МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 06.10.2020 г. ПО НОХД № 2657/
2020 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД-
ПЛОВДИВ, Н.О., IV-ти
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
От
Районна прокуратура- Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство
№ 360/ 2019 г., по описа на II- ро
РУ при ОД на МВР- Пловдив срещу С.Б.Б., ЕГН ********** за извършено от него престъпление,
както следва: на 01.04.2019г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у Н.Д.С. и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 1000 / хиляда / лева- престъпление по смисъла на чл.
209, ал. НК.
В
хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и
категоричен начин е изяснена фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение. Акцентира върху обстоятелството, че пострадалият е
инициирал контакт с подсъдимия във връзка с извършването на строително-
монтажни дейности. Във връзка с това, пострадалият е предал на подсъдимия
договорения между тях аванс от 1000 лв. и му е възложил да намери лица, които
могат да извършат строителна дейност, както и да предостави личните им данни с
цел сключване на трудов договор. Впоследствие, подсъдимият е осигурил явяването
на лица, но същите не са били компетентни да извършат работата, която им е била
възложена. Поддържа се, че наетите лица от подсъдимия не са свършили каквато и
да било работа, а уговореният между страните аванс вече е бил заплатен. Именно
и предвид това, пострадалият е преценил, че ще изгони работниците от
строителния обект и няма да ги допуска до него на следващия ден. Същевременно,
въпреки липсата на извършена дейност, подсъдимият отказал да върне
предварително предоставената парична сума. Представителят на държавното
обвинение поддържа, че с тези си действия, подсъдимият единствено е целял да се
обогати за сметка на пострадалия, въвеждайки го в заблуждение, а впоследствие и
поддържайки същото. Предвид изложеното, то се предлага подсъдимият Б. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 НК, да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът
на подсъдимия – адв. П., излага доводи в насока недоказаност на обвинението по
един несъмнен и категоричен начин. Поддържа, че следва да се провежда
разграничение между престъплението „измама“ по смисъла на НК и възникнал спор
по повод на неизпълнението на поето гражданскоправно задължение. Изтъква, че в
процесния случай е налице именно гражданскоправен спор във връзка с
установеното между страните правоотношение. Пострадалият е възложил на
подсъдимия да ангажира работници, които да полагат труд на стоеж, чийто
технически ръководител е св. С.. Страните са се договорили и е била заплатена
авансова сума, като в уречения ден, подс. Б. се е явил със своята бригада на
строежа в с. Б. Между страните е била налице неяснота дали работниците ще бъдат
назначени на трудов договор при фирмата на пострадалия или ще полагат труд без
сключен нарочен договор. Въпреки това, пострадалият ги е допуснал до обекта и
бригадата е започнала работа. Защитата акцентира върху обстоятелството, че
бригадата ръководена от подсъдимия не е извършвала само пренасяне на строителни
материали, но и е връзвала арматура съобразно предварително изготвени чертежи.
Пострадалият е оставил бригадата да работи цял ден и едва в самия му край е
изразил недоволство от свършената работа. Защитата поддържа, че изразеното
недоволство от качеството на извършеното не обосновава наличие на измамливи
действия. Напротив- подсъдимият добросъвестно е изпълнил задълженията си-
осигурил е работници, те са се явили на
обекта и са полагали труд. Обстоятелството, че възложителят не е доволен от
качеството на извършеното обаче, не може да бъде основание да се счита, че
подс. Б. е осъществил състава на престъплението измама. Защитата изтъква и че
при предварителните уговорки между Б. и пострадалия, последният не е поставил
изисквания за определена квалификация на работниците, които следва да осигури Б..
Изтъква се, че впоследствие Б. не е върнал дадения аванс, тъй като е била
налице свършена работа по строежа, за която той е заплатил на бригадата, както
и им е осигурил транспорт до строежа и храна за работния ден. Предвид
гореизложеното, то се моли подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
Б., в рамките на предоставената му възможност за лична защита, поддържа
казаното от своя защитник.
С
последната си дума, подс. Б. моли да бъде признат за невинен.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид становищата и възраженията на страните, счита за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
С.Б.Б., е роден на ***г***, ****, български гражданин, женен, неработещ, със
средно образование, неосъждан, ЕГН **********.
Св.
С. бил едноличен собственик на капитала на фирма „Мото“ ЕООД. Във връзка с
дейността на фирмата, на същата било възложено да изгради самостоятелен обект-
еднофамилна жилищна сграда в с. Б.. Основата на строежа била направена, като оттам
следвало да се изгради постройката до груб строеж. Предвид това, св. С.
започнал да търси бригада от петима работници, която да осъществи тази дейност.
Св. П.И. бил познат на С. и му споделил, че разполага с контактите на добра
строителна бригада, която би могла да изпълни строежа. Св. С. установил контакт
с подс. Б. и двамата се срещнали за пръв път в средата на м. март 2019г.
Двамата посетили строежа като подс. Б. огледал строителната площадка и
чертежите на строежа. Следвайки това, Б. се съгласил да изпълни заданието до
груб строеж, като се договорили работата да започне от 01.04.2019г. С. указал на
Б., че следва да му осигури работници, без да посочва каква следва да бъде
тяхната квалификация. Единствено посочил, че следва да носят лична карта, тъй
като ще бъде сключен трудов договор между тях и управляваното от С. дружество
„Мото“ ЕООД. Подс. Б. също бил едноличен собственик на капитала в търговско
дружество- „СББ Строй“ ЕООД, но не била постигната между страните договорка
работниците да бъдат със сключени трудови договори към дружеството на Б.. След
това, на 30.03.2019г. св. С., подс. Б. и св. И. се срещнали в кафе „Ескада“ в
гр. Пловдив. В рамките на проведената среща, били уточнени детайлите по
започването на работата на строителната бригада. Разбрали се работата по обекта
да започне на 01.04.2019г., но тъй като подс. Б. не носел личните карти на
работниците, сключването на трудовите договори било оставено за първия работен
ден на строежа (01.04.2019г.). По време на срещата била предадена от св. С. на
подс. Б. сума в размер на 1000лв. Същата била договорена като авансово плащане,
с което Б. да покрие първоначалните разходи свързани с наемането на
работниците- тяхното заплащане, транспорт и осигуряване на храна. Парите били
предадени в присъствието на св. И.. Договореностите между подс. Б. и св. С. не
били обективирани в писмен договор.
Рано
сутринта на 01.04.2019г., подс. Б. заедно със своята бригада бил на строежа в
с. Б.. Работната бригада се състояла от подс. Б. - бригадир, св. М., св. К.,
св. С. и св. А.. Пристигайки на обекта, св. А. влязъл в преговори със св. С.,
тъй като желаел да му бъде заплатено цялото възнаграждение предварително. С.
отказал, след което св. А. напуснал строежа. Останалите работници не носили
лични карти, но въпреки това св. С. ги допуснал до строежа и всички започнали
работа. В същия ден пристигнал камион с арматура, предназначена за строежа.
Предвид това, първата възложена задача на бригадата била да разтовари и подреди
арматурата. След като същата била разтоварена, работниците, под контрола на
подс. Б. започнали да връзват арматурата по колоните на строежа. Подс. Б.
преглеждал чертежите и указвал на работниците какво следва да извършат.
Извършваната от бригадата дейност била наблюдавана и от св. С.. Същият не
останал доволен от качеството на осъщественото от работниците. Работата им била
хаотична и св. С. счел, че те не могат да изпълнят качествено и в срок възложеното
им задание. Предвид това, св. С. съобщил на подс. Б., че на следващия ден не
следва да се явяват на работа. На дата 01.04.2019г. бригадата на подс. Б.
работила до 17.00ч., когато била приканена от св. С. да напусне обекта. Подс. Б.
транспортирал работниците до техните домове, заплатил на всеки по 80 лева за
положения труд и им съобщил, че на следващия ден няма да работят на строежа в
с. Б..
На
02.04.2019г. св. С. и подс. Б. се срещнали на строежа, като С. поискал
подсъдимия да му върне в цялост сумата от 1000лв., тъй като работниците не са
свършили качествено възложената им работа. Подс. Б. възразил, че те са работили
цял ден на обекта, че им е заплатил за извършената работа, че е сторил разходи
за транспорт и храна, и поради което не следва да върне цялата сума. Отправил
предложение до св. С. да му се заплати още 3 000лв., за да се довърши
работата, но С. отказал. В следващите дни, С. и Б. провели няколко разговора, в
които не успели да постигнат договореност за стойността на извършената работа и
сумата, която следва да се върне. Предвид това, св. С. депозирал жалба срещу
подс. Б. във II- ро
РУ при ОД на МВР- Пловдив.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за недвусмислено
установена от показанията на свидетелите С. ( л. 40 гръб - л. 41 от съдебното
производство), П.И. ( л. 42 от съдебното производство), Г.А. ( л. 42 гръб от
съдебното производство), Й. М. ( л. 43 от съдебното производство), О. К. ( л.
43 гръб- л. 44 от съдебното производство), И.С. ( л. 66 гръб- л. 67 от
съдебното производство), М.Н. ( л. 78 от съд. производство; л. 78 от досъд.
производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК) и обясненията
на подс. Б. ( л. 79).
Изложеното от свидетелите се потвърждава и от
приетото по делото писмено доказателство- Справка за история на осигуряването
като самоосигуряващо се лице от ТД на НАП - Пловдив, касаеща подс. Б. (л. 26 от
съд. пр.). В същата е отразено, че Б. е едноличен собственик на капитала на
търговско дружество „СББ Строй“ ЕООД, което внася здравни и социални осигуровки
на Б..
Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че гореизброената доказателствена съвкупност, еднопосочно,
категорично, безпротиворечиво и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната
фактическа обстановка. Посочените информационни източници изясняват фактите по
делото, без в тях да се наблюдават значими противоречия и/или неясноти. Единствено
следва да се изтъкне, че в своя разпит св. С. заявява, че процесните събития се
развиват през 2020г., докато при съвкупния прочит на останалия, приобщен по
делото доказателствен материал, то е явно, че събитията са се осъществили през
2019г. В тази връзка, то следва да се цитират думите на св. И. ( „Н. ми се обади миналата година, март месец…“-
тоест, 2019г.), св. А. ( „Миналата година
се случи това“.) и св. К. ( „Взе ни
на работа миналата година.“). Предвид това, то явно е, че се касае за
грешка във времевите възприятия на свидетеля, но това по никакъв начин не се
отразява на достоверността на поднесената от него информация.
Изложеното от всички разпитани свидетели и обясненията
на подсъдимия налагат разбирането, че е налице възникнало правоотношение между Б.
и С.. Първоначално, същото е съществувало като договор за поръчка ( С. е
възложил на Б. да събере строителна бригада, която впоследствие да сключи
трудов договор с „Мото“ ЕООД), но впоследствие е било реконструирано като договор
за изработка ( на 01.04.2019г. С. допуска бригадата ръководена от Б. да работи
на строежа в с. Б., без сключване на трудов договор). Несъмнен е и фактът, че
за изпълнение на поетите задължения, С. е предал на подс. Б. сума в размер от
1000 лв. (при предаване на сумата е присъствал и св. И.). Всъщност,
неразбирателството между страните за начина, по който документално ще бъде
оформено полагането на труд на обекта, не е от значение за процесния казус.
Дали е следвало да се сключи трудов договор ( който винаги следва да е писмен
като форма за действителност ) или бригадата е щяла да полага труд по силата на
устна договорка, е ирелевантно. От съществено значение е факта, че в уречения
ден и час ( сутринта на 01.04.2019г.), подс. Б. заедно със своите работници е
пристигнал на обекта и е започнал работа. Действително, единият от осигурените
работници- св. А., не е останал доволен от условията за заплащане на труда и
почти незабавно е напуснал обекта. Това обаче, не води до заключение, че подс. Б.
не е реализирал своята част от уговорката- останалите работници са били
допуснати до строителния обект от св. С. и отново с негово съгласие са
започнали работа- първо са разтоварили и подредили арматура и след това са
започнали да я връзват по колоните на строежа. Това е обстоятелство, което не
се отрича и от самия С. ( л. 41 гръб- „След
като разтовариха арматурата, Б. им каза да връзват колони“). Всъщност,
единствената причина работниците да преустановят своята дейност е недоволството
на св. С. от начина, по който работят ( л. 41 гръб- „Пет лева да струва тази работа, която я свършиха- толкова беше некачествена“).
Ниското качество на извършената дейност обаче, само по себе си не обосновава
заключение за наличие на престъпление „измама“ (обстоятелство, което ще бъде
анализирано в правната част от настоящото изложение).
Следва да се посочи и че в своите показания св. М.,
св. К. и св. С. ( работници от бригадата на Б.), съвсем последователно и
безпротиворечиво илюстрират дейността, която са извършвали. Всеки един от
посочените свидетели изтъква, че е полагал труд на строителния обект в с. Б.,
като на 01.04.2019г. работата е била свързана с пренасяне, подреждане на
арматура и нейното връзване. Допълнително, всичко това е било осъществявано под
контрола на подс. Б.. Тоест, последният активно е взел участие в строителните
мероприятия и в качеството си на бригадир е направлявал дейността на
осигурените от него работници. Св. С. също е следял дейността на бригадата,
като не е останал доволен от свършеното ( счел е, че не е качествено). Въпреки
това, то следва да се отбележи, че С. не е отстранил бригадата на Б. от строежа
незабавно, а ги е оставил да работят до 17.00ч. Едва в края на работния ден,
той е обективирал пред Б. своите възражения досежно изработеното и е отстранил
бригадата от обекта, като им е казал да не идват на следващия ден. Впрочем,
именно предвид тези действия на С., впоследствие се е породило и несъгласието
между него и подс. Б. за това как следва да бъде възмездена свършената от
бригадата дейност. В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи, че от
показанията на св. М., св. К. и св. С. се изяснява, че подс. Б. освен транспорт
и храна, в края на работния ден е заплатил на всеки от тях сума в размер от по
80 лв. Тоест, налице са недвусмислени данни, че подс. Б. е ползвал немалка част
от дадената му авансово сума от 1000 лв., за да покрие разходи, свързани именно
с възложената му работа. Предвид това, впоследствие Б. е обективирал и
несъгласие с искането на св. С. да му възстанови пълния размер на предадената
сума. Въпреки проведените разговори между двамата, съгласие не е постигнато,
което всъщност е довело и до сигнала, който св. С. е входирал срещу подс. Б..
По отношение извода за чистото съдебно минало на
подсъдимия, съдът го базира на приобщената по надлежен ред към делото справка
съдимост ( л. 8).
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От така възприетата и описана
по-горе фактическа обстановка и доказателствен анализ, по несъмнен и
категоричен начин се установява, че подс. Б. не е осъществил в своето единство
всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния
състав по чл. 209, ал. 1 НК. Както бе изтъкнато по- горе, в настоящия казус
спорът се концентрира не върху фактите, а върху тяхната правна оценка- налице
ли са измамливи действия от страна на подс. Б. спрямо св. С.. За да се отговори
на този въпрос, то следва да се направи ясно разграничение и да се изтъкнат принципните
различия между измамата като престъпление по смисъла на НК и неизпълнението по
едно договорно правоотношение. Разликата между посочените две хипотези се
провежда по съществуващите субективни нагласи на дееца към момента на
възникване на задължението. Така, за да се приеме, че са налице измамливи
действия, то следва деецът изначално да няма намерение да изпълни поетите
задължения- тоест, деецът използва договорните отношения, без намерение да се
задължи по тях или това, за което се задължава да е обективно невъзможно ( в тази насока Решение № 728 от 2003г. на
ВКС, I- во Н.О.; Решение № 116 от 06.03.2009 г. по нак. д. № 67/2009 г. на
Върховен касационен съд; Решение № 87/13.06.2019, постановено по нак. дело
№289/2019г, по описа на ВКС, Н.О.; Решение № 353 от 06.12.2012 г., постановено
по нак. д. № 1032/2012 г., по описа на ВКС, Н.О.). Доколкото намеренията и
субективните нагласи на дееца са факти от неговия душевен мир, то за тях се
съди по конкретни външни проявления- налице ли е частично изпълнение по
възникналото правоотношение, имал ли е деецът обективната възможност да изпълни
поетото задължение, на какво се дължи неизпълнението, съществували ли са
предходни отношения между деецът и ощетеното лице.
В конкретния случай, то поетото от
подс. Б. задължение за изграждане на строеж не е обективно невъзможно за
изпълнение, още повече, че такава дейност той извършва по занаят и разполага с
необходимите познания и подготовка. Следва да се обсъди въпросът имал ли е Б.
намерение да изпълни поетите задължения. Настоящият съдебен състав счита, че
отговорът на този въпрос е положителен. На първо място, подс. Б. е осигурил
бригада, която рано сутринта на 01.04.2019г. се е явила на строежа в с. Б..
Макар и без сключени трудови договори, св. С. е допуснал бригадата на строежа и
работниците са започнали да изпълняват своите задължения. Същите са изпълнявани
до самия край на работния ден ( 17.00ч.), когато св. С. е обективирал
възражение във връзка с качеството на реализираната дейност и е обяснил на
подс. Б., че не желае бригадата да се явява на следващия ден. Тоест, налице е
започнало реално изпълнение на възложената работа и не може да се приеме, че
подс. Б. е създал състояние на привидност. Неговата бригада е пристъпила към
осъществяване на присъщите дейности за изграждането на строеж- разтоварване на
строителни материали, тяхното подреждане и влагане в строителния обект. Следва
да се акцентира върху обстоятелството, че неточното изпълнение в качествено
отношение, само по себе си не може да бъде основание за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление измама. В
тази връзка, прави впечатление, че и самият С. в рамките на своя разпит не
борави с лексика, определяща поведението на Б. като измамливо, а е недоволен от
качеството на извършената строителна дейност. Тоест, в случая между подс. Б. и
св. С. безспорно съществува несъгласие- от една страна досежно качествените
параметри на осъществената дейност и от друга досежно стойността и начина, по
който следва да се възмезди положеният труд от бригадата. Тези обстоятелства
обаче, са с подчертано гражданскоправен характер- спорът касае изпълнението по
възникналото правоотношение, но липсват каквито и да било данни за наличие на
измамливо поведение от страна на подсъдимия спрямо св. С.. Съдът счита за нужно
да изтъкне, че бригадата на Б. действително е полагала труд на обекта, като
впоследствие на работниците е заплатено. Подс. Б. е осигурил транспорт до
строителния обект в с. Б., храна за работниците, а впоследствие ги е върнал и
до техните домове. Отвъд всякакво съмнение е обстоятелството, че за
осъществяването на тези действия, на подс. Б. са му били необходими парични
средства. Тези средства са осигурени от дадения от св. С. аванс от 1000 лв.,
каквото именно е било и неговото предназначение. Нужно е да се посочи, че от
тази сума Б. е следвало да възмезди и своя труд, положен на строителния обект в
качеството му на бригадир. В този порядък, то не може да се счете, че с
дадените средства подс. Б. единствено е целял да се обогати за сметка на св. С..
Дали сумата от 1000лв. следва изцяло да остане за подс. Б. или част от нея е
нужно да се върне на св. С. и дали изработеното е с нужните качествени
параметри, са въпроси извън предмета на настоящото производство, което следва
да се ограничи единствено до обсъждане на въпроса налице ли е осъществено
престъпление измама. Предвид гореизложените фактически и правни съображения,
настоящият съдебен състав счита, че със своите действия, подс. Б. не е възбудил
и поддържал заблуждение у св. С. на дата 01.04.2019г., с цел да набави за себе
си имотна облага в размер от 1000 лв.
По изложените съображения,
подсъдимият С.Б.Б., бе признат за невинен в това да е извършил престъпление по
смисъла на чл. 209, ал. 1 НК и на основание чл. 304 НПК, бе оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Не
са налице сторени разноски, подлежащи на възмездяване и веществени
доказателства, които следва да бъдат върнати.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.