№ 4
гр. Разград, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
С. К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500341 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. И., чрез пълномощник В. Д. против Решение №239/17.10.2022г.,
постановено по гр.д. № 355/ 2022г. по описа на РС - И., с което съдът е признал за
незаконосъобразно уволнението, наложено на Б. С. П., от гр. И., извършено със Заповед №
29/16.11.2022 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. И.-жалбоподател. Със
същото решение, съдът е възстановил Б. С. П. на заеманата до уволнението длъжност „работник
поддръжка”, осъдил е водоснабдителното дружество да заплати на уволнения служител сумата
3550 лв. - обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за периода 16.05.2022 г. -16.10.2022 г. вкл.,
като е отхвърлил тази претенция над уважения размер до предявения такъв от 4260,00 лева като
неоснователен.Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 400 лв., като е осъдил
водоснабдителното дружество да заплати в полза на РС ДТ върху уважения размер на иска по
чл.225, ал. 1 от КТ. Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за дължимото
обезщетение.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
решение и постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Прави
се искане за неговата отмяна поради неправилност и необоснованост. Моли съда за постановяване
на друго решение по същество, с което предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Излагат се подробни съображения, свързани с неправилността и
необосноваността на атакуваното решение, както и за постановяването му в нарушение на
процесуалните правила, в условията на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС.Заявява се претенция за разноски за две съдебни инстанции. Не
се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна е подала писмен отговор чрез
пълномощник, като застъпва становище за неоснователност на същата.Моли атакуваното решение
да бъде потвърдено.Не прави доказателствени искания, както и претенция за разноски пред
въззивната инстанция.
В съд.заседание пред въззивния съд страните при редовност в призоваването не се явяват и
1
не се представляват.
Въззивникът депозира писмена молба, подадена от пълномощника му, в която заявява, че
поддържа подадената въззивна жалба в цялост по изложените в нея съображения.Моли за отмяна
на решението и отхвърляне на предявените искове.Претендира разноски.С молбата се прави за
първи път доказателствено искане за назначаване на графическа експертиза, която да установи
дали на определени дати подписът за дежурен е положен от ищеца Б. П..Така направеното искане
по доказателства е оставено без уважение, като преклудирано при условията н чл.266 от ГПК.
Въззиваемата страна, също чрез пълномощник в писмена молба заявява, че поддържа
подадения отговор.Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на атакуваното
решение.
За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното:
При извършената служебна проверка на атакуваното решение,РОС намери същото за
валидно и допустимо във всички негови части.По отношение на неговата правилност съобрази
следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. С. П. от гр.И., чрез пълномощник против
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.И., с която са предявени съединени искове по чл.344 от
КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със
Заповед №29/16.05.2022г.на управителя на ответника, за възстановяването му на заеманата
длъжност “работник поддръжка“, за заплащане на обезщетение за времето през което е останал
без работа, поради уволнението, както и за поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата му книжка.
При заявени твърдения за продължителност на ТПО между страните над 2 години и
половина и липса на налагани дисциплинарни наказания ищецът сочи, че на 10.05.2022г. от
управителя на дружеството-работодател му били поискани писмени обяснения във връзка с
постъпил сигнал за неявяване на работа на работник и уговаряне за носене на смяна по график с
друг, срещу заплащане. Ищецът депозирал писмено обяснение в определения му тридневен срок и
на 16.05.2022 г. му била връчена и Заповед № 9 от същата дата за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното
дружество за допускане на две нарушения на трудовата.Счита, че уволнението му следва да бъде
признато за незаконно и отменено, поради това, че дори и да има извършено нарушение, то не е
така тежко, че да налага дисциплинарно уволнение.По същество сочи в молбата ,че действително в
дружеството е извършвал работа по поддържане и почистване на тревните площи и охрана по
график, заедно с други работници, като действително е имало случаи на разместване на графика и
смените между тях, но това е ставало със знанието и съгласието на прекия ръководител Г.П. и със
поемането на чужди смени от негова страна за предприятието не са настъпили каквито и да било
вреди последици, като не е уронено и доброто му име.
С писмения отговор по чл.131 от ГПК, подаден в законовия срок ответното дружество е
заявило становище за неоснователност на всички предявени искове, с искане за тяхното
отхвърляне.Излага се в отговора, че след подаден сигнал от работник по поддръжката Н. А. до
ръководството на дружеството било образувано производството срещу ищеца. В сигналът е било
посочено, че Б. П. неколкократно в периода м.февруари 2022г. – м.април 2022г. нерегламентирано
и в нарушение на утвърдения график за дежурства е поемал смените на друг рабтник, а именно Р.
О. срещу заплащане.При извършената проверка било установено извършването на нарушенията и
от признанията на работника Р. О., направени пред управителя на дружеството, който след
поискване на обясненията от ищеца издал и атакуваната заповед за дисциплинарно
уволнение.Счита, че при уволнението на ищеца са били всички законови изисквания за протичане
на дисциплинарното производство и издадената заповед за дисциплинарно уволнение е
законосъобразна.
От представените по делото доказателства, с оглед твърденията и становищата на страните
се установява от фактическа страна следното:
Ищецът е работил в ответното дружество на длъжност„работник поддръжка“, считано от
02.01.2020 г. , като фактически изпълнявал по график охрана на обекта и почистване на площите в
двора на дружеството. До управителя на дружеството бил депозиран доклад , вх.№ 376/05.05.2022
г. от И. М. И. – вътрешен одитор във „ВиК“ ООД гр.И. за извършена проверка за спазване на
2
работния график при даване на дежурства от служители на портала в двора на дружеството. В
констативната част на същия е посочено, че въз основа на прегледани видеозаписи от
охранителните камери на портала за период от един месец, дневник с подписите на дежурилите
служители от началото на 2022 г. и утвърдени графици, е констатирано, че на дати 24.02.2022 г.,
05.03.2022 г., 28.03.2022 г., 01.04.2022 г., 03.04.2022 г., 05.04.2022 г. и 17.04.2022 г. почеркът при
подписване на служителя Р. Ш. О. в дневника се отличава от всички други и имало вероятност да е
бил подправен. Освен това на видеозаписите от 17.04.2022 г. се виждало, че в 05.32 ч. вместо
дежурния по график Р. О., дежурството започва да изпълнява от настоящия ищец Б. С. П..За
останалите дати видеозаписи липсвали, тъй като се съхранявали само един месец и се изтривали В
доклада е посочено ,че същият е изготвен въз основа на устна заповед на работодателя за
проверка спазването на утвърденият работен график за дежурства на пропускателния портал за
двора на дружеството.След получаване на доклада от вътрешния одитор с писмо изх.№
386/10.05.2022 г. управителят на дружество е поискал писмени обяснения от ищеца за това дали
същият е поемал дежурства на други свои колеги срещу заплащане и за полагане на подписи в
дневника вместо тях на посочените в доклада дати през месеците февруари-април 2022г.Ищецът е
депозирал писмени обяснения , вх.№ 386/12.05.2022 г., като е посочил, че действително понякога
се е случвало, когато някой колега отсъства, друг да го замени, но това не е ставало срещу
заплащане. В същите е посочил ,че счита, че е извършил нарушение на трудовата дисциплина, тъй
като винаги е имало работник на работното място и обекта е бил охраняван и почистван.След
получаване на обясненията със Заповед № 29/16.05.2022 г. управителя на ответното дружество, на
основание чл.188 т. 3, чл.330, ал. 2, т. 6 и чл. 190 ал. 1, т. 3 КТ, наложил на ищеца Б. П. наказание
„дисциплинарно уволнение“ за нарушения, подробно описани в два пункта. Със същата заповед е
прекратено трудовото правоотношение, считано от датата на връчването й на работника.
Последната е била връчена на ищеца лично на 16.05.2022 г.
В заповедта изрично е посочено, че работодателят е съобразил сигнал подаден от
работника Н. Х. А. и изготвен доклад от проверка на одитора И. И., като описано първо
нарушение са преповторени изцяло констатациите в доклада за датите, общо 7, посочени по горе
на които ищеца Б. П. е поемал дежурства на свои колеги.Първото нарушение е квалифицирано
като такова, с което работника е нарушил задълженията си по Раздел 1, т.8 и Раздел 2,т.6 от
длъжностната си характеристика, чл.143, ал.1 и 2 от КТ, чл.9, т.2 и 4 и чл.20 от Правилника за
вътрешен трудов ред на дружеството.Второто нарушение в заповедта е посочено по следния
начин: на посочените дати седем на брой. работникът неправомерно е попълвал дневника за
дежурства, като в него е отразявал данните на титуляра на графика , а не своите и се явява
нарушение по Раздел1,т.8 и Раздел 2,т.6 от длъжностната му характеристика и чл.9,т. 3 и 4 от
Правилника за вътрешния трудов ред. Така описаните нарушения са квалифицирани от
работодателя като системни нарушени на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
С разпореждане № 162-00-218-1/07.06.2022 г. на ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Разград на Б. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица
считано от 16.05.2022 г. до 15.09.2022 г., в размер на 18.00 лв. дневно.Установява се също така ,че
писмени обяснения във връзка с сигнала за замени на дежурства са искани и от Р. Ш. О. и Н. Х. А.
, като първия от тях е депозирал молба за прекратяване на ТПО по негова инициатива.
Гласни доказателства са сочени и от двете страни, като са разпитани свидетелите Р. О., на
ищеца и Н. А., на ответника, които са заемали длъжността „работник поддръжка“ в дружеството,
заедно с ищеца. Същите сочат в показанията си , че като пазачи на портала са работили четирима
души, графикът за дежурствата се изготвял ежемесечно, а смените им били 12 – часови – от 6.30 ч.
сутринта до 6.30 ч. вечерта.Показанията им се разминават в това кой е изготвял месечния график
дали служител Г. П. или зам.управител В.Д., като видно от представените от ответника заверени
копия на графици за дежурстваза за месеците февруари, март и април 2022 г.същите са съставени
от лице с имена „Г.П.“.Свидетелите са заявили ,че действително се е случвало да бъдат разменяни
смените между четиримата работници, даващи дежурства на портала, когато се е налагало.
Различията в показанията има относно обстоятелството дали за тези промени е бил уведомяван
прекия им началник, дали ръководството на дружеството е знаело за това и дали е имало
нерегламентирано плащане между работниците за тези замени. Св.Р. О. е заявил, че при
необходимост от промени в графика е бил уведомяван Г. П., но не е бил съставян нов график, като
плащане между колегите за поемане на смени не е имало.Свидетелят Н. А. разбрал за размяната на
смени в началото на м.март 2022 г., когато именно св.Р.О. го помолил да вземе негова смяна, което
3
той и сторил без да уведомява прекия си началник и отказал предложената му от Р.О. сума от 20
лева.За размяна на смени между Р.О. и ищеца Б.П. този свидетел твърди, че узнал от ищеца , но не
посочва нито как и кога е узнал, нито конкретни дати на размяната, а, че изобщо е имало размени
между пазачите и всички в дружеството знаели.
Ответникът е представил с отговора на исковата молба и заверени копия от съставения
график на дежурните на портала на дружеството за месеците февруари - април 2022г. и от
страниците за същите месеци , посочени пот него като част от воден дневник за дежурства с
"възможни фалшиви подписи".
Предвид установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни
изводи:Предявени са от ищеца обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Съобразно въведения правен спор в тежест на работодателя е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да уволни работника, в случая ищеца Б. П..
С исковата молба не са въвеждани твърдения за процедурни нарушения при реализиране на
дисциплинарната отговорност на работника, от страна на работодателя, като такива не бяха
установени и от въззивната инстанция.В този смисъл работодателят е спазил всички изисквания,
свързани с реализирането на дисциплинарната отговорност що се отнася до изискване на
обяснения от работника преди издаване на заповедта и мотивиране на същата.
Както и първостепенният районен съд обаче, така и въззивният съд счита, че ответникът не
е доказал по категоричен и безспорен начин наличието на материално-правните предпоставки за
налагане на дисциплинарно наказание, а именно недвусмислено установени дисциплинарни
нарушения, така както същите са визирани в уволнителната заповед, предмет на съдебен контрол.
В първа точка от заповедта са посочени общо 7 дати в периода м.февруари - м.април 2022г. на
които неправомерно ищеца е заместил свой колега по дежурство, без да уведоми прекия си
ръководител.От събраните доказателства на първо място не се установява кой е прекия
ръководител на ищеца и какви са неговите задължения, не се установява и ,че именно на всички
тези дати е ставало заместването между даващи дежурства, единият от които е бил ищеца и
именно той е давал тези допълнителни дежурства в чужд график.Извод в тази насока не може да
бъде направен както от доклада, цитиран в уволнителната заповед, така и от писмените
доказателства, в. т.ч. „дневник за дежурства“.Само за дата 17.04.2022 г. при посочено в доклада
наличие на видеозапис може да се направи предположение, че ищеца е дал дежурство вместо свой
колега, като работодателя дори е премълчал в заповедта кой е бил заместения работник при
наличния „доклад“ и вече дадените пред него обяснения от други работници.От гласните
доказателства действително се установява, че вече напусналият дружеството работник Р.О. е бил
замествания от свои колеги, но отново следва да се подчертае, че няма категорични данни кога е
ставало това и дали го е замествал само и единствено ищеца Б. П. или това са правили и други
работници, даващи дежурства по охрана, но определено както от показанията на този свидетел ,
така и от останалите гласни и писмени доказателства не може да се направи еднозначен и
категоричен извод за поемане на „чужди смени“ от ищеца, извън неговия график на посочените в
заповедта дати.В случая нарушенията на трудовата дисциплина, визирани от работодателя в
заповедта за уволнение не са установени по надлежния ред, не се установява същите да са
системни по смисъла на чл.190, ал. 1, т. 3 от КТ и да дават основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание - „ дисциплинарно уволнение“, поради което се следва отмяна на
заповедта, с която е наложено това дисциплинарно наказание.В този смисъл окръжният съд не
споделя доводите във въззивната жалба за необоснованост на съдебното решение на РС, с оглед
преценка на събраните доказателства.При условие, че работодателят е разполагал с други
доказателства във връзка с този правен спор е следвало да ги представи пред районния съд с
отговора на исковата молба или своевременно да поиска тяхното събиране също с него, което той
безспорно не е сторил.
При основателност на главния иск основателни се явяват и претенциите на ищеца по
акцесорните искове, които са уважени от районния съд, за възстановяване на ищеца на
предишната му работа, на преди заеманата от него длъжност “работник поддръжка”при ответника
и за заплащане в негова полза на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение.
По изложените съображения, окръжният съд намира, че решението на районния съд, с
което са уважени исковите претенции на ищеца е правилно и законосъобразно и следва да бъде
4
потвърдено.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №239/17.10.2022г., постановено по гр.д. № 355 / 2022г. по
описа на РС И..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в
едномесечен срок пред ВКС на РБ, считано от 12.01.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5