О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 19.02.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 1221 по
описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Част пета, Дял първи, Глава тридесет и девета, Раздел І от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по жалба на Адвокатско дружество „Г. и С.“, ЕИК********, чрез надлежно
упълномощения адв. М.Х.М. от САК, с входящ № 00063/06.01.2021г. на ЧСИ Г.К.№
924 на КЧСИ с район на действие СГС, срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело
№ 20199240400437, а именно: отказ да вдигне запора по изпълнителното дело наложен
в КАТ върху лек автомобил Мерцедес С 350Д, рег. № ********рама № ************.
Жалбоподателят
поддържа, че е трето лице по изпълнителното дело и е собственик на запорираната
движима вещ, която придобил въз основа на оригинерно придобивно основание – Постановление
за възлагане изх. № 22789/02.05.2019г., издадено по изпълнително дело №
20198510400477 на ЧСИ, рег. № 851 при КЧСИ, влязло в сила на 06.10.2020г. Иска
отмяна на отказа на ЧСИ за вдигане на запора върху лекия автомобил. Сочи
доказателства. Не претендира разноски.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя Д.Х.Я., чрез упълномощения
адв. С.Б.К. от САК. Изложени са подробни съображения за недопустимост, а при
условията на евентуалност и неоснователност на жалбата. Прави доказателствени
искания. Не претендира разноски.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ Г.К., с които на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е
заявено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита жалбата
за недопустима, тъй като жалбоподателят не е трето лице по смисъла на чл. 435,
ал. 4 от ГПК. Излага съображения и за неоснователност на жалбата. Иска жалбата
да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а при евентуалност – без уважение,
като неоснователна. Представя заверено копие от изп. дело № 20199240400437 по описа на ЧСИ Г.К..
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По
допустимостта на жалбата.
Подадената
частна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Правото на
обжалване действията на съдебния изпълнител е процесуално право, като
предпоставките за възникването му, както и способите и начините за
упражняването му, са уредени в ГПК. Обжалването на действията на съдебния
изпълнител е допустимо само в онези случаи, когато процесуалният закон изрично
е предвидил тази възможност, като в противен случай действието е от категорията
на необжалваемите и не подлежи на пряк съдебен контрол.
Настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е недопустима, тъй като Адвокатско дружество „Г. и С.“
- жалбоподател няма качеството на страна в изпълнителното производство, но се
позовава на твърдение, че притежава право на собственост върху запорираната
движима вещ, което право изключвало подобно право за длъжника по изпълнението,
респективно е легитимирано трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в
деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това лице. От тълкуване съдържанието на
приложимата норма недвусмислено следва, че с право на жалба, и в този смисъл
активно легитимирано да обжалва действията на съдебния изпълнител по насочване
изпълнението върху вещи, е това трето лице, което се намира или твърди да се
намира във владение на вещта (упражнява фактическа власт върху нея) към деня на
запора или предаването й. В т. 4 на ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено във връзка със съпоставката на иска по чл. 440 от ГПК
и обжалването по чл. 435, ал. 4 от ГПК като средства за защита на третото лице,
чиито имуществени права са засегнати от провеждащо се принудително изпълнение, че
предмет на производството по обжалване по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК е
законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за
собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се
разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на
обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата с предмет чл. 435, ал. 4 от ГПК създава сила на пресъдено нещо (СПН) само по отношение законосъобразността
или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение материалното право на собственост върху вещта.
В цитираното ТР ясно и правно аргументирано е проведена разликата между двата
способа за защита, като спрямо обжалването по чл. 435, ал. 4 от ГПК е
подчертано поставеното от закона изискване третото лице да е във владение на движимата
вещ към деня на запора (във владение на недвижимия имот към деня на възбраната),
съставляващо процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.
В приложеното
копие от цялото изпълнително дело № 20199240400437 на ЧСИ Г.К.липсват каквито и
да било доказателства движимата вещ да е била във владение на жалбоподателя в
деня на налагане на запора, а от материалите по изпълнителното дело се
установява, че към същия момент собственик е бил не третото лице -
жалбоподател, а взискателят по изпълнителното дело – П.Х.Я., който е праводател
на взискателя Д.Х.Я..
В случая жалбоподателя дори
не е въвел фактически твърдения, че към деня на запора – 03.04.2019г. наложен
върху вещта по изп. дело № 20198610400044 на ЧСИ Д.В.– рег. № 861 (съгласно
уведомително писмо по лист 44 от изп. дело № 20199240400437 по описа на ЧСИ Г.К.)
владението на движимата вещ да се е осъществявало от него, същевременно факти с
подобно съдържание не се разкриват от наличните по изпълнителното дело данни,
поради което и съдът приема, че подадената от този правен субект жалба е
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Видно е, че
единствен аргумент, развит в оспорването на жалбоподателя е позоваването, че
той е собственик на движимата вещ - МПС, поради което несъмнено е налице спор
за материалното право на собственост, като неговото разрешаване в рамките на
стартирал изпълнителен процес може да бъде разрешен единствено по реда на
исковата защита по чл. 440 от ГПК или по общия исков ред на чл. 124 от ГПК, но
не й по реда на обжалването възприет в чл. 435, ал. 4 от ГПК.
При тези
мотиви, Софийският градски съд, в настоящия си състав, остави без разглеждане жалбата
на Адвокатско дружество „Г. и С.“ срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело №
20199240400437 по отказ да вдигне запора върху лек автомобил Мерцедес С 350Д,
рег. № ********рама № WDD2221331А283935.
Поради
недопустимост на жалбата, съдът не дължи разглеждане на нейната основателност.
Страните не
претендират разноските и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Адвокатско дружество „Г. и С.“, ЕИК********, с входящ № 00063/06.01.2021г. на ЧСИ Г.К.№ 924 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20199240400437, а именно: отказ да вдигне запора по изпълнителното дело наложен в КАТ върху лек автомобил Мерцедес С 350Д, рег. № ********рама № WDD2221331А283935 и
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 1221/2021 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.