Р Е Ш Е Н И Е
04.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
и с участието на прокурора Михаил Крушовски,
като разгледа докладваното от съдия Демирeвски
НАХД № 187 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
„И“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника си адв. З., е обжалвала решението на ДРС от 30.05.2022 г. по НАХД № 1020/2021 г., с което е потвърдено НП № 553205-F562284/31.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. София, в което е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на „И..“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от З. Г. З., на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, за нарушение по чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ. Изложени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за отмяна изцяло на процесното наказателното постановление. Счита, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е приложима в случая.
Ответната страна не се представлява по делото. Представено е писмено становище от процесуалния представител гл. юк. Манчева, която оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на РС – Дупница. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура гр. Кюстендил
дава заключение за неоснователност на касационната жалбата и моли решението на ДРС
да се потвърди.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, поради което ще остави в сила решението на ДРС. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна се установява, че при извършена проверка на търговски обект по симисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за авточасти втора употреба, находящ се в гр. Д., ул. „Н. М.“ № *, стопанисван от „И..“ ЕООД, с ЕИК ****, на 22.07.2022 г. в 12.50 ч. е констатирано, че при извършена контролна проверка от органите по приходите преди тяхната легитимация, е закупена стока /странично огледало/ на стойност 20 лева. Сумата е платена в брой от инспектор по приходите Любен Тюлев и приета от Билян Иванов в качеството му на служител в проверявания обект и лице приело сумата, като за извършеното плащане не е издаден фискален бон или бележка от кочан от инсталираното и въведено в експлоатация фискално устройство, модел „DATECS DP-150“ с индивидуален номер DT 755144 и номер на фискалната памет 02755144, което към момента на проверката е в работен режим. Контролната покупка е заплатена в 12.50 часа на 22.07.2020 г., като фискалното устройство няма отклонение на показанията на часовника/календара. При извършената справка от запис на контролна лента на електронен носител на 22.07.2020 г. се установява, че контролната покупка не е отразена във фискалното устройство в обекта. Съставен е Протокол за извършена проверка сер. АА № 0035310/22.07.2020 г. на основание чл. 110 ал. 4 вр. с чл. 50 ал. 1 от ДОПК. Административно – наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението е извършено за първи път.
Съставен е АУАН № F562284/31.07.2020 г., връчен същия ден на управителя на дружеството, като същият не е направил възражение и го е подписал. Въз основа на АУАН е издадено НП № 552053-F562284/31.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности – София в ЦУ на НАП за налагане на “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на „И.0.“ ЕООД ***, на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
При изложените обстоятелства, ДРС потвърдил НП по съображения за правилно прилагане на материалния закон и доказаност на извършеното нарушение, съответно при липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“.
Предмет на касационния контрол е решението на ДРС, като жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок от дружеството, чрез процесуалния си представител, което определя нейната допустимост. Жалбата е и редовна, като в нея се съдържат конкретни касационни основания и съображения в тяхна подкрепа.
Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен от надлежен състав при спазване на изискванията за форма и съдържание по допустима въззивна жалба. Наказателното постановление, което е било предмет на въззивния контрол е за деяние, което е извършено на територията на гр. Дупница, което определя териториалната компетентност на Дупнишкия районен съд.
Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Касационният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че нарушението описано в АУАН и НП е доказано, съответно законосъобразно.
Безспорно по делото е, че по време на извършената проверка е констатирано неиздаване на фискален бон от лицето извършило продажбата на контролната покупка.
Установеното при проверката е квалифицирано като нарушение по чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл. 3 ал. 1 за кредитен превод, директен дебит или чрез наличен превод или пощенски паричен превод по чл. 3 ал. 1. Фискалната касова бележка, в случаите по ал. 1, се издава при извършване на плащането. Лицата по ал. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, която предвижда имуществена санкция от 500 лева до 2 000 лева за ЕТ или ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. Съгласно изр. второ на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая по делото, от Протокола за извършена проверка в обекта на търговеца от 22.07.2020 г. и показанията на свидетелите, съдът правилно е установил фактическата обстановка по нарушението. В НП ясно е посочено, че дружеството е санкционирано за неизпълнение на задължението си по чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
От обективна страна деянието се изразява в липса на фискален бон издаден от експлоатираното в обекта ФУ за извършената контрона покупка със задължителните реквизити - чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. За да се ангажира административнонаказателна отговорност е необходимо да се установи, че същият не е изпълнил задълженията си, предписани от тези правила. В конкретният случай съставът на административното нарушение е изпълнен с правилото на чл. 25 ал. 1 от Наредбата, липса на издаден фискален бон. Посочената подзаконова правна норма регламентира задължителното издаване на фискален бон за извършената контролна покупка. От доказателствата по делото по безсъмнен начин е установена липсата на издаден при извършената проверка фискален бон, което не се и отрича от търговеца, което е видно от дадените обяснения от същия в издадения АУАН.
Извършеното деяние е основание за реализирането на административно – наказателна отговорност, като касационният състав изцяло приема за неприложим чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“. Горното е взето предвид от АНО, като е наложена минималната възможна санкция за извършеното нарушение.
Извършеното деяние е съставомерно по текста на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, като наложената имуществена санкция в минималния законов размер е законосъобразна, като определена по критериите на чл. 27 ал. 1 - 3 във вр. с чл. 83 ал. 2 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, съдът ще присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Предвид посочените фактически и правни съображения и при условията на чл. 221 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137 от 30.05.2022 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД № 1020/2021 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „И“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЦУ на НАП София, с адрес: гр. София 1606, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет.3, сумата от 80 /осемдесет/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: