№ 974
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500883 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Прокуратурата на
Република България срещу Решение №260405/11.02.2021г., постановено по гр.д. №3916/20г.
по описа на ВРС, 21-ви с-в, в частта, с която е осъден въззивника да заплати на П. И. Я.,
ЕГН **********, сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на повдигнато й обвинение за извършване на
престъпление от общ характер, за което Я. е оправдана с присъда №77/22.11.2018г.,
постановена по ВНОХД № 1165/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, ведно със
законната лихва от 08.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е незаконосъобразно в атакуваната част и
следва да бъде отменено, а искът отхвърлен изцяло. Сочи се, че ВРС не е съобразил, че до
внасяне на делото в съда, до който момент Прокуратурата е господар на производството, е
минал твърде кратък период от време, през който вреди в подобен размер не са претърпени
от ищцата. Освен това се излага, че въззивникът не носи вина за продължителността на
съдебното производство. Сочи, че твърдяното заболяване- мигрена, не е в пряка причинно-
следствена връзка с воденото срещу ищцата производство. Твърди, че не действията на
въззивника са причина за търпените от ищцата вреди, а и размерът е твърде завишен.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна П.Я., която
оспорва жалбата. Твърди, че решението е законосъобразно, мотивирано и правилно. Сочи, че
дори въззивникът да няма вина за продължителността на съдебното производство, то
инициатор на същото е именно той. Твърди, че размерът на обезщетението съответства на
обема и вида на вредите. Моли решението да бъде потвърдено в атакуваната част.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.2 т.3 ЗОДОВ се
излагат следните твърдения от страните:
1
Твърди се от ищцата Я., че на 10.08.2017г. е била привлeчeна в качеството й на
обвиняем по ДП №320/2016г. по описа на ІІІ-то РУ при ОД на МВР Варна, за престъпление
по чл. 343, ал.3 пр.последно, б. “а“, предложение 2-ро вр. чл. 342, ал.1, пр.3-то НК. По време
на досъдебното производство са осъществени с участието й процесуално – следствени
действия както следна на: 01.08.2016г. оглед на местопроизшествие и химическа експертиза
за определяне концентрация на алкохол в кръвта;02.08.2016г. – разпит на свидетел,
09.12.2016г. – очна ставка, 16.01.2017г.- разпит на свидетел, 14.03.2017г.- разпит на
свидетел, 10.08.2017г. – привличането й в качество на обвиняем и разпит в това й качество,
на 30.08.2017г. – предявяване на разследване, на 27.10.2017г.- внесен обвинителен акт
Твърди, че въз основа на внесен обвинителен акт в съда е образувано НОХД №
4965/2017г. по описа на ВРС, по което дело ищцата е била призната за виновна по така
повдигнатото й обвинение по чл. 343, ал.3 пр.последно, б“а“, предложение 2-ро вр. чл. 342,
ал.1, пр.3-то НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“, което е отложено за
срок от 3 години. Вследствие въззивно обжалване с нова присъда №77/22.11.2018г.,
постановена по ВНОХД № 1165/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, ищцата е
призната за невинна по така повдигнатото й обвинение.
Излага, че за периода от привличането й като обвиняем до постановяване на
оправдателната присъда е претърпял неимуществени вреди, които са се изразявали в
изпитване чувство на унижение, уронване на престижа и доброто име на ищцата в
обществото. Ищцата се е затворила в себе си, ограничила е контакти със свои приятели, като
е изпитвала страх за собственото си бъдеще и това на своето семейство. По време на
осъществените открити съдебни заседания в съдебната фаза на наказателния процес, от
които две при първоинстанционното разглеждане на делото и две на въззивна инстанция е
изпитвала силно притеснение. Впоследствие е навела твърдения, че се е появило и силно
главоболие, диагностицирано като „мигрена“. Моли съда да осъди Прокуратурата на
Република България да й заплати сумата от 15 000 лева (съобразно допуснато изменение на
предявеният иск с протоколно определение от о.с.з. проведено на 18.09.2020г.),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на повдигнато
й обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдана с влязла
в сила оправдателна присъда №77/22.11.2018г., постановена по ВНОХД № 1165/2018г. по
описа на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
10.08.2017г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на Република
България. С отговора искът се оспорва, като се излага, че искът не е доказан по основание,
доколкото настъпилите вреди не са в причинно-следствена връзка с действията на
Прокуратурата. Сочи, че ищцата сама твърди, че състоянието й се е влошило след
постановяване на присъдата от съда. Освен това излага, че не са извършени множество
следствени действия и времето, през което е била привлечена като обвиняем, е кратко. Моли
искът да бъде отхвърлен. В евентуалност се излага, че искът е завишен по размер.
Доколкото неоснователно е искането за присъждане на претендираната главница, то намира
и че искането за присъждане на лихва за забава също следва да бъде отхвърлено.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С постановление за привличане на обвиняем от 10.08.2017г., ищцата Я. е
2
привлечена в качеството й на обвиняем, за това че на 01.08.2016г. в гр. Варна, при
управление на МПС, нарушила ЗДвП и по непредпазливост е причинила на пешеходец
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втора метатарзална кост, обуславяща
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за около 2 – 2,5 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека, което съставлява престъпление по чл.343, ал.3,
пр. последно, б.“а“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК. В деня на привличането й за
обвиняем ищцата е разпитана в това й качество.
С обвинителен акт от 27.10.2017г. на ВРП е повдигнато обвинение на ищцата за
престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК, за
това че на 01.08.2016г. в гр. Варна, при управление на МПС, нарушила ЗДвП и по
непредпазливост е причинила на пешеходец средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на втора метатарзална кост, обуславяща трайно затруднение на движенията на
долен ляв крайник за около 2 – 2,5 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
При внасяне на обвинителния акт в съда не е взета мярка за неотклонение.
С Разпореждане от 01.11.2017г. постановено по НОХД № 4965/2017г. на ВРС е
насрочено открито съдебно заседание, като ищцата в качеството й на подсъдима е призована
по делото.
Проведено е на 04.12.2017г. разпоредително заседание по НОХД №4965/2017г. на
ВРС, на което Я. лично се явява.
Проведено е на 24.01.2018г. о.с.з. по НОХД № 4965/2017г. на ВРС, в което ищцата в
качеството й на подсъдима се явява лично. В хода на съдебното заседание Я. в качеството й
на подсъдима се е възползвала от правото си да даде обяснения във връзка с повдигнатото й
обвинение.
На 05.02.2018г. е проведено о.с.з. по НОХД № 4965/2017г. на ВРС, на което ищцата
се явява лично, в което заседание е изслушана последната.
На 23.03.2018г. е проведено о.с.з. по НОХД № 4965/2017г. на ВРС, при което Я. се
явява лично, което съдебно заседание е отложено с оглед необходимост от изготвяне на
назначена по делото съдебна експертиза.
Проведено е на 04.07.2018г. о.с.з., на което ищцата присъства лично, възползва се от
правото си да даде последна дума. С присъда №191/04.07.2019г. ищцата е призната за
виновна по повдигнатото й престъпление, като й е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца, което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години.
Депозирана е въззивна жалба от 09.07.2018г. срещу присъда №191/04.07.2019г на
ВРС, като е образувано ВНОХД №1165/2018г. на ВОС, по което е постановено определение
от 22.10.2018г., с което производството по делото е насрочено за 22.11.2018г.
На 22.11.2018г. е проведено о.с.з. по ВНОХД № 1165/2018г., в което ищцата в
качеството и на подсъдим се явява. С присъда №77/22.11.2018г., постановена по ВНОХД №
1165/2018г. на ВОС Я. е оправдана по така повдигнато й обвинение.
Приета по делото е съдебно – психологична експертиза на в.л. А.Ц., в което
експертът посочва, че осъщественото ПТП и последвалото обвинение са възприети от
ищцата като събития със силно травматичен характер. Експерта посочва, че ищцата при
изготвяне на експертизата е споделила отношението си към настъпилото ПТП и
невиновното си поведение, като разбирайки, че е призната за виновна е започнала да
3
изпитва проблеми със съня, отслабнала е с около 6 кг. В съдебно заседание при приемане на
експертизата, в.л. посочва, че свалянето на килограми е характерно при наличие на стрес в
организма на човек. Посочва се, че е изпитвала притеснения предвид това, че е самотна
майка и й се е налагало сама да отглежда детето си, с подкрепа на своите родители.
Повдигнатото обвинение и последвалата осъдителна присъда са създали дълготрайно
негативно състояние у последната. Отчита се, че към момента на извършване на
изследването, ищцата до известна степен е в подобрено емоционално състояние, но не се
отчита напълно възстановяване. Експерта посочва, че психотерапевтична намеса би оказала
положителен ефект и същата има препоръчителен характер за редукция на негативните
преживявания. В открито съдебно заседание в.л. допълва, че по време на изготвяне на
заключението си, ищцата не е споделила за наличието на други травматични събития, които
да повлияят негативно върху емоционалното й състояние.
Прието по делото е заключение по назначена съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от в.л. д-р. В.С.. Посочва се в заключението на експерта, че след инцидента на
01.08.2016г., ищцата е започнала да получава силни главоболия, при което съобразно
осъществения преглед на приложената към делото медицинска документация на
12.01.2017г., на Я. е поставена диагноза „мигрена“. При преглед на документацията за
периода от 01.12.2009г. до настъпване на пътно – транспортното произшествие –
01.08.2016г. не се установяват данни за заболяването „мигрена“ при ищцата. В заключение
се посочва, че стресът от възникналото ПТП се явява отключващ фактор на пристъпите. В
о.с.з. по приемане на заключението експерта посочва, че основната причина за развитие на
заброяването „мигрена“ не е известна за медицината. Характерен фактор, отключващ
проявните форми на заболяването е стреса.
Свидетелката Т.П.Т. – майка на ищцата сочи, че ПТП ищцата започнала да получава
главоболие, като 2- 3 месеца след този момент, тя непрекъснато за това мислила. Посочва, че
от главоболие ищцата започнала да повръща, при което през 2017г. потърсила медицинска
помощ, вследствие на което й била поставена диагноза „мигрена“. До настъпване на
инцидента с пътно – транспортното произшествие не е страдала от главоболие. След
призоваването си по образуваното в последствие наказателно дело е настъпило влошаване
на нейното състояние. Ищцата е започнала да приема медицински препарати с оглед
подобряване на състоянието й. Влошаване на състоянието й е настъпило при постановяване
на осъдителната присъда, ищцата станала раздразнителна, плачела при повдигане на
въпроса. С постановяване на оправдателната присъда свидетеля наблюдавала у ищцата
подобряване на емоционалното й състояние, последната не притеснявала по-малко,
включително и че ще си намери работа, доколкото в свидетелството й за съдимост няма да
пише, че е осъждана. При постановяване на осъдителната присъда свидетеля посочва, че Я.
отслабнала с около 5-6 кг., като в последствие с постановяване на оправдателната присъда е
възвърнала нормалните си килограми. Посочва, че в колата по време на инцидента е било и
детето, при което ищцата вследствие реакцията на детето към случилото си е започвала да
плаче. Свидетеля посочва, че към момента на реализиране на ПТП ищцата не е работила, но
сега работи.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
4
Безспорни са фактите по делото, че Прокуратурата чрез ВРП е повдигнала обвинение на
П.Я. за извършено от последната престъпление по чл.343 ал.3 пр. последно, б. „а“ предл. 2-
ро, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, както и че с влязла на 07.12.2019г. Присъда №77/22.11.2018г.
ищцата е била призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение. Спорно между
страните е дали ищцата е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди в
твърдения обем и интензитет, както и дали същите са пряка и непосредствена последица
именно от действията на Прокуратурата.
По наведените в жалбата основания:
Прокуратурата не е господар на съдебното производство, но тя е господар на досъдебното
такова. И независимо че от привличане на ищцата за обвиняема-10.08.2017г. до внасянето на
обвинителния акт в съда са изминали около три месеца, то от показанията на св. Т.П. се
установява, че започналото още след инцидента главоболие се е влошило след като са
започнали да я призовават като обвиняема. И макар и тези вреди да не са настъпили точно в
момента на повдигане на обвинението, то те са пряка и непосредствена последица от всички
предприети под контрола и указанията на ответника процесуални действия в досъдебното
производство- проведени четири броя разпита- един в качеството на обвиняем, една очна
ставка, предявяване на разследване и привличане като обвиняем. Прокуратурата не само е
инициирала внасянето на обвинителния акт в съда, но е продължила да поддържа
обвинението и в рамките на цялото съдебно производство пред ВРС и до пледоарията по
същество пред въззивната инстанция. Вярно е, че не са извършвани процесуални действия, с
които ответникът да е станал причина за отлагане на делото или забавяне на производството,
но поддържането на обвинението и неоттеглянето му е довело до произнасяне на
осъдителна присъда. Дали само и единствено ответникът е допринесъл за настъпване на
вредите или е налице солидарна отговорност и на друг субект по чл.2 ЗОДОВ, е въпрос,
който следва да бъде преценен при определяне на размера на обезщетението, което следва
да бъде заплатено от ответника.
Безспорно се установява и от заключението на вещото лице Цолчовски, и от разпита на св.
Пенчева, че ищцата Я. е била силно притеснена от повдигнатото обвинение, тревожела се е
какво ще се случи с детето й, тъй като е била самотна майка. Вещото лице е посочило, че
ПТП и последващите събития са довели до силна тревожност от ищцата. От своя страна, и
вещото лице Ст. сочи, че мигрената, с която ищцата е била диагностицирана може да бъде в
резултат на стрес. Това заключение, кредитирано в съвкупност с показанията на
свидетелката Пенчева, че ищцата не е имала главоболие преди инцидента, което се
установява и от приложените писмени доказателства за предписани лекарства и издадени
амбулаторни листи /няма такива с диагноза мигрена/, води до извод, че полученото от
ищцата неврологично заболяване е в резултат и на повдигнатото й от ответника обвинение.
По изложените по-горе съображения съставът приема, че мотивирано може да бъде
направен извод, че действията на ответника по привличане на ищцата като обвиняема,
повдигането й на обвинение, поддържането и неоттеглянето му до оправдаването на
ищцата, са причинили като пряка и непосредствена последица твърдените от Я.
неимуществени вреди- страдания, тревожност, силен стрес, безпокойство, главоболие. Като
се има предвид интензитета на вредите, както и периода, през който са продължили
действията на ответника- около година и четири месеца от привличането на Я. като
обвиняема до оправдаването й, намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати сума
в размер на 3 000 лв.- обезщетение за причинените й вреди. Тази сума съдът определи при
съблюдаване правилата на чл.52 ЗЗД и като взе предвид обстоятелството, че претърпените
вреди не са резултат само и единствено от поведението на ответника, както и че състоянието
на ищцата към настоящия момент е значително подобрено.
5
Решението на ВРС в обжалваната част с идентични крайни изводи следва да бъде
потвърдено.
Разноски от въззиваемата Я. са поискани с отговора на въззивната жалба, но няма
доказателства такива да са били направени, нито пък е представен списък. Затова и разноски
не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260405/11.02.2021г., постановено по гр.д. №3916/20г. по
описа на ВРС, 21-ви с-в, в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България
с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№2, да заплати на П. И. Я., ЕГН
**********, сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на повдигнато й обвинение за извършване на
престъпление от общ характер, за което Я. е оправдана с присъда №77/22.11.2018г.,
постановена по ВНОХД № 1165/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, ведно със
законната лихва от 08.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6