III състав на Административен съд - Монтана, Решение № 672 от 14.09.2020 г.
по к. адм. н. д. № 595 / 2020 г. на XI състав на Административен съд -
Пазарджик, Решение № 108 от 17.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 56 / 2020 г. на
Административен съд - Кюстендил, Решение № 460 от 14.04.2020 г. по к. адм.
н. д. № 358 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Варна,
Решение от 15.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 28 / 2020 г. на Административен
съд – Габрово.
По-конкретно, жалбоподателя би имал право на разноски съразмерно с
частта от глобата, с която НП е изменено. Доколкото обаче жалбоподателят
чрез защитника си изрично е заявил, че не претендира разноски, а и не са
представени доказателства за сторването им (доколкото по делото е
представено само адвокатско пълномощно, но не и договор за права защита и
съдействие с уговорен и заплатен адвокатски хонорар), то разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат.
Въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение- 120
лева. От защитника е направено възражение за прекомерност. Съдът намира,
че предвид:
-ниската фактическа и правна сложност на делото;
-протичането му в едно съдебно заседание без разпит на свидетели;
-сравнително ниския материален интерес от водене на същото
въззиваемата страна би имала право на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от НЗПП. От тях по съразмерност,
доколкото глобата е намалена от 500 на 100 лева (като за размера от 100 лева
НП се счита потвърдено) по съразмерност следва да се присъдят 16 лева.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 564202-F579786/ 04.03.2021,
издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на С. В. Б. е наложена глоба в размер на 500 лева като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 500 на 100 лева.
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на
Националната Агенция по приходите сумата от 16 лева, представляваща
разноски пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10