Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Русе, 30.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в открито заседание на първи март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и прокурор
ЯНА ИЛИЕВА като разгледа
докладваното от съдия Агуш касационно
административно наказателно дело № 403 по
описа на съда за 2022 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по жалба М.Б.Р., гражданин на Република Узбекистан, чрез пълномощника адв. И.Д.,
против Решение № 668/17.11.2022 г., постановено по АНД № 1751/2022 г. по описа
на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №
5373р-2120/20.09.2022г. на началника на Група „Миграция“ при ОДМВР – Русе.
В
жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Иска
се решението на РРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде отменено издаденото от началника на група „Миграция“ при ОДМВР –
Русе наказателно постановление. Не се претендира присъждане на разноски.
Касационният
ответник – Началник група „Миграция“ при ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си
представител гл.юрисконсулт Татяна Йорданова, в депозирано възражение по
касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Иска
решението на РРС да бъде оставено в сила като претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и за законосъобразност на решението на РРС, което да бъде
оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на РРС е неправилно.
По делото е
установено, че жалбоподателят е гражданин на Узбекистан. За периода от лятото
на 2020г. до края на 2021г. работи сезонна работа в България за което са му
издавани временни визи. На 28.10.20г. жалбоподателят пропуска срока за
напускане на страната , за което е наказан по административен ред с НП №5373р-
1745/3.11.2020г. Това наказателно постановление е връчено на жалбоподателя и е
влязло в сила на 18.11.2020г.
На 25.05.2021г.
жалбоподателят отново влиза в страната с виза за дългосрочно пребиваване,
валидна от 25.05.2022г. до 25.11.2021г., с право на многократно влизане и
разрешен общ срок на пребиваване 180 дни, в рамките на валидността й. Същият не
е подал заявление за пребиваване и не е напуснал страната до изтичане на
разрешения срок по визата.
Напуска страната на 11.03.2022г.
като просрочва допустимия срок със 111 дни.
На 19.08.2022г.
жалбоподателят отново влиза в страната като на 19.09.2022г. е призован да се
яви в Група Миграция при ОДМВР Русе където в присъствието на преводач от
разбираем за него език, служител на група Миграция при ОД на МВР Русе съставя
срещу него акт за установяване на административно нарушение.При съставянето на
акта, актосъставителят констатира, че Р. е вече веднъж наказван за същото по вид
нарушение .
С обжалваното
наказателно постановление № 5373р-2120/20.09.2022г. началникът на Група
Миграция при ОДМВР Русе, на основание чл.48 ал.3 от ЗЧРБ му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лева.
При така
установените релевантни факти от РРС, в решението, предмет на касационната
проверка, съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна
жалбоподателят е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по
чл. 48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ, тъй като до 20.11.2021г. не е напуснал страната до
изтичане на разрешения му срок за пребиваване. Тук следва да се отбележи, че
жалбоподателят е наказан за нарушение извършено в условията на повторност и
ЗЧРБ предвижда такава възможност. Но в ЗЧРБ, както и в ППЗЧРБ няма легална
дефиниция за повторност и не става ясно в какви срокове е приложима тази
квалификация на нарушението.
При това положение
съдът намира,че следва да се приложи общата разпоредба за повторност в §1 ал.2
от ДР на ЗАНН, в която са изброени условията за наличието на това обстоятелство
по отношение на неизпълнение на задължение към държавата. Тълкувайки тази
разпоредба съдът намира,че тя не предвижда условията за повторност само и
единствено за нарушенията по ЗАНН, тъй като коментира и условието да не е
предвиден срок в специалния закон. В хипотезата на тази норма обаче за да е
едно нарушение повторно срокът е едногодишен от влизането в сила на акт, с
който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид. Както се
установява последното наказание за същото по вид нарушение е наложено с
наказателно постановление, което влиза в сила на 18.11.2020г. Тъй като
нарушението по настоящото наказателно постановление е извършено на 21.11.2021г.,
т.е. след изтичане на предвидения едногодишен срок за съставомерност на повторността.
В този смисъл и следва да се преквалифицира нарушението.
При провеждането на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила дори и твърдените от защитата на жалбоподателя.
Безспорно същият е наказван и преди за същото по вид нарушение и след превод на
акта е имал пълната възможност да разбере за кое точно бездействие е наказан.
Неоснователно е
възражението, че е нарушена нормата на чл.34 от ЗАНН.
Откриването на нарушителя по
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, предполага
установяването на извършено нарушение, посредством установяване на всички
елементи от фактическия състав на административното нарушение. В конкретния
случай нарушението е установено на 20.09.2022 г., когато именно е направена
справка за пътуване на лице – чужд гражданин (лист 8 от делото на РРС) и едва
тогава, на 20.09.2022 г., е било установено, че жалбоподателят е напуснал
страната след изтичане на разрешения му срок по визата. В случая АУАН е
съставен преди изтичане на едногодишния срок.
Принципната възможност на
наказващия орган да извърши проверка, в един по-ранен момент, когато да
установи неизпълнението на задължението на жалбоподателя да напусне страната до
изтичане на разрешения му срок за пребиваване, както именно предписва приетата
за нарушена разпоредба на чл. 34 ЗАНН, не може да бъде приравнено на
установяване на нарушението и нарушителя, за да бъде прието, че именно срокът
по чл. 34 ЗАНН е започнал да тече от по ранен
момент – напускането на страната, тъй като самата приета за нарушена норма, не съдържа в себе си конкретно
определен срок.
При преквалифициране
на деянието следва да се съобрази предвидената санкция в разпоредбата на чл.48
ал.1 т.3 от ЗЧРБ.
Гореизложеното
налага отмяна на оспорения съдебен акт.
В съответствие обаче
със задължителните указания, съдържащи се в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното
производство по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на
районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното
в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
В мотивите на
цитираното тълкувателно решение, Общото събрание на колегиите във Върховния
административен съд е изразило становище, че това е така, тъй като подведеният
под административнонаказателна отговорност субект трябва да разполага в
касационното производство с възможност за защита не само срещу съставомерните
факти, установени от административнонаказващия орган, но и срещу тяхната правна
квалификация, независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган
или за първи път от районния съд.
С такова правомощие
обаче разполага първата съдебна инстанция по арг. от същото тълкувателно
решение (т. 1), а и според вече изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1,
вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.)
При еднородност на
фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова
нарушение, първата съдебна инстанция има правомощието да измени НП като се
преквалифицира нарушението като извършено без квалифициращия му признак „повторно“,
като в съответствие с това се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение –
санкционната норма на чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ, относима в настоящия случай.
Следва да се посочи,
че в цитираното по-горе тълкувателно решение не се съдържа указание след
отмяната на решението на районния съд и при липсата на правомощие касационната
инстанция да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба, следва ли делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или следва
делото да бъде решено по същество с отмяна на наказателното постановление.
Според настоящия
съдебен състав в случая би следвало касационната инстанция да има правомощие да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй
като противното би означавало съдът да освободи нарушителя изцяло от
административнонаказателна отговорност при доказаност на извършено
административно нарушение от фактическа страна, което противоречи на целите на
административното наказание – чл. 12 от ЗАНН, доколкото, за да бъде отменено НП
се изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение според
квалификацията на основанието за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност в НП, а и според фактите на обвинението.
Освен това правото
на справедлив процес на субекта на административнонаказателна отговорност ще
бъде в достатъчна степен обезпечено, именно ако касационната инстанция,
констатирайки, както е в настоящия случай, основание за изменение на правната
квалификация на изпълнително деяние /единствено при прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението/, отмени решението на районния съд и върне делото за ново
разглеждане, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По
този начин упражняването на правото на защита на жалбоподателя би било
гарантирано. Няма пречка съществуващото процесуално правомощие на касационната
инстанция да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане да бъде
тълкувано така, че да осигури правото на справедлив съдебен процес. Това ще
гарантира както постигане целите на ЗАНН, така и изпълнение на позитивните
задължения на държавата, произтичащи от чл. 6 на ЕКПЧ.
Като е потвърдил
изцяло оспореното пред него наказателно постановление и не е упражнил
правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм.,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) при наличието на основание за
това, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което обуславя отмяната на обжалваното решение като неправилно и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
При новото
разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на
спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал.2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 668/17.11.2022 г., постановено по
АНД № 1751/2022г. по описа на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.