№ 7
гр. Бургас, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Светлин Ив. И.
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора Л. Г. П.
като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно частно наказателно
дело № 20242000600305 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.452 ал.1от НПК, във връзка с чл.43а т.2 от НК, и
е образувано по жалба от осъдения М. Д. Г. ЕГН ********** от с.Караново, община
Нова Загора, област Сливен, чрез служебния му защитник адв. С. Р. от АК - Сливен,
против Определение № 450 от 14.11.2024г., постановено по ЧНД № 572/ 2024г. по
описа на Окръжен съд - Сливен, с което остатъкът от наложеното на осъдения по
НОХД № 529/ 2023г. по описа на Районен съд – Нова Загора, наказание „пробация“ е
заменен изцяло с наказание „лишаване от свобода“.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
съдебният акт, тъй като е основан на съставени от пробационните служители
документи, в които липсвали основни реквизити, и не било доказано, че Г. съзнателно
и без основателни причини не изпълнявал наложеното му наказание „пробация“.
Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно определение и
постановяване на друго, с което предложеното на пробационната служба при РСИН –
Сливен да бъде оставено без уважение
В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание прокурорът изразява
становище за неоснователност на жалбата, тъй като още при започване изпълнението
на наказанието „пробация“ осъденият Г. бил надлежно запознат с правата и
задълженията и с възможностите по отношение на наказанието, като писмено поел
задължение да спазва установения график за изпълнение на пробационните мерки.
Независимо от това, жалбоподателят допуснал множество нарушения при
изпълнението на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“, надлежно
установени и документиране с протоколи от пробационните служители, като от него
били изисквани съответни обяснения. Г. бил и санкциониран по реда на ЗИНЗС за
1
неоснователните си неявявания по посочената мярка, като окончателно преустановил
изпълнението й на 25.09.2014г. Според прокурора наведените от жалбоподателя
основания за неизпълнение на мярката поради семейни проблеми са голословни и
неподкрепени с доказателства, като е съществувала възможност за промяна в режима,
датите и местата на изпълнение на пробационната мярка при наличие на действителни
обективни причини. Солидаризира се с решението на окръжния съд да замени
неизтърпяната част от мярката с „лишаване от свобода“ за срок от 1 месец и 20 дни,
при правилно приложение на установеното в закона съотношение, като отхвърля като
нецелесъобразно предложението на защитата неизпълнената пробационна мярка да
бъде заменена с друга по реда на чл.43а т.1 от НК, с акцент на факта, че деянието, за
което Г. е осъден, е извършено в изпитателния срок на наказание „лишаване от
свобода“, наложено му за предишно престъпление. Предлага оспореното определение
да бъде потвърдено.
В становището си председателят на Пробационен съвет – Сливен изцяло се
солидаризира с определението на Окръжен съд – Сливен.
Защитникът на осъдения поддържа жалба с изложените в нея съображения, като
поддържа становище, че проверяваният съд неправилно отказал да замени мярката
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с друга пробационна мярка,
включително „безвъзмезден труд в полза на обществото“, която според защитника би
имала по-голям възпиращ и превъзпитателен ефект. Моли за отмяна на определението
и замяна на неизпълнената мярка с друга пробационна мярка, с оглед постигане целите
на наказанието.
Осъденият Г. участва в производството, като в личната си защита и в
последната си дума настоява за отмяна на оспорения първоинстанционен акт.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легимирано лице,
подадена е в преклузивния срок по чл.452 ал.1 изречение второ от НПК срещу годен за
инстанционен контрол по този ред съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Установено е по делото, че жалбоподателят М. Д. Г. е осъден със Споразумение
№ 184 по НОХД № 529/ 2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в сила от
14.12.2023 г., за извършено престъпление по чл.197 т.3 вр. чл. 195 ал.1 т.5 вр. чл.194
ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Пробация“, включващо пробационните
мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, двете за
срок от една година.
Наказанието било приведено в изпълнение в РСИН – Нова Загора на 04.01.2024
г., когато Г. се явил лично и подписал протокол за права и задължения на осъденото
лице, както и план за изпълнение на пробационните мерки. В течение изпълнението на
пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, осъденият М. Г.
системно допускал нарушения, като не се е явявал за подпис на определените му дати.
На 29.02.2024г. Г. не се явил за полагане на подпис, за което е получено писмо
№ 15/ 01.03.2024г. от Кметство с. Караново, Община Нова Загора. На Г. е снето
обяснение № 523/18.03.2024г., в което твърди, че е отвел партньорката си до здравно
заведение в гр.Сливен, но не е ангажирал никакви доказателства. Предупреден е с
протокол.
Г. не се явил на подпис в селото и на 28.03.2024г., на 09.05.2024г., на 27.06.2024г.
и на 22.07.2024г., за което пробационната служба била уведомена с писма на Кметство
с. Караново с номера № 20/29.03.2024г., № 27/09.05.2024г., № 32/28.06.2024г. и №
2
38/23.07.2024 г. От Констативен протокол на мл. инсп. П. Павлов се установяват
нарушения на същата мярка и на датите 26.08.2024г. и 29.08.2024г., като отсъствията на
осъдения са надлежно отразени в отчетния картон за регистрация по настоящ адрес.
Във връзка с допуснатите нарушения от осъдения Г. били снемани писмени обяснения,
в които той не посочил уважителни причини за неявяването си за подпис. Съгласно
отразеното в писмените му обяснения, не се е явявал на упоменатите дати, тъй като
започнал работа в гр. Нова Загора, в друг случай бил в друго населено място, починал
роднина и бил на погребение, закъснял, партньорката му родила и бил в болница,
забравил, объркал датата и т.н., но без да представя каквито и да било доказателства за
сочените причини.
За допуснатите нарушения на пробационната мярка Г. бил наказан
последователно със Забележка (Заповед № 32/17.07.2024г., връчена на 24.07.2024 г.), и
с Писмено предупреждение за замяна на пробацията с лишаване от свобода (Заповед
№44/18.09.2024г., връчена на 19.09.2024 г.). Въпреки наложените му наказания,
осъденият М. Г. продължил да допуска нарушения при изпълнение на пробационната
мярка, поради което и след оценка на цялостното му поведение, Пробационния съвет
към Пробационна служба при РСИН - Сливен, с протокол № 09/25.09.2024 г., по т.2,
взел решение да бъде внесено предложение в Окръжен съд - Сливен за замяна на
наложеното на осъдения М. Д. Г. наказание „пробация“ с наказание „лишаване от
свобода“.
При правилно установените факти, окръжният съд достигнал до обосновано и
законосъобразно заключение, че по делото действително са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.43а т.2 предл. второ от НК – М. Г. е осъден на наказание
„пробация“, в срока на което на 25.09.2024г. окончателно преустановил изпълнението
на наложената му пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с
остатък в размер на 3 месеца и 10 дни. Наред с това, не са налице доказателства
неизпълнението да се дължи на основателни причини. Допуснатите от осъдения
неоснователни пропуски по посочената пробационна мярка и последвалото
прекратяване на изпълнението налага извод, че наложеното на осъдения наказание
„пробация“ от гледна точка на конкретното му съдържание, обем и продължителност,
не оказва върху него необходимия превантивен и корекционен ефект, което прави
невъзможно постигането на посочените в чл.36 от НК цели. По отношение на
обсъдените по-горе множество пропуски при изпълнение на пробационната мярка
съдът отбелязва, че липсват твърдения и доказателства Г. да е поискал спиране на
изпълнението на наказанието на някое от основанията, предвидени от закона, нито да е
инициирал промяна в графика или мястото при изпълнение на мярката, поради
основателни причини. Изложените от осъдения основания за неизпълнение на
наказанието, освен най-разнообразни откъм естество, не са подкрепени с никакви
доказателства, а някои от тях звучат откровено несериозно, и категорично не разкриват
наличието на действителни пречки от обективен характер, които да са го
възпрепятствали в изпълнението на задълженията му. В този смисъл контролираният
съд обосновано е заключил, че причината за неизпълнение на наказанието се корени
единствено в личността на осъдения, и по-конкретно в липсата на персонална
мотивация да изпълнява наложеното му наказание и свързаните с него ограничения,
незачитане на установения от закона ред, нежелание съзнателно и добросъвестно да се
подложи на корекционно-възпитателно въздействие с цел промяна на ценностната му
система и приоритетите му в насока към спазване на закона. Изрично следва да се
отбележи, че пробацията е единно наказание, независимо от конкретния вид и
продължителност на определените от съда пробационни мерки, поради което
неизпълнението на която и да е от мерките по необходимост води до неизпълнение на
наказанието като цяло.
3
С окончателното преустановяване изпълнението на пробационните мерки
осъденият Г. демонстрирал незаинтересованост и стремеж към отклонение от
изпълнение на наказанието, и така създал непреодолими пречки за неговото пълно
изтърпяване. Неизтърпяната част от наказанието към 25.09.2020г. (датата, на която
Пробационен съвет - Сливен взел решение да се изготви предложение по чл.43а т.2 от
НК) не е незначителна, тъй като възлиза на 3 месеца и 10 дни за пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес”, което е над ¼ от общата
продължителност на наложеното наказание. Отделно от това, със споразумение по
НОХД № 23/ 2021 г. на Районен съд – Нова Загора, в сила от 27.01.2021 г., за
извършени престъпления по чл.343в ал.2 от НК и по чл.345 ал.1 пр.1 от НК, на Г. е
наложено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години,
а деянието по НОХД № 529/2023 г. на Районен съд – Нова Загора е извършено в
рамките на изпитателния срок на цитираното предходно осъждане. Казаното
обосновава извод, че с поведението си осъденият съзнателно възпрепятства
изпълнението на наказанието, което не следва да бъде толерирано.
В отговор на исканията на защитата на осъдения Г. да бъде наложена друга
пробационна мярка настоящият съд намира за нужно да отбележи единствено, че това
не може да бъде сторено в настоящото производство. Съдът е обвързан да разгледа и
се произнесе по предложението на пробационния съвет, което в случая е за замяна на
наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“. Както в материалноправната
разпоредба на чл.43а от НК, така и в процесуалните правила по чл.452 от НПК,
законодателят е въвел ясно разграничение между замяната или налагането на друга
пробационна мярка, от една страна, и замяната на пробацията с лишаване от свобода,
от друга страна, като за двете хипотези е установен и различен ред за оспорване на
постановения първоинстанционен съдебен акт (виж ал.1 и ал.3 на чл.452 от НПК).
Законосъобразно съдът е заменил неизтърпяната част от наказанието
„Пробация“ в размер на 3 месеца и 10 дни с „лишаване от свобода“ за срок от 1 месец
и 20 дни, при стриктно съблюдаване на съотношението по чл.43а т.2 от НК. Наред с
това първата инстанция надлежно е съобразила, че изпълнението на заменящото
пробацията наказание „лишаване от свобода“ не би могло да се отложи по реда на
чл.66 ал.1 от НК поради цитираното по-горе осъждане на Г. на „лишаване от свобода“
по НОХД № 23/ 2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, за което той не е бил
реабилитиран при извършване на престъплението по последното му осъждане. При
тези обстоятелства заменящото наказание „лишаване от свобода“ подлежи на
ефективно изтърпяване, при правилно определеният в съответствие с чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС първоначален „общ“ режим. В обсъдената част, проверяваното определение не
страда от сочените от жалбоподателя недостатъци и следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
При цялостната проверка на оспореното определение въззивният съд констатира
допуснати в първоинстанционното производство съществени нарушения на
процесуални правила, довели до съдебно произнасяне извън предмета и обхвата на
делото. Разпоредбите на чл.451 и чл.452 от НПК регламентират особено производство
във връзка с изпълнение на наказанията, чийто предмет е ясно очертан и се свежда
само до налагането или замяната на пробационни мерки с други, или замяна на
пробацията с лишаване от свобода. От друга страна въпросът за приложението на
чл.68 от НК, ако не е бил решен с присъдата, може и следва да бъде разгледан
единствено в производство по реда на чл.306 ал.1 т.3 от НПК. В конкретния случай,
след като заменил наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“, окръжният съд се
произнесъл и по приложението на чл.68 ал.1 от НК, като привел в изпълнение
4
отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца по НОХД № 23/ 2021
г. на Районен съд – Нова Загора, с което надхвърлил правомощията си по чл.452 ал.1 от
НПК, във връзка с чл.43а т.2 от НК. В тази част, съдебният акт е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен, а за активиране на условното наказание следва да бъде
проведено отделно производство по чл.306 ал.1 т.3 от НПК.
Така мотивиран, на основание чл.452 ал.1 от НПК, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 450 от 14.11.2024г., постановено по ЧНД № 572/
2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която на основание чл.68 ал.1 от
НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, наложено на осъдения М. Д. Г. по НОХД № 23/2021 г. на Районен съд – Нова
Загора, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 450 от 14.11.2024г., постановено по ЧНД №
572/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5