Номер 113
12.01.2016 Година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІІ граждански
състав
На 11.12.2015 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Васка Атанасова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 8483 по
описа за 2015 година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК.
Ищцата
М.Г.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адресат адв.С.К. *** е предявила иск
да се признае за установено по отношение на ответниците В. Д. И. с ЕГН **********
***- длъжник по изп.д.№ */2011 г. по описа на ЧСИ Н. В. с район на действие ПОС
и Й.И.П. с ЕГН ********** ***- взискател по изъплнителното дело, че В. Д. И. не
е собственик на следните животни- крави, спрямо които е насочено изпълнението,
със следните ушни марки: BG30787978, BG30787979, BG30787980, BG30787981, BG30787982, BG30927701,
BG30927702, BG30927703, BG30929611, BG30929616, BG30929618, BG30929621,
BG30929631, BG30929666, BG30929667, BG30929668, BG30929670, BG30366189 ,
BG30366190.
Твърди
се в исковата молба, че ищцата е индивидуален собственик на описаните животни,
които е закупила със средства , отпуснати по мярка 112 „ Създаване на
стопанства за млади фермери“ към ДФ Земеделие във връзка с упражняваната от нея
дейност като земеделски производител, и макар и част от тях да са придобити по
време на брака й с ответника В.И. / понастоящем бракът между тях бил прекратен/
, животните нямат характера на съпружеска имуществена общност. Ответникът И.
бил длъжник по посоченото изпълнително дело, по което взискател бил вторият
ответник и животните били описани и по отношение на тях бил насрочен търг от
ЧСИ на 15.07.2015 г. Въз основа на тези обстоятелства ищцата е предявила иска с
правна квалификация чл.440, ал.1 ГПК, за да отрече със СПН правата на длъжника
по отношение на вещите / в случая животни/, към върху които е насочено
принудителното изпълнение. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
Й.П., в отговор на исковата молба, оспорва иска с възражение, че животните са
придобити от ищцата в режим на СИО и че ответникът И. има принос в
придобиването чрез участие в дейността на съпругата му като земеделски
производител. Също ангажира доказателства. Настоява за отхвърляне на иска и
присъждане на деловодните разноски.
Ответникът
В.И. признава иска.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Не
се спори между страните, а и е документално установено по делото, че е
образувано изп.д.№ */2011 г. по описа на ЧСИ Н. В. с район на действие ПОС, по
което дело взискател е ответникът Й.П., а длъжник- ответникът В.И.. Безспорно е
също така, че по изпълнителното дело е предприето принудително изпълнение по
отношение на процесните животни. Няма спор, че ищцата и ответникът И.- длъжник
по делото, са имали сключен граждански брак, който е прекратен с решение № */12.12.2011
г., постановено по бр.д.№ 19999/2011 г. по описа на ПРС, ІV гр.с., влязло в
законна сила на 12.12.2011 г.Липсва спор също така, че част от процесните
животни, а именно тези с ушни марки BG30929611, BG30929616, BG30929618, BG30929621 и BG30929631 са придобити от ищцата след прекратяване на брака.
Това се установява от представената фактура № 149/24.04.2013 г., издадена от
продавача К. Б. Б. за сумата от 10 000 лв., както и от представеното на
л.106 от делото ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване
/транспортиране/ на животните, в което същите са посочени с ушни марки и
съгласно което изпращач е лицето К.Б. Б.. Така несъмнено се установява, че
именно посочените крави са били предмет на продажба през м.април 2013 г., по
силата на която са придобити от ищцата. С оглед на това по отношение на тези
животни е неприложима презумпцията на 22, ал.2 СК, тъй като към момента на
възмездното придобиване на собствеността между ищцата и длъжникът И. не е имало
сключен граждански брак, който е бил прекратен на 12.12.2011 г. Следователно
ответникът И. не притежава права върху тях и предявеният досежно тези животни
иск е основателен.
Видно е от
представеното удостоверение № 16-00-5320/18.11.2015 г., издадено от ОД
„Земеделие“- гр.Пловдив, че ищцата е регистрирана като земеделски производител
на 21.01.2008 г., с последващи заверки на 23.03.2009 г., 26.02.2010 г.,
18.03.2011 г., 15.02.2012 г., 21.02.2013 г., 05.12.2013 г. и 27.05.2015 г.,
т.е, за периода от 21.01.2008 г. до настоящия момент регистрацията,
респ.упражняваната дейност, не е прекъсвана. В тази насока са и показанията на
свид.В. П., който помагал на ищцата при осъществяване на дейността й, насочена
към отглеждане на животни за мляко, което е продавала. Според свидетелят ищцата
сама се е грижела за животните, а за по-масовите кампании са били наемани трети
лица. При осъществяване на дейността си М.И. кандидатствала за субсидии и
такива са й били отпускани. Същите били реализирани и за закупуване на животни.
Съпругът на ищцата не участвал в дейността по никакъв начин. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля като базирани на преки възприятия на
фактите, за които свидетелства и съответстващи на събраните в тази насока
писмени доказателства от ДФ „Земеделие“. От тях се установява, че ищцата е
кандидатствала по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ за
отпускане на финансова помощ, по която е била одобрена и през 2009 г. й е била
отпусната финансова помощ от 48 892 лв.
Категорично се установява по
делото, че ищцата е отглеждала и развъждала селскостопански животни с цел
продажба и добив на суровини, предназначени за пазара, в която насока са
представените договори за изкупуване и доставка на сурово мляко, които е
сключвала в качеството си на земеделски производител с млекопреработвателни
предприятия- „Д. Маджаров-2“ ЕООД, „Млечни продукти“ ООД.
При така
установените факти по делото съдът намира, че е оборена презумпцията на чл.22,
ал.2 СК досежно собствеността върху селскостопанските животни с ушни марки BG30787978, BG30787979, BG30787980, BG30787981, BG30787982, BG30927701,
BG30927702, BG30927703, BG30929666, BG30929667, BG30929668, BG30929670,
BG30366189 и BG30366190, които са закупени по време на брака на ищцата с
ответника И.. Установи се, че същите са закупени от ищцата в качеството й на
земеделски производител, за да развива дейност с цел продажба и добив на
суровини, преназначени за пазара, т.е., служат за развитие на дейността й, а не
за лична консумация на семейството. Следователно ответникът И., длъжник по
изп.д.№ */2011 г. по описа на ЧСИ Н. В. не притежава право на собственост върху
тях, тъй като те са изключителна собственост на ищцата. В тази насока е и
задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 42 от 27.02.2014 г.
на ВКС по гр.д.№ 6994/2013 г. , І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В
казаното решение още е прието, че е без правно значение е дали другият съпруг има
принос в придобиването на вещите, в който смисъл е направеното от ответника Й.П.
възражение.
В обобщение на изложеното, предявеният иск с правна
квалификация чл.440, ал.1 ГПК се явява изцяло основателен и ще се уважи-
установи се по делото, че ответникът В.И., длъжник по изп.д.№ */2011 г. по
описа на ЧСИ Н. В. с районна действие ПОС не е собственик на селскостопанските
животни с ушни марки BG30787978, BG30787979, BG30787980, BG30787981, BG30787982, BG30927701,
BG30927702, BG30927703, BG30929611, BG30929616, BG30929618, BG30929621,
BG30929631, BG30929666, BG30929667, BG30929668, BG30929670, BG30366189 и BG30366190, по отношение на които е било насочено принудително
изпълнение.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на
ищцата ще се присъдят направените деловодни разноски, които се констатираха в
размер от общо 2338 лв., съответстващи на посочените в списъка по чл.80 ГПК.
Отговорността за възстановяването им ще се възложи на ответника Й. П., тъй като ответникът
И. признава исковете и с поведението си не е станал повод за завеждане на
делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М.Г.И.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адресат адв.С.К. *** и ответниците В. Д. И. с
ЕГН ********** ***- длъжник по изп.д.№ */2011 г. по описа на ЧСИ Н. В. с район
на действие ПОС и Й.И.П. с ЕГН ********** ***- взискател по изпълнителното
дело, че В. Д. И. не е собственик на следните животни- крави, спрямо които е
насочено изпълнението, със следните ушни марки: BG30787978, BG30787979, BG30787980, BG30787981,
BG30787982, BG30927701, BG30927702, BG30927703, BG30929611, BG30929616,
BG30929618, BG30929621, BG30929631, BG30929666, BG30929667, BG30929668, BG30929670,
BG30366189 , BG30366190.
ОСЪЖДА Й.И.П. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.И.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адресат адв.С.К. *** сумата от 2338 лв.
деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
/Таня Георгиева/
Вярно с оригинала
ВА